№ 20923
гр. София, 13.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Частно
гражданско дело № 20221110149833 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 420, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба вх. № 147162/26.05.2023 г. на М. В. М. с ЕГН: ********** и
адрес: гр. София, УЛ...., действащ лично и като ЕТ Мирони – М. М. с ЕИК: ... и адрес: гр.
София, УЛ...., с правно основание чл. 420, ал. 2, т.2 и т.3 ГПК за спиране на изпълнението по
заповед № 30955/28.10.2022 г. по ч.гр.д. № 49833/2022 г.
По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
30955/28.10.2022 г. по ч.гр.д. № 49833/2022 г. въз основа на документ по чл. 417, т.3 ГПК
срещу ЕТ Мирони – М. М. с ЕИК: ... и адрес: гр. София, УЛ...., и М. В. М. с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, УЛ...., в полза на заявителя ЛЕНО АД с ЕИК: ********* и
адрес: гр. Пловдив, БУЛ...., за следните суми: 883,50 евро, представляваща главница по
договор за заем бизнес кредит с клиентски № 6481 от 02.10.2019 г., представляваща
главница от вноска № 18 до вноска № 35, представляваща част от главница в общ размер
35 800 евро, ведно със законна лихва за период от 14.09.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата 10 434,00 евро (десет хиляди четиристотин тридесет и четири евро), представляваща
договорна лихва за период от 03.03.2021 г. до 02.09.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал. 1 и 2 ГПК възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-8 ГПК, освен
когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181
ЗЗД или искането за спиране е подкрепено с убедителни писмени доказателства. Когато
длъжникът е потребител, обезпечението е в размер до една трета от вземането.
Възражението в настоящия случай е подадено срещу заповед за изпълнение, издадена
въз основа на документ по чл. 417, т.3 ГПК договор с нотариална заверка на подписите,
относно съдържащите се в него задължения за заплащане на парични суми. Длъжниците ЕТ
Мирони – М. М. с ЕИК: ... и М. В. М., ЕГН: ********** твърдят, че са налице и двете
основания в закона за спиране на изпълнението – чл.420, ал.2, т.1, т.2 и т.3, тъй като
претендираните вземания се основават на договор сключен с потребител по смисъла на
1
закона и се основават на неравноправни клаузи с оглед високия лихвен процент и
прекомерните разходи за обслужване на кредита, уговорени в очевидна вреда на
потребителя и не отговарят на изискването за добросъвестност.
По допустимостта на молбата:
Искането за спиране по чл. 420 ГПК не е обусловено от срок (след изменението със
ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 100/20.12.2019 г.).
По основателността на молбата по чл. 420 ГПК, съдът намира следното
Заповедта за незабавно изпълнение е издадена въз основа на договор с нотариална
заверка на подписите на основание чл. 417, т. 3 ГПК, а съгласно чл. 420, ал. 1 ГПК в този
случай подаденото в срок възражение срещу заповедта не спира нейното изпълнение.
1. Не е налице основанието за спиране на изпълнението по чл. 420, ал. 1 ГПК.
По делото не е представено надлежно обезпечение по чл. 180-181 ЗЗД.
По делото длъжникът не представя доказателства за учредяване на нито едно от
предвидените в чл. 180-181 ЗЗД обезпечения пред съд, поради което такова основание за
спиране не е налице.
Според установената практика по чл. 250 ГПК (отм.); обезпечението по чл. 180 и 181
от ЗЗД следва да е представено с възражението и да е в размер на дължимата сума заедно с
лихвите до датата на депозиране на възражението. От подадената по делото молба вх.№
147162/26.05.2023 г. от М. В. М., с искане по чл.420, ал.2 ГПК, че се иска спиране на
изпълнението без представяне на надлежно обезпечение – ал.1, чл.420 ГПК.
2. Според чл. 420, ал. 2 ГПК "Съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го
спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране,
подкрепено с писмени доказателства, че: "вземането не се дължи (т. 1); вземането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител (т. 2), или неправилно е
изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител (т. 3). В искането си
молителят се позовава и на трите хипотези.
Заявителят е търговско дружество, но длъжниците нямат качеството на потребители
по смисъла на §13, т.1 ЗЗП. Видно от приложеният по делото договор за заем, същият е за
бизнес кредит с изрично посочена в договора цел по чл.2.1 /b/ , а именно финансово
подпомагане на заемополучателя. И това е така, тъй като видно от легалното определение
потребител може да бъде само физическо лице. От приложените по ч.гр.д. № 49833/22 г.
доказателства се установява, че основание за издаването на заповедта за изпълнение е
договор за бизнес кредит с ЕТ Мирони – М. М.. Следователно в настоящия случай се касае
за търговска сделка, сключена между търговци, тъй като е сключена от ЕТ в кръга на
търговската му дейност /респ. от ФЛ, чиято провсубектност е разширена с оглед извършване
на търговска дейност/ и това обстоятелство не се променя от факта, че солидарен длъжник
по договора е физическо лице - М. В. М.. В настоящото производство по реда на чл.420 ГПК
не могат да се обсъждат възраженията за симулативност на процесния договор, за които
следва да се събират доказателства в исково производство. Поради изложеното, съдът
2
намира, че в настоящия случай са приложими основанията за спиране както по чл. 420, ал.
2, т. 1 ГПК, но не и тези по т. 2 и 3 на цитираната разпоредба, поради което не следва да се
обсъжда възраженията за наличие на потребителска защита.
С оглед изложените съображения исканият за спиране на принудителното
изпълнение на издадената заповед за незабавно изпълнение, са неоснователни.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 147162/26.05.2023 г. на М. В. М. с ЕГН:
********** и адрес: гр. София, УЛ...., действащ лично и като ЕТ Мирони – М. М. с ЕИК: ...
и адрес: гр. София, УЛ...., с правно основание чл. 420, ал. 2, т.2 и т.3 ГПК за спиране на
изпълнението по заповед № 30955/28.10.2022 г. по ч.гр.д. № 49833/2022 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3