№ 11777
гр. С. 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110117495 по
описа за 2023 година
Настоящото дело е образувано по искова молба на “Т.С.” ЕАД против А. С. П., с която
са предявени обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 422 ГПК вр.
чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД и с правно основание
чл. 422 ГПК вр. 86 ЗЗД.
Ищецът “Т.С.” ЕАД твърди, че на 03.12.2020г. е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение против А. С. П. за сумата 1617,45 лева, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С. ж.к. ”С.”, бл. *** вх. А, ет. 3, ап. 9, с
абонатен № ********, за периода м. май 2017г.- м. април 2019г., сумата 280,65 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата
за цена на топлинна енергия, за периода 15.09.2018г.- 26.11.2020г.; сумата 34,77 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2017г.-
30.04.2019г., сумата 7,72 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 31.12.2017г.-
26.11.2020г.
Въз основа на подаденото заявление пред Софийски районен съд е образувано ч.гр.
дело № 60908 по описа за 2020г. на Софийски районен съд, по което била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.12.2020г. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК от ответниците са предявени установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните
съществува облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за
1
продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ
са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият
поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2017г.- м. април 2019г. е доставил на
ответниците топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в
гр. С. ж.к. ”С.”, бл. *** вх. А, ет. 3, ап. 9, с абонатен № ********, като купувачът не бил
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период
действат Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за
битови нужди в гр.С. одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че
съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45- дневен срок, като ответниците не изпълнили задължението си да плати цената на
доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в
процесната сграда, в която се намира имотът на ответниците, били сключили договор за
извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата
дялово разпределение.
Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с
разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.
При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на А. С. П. за сумата 1617,45 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. С. ж.к. ”С.”,
бл. *** вх. А, ет. 3, ап. 9, с абонатен No ********, за периода м. май 2017г.- м. април 2019г.,
сумата 280,65 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия, за периода 15.09.2018г.- 26.11.2020г.; сумата 34,77 лева, представляваща
цена на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2017г.- 30.04.2019г., сумата 7,72
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата
за цена на услугата дялово разпределение за периода 31.12.2017г.- 26.11.2020г., за което е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.12.2020г. по ч.гр. дело № 60908 по
описа за 2020г. на Софийски районен съд, 170 състав.
В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата, в който е
изразено становище за неоснователност на исковете. Ответницата оспорва, че в процесния
имот е доставена топлинна енергия в количество, съответстващо на претендираната цена. В
отговора е релевирано възражение за изтекла погасителна давност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Видно от представения н.а. № 128/ 28.03.2005г., т. I, рег. № 1045, н.д. № 88/ 2005г. за
дарение на недвижим имот, А. С. П. е придобила правото на собственост върху недвижим
имот, представляващ апартамент № 9, с административен адрес: гр. С. ж.к. “С.”, бл. *** вх.
2
А, ет. 3.
На 27.09.2002г. между етажните собственици в етажна собственост, намираща се на
адрес: гр. С. ж.к. “С.”, бл. *** вх. А и “ПМУ София 98” ООД (сега с наименование “ПМУ
инженеринг” ООД) е сключен договор, по силата на който изпълнителят е поел задължение
да извърши индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода в сградата, в която се намира
процесният апартамент. Договорът е сключен въз основа на решение на Общото събрание
на етажните собственици от 29.08.2002г.
Относно количеството доставена топлинна енергия е назначена съдебно автотехническа
експертиза, съгласно заключението на която абонатната станция е индиректна,
автоматизирана, с пластинчати подгреватели. Общият топломер се отчита по електронен
път в 0 часа на първо число на месеца. От отчетеното количество топлинна енергия се
приспадат технологичните разходи. Според главните отчети в процесния имот има два
радиатора с ИРРО, една тръбна лира с ИРРО и един водомер. Ответницата е предоставил
достъп на дружеството за дялово разпределение за отчет на уредите за дялово разпределение
и главните отчети са подписани. Експертът дава заключение, че през процесния период в
имота е доставена топлинна енергия на стойност 1626,21 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в
тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно
правоотношение с ответника, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в
притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответника е
възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на
претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже
правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността
на претендираното вземане.
При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
правоизключващите/правопогасяващите отговорността му факти.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице- ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Конкретиката на случая сочи, че ответницата е придобила правото на собственост върху
процесния недвижим имот чрез правна сделка- дарение. В случая е спазена предвидената в
разпоредбата на чл. 18 ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод,
3
че е настъпил до транслативния вещноправен ефект на договора. Следователно ответницата
е носител на правото на собственост върху процесния имот, поради което се явява клиент на
топлинна енергия за битови нужди в имота през процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено
е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били
публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия. Поради
изложеното, съдът приема, че между него и ищеца е възникнало облигационни
правоотношение, възникнало въз основа на договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди, с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия, за периода м. 05.2017г.- м. 04.2019г.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на
третото лице-помагач „ПМУ инженеринг” ООД.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно- техническата
експертиза, че през процесния период за имота е била начислявана топлинна енергия за
отопление, за БГВ и от сградната инсталация. Според вещото лице за процесния период в
имота е доставена топлинна енергия за отопление топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и топлинна енергия за БГВ на стойност 1626,01 лева.
Към посочената по- горе сума следва да се добави съответна част от дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16- 334/ 06.04.2007г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и
4
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда- етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение.
При извод за основателност на иска, следва да бъде извършена преценка на
релевираното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на част от
претендираните вземания. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011г. на ВКС, ОСГТК, следва
че задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт- договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за
забава. В конкретния случай се претендира цена на топлинна енергия за периода м. май
2017г.- м. април 2019г. Искът е предявен на 03.12.2020г., към която дата давността се счита
прекъсната, като в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г. същият е спрял да тече на основание
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от
14.05.2020 г.).
Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди м. юли 2017г., са погасени по
давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № 0У-1/ 27.06.2016г. на КЕВР, като съгласно чл. 33, ал. 1 от тях
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, задълженията за
периода от м. май 2017г. до м. юни 2017г. са погасени по давност- за последния месец от
посочения период задължението е станало изискуемо през м. август 2017г., като
тригодишната погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.
114, ал. 1 ЗЗД (с добавяне на два месеца и 7 дни в периода 13.03.2020г.- 20.05.2020г., през
които давността е спряла да тече), е изтекла през м. ноември 2020г., т.е. преди подаване на
исковата молба на 03.12.2020г. Ето защо, претенцията за главница следва да се уважи за
периода м. юли 2017г.- м. април 2019г. в размер на 1576,91 лева, за която главните искове се
явяват основателни, а за разликата до пълния предявен размер исковете за цена на топлинна
енергия следва да се отхвърлят.
Исковете за цена на услугата дялово разпределение не са погасени по давност.
Относно обективни кумулативно съединени исковете с правно основание чл. 422
ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
5
За забавата на длъжниците в периода, за който вземанията не са погасени по давност от
м. юли 2017г. до м. април 2019г., приложение ще намери нормата на чл. 32, ал. 2 ОУ от 2016
г., одобрени с решение № 0У- 1/ 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 ОУ-
2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като
продавачът начислява обезщетение за забава само за задълженията, неплатени в посочения
срок.
В случая лихвата за забава, определена по реда на чл. 162 ГПК, посредством интернет
лихвен калкулатор, е в по- висок размер от претендирания. По тази причина и с оглед
диспозитивното начало исковете за обезщетение за забава върху цената за топлинна енергия
следва да се уважат за претендирания размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана– арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция и в тази част се явява
неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски имат и
двете страни.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени извършените в производството разноски, съразмерно на уважената част от иска.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от
изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на
спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. В конкретния случай ищецът е поискал да
бъдат присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като ищецът
е представил доказателства за извършването им.
В заповедното производство ищецът е направил разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 88,81 лева. Съобразно уважената част от
исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 86,60 лева.
В исковото производство ищецът е направил разноски в размер на 538,81 лева.
Съобразно уважената част от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
размер на 525,41 лева.
Ответницата не е представила доказателства за направени разноски и не е претендира
такива.
6
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. С. П., с ЕГН **********,
съществуването на вземането на “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *********, за сумата 1576,91 лева,
представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, с административен адрес: гр.
С. ж.к. ”С.”, бл. *** вх. А, ет. 3, ап. 9, с абонатен № ********, за периода м. юли 2017г.- м.
април 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение- 03.12.2020г., до окончателното плащане на сумата, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД; за сумата 280,65 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия, за
периода 15.09.2018г.- 26.11.2020г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД; сумата 34,77
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 01.11.2017г.-
30.04.2019г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 60908/ 2020г. по описа
на Софийски районен съд, 170 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.” ЕАД, с ЕИК *********, против А. С. П., с ЕГН
**********, обективно кумулативно съединени искове за установяване съществуването на
вземането на “Т.С.” ЕАД за цена на топлинна енергия, доставена в обект, с административен
адрес: гр. С. ж.к. ”С.”, бл. *** вх. А, ет. 3, ап. 9, с абонатен № ********, за периода м. май
2017г.- м. юни 2017г. и над сумата 1576,91 лева до сумата 1617,45 лева, с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79 ЗЗД и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода
31.12.2017г.- 26.11.2020г. за сумата 7,72 лева, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79
ЗЗД, като неоснователни.
Решението е постановено при участието на “ПМУ инженеринг” ООД като трето лице
помагач на страната на “Т.С.” ЕАД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7