Р Е Ш
Е Н И Е
№ 857
16.12.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен
съд Трети
граждански състав
на четиринадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание
в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Ваня Кирева
прокурор
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №2261 по описа за 2019г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са от П.А.И. с ЕГН:********** ***, офис 20, адв.В. Л., против Главна дирекция
„ПБЗН“ – МВР – София, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Пиротска”
№171 А, обективно съединени искове с правно основание чл.187 ал.6, вр. ал.5
т.2, вр. чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е държавен служител в
МВР и работи като инспектор в група „Оперативен център" към РД „ПБЗН"
- Хасково, при ГД „ПБЗН" - МВР - София. Работното му място било в РД
„ПБЗН" - Хасково. Работата изпълнявал на 24 часови смени /дежурства/,
които имали непрекъснат характер. Дежурствата били от по 24 часа с
продължителност на работното време от 8 до 8 часа, съгласно организацията на
работа на служителите в посоченото работно място, като включвали и положения от
ищеца нощен труд от 22 часа до 6
часа или общо по 8 часа на смяна. Отработеното
време се изчислявало сумирано за отчетен период, който предвид приложимата
редакция на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР бил тримесечен. Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР било 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5 дневна работна седмица, съгласно чл. 187 ал. 1 от ЗМВР. През
периода от 01.08.2016
г. до 30.06.2019 г., ищецът положил 1400 часа нощен труд на посочената длъжност,
който труд не бил преобразуван/ преизчисляван в дневен в съответствие с чл. 9
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ,
обн. ДВ от 26.01.2007г.) и получените часове извънреден труд /след
преобразуване на нощен към дневен труд/ в рамките на работното време,
допълнително не са били заплащани като извънреден труд от работодателя. В
случая приложими били разпоредбите на чл.176, чл.178 ал. 1 т. 3 и чл. 187 ал.
3, ал.5 т.2 и ал.9 от ЗМВР, както и чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ - при наличие на
непълнота в специалната уредба. Заплащането на допълнителното възнаграждение за
нощен труд вече било регламентирано в ЗМВР.
През посочения
исков период, действали последователно Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., издадени
от министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл. 3 ал. 3 в посочените
три наредби били идентични, че при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В първата от посочените
наредби, в чл. 31 ал. 2, изрично било предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове положен труд между 22 и 6 ч. за отчетния
период се умножава по 0.143. Същата била отменена с приемането на втората
наредба, отменена с решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016
г. На 02.08.2016 г. била обнародвана третата - Наредба № 81213-776/29.07.2016
г., поради което до този момент била действаща предходната Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. В Наредба № 81213- 592/25.05.2015 г. и Наредба №
81213-776/29.07.2016 г. липсвала изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 0.143. Затова следвало да се приеме,
че за исковия период е действало правилото на чл. 31 ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. за превръщане на нощните часове в дневни с коефициент
0.143, която запазила действието си след постановеното съдебно решение до
приемането на новата наредба. Но този ред на преизчисляване бил неприложим за
времето след отмяна на Наредба № 8121 з- 407/11.08.2014 г. за исковия период от 01.08.2016 г. до 30.06.2019 г. Липсата на изрична норма, не следвало да се тълкува като законово въведена
забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд
в дневен и отчитането и заплащането му като извънреден, тъй като такава забрана
би била и противоконституционна. Налице била празнота в уредбата относно реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.
Доколкото в последните две наредби било посочено, че отново се касае за сумарно
отчитане на работното време, но не бил посочен алгоритъм за преизчисляване,
налице била нормативна празнота по този въпрос.
За процесния
период от 01.08.2016
г. до 30.06.2019 г., ищецът положил нощен труд общо 1400 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициент 1.143, възлизал на 1600,2 дневни часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд водело до извънреден труд от 200
часа, който следвало да бъде допълнително заплатен от ответника. При
изчисляване на размера за основното месечно възнаграждение, увеличено с 50%
съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР, всеки извънреден час следвало да бъде
компенсиран от по 6 лева, т.е задължението на ответника към ищеца за исковия
период било в размер на 1200 лева, което до момента не било изплатено.
Ответникът дължал и лихва за забава върху тази сума за същия период - от 01.08.2016 г. до 30.06.2019 г. в размер от 354,65 лева.
Предвид гореизложеното
се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца гореописаните суми за главница и за обезщетение за забава, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане и направените по делото разноски.
Ответникът
депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 от ГПК, като счита
предявените искове за допустими, но по същество – за неоснователни и
недоказани, поради което следвало да се отхвърлят изцяло. Признава, че ищецът
през процесния период е бил в служебно правоотношение с ответника ГДПБЗН - МВР,
възникнало на основание ЗМВР. Възразява, че претенцията на ищеца била
неоснователна, защото НСОРЗ се прилагала за работниците и служителите по
трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1 т. 2 от ДР на
КТ, с изключение на служителите по трудово правоотношение в държавната
администрация, за които се прилагал чл. 107а КТ (чл. 2 ал. 2 от НСОРЗ). Ищецът
бил държавен служител и неговото служебно правоотношение било уредено в
специалния ЗМВР. Правилото за преизчисляване на часовете положен нощен труд към
дневни часове се прилагало за работещите по трудово правоотношение, защото в КТ
била регламентирана различна нормална продължителност на дневния и на нощния
труд - през деня до 8 часа (чл. 136 ал. 3 от КТ), а през нощта при 5-дневна
работна седмица - до 7 часа (чл. 140 ал. 1 изр.ІІ от КТ). Съгласно специалния
закон ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР била 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица (чл. 187 ал. 1 от ЗМВР). Съгласно ал. 3 на същата разпоредба, при
работа на смени възможно било полагането на труд и през нощта между 22 ч. и 6
ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, от което следвало, че нормалната продължителност на работното
време през нощта е 8 часа и не била налице твърдяната от ищеца празнота на
правната уредба. Да се извърши исканото от ищеца преизчисляване, означавало да
се дерогира действието на чл. 187 ал. 3 от ЗМВР. През процесния
период действали сочените от ищеца две наредби, съдържащи идентични чл.3 ал.3,
съответстващи на чл.
187 ал. 3 от ЗМВР. Ето защо не била налице празнота, а имало специфична
законова уредба, различна от общата, с която допусната била продължителност на
нощния труд от 8 часа. Затова нямало основание, да се приложи общата разпоредба
за структурата и организацията на работната заплата, а специалната разпоредба
на чл. 187 ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия
закон. Нормалната продължителност на дневното работно време на държавните
служители в МВР била 8 часа (чл. 187 ал.1 от ЗМВР), а положеният труд през
нощта бил 8 часа за всеки 24-часов период. Следователно, съотношението на
нормалната дневна продължителност на работното време (чл. 187 ал.1 ЗМВР) към
нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187 ал. 3 от ЗМВР) бил 8
часа : 8 часа, равно на коефициент 1, а не както било по КТ - 8 часа : 7 часа,
равно на коефициент 1,143. За държавните служители, чиито служебни
правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто бил ищецът, когато положеният нощен
труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформирал в дневен
такъв, а се заплащал по смисъла на заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. на
министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Виждането на министъра на
вътрешните работи било, че не е необходимо транформиране на часовете положен
нощен труд, в хода на процедурата по издаване на Наредба № 8121з—592/
25.05.2015 г., възприето от докладната записка peг. № 8121р-20741 от 30.04.2015 г.,
изготвена от Дирекция „Правно-нормативна дейност" в МВР. Действително, за
период от около девет месеца, който бил извън процесния, през който действала
Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР (обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от
19.08.2014 г.) се извършвало преизчисляване на часовете положен нощен труд към
дневни, което било в несъответствие с ЗМВР. Това било поправено с
Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., като същият подход бил възприет и при създаването на
сега действащата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Ето защо, твърденията на
ищеца за приложимост на НСОРЗ към предмета на този спор били несъстоятелни и
искът му бил неоснователен.
Неоснователна била и ищцовата
претенция, за заплащане на нощния труд като извънреден такъв.
В чл. 176 от ЗМВР изрично било посочено, че възнаграждението на държавните
служители в МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. В чл. 178 от ЗМВР били посочени допълнителните възнаграждения,
които се изплащат на служителите, като сред тях в т. 3 било и възнаграждението
за извънреден труд. ЗМВР правел ясно разграничение между извънреден и нощен
труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за нощен труд било
регламентирано в чл. 179 ал. 1 от ЗМВР. В ал. 2 на същия било посочено, че
размерът на допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед
на министъра на вътрешните работи, докато размерът на допълнителните
възнаграждения за извънреден труд бил определен в чл. 187 ал. 6 от ЗМВР. В ал.
5 на същата разпоредба изрично било посочено, че извънредният труд представлява
работа извън редовното работно време до 280 часа годишно,
което за служителите от категорията на ищеца - служители, работещи на смени, се
компенсирало с възнаграждение за извънреден труд в размер на 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. Видно от изложеното,
законодателят ясно разграничавал извънреден от нощен труд, като
възнагражденията за извънреден труд били посочени в закона, а тези за нощен
труд - в заповед на министъра на вътрешните работи, която за процесния период
била - № 8121 з-791/ 28.10.2014 г. В т. 1 на заповедта било посочено, че за
всеки отработен нощен час или за част от него между 22 и 6 часа на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25
лв. В случая, ищецът неправилно обосновавал своята претенция с текста на чл.
187 ал. 6 от ЗМВР, като търсел допълнително възнаграждение за нощен труд в
размер, получен при увеличение с 50% върху основното месечно възнаграждение,
което не му се следвало, защото по този ред се формирал размерът на допълнителното
възнаграждение за извънреден труд. Извънреден бил този труд, който се полагал
от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето
на работодателя и който труд попадал извън установеното за служителя работно
време. Полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно
време, не се явявал извънреден труд
и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразувал в дневен,
умножен по съответния коефициент (в случая равен на 1), а се заплащал като
нощен по смисъла на т.1 от заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на
вътрешните работи. Дори и при общата хипотеза (КТ, НСОР) налично било
разбирането, че часовете в повече, които се получават при преобразуването на
нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв. Тези часове в повече се
заплащали също по реда, определен за заплащане на нощен труд, в каквато насока
било и писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП. Предвид изложеното,
положеният от ищеца през процесния период нощен труд бил правилно отчетен,
полагащото му се допълнително възнаграждение било правилно определено и
заплатено. Така претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд била
неоснователна. Претенцията за лихви имала акцесорен характер и била в пряка
зависимост от дължимостта на главницата, поради което същата се явявала
неоснователна.
Предвид изложеното,
ответникът иска отхвърляне на предявените искове изцяло, като неоснователни и недоказани, като му се
присъдят направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.
По искане на
ищеца с протоколно определение, постановено в с.з. на 14.11.2019г., съдът
допусна на основание чл.214 от ГПК изменение на размерите на предявените
искове, като иска за заплащане на главница се увеличава на 2007,06лв., а иска
за мораторна лихва се намалява на 249,23лв.
Предвид гореизложеното
се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца гореописаните суми за главница и за обезщетение за забава, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане и направените по делото разноски.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно
от представената служебна бележка, издадена на 10.07.2019г. от МВР, РД
ПБЗН-Хасково, ищецът е държавен служител в РДПБЗН-Хасково, назначен на длъжност
инспектор в група „Оперативен център" към РД „ПБЗН"-Хасково, изпълняващ служебните си задължения
на 24-часов сменен режим в периода от 01.07.2016г. до момента.
За
изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. Вещото лице след запознаване с материалите по делото, както и
с допълнително предоставените му от ответника документи, установява, че ищецът
е назначен на длъжността инспектор в група „Оперативен център" към РД
„ПБЗН"-Хасково, като изпълнявал служебните си задължения на 24-часов
сменен режим с начален час 8ч. и краен час 8ч. на следващия ден за периода
01.08.2016г. – 30.06.2019г. В заключението си вещото лице сочи, че ищецът
осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици при режим на труд
24-часови дежурства. В разчетно-платежните ведомости и платежни бележки броят
на смените не бил отразен. Имало данни за брой часове нощен труд заплатен по
0,25лв. на час. Експертизата констатира, че положения от ищеца нощен труд не е
преобразуван към дневен с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ. При извършените
преизчисления в заключението си вещото лице прилага разпоредбите на КТ, НРВПО и
НСОРЗ, както и чл.187 ал.3 и ал.5 т.2 от ЗМВР, на база основното месечно
възнаграждение на ищеца. Така е установило, че за процесния период 01.08.2016г.
– 30.06.2019г. за ищеца броят на отработените нощни смени са 194 дежурства,
броят на отработените нощни часове са 1552 часа, превърнати в дневни възлизат
на 1773,94часа, с разлика в часове и минути за доплащане 215,12часа, с
приложена часова ставка за определяне стойността на положения извънреден труд и
според чл.262 ал.1 т.4 от КТ в размер на 2007,06лв. и нетен размер 1806,35лв.,
който не бил изплатен на ищеца. Вещото лице изчислява дължимото обезщетение за
забава върху нетната главница от 1806,35лв., с натрупване за периода 01.10.2016г.
– 31.07.2019г. в общ размер на 249,23лв. Обезщетението било изчислено на база
отчетни тримесечия до датата на входиране на исковата молба.
При
така установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните
изводи по допустимостта и основателността на предявените обективно съединени
искове:
По категоричен начин по делото се установи, че през
процесния период между страните по делото е съществувало служебно правоотношение, по
силата на което ищецът е изпълнявал при ответника длъжността инспектор
в група „Оперативен център" към РД „ПБЗН"-Хасково, като е изпълнявал
служебните си задължения на 24-часов сменен режим с начален час 8ч. и краен час
8ч. на следващия ден. Страните не спорят, а и от заключението на вещото лице се
установява, че в този период ищецът е положил 1552 часа
нощен труд. Основният спорен въпрос е, дали нощният труд следва да се
преизчисли в часове дневен, умножен по коефициент 1.143, и следва ли резултатът
от изчислението да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и заплати
като такъв.
След съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства и предвид приложимата в настоящия случай нормативна уредба, съдът
достига до извод, че следва да се преизчисли по гореописания начин положения от
ищеца труд за процесния период и съответно да се заплати същия. Брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, съгласно чл.176 от ЗМВР, като чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР предвижда допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд. Според нормата на чл. 187 ал.9 от ЗМВР, редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период са действали последователно
Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., предхождани
от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., издадени от министъра на вътрешните
работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР. Съдът споделя изцяло извършения от ищцовата страна анализ на приложимата
към случая нормативна уредба. Текстовете на чл.3 ал.3 в посочените три наредби
са идентични, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22ч. и 6ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период. В първата по време от посочените наредби, в чл.31
ал.2, изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време,
общият брой часове положен труд между 22ч. и 6ч. за отчетния период се умножава
по 0.143. Същата е отменена с приемането на втората наредба, отменена с решение
№ 8585/11.07.2016г. на ВАС по адм.д.№5450/2016г. На 02.08.2016г. /ден след
началото на процесния период/ е обнародвана третата - Наредба №81213-776/29.07.2016г.,
поради което до този момент /за първия ден от процесния период/ е действаща
предходната Наредба №8121з-407/11.08.2014г. В Наредба №8121з-592/25.05.2015г.
и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на
разпоредбата на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 0.143. Това води до празнота в уредбата, поради което съдът намира,
че е приложима Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн.
в ДВ от 26.01.2007г./. В чл.9
ал.2 от цитираната наредба се
предвижда, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза именно
на 1.143 /8:7/. Предвид заключението на вещото лице, че извънреден труд, след
преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент 1.143, не е начислен и
изплатен на ищеца и с оглед на изложените съображения, съдът намира исковата претенция
за главницата за основателна, поради което следва да бъде уважена в
цялост. За процесния период 01.08.2016г. – 30.06.2019г. ищецът е
отработил 1552часа нощен труд, превърнати в дневни с коефициент 1,143 и
възлизащи на 1773,94часа дневен труд, с разлика в часове и минути за доплащане 215,12часа,
с приложена часова ставка за определяне стойността на положения извънреден труд
и според чл.262 ал.1 т.4 от КТ брутен размер от 2007,06лв., който не му е
изплатен. Ето защо, предвид гореизложените съображения предявения главен иск
следва да се уважи изцяло.
По отношение на
обезщетението за забава следва да се приеме, че падежът за изплащане на
възнаграждението за гореописания извънреден труд е настъпило с изтичането на
съответния тримесечен период, през който е следвало да бъде начислено и
изплатено. Така за процесната главница, но в нетен размер от 1806,35лв.,
отнасяща се за периода 01.08.2016г. – 30.06.2019г. се дължи обезщетение за
забава, считано от 01.10.2016г. до 31.07.2019г. /датата на предявяване на
иска/. За този период и върху посочената главница акцесорният иск се явява
основателен. Ищецът обаче го претендира за по-кратък период, а именно за периода 01.10.2016г. –
30.06.2019г. Ето защо, на основание чл.162 от ГПК, съдът определи размера на
този иск с помощта на онлайн калкулатор
за претендирания период 01.10.2016г. – 30.06.2019г., като същият възлиза на
сумата от 233,65лв. До този размер акцесорният иск следва да се уважи, а за
разликата до пълния предявен размер от 249,23лв., като неоснователен и
недоказан следва да се отхвърли.
Върху главницата
следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска 30.07.2019г. до окончателното й изплащане.
Основателно
е направеното от ответника възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото. Видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие ищецът и неговия процесуален представител са договорили
възнаграждение в размер на 450лв., като същото е изплатено в брой. Настоящият
случай попада в хипотезата на чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
според която и според уважената част от иска, по правилото на чл.78 ал.1
от ГПК, дължимото адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство е в размер на 386,85лв., при което уговореното и
изплатено възнаграждение от 450лв. е прекомерно и следва да бъде намалено от
съда до минимално предвидения за това размер. Предвид гореизложеното, на
основание чл.78 ал.1 вр.ал.5 от ГПК вр.т.3 от ТР №6/06.11.2013г. по т.д.
№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 386,85лв.
На
основание чл.78 ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС–Хасково държавна такса върху уважения размер на исковете, а именно
сумата от 130,28лв., както и направените разноски за вещо лице в размер на 150лв., а така също и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им държавна такса от 5лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция
„ПБЗН“ – МВР – София, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Пиротска” №171 А, да заплати на П.А.И. с ЕГН:********** сумата
от 2007,06лв.,
представляваща брутен размер на дължимото му допълнително възнаграждение за
извънреден труд, положен в периода 01.08.2016г. –
30.06.2019г., в резултат на преизчисляване на нощния труд към дневен, ведно със законната лихва от 31.07.2019г.
до окончателното изплащане, и сумата от 233,65лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 01.10.2016г. – 30.06.2019г., изчислено върху нетния размер на главницата от
1806,35лв., като
иска за обезщетение за забава
за
разликата над 233,65лв. до пълния предявен размер от 249,23лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „ПБЗН“ – МВР – София, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.”Пиротска” №171 А, да заплати на П.А.И. с ЕГН:********** направените по
делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 386,85лв., а по сметка на РС–Хасково
130,28лв. за
държавна такса и 150лв. разноски за
вещо лице, както и в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за събирането им и държавна такса от 5лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ:/п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
В.К.