Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. Русе, 18.03.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Борянка
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6073 по описа за 2019
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от Н.К.Н.,
с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК против
Електроразпределение Север АД, ЕИК *********. Правото, предмет на
установителния иск, е за сумата от 7345.26 лева, представляваща цена за
потребена електроенергия в периода от 21.08.2015 год. до 10.07.2019 год.
Ищецът твърди липса на фактическо и правно основание
за начисляване на допълнително количество енергия в размер на 43 551 кВТч на
стойност 7345.26 лева за периода от 21.08.2015 год. до 10.07.2019 год., тъй
като не е потребявал претендираното количество енергия през процесния период от
време. Ищецът твърди, че посоченото в констативен протокол № 1701869/10.07.2019
год. като демонтирано средството за търговско измерване (СТИ) №
1114021564354330 е имало в регистъра си 1.8.3 показания от 043551 към момента
на неговото монтиране от ответника за отчитане на консумираната в имота на
ищеца електрическа енергия. Твърди се, че дружеството- ответник не е спазило
Правилата за измерване на количеството енергия (ПИКЕЕ от 10.07.2019 год.) при
извършеното замерване, не е налице твърдяното количество електрическа енергия в
невизуализиран регистър в процесното СТИ. Твърдяното количество енергия не е
измерено след монтажа му за отчитане на потребената енергия в същия имот. В
условие на евентуалност прави възражение за погасяване на цялото или на част от
посоченото парично задължение по давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от ответника е
постъпил отговор на исковата молба, в който е изразено становище за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди се, че е налице
външна намеса в софтуера на процесното СТИ, в резултат на която потреблението
на електроенергия е било отчетено в регистъра, който не се вижда на дисплея при
редовния месечен отчет. Съгласно ПИКЕЕ в тази хипотеза следвало да се начисли
измереното след монтажа (20.08.2015 год.) на средството за търговско измерване
количество електроенергия в тези регистри - в конкретния случай допълнителното
количество енергия в размер на 43 551 кВТч на стойност 7345.26 лева за периода
21.08.2015 год. - 10.07.2019 год. Моли да се отхвърли иска на ищеца като
неоснователен.
В условията на евентуалност ответникът моли да бъде отхвърлен иска на
основание чл. 183 от ЗЗД, доколкото в случая се касае за установено точно
количество реално потребена ел. енергия, чието заплащане се дължи от абоната по
силата на установена между страните
облигация по покупко- продажба на ел. енергия.
Съдът,
след като прецени събраните в процеса доказателства и въз основа на своето
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа
страна следното:
По делото не се спори, че ищецът е клиент на ответното дружество, като
имотът му е присъединен към електрическата мрежа, регулирана от ответника с
клиентски № ********** и абонатен № **********, с адрес: гр. Р*, бл. Л*, вх. *, ет. * и доставяната
електроенергия е отчитана от СТИ с фабричен № 1114021564354330, като страните
имат сключен договор за продажба и съответно за доставка на електрическа енергия
при общи условия.
С Решение № 798/20.01.2017 год. на ВАС са отменени ОУ за продажба на
електрическа енергия на ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ АД, одобрени с решение ОУ-
06/21.07.2014 год. на ДКЕВР.
С Решение № 595/17.01.2017 год. са отменени ОУ за достъп и пренос на
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ЕНЕРГО- ПРО МРЕЖИ
АД, одобрени с решение ОУ- 05/21.07.2014 год. на ДКЕВР.
В периода на проверката- 10.07.2019 год. са действащи ПИКЕЕ, приети с
Решение по т. 1 от протокол № 67 от 24.04.2019 год. на КЕВР и обнародвани в ДВ,
бр. 35 от 30.04.2019 год.
На 10.07.2019 год. служители на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД са извършили
проверка на СТИ с фабричен № 1114021564354330, отчитащо потребената в имота на
ищеца електроенергия. За извършената проверка, която се провела в отсъствие на
ищеца, е съставен протокол № 1701869/10.07.2019 год., като е демонтирано СТИ и
на негово място монтирано друго с фабричен номер 1127021804038838. При
извършена извънсъдебно метрологична експертиза от БИМ е констатирано, че при
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Установено е наличие на преминала ел. енергия на тарифа 1.8.3. – 043551,077
кВтч, която не е визуализирана на дисплея. Направено е заключение, че
електромерът съответства на метрологчните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването на ел. енергия, но не съответства на
техническите характеристики. За извършената експертиза е съставен Констативен
протокол № 1857/19.09.2019 год., въз основа на който ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР
АД е изготвило становище за начисление на ел. енергия, която да бъде начислена
допълнително на ищеца за периода от 21.08.2015 ГОД. ДО 10.07.2019 год. в размер
на 43551 кВтч. За извършената корекция е
издадена фактура № **********/30.09.2019 год. на стойност 7345.26 лева с
включен ДДС.
Няма информация за момента на настъпване на еветуалната софтуерна намеса. Не
са представени доказателства, съобразно разпределената доказателствена тежест
за съставянето на протокол за монтаж на
процесния електромер, за да се установи какви са били стойностите на показанията на скритите регистри на
електромера при монтирането му и да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при проверката
количество ел. енергия, натрупано в тарифа 3 и потвърдено при извършената метрологична
проверка, представлява действително потребена от абоната електрическа енергия,
но неотчетена при регулярните месечни отчети. Не се представиха доказателства
за точният момент, от който електромерът, настроен за двутарифен отчет, е
започнал да отчита енергия в трета тарифа, дали погрешно отчетеното количество
електрическа енергия е действително потребено от конкретния абонат в процесния 4- годишен период.
От Констативен протокол № 1701869/10.07.2019 год., представен по делото е
видно, че той е съставен от И* Н* К* и Д.И.Ю., както и че съпругата
на ищеца Ю* А* Н* е разписала същия.
Разпитаната в съдебно заседание като свидетел Е. П* К.- главен асистент в
БИМ заяви, че не си спомня конкретната проверка, но принципно, за да може да се
извърши промяна в настройките на електромера, така щото той да започне да
отчита потребена електроенергия в скрит регистър, е нужно ниво на достъп и
парола, с каквито нито служителите на ЕРП, нито експертите от БИМ разполагат,
камо ли потребителите. Такова ниво на достъп има единствени фирмата-
производител.
Съдът,
след преценка на доводите на страните и събраните в производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК. Условия за
надлежното му упражняване е наличието на извънсъдебен спор между страните за
дължимостта на процесните суми, без да е необходимо по отношение на същите да е
инициирано принудително събиране. В настоящия случай интересът на ищеца
произтича от качеството му на потребител и обвързан с Общите условия на
ответника, регламентиращи възможност за едностранното коригиране на сметката за
потребена електроенергия в имота му. По изложените съображения предявеният
отрицателен установителен иск е процесуално допустим и съдът дължи произнасяне
по същество на спора.
Периодът, за който е извършена едностранната корекция на сметката на ищцата
е след измененията на чл. 98а от Закона за енергетиката (ДВ, бр.54/2012 г., в
сила от 17.07.2012 г.) и след приемане на с Решение по т. 1 от протокол № 67
от 24.04.2019 год. на КЕВР и обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 год.
Съгласно решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.,
ВКС, I отделение, с изменението на Закона
за енергетиката /ДВ, бр. 54/2012 г./ съществува законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел. енергия, ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и 2/ по чл. 83, ал. 1,т. 6 ЗЕ за
предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.
енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия.
С изменението на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г./ е изрично предвидена възможността за
провеждане корекционна процедура.
“Корекцията” има отношение към измерването на ел. енергията и е специфичен
способ за допълнително установяване и измерване на доставено количество ел.
енергия. Спецификата на допълнителното измерване и коригиране на доставената
ел. енергия се налага от спецификата на “вещта” , която се продава - ел.
енергия.
Извършената едностранна корекция от страна на ответника в конкретния случай
се основава на разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ
във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, чл. 49 и 55 от ПИКЕЕ.
Съгласно чл. 49, ал. 3 и 4 от ПИКЕЕ при отсъствие на
ползвателя или на негов представител при съставянето на констативен протокол
или при отказ от тяхна страна да го подпишат, протоколът се подписва от
представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител
на оператора. В констативния протокол се отбелязват присъстващите на
проверката, както и отказът за подписване от страна на ползвателя или на неговия
представител, ако е направен такъв. В тези случаи, в седемдневен срок от
датата на съставянето на констативния протокол операторът на съответната
мрежа го изпраща на ползвателя с препоръчано писмо с обратна разписка или по
друг начин в съответствие с предоставените от ползвателя данни за контакт. Данните
по делото установяват, че съставеният за проверката констативен протокол е
подписан от един свидетел и двама служители на ответника, но не е изпратен на
ищеца в посочения 7- дневен срок от съставянето му. Последният е уведомен за извършената корекция и
допълнително начислената цена за преминала през СТИ електроенергия след
изготвяне на протокола от БИМ на 30.09.2019 год. Поради това съдът приема, че е
нарушена процедурата по уведомяване на потребителя.
Дори и да бъде приет аргументът, че констативният протокол следва да бъде
ценен като частен документ относно направените в него констатации, предвид
оспорването им от ищеца, без да се изследват реквизитите му, в хода на
производството ответникът не е представил доказателства, които при условията на
пълно и главно доказване да обосноват извода, че ответното дружество е
доставило на ищеца и той е потребил електроенергия в начисления размер,
съдържаща се в регистър 1.8.3, установена след софтуерното му прочитане.
Нормата на чл. 55 от ПИКЕЕ, на която се позовава ответникът, предвижда, че в случаите, в които се
установи, че са налице измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, операторът на
съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско
измерване количество електрическа енергия в тези регистри. Преизчисляването се
извършва въз основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен
по реда на чл. 49.
Съдът намира, че правото на едностранна корекция на сметките на потребителя
за минал период, регламентирано в цитираната разпоредба, не е възникнало за
ответното дружество, доколкото не са осъществени нормативно предвидените
предпоставки за това. По делото не беше представен протокол за монтаж на
процесния електромер, поради което е невъзможно да се установи какви са били
стойностите на показанията на скритите регистри на електромера при монтирането
му и да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при проверката
количество електроенергия, натрупано в регистър 1.8.3 и потвърдено при
извършената метрологична проверка, представлява действително потребена от
абоната електрическа енергия, но неотчетена при регулярните месечни отчети.
Недоказан остана и точният момент, от който електромерът, настроен за
двутарифен отчет, е започнал да отчита енергия в трета тарифа. Тъй като липсват
на данни за началния момент на грешката, не може да бъде установено и
обстоятелството дали погрешно отчетеното количество електрическа енергия е
действително потребено от конкретния абонат в процесния период. Дори и да
се приеме за реално преминало количеството електроенергия, отчетено в регистър
1.8.3, е невъзможно да бъде определено в кой момент колко от него е преминало,
а цената на електроенергията за технологични разходи е различна в различните
периоди от време, както е отразено и в становището за начисление на
електрическа енергия (лист 12 от делото). При това положение остава неизяснено
как операторът е преценил каква част от общо отчетеното количество
електроенергия в регистър 1.8.3 следва да отнесе към отделните, различни по
времетраене подпериоди. Очевидно е, че ако количествата се разпределят по друг
начин в подпериодите, предвид различните цени за тях, ще се получи различна
крайна стойност на дължимата цена. От всичко това следва, че ответното
дружество не е провело пълно доказване на факта, че абонатът е потребил реално
процесната електроенергия в процесния период.
Операторът има задължение да осигурява на
потребителя възможност за контрол на показанията на СТИ. При това положение
отчетът в недостъпен и скрит за потребителя регистър е в пряко нарушение на
тези правила. След като невизуализираната тарифа 1.8.3 подлежи на разчитане само със специален
софтуер, с който разполагат производителят и лицензираното за ползване енергийно
дружество, възможността за контрол на абоната на практика липсва. Липсата на изрично и индивидуално уговорени
условия за отчитане по тарифа 1.8.3 и препараметризирането на електромера да отчита по този начин не
обвързва потребителя, тъй като представлява отклонение от договора и
противоречи на чл. 10 и 11
от ПИКЕЕ и чл. 120, ал. 4 от ЗЕ.
Поради гореизложеното съдът намира, че предявеният отрицателен установителен
иск се явява изцяло основателен и като такъв следва да се уважи.
Цитираното в отговора на
исковата молба решение на ВКС по гр.д. № 4160/2018 г. на ІІІ г.о., според което
вземането на дружеството се дължи на основание чл. 183 ЗЗД, представлява
изолирана съдебна практика, която противоречи на принципа, че специалният закон
дерогира общия. Тя не се споделя от настоящия състав, поради което не е
съобразена при постановяване на настоящото решение и не може да обоснове друг
изход на спора.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 293.81 лева – заплатени разноски за държавни такси. На основание чл.
38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА ответникът следва да заплати
адвокатски хонорар на процесуалния представител на ищеца В.В. *** сумата 697.26
лева.
Мотивиран така и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД със
седалище и адрес на управление: гр. В*, бул. В. В* № *, В* т*, кула *, ЕИК *********, представлявано
по пълномощие от адвокат Е.Б.К. ***, че Н.К.Н., ЕГН **********, съдебен адрес: ***
не дължи сумата 7345.26 лева с ДДС по издадена
фактура № **********/30.09.2019 год., обективираща стойност на коригираното
количество електроенергия за периода от 21.08.2015 год. до 10.07.2019 год. по
партида с клиентски номер **********, абонатен номер ********** за обект на
потребление в гр. Р*, бл. Л*, вх. *, ет. *.
ОСЪЖДА ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. В. Варненчик № 258, Варна тауърс, кула Е, ЕИК *********, представлявано по
пълномощие от адвокат Е.Б.К. *** да заплати на Н.К.Н., ЕГН **********, съдебен
адрес: *** сумата 293.81 лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР АД със седалище и адрес на управление: гр. В*, бул. В. В* №*, В* т*, кула *, ЕИК *********, представлявано
по пълномощие от адвокат Е.Б.К. *** да заплати на адвокат В.В. *** сумата 697.26 лева, представляваща адвокатски
хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: