Р Е Ш Е Н И Е
№ 260092 09.04.2021г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и първи януари две
хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Председател: М. Берберова-Георгиева
секретар: Радостина Менчева
като разгледа докладваното
от съдия Берберова-Георгиева гражданско дело №1274/2019г. по описа на съда и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод постъпила искова молба от ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ
на комплекс „******”, с адрес: гр.Несебър, КК Слънчев бряг, местност
Бостанлъка, представлявана от управителя М.Ч., подадена чрез процесуалния им
представител – адв.С.Т.С. ***, със съдебен адрес:*** против А.В.Ш., гражданин на Руската Федерация, родена на ***г. с
Булстат ******, с адрес: гр.Несебр, обл.Бургас, КК Слънчев бряг, к-с „******”,
вх.В, ет.1, ап.2, В.Н.Л., гражданин на Руската Федерация, роден на ***г. с
Булстат ********, с адрес: гр.Несебр, обл.Бургас, КК Слънчев бряг, к-с „******************ап.3,
Л.Б.Л., гражданка на Руската Федерация, родена на ***г., Булстат ********, с
адрес: ***, КК Слънчев бряг, к-с „******************ап.3 и Д.В.Л., гражданин на
Руската Федерация, роден на ***г. с Булстат ********, с адрес: гр.Несебр,
обл.Бургас, КК Слънчев бряг, к-с „******************ап.3.
В
исковата молба се сочи, че ответниците са съсобственици при равни квоти – по
1/4 (една четвърт) идеална част за всеки от тях на следния недвижим имот,
представляващ: АПАРТАМЕНТ С.2.3 с идентификатор ********, находящ се във вход
С, на втори етаж, апартамент 3, в комплекс „******”, с адрес: гр.Несебър, КК
Слънчев бряг, местност Бостанлъка, със застроена площ от 47,18 кв.м, ведно с
6,16 кв.м. идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, или
общо 53,23 кв.м. Сочи се, че на 09.09.2014г., собствениците на самостоятелни
обекти са свикали Общо събрание, на което била учредена Етажната собственост в
комплекса. По т.3 от дневния ред било взето решение, с което е определена
годишна такса за управление и поддръжка на общите части на сградата в размер на
7 /седем/ евро на кв.м. С оглед на това се твърди, че за притежавания от ответниците
апартамент същите не са заплатили дължимата от тях такса за управление и
поддръжка за 2016г., възлизаща общо в размер на 373,38 евро. Сочи се, че
ответниците многократно били канени – устно и по електронната поща да изпълнят
задълженията си към етажната собственост, но резултат на последвал. Макар да не
било взето решение в какъв срок следва да се заплащат разходите за общите части
на сградата, ищецът твърди, че същите са дължими до края на съответната
календарна година. Предвид
обстоятелството, че са касае за неизпълнение на парични задължения, ищецът
претендира и лихва за забава върху главницата от 373,38 евро, възлизащи общо в
размер на 114,18 евро за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на
исковата молба, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
делото – 30.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Гореизложеното
е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответниците А.В.Ш., В.Н.Л., Л.Б.Л., и Д.В.Л. да заплатят на ЕТАЖНАТА
СОБСТВЕНОСТ на комплекс „******”, с адрес: гр.Несебър, КК Слънчев бряг,
дължимите от тях разходи за управление и поддръжка на общите части на комплекс
„******” за 2016г., както следва:
- А.В.Ш.
– сумата в размер на 93,40 евро-главница, сумата от 28,29 евро – лихва за
забава за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото –
30.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
- В.Н.Л.
- сумата в размер на 93,40 евро-главница, сумата от 28,29 евро – лихва за
забава за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото –
30.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
- Л.Б.Л.
- сумата в размер на 93,40 евро-главница, сумата от 28,29 евро – лихва за
забава за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото –
30.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата;
- Д.В.Л.
- сумата в размер на 93,40 евро-главница, сумата от 28,29 евро – лихва за
забава за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото –
30.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Посочват
банкова сметка, ***ендираните суми в „Инвестбанк” АД, BIC: ***; IBAN: ***.
Представят
писмени доказателства. Претендират присъждане на заплатените по делото
разноски.
Предявени
са искове с правно основание чл.38, ал.2 от ЗУЕС във връзка с чл.30, ал.3 от ЗС
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока
по чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците, както следва:
Постъпил
е писмен отговор с вх.№ 6165 от 06.08.2020г., подаден от особения представител
на ответницата А.В.Ш., с който се оспорва предявения иск, както по основание,
така и по размер. Заявява, че ответницата Ш. не е пребивавала в имота си повече
от 30 календарни дни през процесната 2016г., поради което не дължи заплащане на
разходите за управление и поддръжка на общите части в етажната собственост.
Отделно от това счита, че претенциите на ищеца са погасени по давност, поради
което прави възражение за погасяване на исковете по давност на основание
чл.111, б.в от ЗЗД. С оглед на това сочи, че на основание чл.119 от ЗЗД с погасяване
на главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания
за лихви, макар давността за тях да не е изтекла. Моли на основание чл.190 от ГПК да бъде задължена ищцовата страна да представи документи, в които са
конкретизирани претендираните разходи. С допълнителна молба с вх.№ 260224 от
19.08.2020г., назначеният на ответницата Ш. особен представител заявява, че
определеното й от съда възнаграждение не е съобразено с Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждение, който е в размер на 300
лева и моли да бъде задължен ищеца да довнесе сумата от 100 лева.
Постъпил
е писмен отговор с вх.№ 260143 от 17.08.2020г., подаден от особения
представител на ответника В.Н.Л., с който се оспорва предявения иск, както по
основание, така и по размер. На първо място сочи, че сумите не се дължат на
основание чл.51, ал.2 от ЗУЕС, поради липсата на доказателства, че ответникът Л.
е пребивавал в имота повече от 30 дена в рамките на една календарна година. На
следващо място се сочи, че представеният протокол от ОС на ЕС от 2014г. касае
вноските за 2015г., като не било посочено, че размера на вноските остават
същите и за 2016г. Независимо от това се твърди, че претенцията за заплащане на
годишна такса за управление и поддръжка за 2016г. е погасена по давност, поради
изтичане на тригодишния срок от възникването му до завеждането на иска. Наред с
това оспорва задължението за заплащане на лихи за забава от 01.01.2017г., тъй
като ответникът не е бил поканен да ги прати. Допълва, че в протокола от ОС от
2017г. не бил посочен конкретен размер на дължимата сума за всеки длъжник
поотделно и не бил даден срок за доброволно изпълнение, поради което вземанията
не били изискуеми. Оспорва истинността на представените протоколи от ОС на ЕС и
покани, поради което моли съда да задължи ищеца да ги представи в оригинал,
както и списък на присъстващите лица на ОС през 2014г. Отделно от горното,
особеният представител на ответника Л. оспорва решенията на ОС от 2014г. и
2017г., като нищожни, като излага подробни съображения в тази насока. Предвид
гореизложеното заявява, че ответникът Л. не дължи заплащане на претендираните
от ищеца суми за годишни такси за управление и поддръжка, както и законна лихва
върху главниците, поради което моли предявения срещу Л. иск да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан. Моли съда да задължи ищеца да представи в
оригинал договора с избраната компания – „Хотелски Мениджмънт“ ЕООД за
предоставяне на услуга управление и поддръжка на комплекса, както и протоколите
от ОС на ЕС, проведени на 09.09.2014г. и 08.09.2017г. Претендира присъждане на
заплатените по делото разноски.
Постъпил
е писмен отговор с вх.№ 260451 от 31.08.2020г., подаден от особения
представител на ответницата Л.Б.Л., с който се оспорва изцяло предявения иск,
като неоснователен, недоказан и недопустим. На първо място сочи, че не е налице
представителна власт на лицето, депозирало исковата молба – М.Ч.. Оспорва
изложените в исковата молба твърдения, че на основание протокола от проведеното
на 09.09.2014г. ОС на ЕС, представляващият ЕС е оправомощен да завежда съдебни
дела срещу собственици, които не са изпълнили задълженията. Заявява, че
представеният протокол подобно решение не се съдържа. Твърди, че липсва и
решение на ОС на ЕС за завеждане на дела срещу етажните собственици, които не
са заплатили задълженията си в съответствие с чл.38, ал.2, изр.второ от ЗУЕС.
На следващо място оспорва представения протокол от 09.09.2014г., поради липса
на доказателства, че посочените в него решения действително са взети. Предвид
гореизложеното моли за отхвърляне на предявения срещу ответницата Л. иск.
Постъпил
е писмен отговор с вх.№ 260471 от 01.09.2020г., подаден от особения
представител на ответника Д.В.Л., с който се оспорва предявения иск, както по
основание, така и по размер и се моли същият да бъде отхвърлен, като недопустим
и недоказан. На прво място особеният представител възразява относно наличието
на облигационно правоотношение между страните. Твърди се, че липсват
доказателства ответникът Д.Л. да е участвал, респективно да знае за взетите
решения на ОС на ЕС. На следващо място оспорва всички представени с исковата
молба документи, както и размера на предявените искове против ответника Д.Л. за
процесния период, поради неяснотата на формирането им. С оглед на това се моли
да бъде отхвърлен предявения срещу ответника Д.Л. иск, като неоснователен и
недоказан.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове,
ведно с приложените писмени доказателства. В изпълнение указанията на съда
представя оригинали на приложените към исковата молба писмени доказателства.
Претендира присъждане на заплатените по делото разноски, за което представя
списък по чл.80 от ГПК.
Назначеният
на ответницата А.Ш. особен представител не се явява. Изпраща писмено становище,
в което заявява, че поддържа подадения отговор на исковата молба. Оспорва
предявените искове, както по основание, така и по размер и моли същите да бъдат
отхвърлени.
Назначеният
на ответника В.Л. особен представител поддържа подадения писмен отговор на
исковата молба. В хода по същество излага допълнителни възражения за нищожност
на взетите през 2014г. решения на ОС на ЕС.
Назначеният
на ответницата Л.Л. особен представител не се явява. Изпраща писмено становище,
в което заявява, че поддържа подадения отговор на исковата молба. Сочи, че
липсвало взето решение за размера на паричните вноски за разходите за
управление и поддръжка на общите части на ЕС, поради което счита, че
предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Назначеният
на ответника Д.Л. особен представител поддържа подадения писмен отговор на
исковата молба и моли съда да отхвърли предявените искове, като недоказани по
основание и размер. Твърди, че липсвали доказателства ответникът да е
пребивавал в имота повече от 30 дни през 2016г. Недоказано останало и
обстоятелството, че същият бил канен многократно да изпълни задължението си.
Съдът
намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима – подадена е от
лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по закон
реквизити.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази становищата
на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и
правна страна:
По делото не се спори, а и от представения Нотариален
акт за покупко- продажба на недвижим имот № 195, том І, рег.№1040, дело № 191
от 2011г. на Нотариус с рег.№ 600 на НК, с район на действие – Районен съд –
гр.Несебър /л.18-21 вкл./ се установява, че ответниците А.В.Ш., В.Н.Л., Л.Б.Л.
и Д.В.Л. са съсобственици н.самостоятелен обект в процесната Е.с.на к. „Г.х.”,
разположен в сграда с идентификатор ********1, представляващ: Жилище –
Апартамент ******, на втори етаж, със застроена площ от 47,18 кв.м, ведно с
6,16 кв.м идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, като
площта на апартамента, ведно с общите части възлиза на 53,34 кв.м.
По делото
не се спори, а и от представеното по делото Уведомление по чл.46б от ЗУЕС
/л.22/ се установява, че управител на процесната Етажна собственост е М. П.Ч..
При така
установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Предявени
са искове с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В доказателствена тежест на ищеца по
иска с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС е да докаже, че ответниците са съсобственици на
самостоятелен обект в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и
че с решения взети от Общото събрание на Етажната собственост е определен размера
на дължимите от тях вноски за таксата за управление
и поддържане на общите части на процесния комплекс, че е настъпила
изискуемостта на вземането, както и размера на претенцията си. В тежест на
ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да заплати претендираните
от ищеца суми, съответно, че е отпаднала отговорността му за това. В тежест на
ищеца по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава. Тежестта на доказване е указана на страните с
Определение от 04.12.2020г., постановено по настоящото дело.
По иска с
правно основание чл.38, ал. 1 ЗУЕС, за да се произнесе, съдът съобрази следното:
От
фактическа страна по делото безспорно се установи, че ответниците са съсобственици
при равни квоти на самостоятелен обект в процесния комплекс, който се намира в
режим на етажна собственост.
Съгласно
чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС, собствениците са длъжни да заплащат разходите за
управлението и поддържането на общите части в сградата. На основание чл.11,
ал.1, т.5 от ЗУЕС, ОС на ЕС определя размера на паричните вноски за разходите
за управлението и поддържането на общите части на сградата.
От
събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на
проведеното н.09.09.2014г. Общото събрание н.Е.с.на к. „Г.х.”, е взето решение
за размера на дължимата от всеки от етажните собственици годишна такса за
разходите за управление и поддържане на общите части на сградата в размер на 7
евро на кв.м, без ДДС, дължима от 2015г. За изготвения протокол от проведеното
ОС на ЕС е съставено обявление, което е било залепено на 15.09.2014г. в 13.00
часа на входа на ресторанта в процесния комплекс /вж.протокол – л.12/. По
делото липсват данни, взетите решения на проведеното на 09.09.2014г. Общо
събрание на ЕС да са били предмет на обжалване по реда на чл.40, ал.1 от ЗУЕС,
поради което съдът приема, че същите са влезли в сила и подлежат на изпълнение.
По делото няма данни, че ответниците да са изпълнили своите задължения, поради което
не може да се приеме, че отправените към тях претенции са погасени.
Съгласно
трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ след влизане в сила, решенията
на етажните собственици са задължителни за всички собственици включително и за
тези, които са гласували против. Мотивиран от изложеното, настоящият състав
счита, че ответниците, като съсобственици при равни квоти на процесния
апартамент ******, дължат такса за управление и поддръжка за 2016г. В този
смисъл, съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител на
ответника Д.Л. относно липсата на доказателства последният да е участвал,
респективно да знае за взетите решения на проведеното на 09.09.2014г. ОС на ЕС,
както и възраженията за липса на облигационно отношение между ищеца и
ответниците. Съдът счита, че размера на претендираните от ответниците такси са
ясно формулирани и правилно изчислени, поради което и възраженията в тази
насока се явява неоснователни. Обстоятелството, че в решението от 09.09.2014г.
не бил посочен срока, за който се отнасял размера на така приетата такса за
поддръжка и управление, не води до неоснователност на ищцовата претенция. Съгласно
практиката на ВКС, решенията на ОС на ЕС имат действие до тяхната промяна или
отмяна.
Съдът
намира за неоснователни и изложените от особения представител на ответника В.Л.
възражения за нищожност на приетите решения на проведеното на 09.09.2014г. ОС
на ЕС на комплекс „******”. Съображенията за това са следните:
ЗС и ЗУЕС не урежда
специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната
собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките
са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната
собственост не са сделки и за тях не се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези решения се определя от правилата за тях
в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД.
Специфичен е и
контрола за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може
да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за
законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е
със срок за предявяване на иска, който като процесуален
е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за
уведомяването за събранието - чл.40, ал.2
от ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната
собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на
императивни правни норми. Ограничението
на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на
решенията е свързано със срок, уредена е специална процедура за изготвяне и
оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и
обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл.40 от ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк
кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност,
налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването на
различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и
за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци
водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка
на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на
нищожните, нито на незаконосъобразните решения. Тук е неприложим принципа,
че нищожност може да се установява без срок – в този смисъл Решение № 39/19.02.2013г. по гр. д. №
657/2012 год.на ВКС, I г. о., ГК и Решение №
654/01.10.2009 год. по гр. д. № 1506/2008 год.на ВКС, III г. о. Наведените от особения представител на ответника В.Л. възраженията
за нищожност на решенията на ОС на ЕС,
обективирани в протокола от 09.09.2014г. касаят
процедурата по свикване, провеждане и вземане на решенията на общото събрание и
могат да бъдат разгледани единствено в производство по чл.40, ал.1 ЗУЕС –
за оспорване на решенията на конкретното общо събрание. Няма правна възможност в настоящото производство да се навеждат възражения срещу решенията на Общото
събрание на ЕС, проведено на 09.09.2014г., включая и за нищожност на същите,
поради което съдът следва да се съобрази с тях.
Недоказани
останаха и твърденията на особените представители на ответниците, че същите
ползвали апартамента си не повече от тридесет дни в рамките на една календарна
година. Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗУЕС, собственик или ползвател,
който не ползва самостоятелния си обект или ще отсъства повече от 30 дни в
рамките на календарната година, уведомява писмено
управителя или председателя на УС. В настоящият случай, до приключване на
производството по събиране на доказателства, от страна на ответниците не бяха
ангажирани писмени доказателства в горепосочения смисъл.
Неоснователни са възраженията на особения
представител на ответницата Л.Л. относно липсата на представителна власт на
ищеца да води и да бъде участник в настоящото производство. Видно от протокола
от проведеното на 09.09.2014г. ОС на ЕС, на същото е било взето решение по т.1
от дневния ред, с което за управител на ЕС е избран М. П.Ч. /л.10-гръб/. С
последващо решение по т-2 на проведеното на 08.09.2017г. ОС на ЕС, М. П.Ч. е
бил преизбран за управител на ЕС /л.14-гръб/. Както беше посочено по-горе, по
делото не са налице данни предмет така
приетите решения да са били предмет на обжалване по реда на чл.40, ал.1 от ЗУЕС, поради което съдът приема, че същите са влезли в сила и подлежат на
изпълнение. Съгласно
разпоредбата на чл.23, ал.4 от ЗУЕС, Председателят на ЕС /управителят/
представлява пред съда собствениците в етажната собственост по исковете,
предявени срещу собственик, който не изпълнява решение на общото събрание.
Гореизложеното налага извода, че управителят на процесната ЕС М.Ч., е както
процесуално, така и материално легитимирана да предявява иск по чл.38, ал.2 от ЗУЕС и да представлява ЕС в производството по настоящото дело.
Предвид
гореизложеното, съдът намира за основателен предявеният от ищеца иск за
осъждане на ответниците да заплатят на процесната етажна собственост сумата
общо в размер на 373,38 евро, представляващи дължима такси за управление и поддържане
на общите части на сградата за 2016г. или по 93,34 евро за всеки един от тях,
съобразно притежаваната от всеки ¼ идеална част от процесния апартамент.
Предвид
доказаното основание на предявения иск, следва да се разгледа релевираното от особените
представители на ответниците А.Ш. и В.Л. възражение за погасителна давност на
ищцовите претенции. Съдът намира същото за неоснователно. Действително съгласно
визираната разпоредба на чл.111, б. „в” ЗЗД, доколкото процесните вземания имат
характер на периодични плащания, характеризиращи се с изпълнение на повтарящи
се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или, същите
се погасяват с тригодишна давност. В този смисъл Тълкувателно решение №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящият случай, не е посочен крайният срок за
заплащане на дължимите за 2016г. такси за управление и поддръжка на ЕС на
комплекс „******”, поради което съдът приема, че същите са били дължими до края
на 2016г., т.е. 31.12.2016г. Видно от исковата молба, същата е депозирана в
съда на 30.12.2019г., т.е. в законоустановения тригодишен срок, поради което
съдът намира за неоснователно възраженията, че вземанията са погасени по
давност.
Основателността на предявения от ищеца главен иск с правно основание чл.38,
ал.1 от ЗУЕС обосновава основателност и на акцесорната претенция за лихва за
забава върху всяка една от главниците, считано от датата на настъпване на
изискуемостта, до датата на подаване на исковата молба – 30.12.2019г., ведно
със законната лихва върху всяка от главниците, считано от подаването на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Неоснователни
останаха възраженията на особените представители за липса на покана до
ответниците за заплащане на дължимите от тях такси за управление и поддръжка за
2016г. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗУЕС, решенията на общото събрание се изпълняват в определените в
тях срокове. Ал.2 допълва, че когато срокът не е определен, решенията се
изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на чл.16, ал.7. Както беше посочено по-горе, срока
за заплащане на дължимите такси за управление и поддръжка за 2016г. е изтекъл
на 31.12.2016г., след която дата ответниците са изпаднали в забава. Съдът
намира за нужно още веднъж да отбележи, че решенията
на етажната собственост не са сделки и за тях не се прилага ЗЗД, поради което и в
настоящият случай разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД е неприложима.
Предвид гореизложеното, съдът намира ищцовите претенции за основателни,
поради което същите следва да бъдат изцяло уважени.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответниците следва да се възложат по
равно заплатените от ищеца разноски по делото, възлизащи общо в размер на 1260
лева /хиляда двеста и шестдесет лева/, от които 100 лева – държавна такса за
разглеждане на исковете, 800 лева – възнаграждение за особени представители и
360 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото списък по
чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОСЪЖДА А.В.Ш., гражданин на Руската
Федерация, родена на ***г. с Булстат ******, с адрес: гр.Несебр, обл.Бургас, КК
Слънчев бряг, к-с „*************************да заплати на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „******”, с адрес:
гр.Несебър, КК Слънчев бряг, местност Бостанлъка, представлявана от управителя М.Ч.,
със съдебен адрес:*** /чрез адв.С.Т.С. ***/, сумата в размер на 93,34 евро /деветдесет и три евро и
тридесет и четири евроцента/, представляваща дължима такса за поддръжка и
управление на общите части на етажната собственост за 2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата в размер на 28,29 евро
/двадесет и осем евро и двадесет и девет стотинки/, представляваща лихва за
забава за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба,
съразмерно на притежаваната 1/4 /една четвърт/ идеална част от собствения й
имот.
ОСЪЖДА В.Н.Л., гражданин на Руската
Федерация, роден на ***г. с Булстат ********, с адрес: гр.Несебр, обл.Бургас,
КК Слънчев бряг, к-с „******************ап.3 да заплати на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „******”, с адрес:
гр.Несебър, КК Слънчев бряг, местност Бостанлъка, представлявана от управителя М.Ч.,
със съдебен адрес:*** /чрез адв.С.Т.С. ***/, сумата в размер на 93,34 евро /деветдесет и три евро и
тридесет и четири евроцента/, представляваща дължима такса за поддръжка и
управление на общите части на етажната собственост за 2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата в размер на 28,29 евро
/двадесет и осем евро и двадесет и девет стотинки/, представляваща лихва за
забава за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба, съразмерно
на притежаваната 1/4 /една четвърт/ идеална част от собствения му имот.
ОСЪЖДА Л.Б.Л., гражданка на Руската
Федерация, родена на ***г., Булстат ********, с адрес: ***, КК Слънчев бряг,
к-с „******************ап.3 да заплати
на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „******”, с адрес: гр.Несебър, КК
Слънчев бряг, местност Бостанлъка, представлявана от управителя М.Ч., със
съдебен адрес:*** /чрез адв.С.Т.С. ***/, сумата в размер на 93,34 евро /деветдесет и три евро и
тридесет и четири евроцента/, представляваща дължима такса за поддръжка и
управление на общите части на етажната собственост за 2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата в размер на 28,29 евро
/двадесет и осем евро и двадесет и девет стотинки/, представляваща лихва за
забава за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба, съразмерно
на притежаваната 1/4 /една четвърт/ идеална част от собствения й имот.
ОСЪЖДА Д.В.Л., гражданин на Руската
Федерация, роден на ***г. с Булстат ********, с адрес: гр.Несебр, обл.Бургас,
КК Слънчев бряг, к-с „******************ап.3 да заплати на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „******”, с адрес:
гр.Несебър, КК Слънчев бряг, местност Бостанлъка, представлявана от управителя М.Ч.,
със съдебен адрес:*** /чрез адв.С.Т.С. ***/, сумата в размер на 93,34 евро /деветдесет и три евро и
тридесет и четири евроцента/, представляваща дължима такса за поддръжка и
управление на общите части на етажната собственост за 2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.12.2019г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата в размер на 28,29 евро
/двадесет и осем евро и двадесет и девет стотинки/, представляваща лихва за
забава за периода от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба,
съразмерно на притежаваната 1/4 /една четвърт/ идеална част от собствения му
имот.
ОСЪЖДА А.В.Ш., гражданин на Руската
Федерация, родена на ***г. с Булстат ******, с адрес: гр.Несебр, обл.Бургас, КК
Слънчев бряг, к-с „*************************да заплати на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „******”, с адрес:
гр.Несебър, КК Слънчев бряг, местност Бостанлъка, представлявана от управителя М.Ч.,
със съдебен адрес:*** /чрез адв.С.Т.С. ***/, сумата в размер на сумата в размер
на 315 лева /триста и петнадесет/
лева, представляващи заплатени по делото разноски, съразмерно на притежавания
от нея дял.
ОСЪЖДА В.Н.Л., гражданин на Руската
Федерация, роден на ***г. с Булстат ********, с адрес: гр.Несебр, обл.Бургас,
КК Слънчев бряг, к-с „******************ап.3 да заплати на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „******”, с адрес:
гр.Несебър, КК Слънчев бряг, местност Бостанлъка, представлявана от управителя М.Ч.,
със съдебен адрес:*** /чрез адв.С.Т.С. ***/, сумата в размер на сумата в размер
на 315 лева /триста и петнадесет/
лева, представляващи заплатени по делото разноски, съразмерно на притежавания
от него дял.
ОСЪЖДА Л.Б.Л., гражданка на Руската
Федерация, родена на ***г., Булстат ********, с адрес: ***, КК Слънчев бряг,
к-с „******************ап.3 да заплати
на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „******”, с адрес: гр.Несебър, КК
Слънчев бряг, местност Бостанлъка, представлявана от управителя М.Ч., със
съдебен адрес:*** /чрез адв.С.Т.С. ***/, сумата в размер на сумата в размер на 315 лева /триста и петнадесет/ лева,
представляващи заплатени по делото разноски, съразмерно на притежавания от нея
дял.
ОСЪЖДА Д.В.Л., гражданин на Руската
Федерация, роден на ***г. с Булстат ********, с адрес: гр.Несебр, обл.Бургас, КК
Слънчев бряг, к-с „******************ап.3
да заплати на ЕТАЖНАТА СОБСТВЕНОСТ на комплекс „******”, с адрес:
гр.Несебър, КК Слънчев бряг, местност Бостанлъка, представлявана от управителя М.Ч.,
със съдебен адрес:*** /чрез адв.С.Т.С. ***/, сумата в размер на 315 лева /триста и петнадесет/ лева,
представляващи заплатени по делото разноски, съразмерно на притежавания от него
дял.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: