Решение по дело №466/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.268 от ДОПК.

Образувано е по жалба на К. И. К. от [населено място], чрез адв. Д. против решение № 41/13.02.2025 на директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0000427/20.01.25 на главен публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Твърди се, че давността е прекъсната с издаването на РА, но след това в продължение на 5 г. не са предприемани никакви действия от публичния изпълнител, които да са довели до спирането или прекъсването на давността. Отделно от това се твърди, че е изтекла и абсолютната давност по чл. 171 ал.2 от ДОПК.

В съдебно заседание, жалбата се поддържа от адв. Д., който претендира и разноски..

Ответникът – Директорът на ТД на НАП Пловдив , чрез юрисконсулт А., оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд-Пловдив, след като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по преписката, становищата на страните и след направената служебна проверка за законосъобразност на акта съгласно изискванията на ДОПК, намери следното:

Жалбата е в срок, подадена от адресат на акта, поради което е допустима и следва да се разгледа по съществото й.

От фактическа страна се установява следното: За обезпечаване на очаквани публични вземания по ревизия, възложена със ЗВР №Р-16001617008910-020-003/20.04.2018г., по мотивирано искане на ревизиращия орган от 31.05.2018г. публичният изпълнител е издал Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки изх. №[рег. номер]-023-0002129/08.06.2018г., с което спрямо жалбоподателя са наложени следните обезпечителни мерки: запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, находящи се в ТБ ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА /наложен на 19.06.2018г./ и ТБ МКБ ЮНИОНБАНК АД; запор върху притежаваните от лицето ценни книги- дялове 360 броя, с номинална стойност за един брой 2500.00 лв., издател „ФИНАНСОВА КОМПАНИЯ К И К“ ООД с ЕИК ****, на обща стойност 900 000.00 лв.; дялове, 45 броя, с номинална стойност за един брой 100.00 лв., издател „ДИКРА“ ООД с ЕИК ***, на обща стойност 4500.00 лв. /запорът е вписан на 12.06.2018г./; запор върху ½ идеална част от следните МПС - лек автомобил марка BMW, модел 730 Д автоматик, per. № [рег. номер] и лек автомобил марка CHEVROLET, модел КАПТИВА, per. № [рег. номер] /запорът е наложен на 13.06.2018г./.

На жалбоподателя е издаден Ревизионен акт №Р-16001617008910-091-001/02.07.2018 г. с общ размер на публичните задължения 123 448.95 лв. за Данък върху доходите на ФЛ - свободни професии, граждански договори и др. за 2011 г., 2013 г., 2014 г. и 2016 г., за вноски за Здравно осигуряване за 2011 г., 2013 г. и 2016 г., за вноски за Държавното обществено осигуряване на самоосигуряващо се лице за 2011 г., за вноски за ДЗПО - Универсален пенсионен фонд на самоосигуряващо се лице за 2011 г„ ведно с прилежащите лихви за несвоевременното разчитане с бюджета.

Действието на мерките е продължено с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № [рег. номер]-139-0001572/10.07.2018 г.

РА е потвърден с Решение № 554 от 25.09.2018 г. на Директор на Дирекция и обжалване и данъчно - осигурителна практика [населено място] и изменен в частта относно задълженията за ДДФЛ, като общият размер на задълженията по РА е намален на 122 689,00 лв. В последствие е изменен с Решение №364 от 11.02.2020г. на Административен съд Пловдив в частта на задълженията за ДДФЛ за 2013 и 2016г., като общият размер на задълженията по РА е намален на 120 918,00 лв. Решението на АС Пловдив е оставено в сила с Решение №13945 от 11.11.2020 г. на ВАС, на която дата е влязъл в сила и РА.

На 14.02.2019 г. на лицето е връчено Съобщение за доброволно изпълнение изх. №[рег. номер]-048-0230151/20.12.2018 г. за образуваното срещу него изпълнително дело № *********/2018 г. за събиране на задълженията - главници и лихви, установени с Ревизионен акт №Р-16001617008910-091-001/02.07.2018 г.

За обезпечаване на публични вземания по изпълнително дело № *********/2018г. с Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ [рег. номер]-022- 0076607/28.08.2019 г. на основание чл. 200 от ДОПК и чл. 202, ал. 2 във връзка с чл. 195, ат. 1-3 от ДОПК, е наложена обезпечителна мярка запор върху вземане от трето задължено лице - ТП на НОИ - [населено място]. Видно от получен отговор от НОИ, ТП Пловдив, запорът е наложен считано от 01.10.2019 г. Издадено е Разпореждане за изпълнение на запорно съобщение с изх.№[рег. номер]-009-0011327/11.09.2019г.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ C2000I6-022- 0067510/30.09.2020 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, находящи се в ТБ ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА, ТБ АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД. Изпратени са запорни съобщения до банките, като запорите са наложени съответно на: 30.10.2020г. и 27.10.2020 г.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ [рег. номер]-022- 0021697/31.03.2021 г. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, находящи се в ТБ ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА, ТБ АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД и УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД. Изпратени са запорни съобщения до банките, като запорите са наложени съответно на: 08.04.2021 г. и 31.03.2021г. На 31.03.2021г. са издадени и разпореждания за изпълнение на запорни съобщения.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ [рег. номер]-022- 0059277/18.08.2023 г. е наложена възбрана върху недвижим имот – 1/2 идеална част от апартамент, КИД 56784.518.1474.1.9, площ 86.23 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], [адрес], ведно с избено помещение №1, таванско помещение № 1и прилежащи части 4.83 % от общите части на сградата, площ 86.23 кв.м., придобит с НА №36, том 48, рег.21828, дело 11099 от 28.12.2000г., издаден от АВ Служба по вписванията Пловдив, с данъчна оценка /за недвижими имоти/ 39967.80 лв. за съответната част. Възбраната е вписана в Агенция по вписванията на 23.08.2023г.

Публичният изпълнител е извършил опис на възбранения с горепосоченото постановление недвижим имот, за което е съставен Протокол за опис изх. № [рег. номер]- 028-0003703/23.11.2023 г. С Разпореждане с изх.№[рег. номер]-104-0001408/30.09.2024г. публичният изпълнител е определил окончателна оценка на възбранения недвижим имот.

От страна на жалбоподателя в ТД на НАП Пловдив е постъпило Възражение за погасяване по давност вх. № РД-16-1/03.01.2025г.

С Разпореждане с изх. №[рег. номер]-137-0000427/20.01.2025 г., с което е отказал да прекрати събирането на вземанията за ДДФЛ и 30 по Ревизионен акт №Р-16001617008910-091- 001/02.07.2018 г. в размер на 21 010,53 лв. главница и 35 241,92 лв. лихви.

Жалбоподателят останал недоволен от визираното разпореждане и го обжалвал по административен ред, като с решение № 41/13.02.2025 на директора на ТД на НАП Пловдив, жалбата му била оставена без уважение.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че жалбата е частично основателна по следните съображения:

Оспореният административен акт е издаден от компетентния материално, персонално и териториално орган, съгласно разпоредбата на чл. 266 ал.1 от ДОПК.

При издаването не са допуснати нарушения на материалния закон и съществено нарушение на административно производствените правила. Същият е постановен и при спазване на материалния закон.

Спорът се концентрира около обстоятелството, налице ли е погасителна давност за част от задълженията на жалбоподателя, установени с РА 16001617008910-091-001/02.07.2018 за периоди 01.01.2014-31.12.2014 и 01.01.2013- 31.12.2013 г.

По своята правна същност давността представлява период от време, определен по продължителност от закона, в течение на който, ако носителят на едно субективно право не го упражнява, то се погасява и се прегражда възможността за принудително събиране на публичното вземане. В тази връзка следва да се подчертае, че изтеклият срок погасява правото на кредитора да претендира това задължение, т.е. погасява се правото да събере дълга по принудителен ред, но не се заличава самото задължение. Давността погасява правото да се претендират публичните вземания, като те си остават дължими и могат както да бъдат платени доброволно /чл.174 от ДОПК/, така и да бъдат прихванати /чл.128, ал.1 от ДОПК/.

Съгласно ал.1 на чл.171 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс „публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок“. Прилагането на 10-годишния абсолютен давностен срок е разгледано в разпоредбата на ал. 2 на чл.171 от ДОПК, която гласи, че „с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел 2 а.“

От друга страна, институтът на погасителната давност предвижда определени основания, които водят до прекъсване, съответно спиране на давността /чл. 172 от ДОПК/. Тези основания намират израз в различни правни действия с присъщи за тях правни последици. Прекъсването на давността е еднократно действие, като след прекъсването й започва да тече нова давност. Тоест с прекъсването на давността се заличава с обратно действие изтеклият давностен срок и започва да тече отново законоустановеният такъв. При спирането на давността срокът не тече, докато трае производството или действието, по повод на което се осъществява спирането. След преустановяване или прекратяване на съответното действие или производство, спрялата давност продължава да тече, като в този случай тече срокът, който не е бил изтекъл към момента на настъпилото спиране на давността. По отношение спирането и прекъсването на давността се прилагат тези правни норми, които са действащи към момента на извършване на съответното действие.

По отношение приложението на абсолютната давност, регламентирана в чл. 171, ал. 2 от ДОПК, следва да се посочи, че в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. /ЗМДВИП/, обнародван в бр.28 на „Държавен вестник“ от 24.03.2020 г., е изрично уредено, че същата не се прилага. Съгласно § 29, т. 1 от ПЗР на закона до отмяна на извънредното положение срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не се прилага, а съгласно т. 2 от същия параграф, освен в случаите на чл. 172, ал. i от ДОПК, давността спира да тече и за времето на извънредното положение. Цитираните разпоредби на § 29 от ПЗР на ЗМДВИП дават основание да се приеме, че от 24.03.2020 г., когато влизат в сила, до края на обявеното извънредно положение срокът по чл. 171, ал. 2 от ДОПК не тече. Отделно, в §13 от ЗИД на Закона за здравето (ОБН. - ДВ, БР. 44 от 13.05.2020 г.) е регламентирано, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение продължават да текат след изтичане на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Следователно, срокът по чл.171, ал. 2 от ДОПК, който е спрян на 24.03.2020 г., започва да тече отново от 21.05.2020 г. и предвид изричната разпоредба, че до края на извънредното положение 10-годишният давностен срок не се прилага, то същият следва да бъде удължаван с периода 24.03.2020 г. - 20,05.2020 г.(58 дни).

По отношение на лихвите, начислени за неплатена в срок главница за ДДФЛ за 01.01.2013-31.12.2013 г., следва да се посочи, че съгласно ал. 3 на чл. 171 от ДОПК (Нова - ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 05.08.2023 г.) лихвите за публичните вземания се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и 2, независимо от начина на погасяване на главницата.

С оглед конкретиката на изследвания казус следва да се приеме, че относителната давност не е изтекла за нито едно от публичните задължения- на 31.03.2021г. е издадено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ [рег. номер]-022-0021697/31.03.2021 г., с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, като запорът е наложен на 31.03.2021г. Съгласно разпоредбата на чл. 172 ал.2 от ДОПК с предприемането на действия за принудително изпълнение, давността се прекъсва и започва да тече нова давност, чиито 5 годишен срок изтича на 31.03.2026 г. Няма никакво значение, дали длъжникът е бил уведомен или не за наложения, достатъчно е извършване на действието по принудително изпълнение- в случая наложения запор, за да се прекъсне давността.

Изтекла е абсолютната давност за част от задълженията-01.01.2013- 31.12.2013 г. Тези задължения са станали изискуеми през 2014 г. и съгласно разпоредбата на чл. 171 ал.2 от ДОПК абсолютната давност за тях е започнала да тече на 01.01.2015 г. Съобразявайки разпоредбите на § 29 от ПЗР на ЗМДВИП, следва да се приеме, че абсолютната десет годишна давност за тези задължения е изтекла на 28.02.2025 г. и към момента тази давност за задълженията за 01.01.2013- 31.12.2013 г. следва да бъде приложена. В тази част решението на директора на ТД на НАП Пловдив и потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени и делото да се изпрати на публичния изпълнител за съобразяване на указанията на съда.

За задълженията от 01.01.2014-31.12.2014 г. абсолютната давност при съобразяване на изложените по- горе аргументи изтича на 28.02.2026 г. и в тази част жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход от спора, страните се дължат разноски по съразмерност, съгласно уважената/отхвърлена част от жалбата. Жалбоподателят претендира сумата от 10 лв. ДТ [рег. номер]. заплатен адвокатски хонорар. Дължи му се заплатената държавна такса. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на заплатения хонорар е неоснователно, тъй като делото е с материален интерес и възнаграждението е определено около минимума, визиран в чл. 7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатски възнаграждения. Неоснователна е и претенцията за юрисконсултско възнаграждение, базирана на разпоредбата на чл. 161 от ДОПК, тъй като този ред за присъждане на разноски се прилага само за обжалването на ревизионни актове. Следва да бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. По съразмерност на жалбоподателя се дължи сумата от 29,90 лв. адвокатско възнаграждение и 10 лв. ДТ, а на ответника 198 лв. юрисконсултско възнаграждение. Или по компенсация, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати сумата от 158,10 лв.

 

Водим от горното и на основание чл.268 от ДОПК, Административен съд – Пловдив, 13 състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 41/13.02.2025 на директора на ТД на НАП Пловдив и потвърденото с него разпореждане изх. № [рег. номер]-137-0000427/20.01.25 на главен публичен изпълнител в ТД на НАП Пловдив в частта, в която е оставено без уважение възражението за погасителна давност на длъжника за задълженията му по ИД *********/18 г. за периода 01.01.2013-31.12.2013 в общ размер от 560,78 лв. и ИЗПРАЩА преписката на публичния изпълнител за изпълнение на задължителните указания, дадени в настоящото решение.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.

ОСЪЖДА К. И. К. от [населено място], [ЕГН] да заплати в полза на Национална агенция по приходите, [населено място] сумата от 158,10 лв. разноски.

Решението е окончателно.