№ 182
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С. Илиев
Членове:Калинка Георгиева
Иванка Шкодрова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
в присъствието на прокурора М. Б. Д.
като разгледа докладваното от С. Илиев Наказателно дело за възобновяване
№ 20241000600455 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 424, ал.1, вр. чл. 422, ал.1 т.5 от НПК.
Образувано е по искане от Главния прокурор на Република България за
възобновяване на наказателно дело № 22559/2015г. по описа на Районен съд -
София. С присъдата по делото, постановена на 18.10.2023г. подсъдимият С. Д.
Б. е признат за виновен за извършено на 02.06.2014 г. престъпление по чл.211,
вр. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. “а“ от НК, за което на основание чл.58а,
ал.1 от НК, му е наложено наказание 2 (две) години лишаване от свобода.
На основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, съдът е определил на
подс. Б. едно общо наказание от 2 /две/ години лишаване от свобода измежду
наложените му по НОХД № 22559/2015 година по описа на РС - София и
НОХД № 706/2015 г. на PC - Видин.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС е определен първоначален
„общ“ режим за изтърпяване на общо определеното наказание.
Присъдата е влязла в сила на 03.11.2023 година, като не е била
обжалвана или протестирана - не проверена по касационен ред.
Според предложението на главния прокурор при постановяване на
присъдата е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по
смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, тъй като:
1. С определение на СГС по НЧД 1429/1998 година в сила от 08.03.1999 г. е
1
приета за изпълнение присъда № Б 210/1996/25 от 04.12.1996 г. на
Градски съд - Батоня, Република Унгария, изменена с решение № БФ
/108/1997-19 от 28.04.1997 на Окръжен съд - Бекеш, с което на подс. С. Б.
е наложено наказание 7 /седем/ години лишаване от свобода при строг
режим.
2. С присъда по НОХД № 16089/2007 г. на СРС в сила от 13.02.2009 г., за
престъпление извършено на 11.04.2007г., на подс. Б. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 10 /десет/
месеца при строг режим за изтърпяване.
3. С присъда по НОХД № 14868/2006 г. на СРС , в сила от 08.07.2009 г., за
престъпление извършено на 13.03.2006 г., на подс. Б. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ години и 6 /шест/
месеца при строг режим за изтърпяване. Наказанието по това дело и по
НОХД № 16089/2007г. са групирани с определение на СРС, в сила от
24.02.2010 г., като е определено общо най-тежко наказание лишаване от
свобода в размер на 6 /шест/ години и 6 /шест/ месеца при строг режим
за изтърпяване.
4. Със споразумение по НОХД № 706/2015 г. на PC - Видин, в сила от
14.07.2015 г., за извършено престъпление на 13.02.2015 г., на подс. Б. е
наложено наказание пробация за срок от 3 /три/ години.
В материалите по НОХД № 22559/2015 г. на СРС е налична и справка за
съдимост, издадена на 10.10.2022 г. - л. 329-331 от съд. пр. В мотивите на
присъдата /л. 425/ съдът е посочил, че при извършената кумулация се е
позовал на данните от справката за съдимост от 17.03.2016 година.
От това следва, че с исканото за възобновяване наказателно дело съдът
не се е съобразил данните за наличието на още едно наказание, посочено в
справката от 10.10.2022 г. , това е Решение на СГС НО 12 с-в по ЧНД №
4190/2021 г. в сила от 15.12.2021 г. С това решение е приета за изпълнение
присъда на Тричленния апелативен съд за тежки наказания в регион Тракия -
Република Гърция, в сила 18.10.2018 г. / л. 294 от делото/, с която на подс. Б.
за извършено на 06.01.2016 г. престъпление е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 6 /шест/ години при строг режим за изтърпяване .
При извършеното групиране съставът на Pайонен съд - София не е взел
предвид и обсъдил приспособеното решение на съда в Република Гърция и
начина, по който следва да бъде изтърпяно наложеното с него наказание.
Предвид изложеното и на основание чл.419, ал.1, чл.420, ал.1,
предложение последно, вр.чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.2, чл.424,
ал.1 и чл.425, ал.1, т.1 от НПК, е направено искане да бъде възобновено
НОХД № 22559/2015 г. по описа на Районен съд-София, да бъде отменена
постановената присъда от 18.10.2023г. в частите, относно определения
първоначален режим за изтърпяване на наложеното с нея наказание и относно
приложението на чл. 25, ал., вр. чл. 23, ал. 1 от НК и делото да бъде върнато
2
за ново разглеждане в отменените части от друг състав на
първоинстанционния съд, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на
апелативна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор по
изложените в него съображения и настоява да бъде уважено, като
първоинстанционната присъда бъде отменена в частта относно определения
първоначален режим за изтърпяване на наложеното с нея наказание и относно
приложението на чл. 25 ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК и делото да бъде
върнато за разглеждане от друг състав в отменените части.
Осъденият С. Б., нередовно призован, се явява лично. В лична защита се
съгласява с поддържаното от прокурора. В предоставената му последна дума,
моли за справедливо решение.
Апелативен съд- София, след като прецени доводите на страните,
материалите по делата и в пределите на правомощията си в настоящото
производство, намери следното:
Искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело
е процесуално допустимо, като направено в срока по чл.421, ал.1 от НПК и
срещу акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, при посочено основание
по чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Разгледано по същество,
се явява ОСНОВАТЕЛНО.
Доказателствата, очертаващи съдебния статус на осъдения С. Б.
сочат, че същият е осъждан пет пъти/виж справка за съдимост, издадена
на 10.10.2022г., л.329-331 от СФ/, както следва:
1. С определение на СГС по НЧД 1429/1998 година в сила от 08.03.1999 г. е
приета за изпълнение присъда № Б 210/1996/25 от 04.12.1996 г. на
Градски съд - Батоня, Република Унгария, изменена с решение № БФ
/108/1997-19 от 28.04.1997 на Окръжен съд - Бекеш, с което на подс. С. Б.
е наложено наказание 7 /седем/ години лишаване от свобода при строг
режим;
2. С присъда по НОХД № 16089/2007 г. на СРС в сила от 13.02.2009 г., за
престъпление извършено на 11.04.2007г., на подс. Б. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/ години и 10 /десет/
месеца при строг режим за изтърпяване;
3. С присъда по НОХД № 14868/2006 г. на СРС , в сила от 08.07.2009 г., за
престъпление извършено на 13.03.2006 г., на подс. Б. е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ години и 6 /шест/
месеца при строг режим за изтърпяване. Наказанието по това дело и по
НОХД № 16089/2007г. са групирани с определение на СРС, в сила от
24.02.2010 г., като е определено общо най-тежко наказание лишаване от
свобода в размер на 6 /шест/ години и 6 /шест/ месеца при строг режим
за изтърпяване;
4. Със споразумение по НОХД № 706/2015 г. на PC - Видин, в сила от
3
14.07.2015 г., за извършено престъпление на 13.02.2015 г., на подс. Б. е
наложено наказание пробация за срок от 3 /три/ години;
5. С Решение на СГС НО 12 с-в по ЧНД № 4190/2021 г. в сила от
15.12.2021 г., с което е приета за изпълнение присъда на Тричленния
апелативен съд за тежки наказания в регион Тракия - Република Гърция,
в сила 18.10.2018 г., с която на подс. Б. за извършено на 06.01.2016 г.
престъпление е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6
/шест/ години при строг режим на изтърпяване.
Правилно в искането на Главния прокурор е изтъкнато, че при
определяне на общото най-тежко наказание по реда на чл.25, ал.1 вр. чл. 23,
ал.1 от НК е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила
и на закона. Това е така, защото стореното групиране е в разрез, както с
доказателствата по делото, касаещи съдебния статус на осъденото лице, така
и с установения в утвърдената съдебна практика /ППВС №4/1965год и
Решение №11/1987г. на ОСНК на ВС на РБ/ принцип за най-благоприятно
съчетание. Основно задължение на съда преди постановяване на своя акт по
реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, вр.чл. 25, вр. чл. 23 от НК е да изследва
цялостната престъпна дейност на осъденото лице и да събере актуална
информация за всички наказателни производства, по които с влезли в сила
съдебни актове са наложени съответните наказания, изтърпени ли са или не,
доколкото същото е предпоставка за законосъобразно приложение на
разпоредбите, касаещи определянето и индивидуализацията на наказанието,
приложението на института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК,
както и какво общо наказание да се наложи по реда на чл.25 от НК, респ.
чл.27 от НК. Отсъствието на дължимата процесуална активност за изясняване
на въпроса относно съдебното минало на подсъдимия открива възможността
за достигане до незаконосъобразни правните изводи на първоинстанционния
съд по посочените по-горе въпроси.
В настоящия случай, при извършеното групиране, първостепенният съд
не е взел предвид и обсъдил приспособеното решение на съда в Р. Гърция и
начина, по който следва да бъде изтърпяно наложеното с него наказание. На
свой ред, съдът не е събрал данни изтърпени ли са наказанията „лишаване от
свобода“ от осъдения, за да прецени коя от хипотезите на чл. 57 от ЗИНЗС е
налице при определяне на режима на изтърпяване на наказанията. По делото
не са налице доказателства за приложението на чл. 57, ал.3 от ЗИНЗС. В този
смисъл, Районният съд е постановил присъдата си при неизяснена и непълна
фактическа обстановка, което е довело и до нарушение на задълженията му по
чл. 13 и чл.14 от НПК, а така също е обусловило и незаконосъобразност на
правните изводи относно приложението на чл.25, ал.1 вр. чл. 23, ал.1 от НК и
чл. 57 от ЗИНЗС.
С оглед на изложеното САС намери, че решаващият съд е допуснал
нарушение на материалния закон при определяне на общото наказание по
реда на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК, което представлява нарушение на
4
закона по смисъла на чл.348, ал.1, т. 1 от НПК. Освен това, нарушена е и
процесуалната норма на чл.14, ал.1 от НПК, тъй като съдът не е изследвал
всестранно и пълно всички обстоятелства по делото, което от своя страна е
довело до нарушение на процесуалния закон - чл.348, ал.1, т. 2 от НПК.
Констатираните нарушенията по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК са
съществени и са основания по смисъла на чл.422, ал. 1, т.5 от НПК за
възобновяване на наказателното дело в посочените по-горе части и връщане
на делото на първостепенния РС-София за извършване на ново групиране на
наказанията по визираните по-горе осъждания по отношение на лицето С. Б. и
определяне на първоначалния режим на изтърпяване на наказанието.
Водим от горното и на основание чл.424, ал.1, вр.чл.425, ал.1, т.1 от
НПК, САС, НО, 3-ти състав
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 22559/2015г. по описа
на СРС, 98-ми състав, като ОТМЕНЯ присъда от 18.10.2023г., постановена
по НОХД № 22559/2015г. по описа на СРС, 98-ми състав в частите относно
приложението на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК и определения
първоначален режим за изтърпяване на наказанието.
ВРЪЩА делото на Районен съд – София за ново разглеждане от друг
съдебен състав по реда на чл.306, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5