РЕШЕНИЕ
№ 1667
гр. Бургас, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20212120102978 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод постъпила искова молба от Т.
В. В., ЕГН:********** от гр.С. З., *** ,с пълномощник адв.М.О.-АК С. З.
ПРОТИВ:“ТРАВЪЛ ИН БГ“ ЕООД,ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: гр.Б., ***, представлявано от Д. Г. М. с пълномощник адв.А.Й.-
БАК с посочено правно основание чл.108 от ЗС.
С Исковата молба се иска от съда да се постанови Решение с което да
се признае за установено по предявеният от В. ревандикационен иск, че той е
собственик на движима вещ: Дискова брана марка *** , С РЕГ.***, рама:***,
произведена през 2012г. и да бъде осъден ответника :“ТРАВЪЛ ИН БГ“
ЕООД,ЕИК: *** да предаде владението върху вещта в състоянието в което се
е намирала при предаването през 2015г., а именно:-годна за употреба по
предназначение.
Твърди се, че на 23.09.2015г. е сключен предвадрителен договор между
страните са продажба на дружествени дялове между Т.В.-едноличен
собственик на капитала и управител на “ТРАВЪЛ ИН БГ“ ЕООД,ЕИК: *** и
Пиргос ланд“ ООД с ЕИК:***. В приложения 1 били описани вещи, които
щели да останат на разпореждане на ищеца, а в приложение 2 били посочени
1
движими вещи, които били активи на продаваните дялове от дружеството и
сред тях не била процесната вещ.
Ищеца твърди, че в изпълнение на договора и съобразно приложение
№1 на 21.12.2015г. като управител на продаваното дружество дарил на себе
си като физическо лице процесната брана.
На неясно коя дата и на неясно какво основание В. предоставил
дисковата брана на трето лице-П. Д., управител на „Пир Импекс“ ЕООД.
Твърди се, че ответното дружество е взело браната и в момента я ползва за
обработване на земеделски земи, собственост на Дружеството.
Представят се писмени доказателства.Отправят се доказателствени
искания.
Препис от исковата молба и приложенията са връчени на ответника.
Отговор е депозиран в срок.Твърди се, че иска е допустим но
неоснователен.
Твърди се, че договора за дарение е антидатиран и създаден от ищеца
за нуждите на настоящото съдебно производство, поради което се оспорва
достоверността на датата на договора.
Твърди се, че към датата на сключване на този предварителен договор,
В. вече е продал притежаваните от него дружествени дялове / на 22.12.2015г./
поради което не е разполагал с правомощия да се разпорежда с вещи, част от
актива на дружеството.
Твърди се и че от 22.12.2015г. понастощем ответното дружество е
собственик на процесната Дискова брана, като още на 29.09.2015г. дори е
била поставена в залог по договор с „Райфайзенбанк“ ЕАД като част от
актива на дружеството.
Отправя се изрично възражение за изтекла в полза на ответното
дружество и придобивна давност.
Видно от събраните в хода на производството доказателства се
установява следното:
Ищеца като управител на търговско дружество „Травъл Ин БГ“ЕООД
на 23.09.20215г. в гр.С. З. сключил предварителен договор с „Пиргос Ланд“
ООД, ЕИК:***, предсатвлявано от Д. М. за продажба на всичките си
дружествени дялове. Между страните било догорена стойност на сделката –
2
1 300 000 лева. В същия договор е уговорено в чл.4.01, т.ii че Т.В. ще
предприеме действия по разпореждане с част от имуществото по приложение
1 преди сключване на окончателен договор, като е договорено имуществото
по приложение 2 да в обхвата на размера на прехвърляемия дружествен дял.
В плиожение 1, под инв.номер е включена дискова брана ***.
По делото е наличен анекс от същата дата – 23.09.2015г. между същите
страни, като в чл.III промяна в приложение 1 и Приложение 2 се твърди, че от
приложение 2 се заличава Дисковата брана и се прибавя в Приложение 1 с
която Т.В. да се разпореди преди подписване на окончателен договор.
Представен е и договор от 24.12.2015г. за дарение видно от
съдържанието на който Т.В. като управител на „Травъл Ин БГ“ ЕООД,
прехвърля на себе си като физическо лице процесната брана. Договора е без
достоверена дата.
Видно от материалите по делото, окончателен договор за продажбата
на дружествените дялове на “ТРАВЪЛ ИН БГ“ ЕООД е сключен на
16.10.2015г.в съдържанието на който изрично е изписано и по него страните
са се съгласили, че чл.4.01, т.ii от предварителния договор не е изпълнен.
В чл.6 от окончателния договор страните са договорили, че
предварителния договор и анексите продължават действието си до пълното
им изпълнение, като в чл.7.02 е уговорена единствено санкция за неустойка,
но не и прехвърляне на собственост.
В приложението на договора процесната брана не е включена в
списъка на вещи с които вече е било извършено разпореждане.
Тази брана не фигурира в приложение №1 към договора за залог на
машини, съоръжения и оборудване, сключен на 29.09.2015г. между „Травъл
ин БГ“ ЕООД и „Райфайзенбанк България“ ЕАД
На същата дата, договора е нотариално заверен.
По делото е наличен и договор от 22.12.2015г. отново между същите
страни и със същия предмет и цена.Този договор също е нотариално заверен.
След тази дата, ищеца е преустановил участието си в дружеството
„Травъл ин БГ“ ЕООД. / в т.см. и протоколите на стр.56 и 57 от делото/
Видно то регистрационния талон н- свидетелство за регистрация на
земеделска и горска техника /стр.39 от делото/ Дискова брана марка ***, С
3
РЕГ.***, рама:***, от 24.04.2014г. е вписана в активите на „Травъл ин БГ“
ЕООД.
Настоящият състав на съда намира, че след 22.12.2015г.ищеца не е
имал право и фактическа възможност да се разпорежда с актив на
дружестрото като представител на същото, както се сочи в Договора за
дарение /стр.13 от делото/, тъй като към този момент вече не е бил
представител на продаденото дружество.Датата на която се твърди, че се е
разпоредил с вещта – 21.12.2015г. /по съдържанието на ИМ/ дори е в
противоречие с посочената в така представения договор / от 24.12.2015г/
Този ефект предопределя и противоречие на чл.6 от Договора от
16.10.2015г. със Закона и с чл.9 от ЗЗД.
Видно от заключението на счетоводната експертиза, браната фигурира
като актив на дружеството „Травъл ин БГ“ ЕООД с отчетна стойност 68258.47
лева.
От събраните гласни доказателства се установява, че браната е била
предоставена от ищеца за ползване на „Пир Импекс“ ЕООД, но собствеността
и не била прехвърлена. Видно от застрахователните полици за 2019г. , 2020г.
и 2021г. застрахователните премии са били надлежно и навреме изпълнявани
от дружеството „Травъл ин БГ“ ЕООД, марак и да са с договорено трето
ползващо лице-залогоприемател.
От анализа на доказателствата по делото, съдът намира иска за
неоснователен и недоказан.
На ответника при този изход на делото са дължими разноски.
Представен е списък , сочещ на извършени такива в размер на 900 лева от
които 700 лева-адвокатски хонорар.
Водим от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Т. В. В., ЕГН:********** от гр.С. З., *** ,с
пълномощник адв.М.О.-АК С. З. ПРОТИВ:“ТРАВЪЛ ИН БГ“ ЕООД,ЕИК:
***, седалище и адрес на управление: гр.Б., ***, представлявано от Д. Г. М. с
пълномощник адв.А.Й.-БАК с който се иска да се признае за установено, че
Т. В. В., ЕГН:********** е собственик на движима вещ: Дискова брана марка
4
*** , С РЕГ.***, рама:***, произведена през 2012г. и да бъде осъдено
ответното дружество :“ТРАВЪЛ ИН БГ“ ЕООД,ЕИК: *** да предаде
владението върху вещта в състоянието в което се е намирала при предаването
през 2015г., а именно:-годна за употреба по предназначение, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Т. В. В., ЕГН:********** от гр.С. З., ***, на основание чл.
78, ал. 3, ГПК да заплати на „ТРАВЪЛ ИН БГ“ ЕООД,ЕИК: ***, седалище и
адрес на управление: гр.Б., ***, представлявано от Д. Г. М., съдебно -
деловодни разноски в общ размер от 900 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните пред Бургаски окръжен съд.
Вярно с оригинала: РТ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
5