№ 5027
гр. София, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20221110135005 по описа за 2022 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
20.03.2024 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
седми февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №35005 по описа за 2022г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124, ал. 1 ГПК..
Постъпила е искова молба от Б. Н. Н., чрез адв.Д. М. от САК, срещу цесионера ......,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр......, представлявано от ......- управител, с
която се иска да се признае недължимостта на сумата от 50 лв., предявен като частичен иск
1
от сума в пълен размер на 971,60 лв., представляваща възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство №....., сключен между ищеца и ...... .Ищецът твърди, че на
.....г. е сключил Договор за паричен заем №..... с ....., по силата на който последният е
отпуснал сума от 1 200 лв. в полза на ищцовия кредитополучател при ГПР в размер на 49 %.
Сочи, че в чл.4 от Договора било уговорено предоставяне на обезпечение – две ФЛ-
поръчители, които да отговарят на конкретни изискуеми от кредитора условия, или банкова
гаранция, в полза на кредитора. Поддържа, че при сключване на договора за кредит ищецът
е сключил Договор за предоставяне на поръчителство №...../.....г., съгласно който ...... е
поело задължението да обезпечи изпълнението по договора за паричен заем от страна на
ищеца. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за
изплащане на задълженията на кредитополучателя срещу възнаграждение, платимо
разсрочено заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Ищецът е следвало да
заплаща дължимите парични суми на кредитодателя, който бил упълномощен от ответника
да събира в негова полза възнаграждението му по договора за предоставяне на
поръчителство. Посочва се, че към датата на входиране на исковата молба в съда ищецът е
изплатил на кредитодателя сума от 1 337 лв. Твърди, че на 28.06.2022г. е получил
уведомление по чл.99 ЗЗД от ...... чрез ищеца, с която му е съобщено за извършената в полза
на ответника цесия на вземанията по договора за предоставяне на поръчителство и е
поканен да заплати сумата от 611,59 лв.- главница по кредита, сумата от 284,06 лв.-
възнаграждение по гаранционната сделка и сумата от 75,95 лв.- мораторна лихва върху
главницата по кредита. Поддържа, че действителността на договора за поръчителство е
предпоставена от валидно съществуване на главното правоотношение по договор за кредит
или отделни негови клаузи, сред които и тази на чл.4. Поддържа нищожност на клаузите за
възнаграждение за поръчителство, тъй като същата цели заобикаляне на закона. Твърди, че с
възнаграждението по договора за поръчителство се цели допълнително оскъпяване по
кредита. С уговорката за заплащане на допълнителна сума по него се заобикаляла забраната
на чл.19, ал.4 ЗПК, поради факта, че се касаело за разход по договора за кредит и същият
следвало да се счита включен към ГПР. Посочва, че невключването на възнаграждението в
ГПР на кредита е в нарушение с добрите нрави и влече недействителност на целия договор
за кредит. Сочи се, че кредитодателят и поръчителят са свързани лица, като в случая чрез
плащането на възнаграждение за предоставено обезпечение се осигурява разпределянето на
печалба в полза на едноличния собственик на ответника в лицето на дружеството,
отпуснало кредита. По този начин се прикрива допълнително възнаграждение по договора
за кредит, което било изначално ясно, но не било включено в ГПР. Твърди, че договорът за
поръчителство е недействителен, тъй като не се предоставя реална услуга, и същият е
сключен в противоречие с добрите нрави и цели заобикаляне на закона. Сочи се, че
договорът за предоставяне на поръчителство бил нищожен поради накърняване на добрите
нрави и защото сумата, уговорена като възнаграждение, била в размер на повече от
половината сума по отпуснатия заем. Твърди, че е погасил отпусната сума по кредита
изцяло, като поддържа, че не дължи възнаграждение за поръчителство поради изложените
по-горе съображения, с оглед което обосновава правния си интерес за предявяване на
отрицателен установителен иск. Претендира присъждане на разноски.
В законен срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
юрк. ....., с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца, че
договорът за поръчителство бил неразбираем и не позволявал на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването му. Счита, че при сключването процесния
договор за кредит и договор за поръчителство са били спазени изискванията на ЗПК.
Възразява срещу твърденията на ищеца, че възнаграждението по договора за предоставяне
на поръчителство е следвало да се включи в ГПР. Поддържа, че при изчисление на ГПР са
взети предвид всички разходи по кредита, сред които не попада възнаграждението за
поръчителство. Счита, че договорът за поръчителство не противоречи на добрите нрави.
2
Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.
В о.с.з. от 07.02.2024г. не е допуснато увеличение размера на исковата претенция и
преминаването й към осъдителна претенция.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен, поради следните съображения:
Съгласно прието заключение по ССч.Е., дружеството- кредитодател е отпуснало на
.....г. заем от 1 200 лв. на ищеца като е следвало да се върне сума от общо 1 343,82 лв., на 6
месечни погасителни вноски, при 143,82 лв. договорна лихва. Вещото лице намира, че
ищецът е извършил плащания от 2 337 лв. към кредитора ........, в периода: 28.12.2019г.-
29.07.2022г., с които са погасени задълженията за главница, лихви, разноски и
възнаграждение за поръчителстване изцяло.
Правните изводи на съда са следните:
Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП, приема за „потребител“ всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по
този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.
Поръчителството представлява договор, с който поръчителят се задължава спрямо
кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на задълженията му. Поръчителят е
самостоятелен длъжник на кредитора и при плащане на дълга изпълнява свое собствено
задължение в качеството си на солидарен длъжник, срещу което получава регресно право да
иска платеното от длъжника. Договорът за поръчителство е каузален, като намерението е да
се обезпечи едно чуждо задължение. Поръчителството от ЮЛ срещу възнаграждение за
неопределен брой задължения разкрива белези сходни със застрахователния договор с
покрит застрахователен риск от неизпълнение на договорно задължение, който се сключва
единствено с лицензирани застрахователни дружества. Настоящият съдебен състав приема
на осн. чл.143 и чл.146, ал.1 от ЗЗПотр. за нищожна като неравноправна подобна клауза в
договор, сключен с потребител, която води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя, освен при индивидуално уговаряне на договорни
клаузи. Неравноправност е налице при неиндивидуално уговорена договорна клауза,
сключена в нарушение на принципа на добросъвестността, създаваща значителна
неравноправност, водеща до необосновано несъответствие между страните относно правата
и задълженията и сключване на уговорка във вреда на потребителя. Поръчителството от ЮЛ
срещу възнаграждение за неопределен брой задължения разкрива белези сходни със
застрахователния договор с покрит застрахователен риск от неизпълнение на договорно
задължение, който се сключва единствено с лицензирани застрахователни дружества.
Свободата в гражданските правоотношения е ограничена от повелителните правила на
закона, като поръчителстване срещу възнаграждение от ЮЛ представлява изначално
нищожно правоотношение на основание горните разпоредби от ЗЗпотр. Видно от ССч.Е, е
че към м.07.2022г. дългът е изплатен изцяло на кредитора, като не се установява
дължимостта му към цесионера
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страната, в чиято полза е решено
делото, да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. Ищецът иска заплащане на следните суми: сума от 50
лв.-държавна такса в производството и депозит за експертиза от 250 лв. Претендира се адв.
възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. При оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие, насрещната страна по делото се осъжда да заплати възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице някое от основанията по чл.78 от
ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА възнаграждението се определя от съда.
3
Преценката дали да окаже безплатната правна помощ при съществуващ риск да не получи
възнаграждение, следва да е само на адвоката. Съдът определя възнаграждението в размер
не по- нисък от предвидения в чл.7, ал.2, т.1 от действалата към момента редакция
Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно 400 лв. в процесния случай.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ......, ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление гр........, представлявано от ......- управител, че ищецът Б. Н. Н.,
ЕГН:**********, не дължи на ответника ......, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
гр......, представлявано от ......- управител, сумата от 50 /петдесет/ лв., предявен като частичен
иск от сума в пълен размер на 971,60 лв., представляваща възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство №...../.....г., сключен между ищеца и .......
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, възнаграждение за процесуално
представителство на ищеца по делото в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА „.......“ ......, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр......,
представлявано от ......- управител, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да заплати на ..... ..... .......,
ф.д. №24/2021г. на СГС, 24 състав, сума в размер на 400 /четиристотин/ лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по делото.
ОСЪЖДА ......, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр........, представлявано от
......- управител, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на Б. Н. Н., ЕГН:**********,
сума в размер на 300 /триста/ лв., представляваща сторени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4