№ 1427
гр. Русе, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20254520103665 по описа за 2025 година
К. Х. – юрисконсулт на „********“ ЕООД, заявява, че на 27.12.2019г. между „******“
АД (кредитор) и Н. М. К. (кредитополучател) е сключен Договор за потребителски кредит
№*******, по силата на който кредиторът предоставил в заем на ответника сумата 800 лева,
при следните условия: срок на погасяване – 27.12.2020г.; вноски – 12, всяка в размер на
166.90 лева, съгласно погасителен план, съставляващ неразделна част от контракта;
фиксиран лихвен процент – 40.05%; годишен процент на разходите – 48.63%.
Молителят пояснява, че контрактът е сключен по електронен път, съобразно ЗПФУР,
като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
кредитодателя и от отправяне на предложението, до сключване на договора страните
използвали средства за комуникация от разстояние. На ответника била предоставена цялата
информация, изискуема от закона. Договорът бил сключен при спазване изискванията на
приложимото законодателство.
Съобразно условията на договора, кредитополучателят се съгласил да заплати
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена
погасителна вноска. Приел, че уведомленията до него ще бъдат изпращани чрез писма,
покани, съобщения или други документи и ще се считат получени ако са адресирани до
посочените от ответника адреси за кореспонденция и телефонни номера.
Твърди, че Н. К. не изпълнил в срок задълженията, си произтичащи от контракта.
По силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на
**********г. „******“ АД цедирало на „********“ ЕООД вземането по процесния договор
за потребителски кредит, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Въз
основа предоставените пълномощия, в изпълнение изискванията на закона, цедентът и
1
ищцовото дружество изпратили до длъжника уведомително писмо за извършената цесия.
Молителят излага правни доводи, досежно последиците от уведомяването за
извършената цесия.
В качеството си на кредитор, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по ЧГД №*********г.
по описа на РРС срещу Н. М. К., ЕГН ********** за сумите: 800 лева - главница, ведно със
законна лихва, считано от 08.04.2025г. до изплащането й; 200.47 лева – договорна лихва за
периода 27.12.2019г. – 27.12.2020г.; 850.17 лева – лихва за забава за периода 27.12.2020г. –
26.03.2025г.; 1974.35 лева - неустойка по чл.17 от договора.
Предвид дадените от заповедния съд указания, К. Х. моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че Н. М. К., ЕГН ********** дължи на
„********“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление – гр.София,
********* сумите: 800 лева - главница, ведно със законна лихва, считано от 08.04.2025г. до
изплащането й; 200.47 лева – договорна лихва за периода 27.12.2019г. – 27.12.2020г.; 850.17
лева – лихва за забава за периода 27.12.2020г. – 26.03.2025г.; 1974.35 лева - неустойка по
чл.17 от договора, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение
№********/********г., издадена по ЧГД №*********г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Н. М. К. е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Твърди, че ищецът – кредитор не му предоставил предварителна информация,
съгласно императивните разпоредби на ЗПФУР. Оспорва истинността на всички електронни
документи.
Поддържа, че процесният договор е нищожен на основание чл.26, ал.2 ЗЗД - поради
липса на съгласие; на основание чл.22, вр.чл.11, ал.2, т.7 – 12 и т.20 ЗПК и на основание
чл.146, вр.чл.143 ЗЗП, във връзка с което излага следните съображения:
В договорът бил посочен ГПР – 42.57, който формално не надвишавал максималния
по чл.19, ал.4 ЗПК. Посоченият размер не включвал неустойката по чл.20, която
съставлявала разход по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК. Отпускането на кредита
било обусловено от предоставяне на едно от посочените в контракта обезпечения, като
кредитополучателят се съгласил да заплати неустойка в размер на 2002.83 лева. Неустойката
съставлявала „скрита възнаградителна лихва“, тъй като целта била да осигури на кредитора
допълнително възнаграждение за предоставяне на заемната сума. Предвид краткия срок за
изпълнение задължението за предоставяне на обезпечение, прави извод, че ищецът не
очаквал или желал изпълнение на това задължение. С неустоечната клауза се заобикаляло
правилото на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като само размера на неустойката бил три пъти повече от
заетата сума и заедно с нея ГПР бил значително по-висок от нормативно установения.
Релевира възражение за погасяване по давност на акцесорните задължения.
Съобразявайки становищата на страните, ангажираните в хода на
производството доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът
прие за установено от фактическа страна, следното:
2
На 30.11.2021г. между „******“ АД и Н. М. К. е сключен, при общи условия, Договор
за потребителски кредит №*******, по силата на който дружеството предоставило на
ответника заем в размер на 800 лева, със срок на погасяване 27.12.2020г. (12 месечни
вноски), при фиксиран годишен лихвен процент на кредита – 36%, ГПР – 42.57%. В чл.17 от
контракта е визирано обезпечение, чрез поръчителство на физически лица, които отговарят
на определение условия или банкова гаранция. Предвидена е неустойка в размер на 2002.83
лева при неизпълнение задължението, визирано в чл.17 (чл.20 от Договора).
От приетата по делото „разписка за извършено плащане“ №**********г. е видно, че
заемната сума е предоставена на ответника.
Приложени са: Общи условия на „******“ АД, в които подробно е описана
процедурата по кандидатстване и одобрение за заем; правата и задълженията на страните и
условията, при които се отпуска кредита и Стандартен европейски формуляр за
предоставяне информация за потребителските кредити.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от **********г. кредиторът
цедирал вземането по процесния договор на „********“ ЕООД.
Въз основа на заявление, депозирано от „********“ ЕООД, в РРС е образувано ЧГД
№*********г. и на ********г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№******** по реда на чл.410 ГПК срещу Н. М. К., ЕГН ********** за сумите: 800 лева -
главница, ведно със законна лихва, считано от 08.04.2025г. до изплащането й; 200.47 лева –
договорна лихва за периода 27.12.2019г. – 27.12.2020г.; 850.17 лева – лихва за забава за
периода 27.12.2020г. – 26.03.2025г.; разноски в размер на 76.50 лева – заплатена държавна
такса и 50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение, с оглед което заповедният съд,
указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да предяви иск за
установяване на вземането си.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 800 лева -
главница, ведно със законна лихва, считано от 08.04.2025г. до изплащането й; 200.47 лева –
договорна лихва за периода 27.12.2019г. – 27.12.2020г.; 850.17 лева – лихва за забава за
периода 27.12.2020г. – 26.03.2025г.; 1974.35 лева - неустойка по чл.17 от договора, предмет
на Заповед за изпълнение на парично задължение №********/********г., издадена по ЧГД
№********г. по описа на РРС.
За допустимостта на установителния иск по чл.422 ГПК е необходимо да е налице
пълна идентичност на претенциите в заповедното и исковото производство – по основание,
размер и период, доколкото в исковото производство се установява дължимостта именно на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение. Сочената идентичност е изискване,
процесуална предпоставка, както за редовността на иска, така и за допустимостта му, тъй
като с решението ще бъде признато или отречено правото, за което е издадена заповедта.
В настоящия случая, претендираната от ищеца сума - 1974.35 лева, съставляваща
3
неустойка по чл.17 от договора не е предмет на заповедта за изпълнение, поради което искът
по чл.422 ГПК в тази част е недопустим.
Претенцията, касаеща сумите 800 лева - главница, ведно със законна лихва, считано
от 08.04.2025г. до изплащането й; 200.47 лева – договорна лихва за периода 27.12.2019г. –
27.12.2020г.; 850.17 лева – лихва за забава за периода 27.12.2020г. – 26.03.2025г. е допустима,
предявена в законоустановения срок, при наличие на правен интерес – запазване действието
на заповедта за изпълнение.
Разгледана по същество, се явява частично основателна.
Основателността на иска с правно основание чл.422 ГПК е обусловен от осъществен
фактически състав, включващ следните елементи: наличие на валидно правоотношение с
процесуално легитимирания ответник, възникнало от цедирано вземане по договор за
потребителски кредит сключен на 27.12.2019г., елемент от съдържанието на което е
задължение за връщане на предоставена за ползване парична сума, ведно с уговорена лихва;
изпълнение задължението на първия кредитор да предостави временно и възмездно
паричната сума и настъпила изискуемост на задължението на ответника, за което се твърди,
че не е изпълнено.
Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по своето естество е
отрицателен факт, поради което в тежест на задълженото лице е да установи точно
изпълнение.
Въз основа обсъдените доказателства, съдът приема, че между „*******“ АД и Н. М.
К. е сключен договор за потребителски кредит, съдържащ задължение на кредитната
институция да предостави за временно и възмездно ползване на кредитополучателя сумата,
предмет на договора и задължението на последния да я възстанови със съответната
възнаградителна лихва. Фактът на изпълнение задължението за предоставяне паричната
сума се установява от приетите по делото писмени доказателства – разписка за извършено
плащане от 27.12.2019г.
Разпоредбата на чл.16 от Договора указва възможността на кредитора да прехвърли
вземането си по договора за кредит на трето лице. Вземането е цедирано на „********“
ЕООД. Правата по прехвърленото вземане преминават върху цесионера със сключване на
договора, поради което цедентът вече не е титуляр на вземането. Не са ангажирани
доказателства, че длъжникът е извършвал плащания по договора на стария кредитор, за да
се освободи от отговорност. Следователно цесията е валидно противопоставима на
ответника и легитимира ищеца като надлежен кредитор, който има право да претендира
търсените суми в качеството на цесионер.
Между заемателя и цедента е възникнало валидно правоотношение по договор за
кредит, като кредиторът е финансова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ, а ответникът –
физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята
професионална или търговска дейност, т.е. ответникът има качеството потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид характера на договора, за неговата валидност и
последици важат изискванията на ЗПК. Задължителната практика на ВКС изисква съдът
винаги да извършва проверка на действителността на договора, дори и при ненаведени от
4
страните основание, ако се касае за нарушение на добрите нрави, за неравноправни клаузи
във вреда на потребителя и за нарушение императивни правни норми.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 –
12 и т.20 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Когато договорът бъде
обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на
кредита, но не и лихви и други разходи.
В случая контрактът е недействителен поради неспазване изискването на чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин
се формира задължението му. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид
оскъпяване на кредита, защото включва всички разходи на кредитната институция по
отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. По тази причина е
необходимо в ГПР да бъдат описани ясно всички разходи, които длъжникът трябва да
заплати, за да може да прецени какви суми точно дължи. В процесния договор, ГПР е
посочен в абсолютна стойност – 42.57%. Не става ясно какви разходи са включени над
лихвения процент – 36%. Това поставя потребителя в невъзможност да разбере колко точно
(като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи. В допълнение следва да се
отбележи, че доколкото представянето на обезпечение по чл.17 от Договора е въведено като
предпоставка за отпускане на кредита, то предвидената неустойка (чл.20) трябва да бъде
включена в ГПР, тъй като е задължителен разход за потребителя, без който няма да бъде
отпусната заемната сума. „Обезпеченията“, визирани от кредитора, имат единствената цел
да създадат допълнително оскъпяване на кредита и на практика клаузата на чл.20 от
контракта представлява предварително, недобросъвестно и незаконосъобразно определени
от кредитора допълнителни разходи, с които многократно се надвишава максимално
допустимия ГПР. В случая само неустойката надвишава повече от два пъти заемната сума.
Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора,
съгласно чл.22 ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят дължи само
чистата стойност на кредита, но не и лихви, неустойки, такси или други разходи.
В този смисъл, претенцията на ищеца е основателна единствено за сумата 800 лева –
главница, а в останалата част, досежно претендираните лихви (договорна и наказателна),
като недоказана следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълкувателно дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК,
съдът който разглежда установителния иск, следва да се произнесе да разпредели
отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
В хода на заповедното производство, присъдените на „********“ ЕООД са в размер
на 126.50 лева, а съразмерно с уважената част на претенциите, ответникът следва да заплати
26.46 лева [(126.50 х 800) : 3824.99 = 26.46].
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 252.47 лева
(заплатена държавна такса – 152.47 лева и юрисконсултско възраграждение – 100 лева).
Съразмерно с уважената част от иска следва да му се присъдят разноски в размер на 52.80
лева [(252.47 х 800) : 3824.99 = 52.80].
5
Разноските на ответника възлизат на 600 лева (възнаграждение за процесуално
представителство), а съразмерно с отхвърлената част от претенцията ищецът следва да
заплати разноски в размер на 474.51 лева [(600 х 3024.99) : 3824.99 = 474.51].
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, че Н. М. К., ЕГН
********** с адрес: гр.Русе, ******** дължи на „********“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление – гр.София, ********* сумата 800 лева - главница, ведно
със законна лихва, считано от 08.04.2025г. до изплащането й, предмет на Заповед за
изпълнение на парично задължение №********/********г., издадена по ЧГД №*********г.
по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от „********“ ЕООД, ЕИК *********
срещу Н. М. К., ЕГН ********** иск с правно основание чл.422 ГПК за сумите: 200.47 лева
– договорна лихва за периода 27.12.2019г. – 27.12.2020г. и 850.17 лева – лихва за забава за
периода 27.12.2020г. – 26.03.2025г., предмет на Заповед за изпълнение на парично
задължение №********/********г., издадена по ЧГД №*********г. по описа на РРС.
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.130 ГПК, като недопустимо производството по
делото в частта за признаване установено дължимостта на сумата 1974.35 лева - неустойка
по чл.17 от Договор за потребителски кредит №*******, сключен на 30.11.2021г. между
„******“ АД и Н. М. К., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Н. М. К., ЕГН ********** да заплати на „********“ ЕООД, ЕИК
********* сумата 26.46 лева – разноски по ЧГД №*********г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Н. М. К., ЕГН ********** да заплати на „********“ ЕООД, ЕИК
********* сумата 52.80 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА „********“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Н. М. К., ЕГН
********** сумата 474.51 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6