Решение по дело №417/2025 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба от Г. С. Г., [ЕГН] с адрес в гр. Варна, чрез адв. Д. П. с посочен съдебен адрес гр. Горна Оряховица, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1875 от 24.01.2025 г. издадена от младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Велико Търново, с която на жалбоподателката е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на водач, който по време на управление на МПС откаже да бъде проверен с техническо средство или тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Заповедта се оспорва с основанията, че е нищожна, издадена в несъответствие с материалния и процесуалния закон, както и с целта на закона. Сочи се, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. Твърди, че фактите не са отразени правилно в оспорения акт, тъй като от жалбоподателката е взета кръвна проба с талон за изследване № 273436 и кръвната проба е представена в МБАЛ - Велико Търново, поради което констатациите в обжалваната заповед не отговаря на обективната истина. Сочи се, че от съдържанието на заповедта не става ясно за кое конкретно нарушение се налага. Моли за отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна, оспорва жалбата. Счита, че се установяват материалноправните предпоставки за издаването на заповедта. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с изискванията за форма и съдържание на акта, както и в съответствие с целта на закона. Моли за отхвърляне на жалбата.

Въз основа на събраните доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

На Г. С. Г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GA № 3349526/24.01.2025 г. от мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Велико Търново, за допуснато нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. АУАН е съставен заради това, че на 24.01.2025 г. около 22:50 часа в гр. Велико Търново, [улица], в посока към [улица], Г. е управлявала собствения си лек автомобил Ауди А6, с рег. № [рег. номер], като отказала проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не е изпълнила предписанията за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. Бил издаден талон за медицинско изследване № 273436.

Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1875 от 24.01.2025 г. от мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Велико Търново, с която на жалбоподателката на основание чл.171, т.1,б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС на водач, който при управление на МПС отказва да бъде проверен с техническо средство или тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или токсикологично изследване, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът намира следното от правна страна:

Оспореният административен акт е издаден на 24.01.2025 г. Жалбата е подадена на 07.02.2025 г., видно от поставения входящ номер на Административен съд Велико Търново, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.

По валидността на акта:

С т. 2.1 от Заповед № 366з-2605/28.06.2022 г. на директора на ОД МВР – Велико Търново във връзка с т. 3 от Заповед № 81213-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, са оправомощени да прилагат ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП назначените по график и/или определени със заповед/план за работа служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“, за територията, обслужвана от ОД на МВР Велико Търново.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОД МВР – Варна, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП е делегирал правомощията си по чл.171, т.1 от ЗДвП на младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Велико Търново. [улица]в гр. Велико Търново, където е извършено нарушението, е в границите на територията обслужвана от ОД на МВР-Велико Търново. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП. Наведените в тази връзка възражения се явяват неоснователни.

По процесуалната и материално-правната законосъобразност на акта:

Оспорената заповед е издадена на основание чл.171, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата /ЗдвП/. Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Разпоредбата на чл.171, ал.1,б.“б“ от ЗДвП съдържа отделни хипотези, всяка от които съставлява самостоятелно основание за налагане на принудителна мярка от вида на процесната. В случая мярката е приложена по отношение на жалбоподателя за това, че на посочената по- горе дата и място отказал да бъде проверен с техническо средство, което съставлява една от хипотезите, визирани в чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. В тази хипотеза основание за налагане на ПАМ е всеки отказ на водача да бъде проверен с техническо средство, независимо от това дали проверката е за употребата на алкохол или такава за употреба на упойващи вещества. С Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по Тълкувателно дело № 1/2021 г. Общото събрание на съдиите от I и II колегия на Върховния административен съд (ВАС) прие, че отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл. 18 от Закона за административните нарушения и наказания.

В конкретния случай във фактическо описание на оспорената ЗППАМ е посочено, че Г. отказва да й бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабричен номер ARPM – 0747 за установяване концентрацията на алкохол в кръвта. След това отново в мотивите на ЗППАМ е посочено, че Г. отказва да й бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Разпоредителната част на заповедта е със съдържание: „Заповядвам: налагам на Г. С. Г. ПАМ по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който при управление на МПС, отказва да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или хим.-токсилогично лабораторно изследване, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

От обстоятелствената част на оспорената заповед не става ясно, дали наложената на жалбоподателката принудителна административна мярка е поради отказ да бъде проверена за алкохол, или поради такъв за употреба на наркотични вещества или техните аналози. В мотивите на заповедта е описан фактическия състав на две административни нарушения по чл.174,ал.3 от ЗДвП. Посоченото представлява съществено процесуално нарушение, тъй като възпрепятства правото на защита на жалбоподателката и лишава съда от възможност да установи релевантни за спора факти.

При всички положения, излагането на неясни и противоречиви мотиви в административния акт е съществен порок, който рефлектира върху неговата законосъобразност, и има за правна последица неговата отмяна.

Изложеното обуславя извод за постановяване на оспорената заповед при съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.146 т.3 от АПК, и е достатъчно основание за нейната отмяна като незаконосъобразна.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143,ал.1 от АПК основателно се явява своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, доказани в размер на 510 лв., от които 10 лв. платена държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение, плащането на което е удостоверено с разписка в договор за правна защита и съдействие от 06.02.2025 г. Възражението на ответника за прекомерност на претендираните разноски е неоснователно, предвид че същите са под размера предвиден в разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2, вр. ал. 1 от АПК, Административен съд - Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1875 от 24.01.2025 г. издадена от младши автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Велико Търново, с която на Г. С. Г., [ЕГН], е наложена ПАМ по чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелство за управление на МПС – до решаване на въпроса за отговорността , но за не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР- Велико Търново да заплати в полза на Г. С. Г., [ЕГН], съдебно-деловодни разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.

Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.