Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260253
гр.Русе, 15.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Х-ти граждански състав, в публично
заседание на 15-ти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН Й.
при секретаря Ширин
Сефер,
като разгледа докладваното от съдията Й. гр. дело № 7275 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективни и
субективни искове с правна квалификация чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, чл. 264, ал. 2
във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Претенцията на ищцата Р.Д.С. се основава на твърдения че в периода 2008-2018 г. живяла и работила в Кипър, от където имала спестени парични средства.
Притежавала апартамент в гр. Русе с посочен адрес и подробно описание в
исковата молба. Във входа, в който се
намирал апартамента на 8 етаж живеел ответника А.Я., който през 2017 г. бил
направил ремонт на банята на сина и. Тя останала доволна от ремонта и се
свързала с него и разговаряли за извършване на ремонт на собствения и
апартамент, като подписали писмен договор. В договора били посочени дейностите,
които той следвало да извърши с краен срок на изпълнение - 01.06.2019
г. Изрично било посочено, че цената не включва обзавеждане, оборудване, врати и
дограма. Уговорени били и етапите на плащане – 5 000 лв. при сключване на договора; второ плащане от 4 000 лв. и последно плащане от 3250 лева. Ответникът Я. я
уведомил, че ще работи заедно с друг мъж - ответникаът А.П.. Първата
сума от 5 000 лв.
дала като капаро на
ответника Я. един ден след подписване на договора. Това станало на 09.01.2019 г. на гишето на ОББ АД – банков
клон Русе, Централен офис. В договора била отразена сумата и подпис на този
ответник. Втората сума – 2 000 лв. била дадена на 15.01.2019 г. на ответника А.П.. На 28.01.2019 г. дала на ръка на доведения син на
ответника Я. 450 лева, с които трябвало да бъдат закупени тръби за
газ. Такъв разговор бил воден с ответника Я., който и казал, че ще я свърже с
лице, което извършва такива дейности, който ще и вземе с 1000 лв. по-евтино. По
тази причина дала 6300 лв. на 29.01.2019 г. на другия ответник - А.П.. На обратната страна на договора била вписана
сумата и положен подпис за нея и за ответника П.. На 30.01.2019 г. дала 2500 лв. на ответника П. за закупуване на кухненски шкафове,
спалня, гардероб и порт манто. Разбрала, че сумата ще се плати на мебелна фирма
Бранко, с чийто телефонен номер разполагала. На 07.02.2019 г. дала на ръка 1500 лв. на ответника Я., който се
подписал на обратната страна на договора. Тази сума била дадена за капаро за
мека мебел в хола и кухнята. На 27.02.2019 г. последно платила сума по договор – 3 900 лв.. като парите дала на ответника П. в присъствието на
ответника Я.. Така от 09.01.2019 г. - 27.02.2019 г. общо ответниците получили
от нея 21 650 лева. Срещу това
извършили само изнасяне на стари мебели и вещи от апартамента, които им подарила,
изрязване на винкелите на остъклената тераса, премахване на старите врати от
апартамента, разбити били две мивки в банята, тоалетна и в кухнята и отчасти
били премахнати тапетите в хола. Уведомила
ответника Я. че не разполагала с повече средства, а той изявил претенции за
заплащане на още 15 500 лв. за довършване на ремонта. Поради това счита, че е
налице неизпълнение на договора и ответниците следва да върнат заплатените за
неосъществения ремонт суми, поради което претендира за осъждането на ответника А.Я.
да и заплати общо 6950 лв. –
заплатени лично на него за започване на строително монтажни работи по договор
от 08.01.2019 г., включващи капаро в
размер на 5000 лв., 450 лв. за закупуване на тръби за газова инсталация и 1500
лв. - капаро за закупуване на мебели, а срещу другия ответник А.П. - да и заплати
сумата от общо 14 700 лв., от които
2000 лв. за строителни материали за окачени тавани, 6300 лв. за изработване на
инсталация на газ за отопление и свързването и към градската газопреносна
мрежа, 2500 лв. капаро за изработване на мебели и 3900 лв. за закупуване на
строителни материали, каквито не били закупени. Претендира за присъждане на
разноските по делото.
Ответниците оспорват предявените
искове.
Ответникът А.Я. признава, че на
08.01.2019 г. е сключил с ищцата договор за ремонт на собствения и апартамент.
По силата на този договор тя му дала капаро/задатък/ в размер на 5000 лева.
Остатъкът от договорената цена по договора следвало да бъде заплатена до
01.06.2019 г. на два транша от 4 000 лв.
и 2500 лева. Посочва какви строителни дейности били извършени в ремонта, както
и че ищцата е поискала съдействие за закупуване на мебели и обзавеждане в
кухнята, изграждане на газова система за отопление на апартамента. Искала да
закупи кухненски ъгъл и във връзка с желанието и той я свързал с производител.
В тази връзка на 07.02.2019 г. му предала 1500 лв., които да заплати от нейно
име като капаро, което действително направил. Самата ищца ги уведомила че
поради липса на парични средства желае ремонта да бъде спрян и искала връщане
на дадените капара за ремонта и по договора с мебелната фирма. Отказал, т. к.
при това положение неизпълнението по договора било по нейна вина. По отношение
на сумата от 450 лв. оспорва наличието
на такова плащане. Твърди, че към началото на миналата година доведения му син
бил на 11 години и не е получавал никакви средства от ищцата. Твърди още, че след влошаване на отношенията с
ищца в апартамента и са останали лични негови вещи - инструменти на стойност
около 1500 лв., като ищцата отказала да му ги върне, което го принудило да
сезира прокуратурата. Заявява, че прави възражение за прихващане със сумата от
1500 лв. стойността на останалите в апартамента и вещи.
Ответникът А.П. признава, че в началото на м. януари с него се е свързал
ответника Я. във връзка с ремонт на апартамента на ищцата. В тази връзка били
извършени строителни дейности по апартамента, които подробно описва в отговора
си. Твърди, че ищцата е поискала от него и от другия ответник съдействие за
закупуване на мебели. В тази връзка били осъществени контакти както с
посочената от другия ответник фирма - Мебели Тео ЕООД, така и с фирма БГ Терм
ООД. Ищцата поискала Мебели Тео ЕООД да
изработи кухня по проект и спален комплект. Тя го помолила и той със свои лични
средства заплатил 2500 лв. капаро по поръчка от 25.01.2019 г. Другата фирма - БГ
Терм ООД, следвало да достави и монтира
газова инсталация за жилището. Признава, че на
29.01.2019 г. ищцата му е предала 6300 лв., от които е удържал капарото
заплащането към Мебели Тео ЕООД, а заплатил като капаро 3248.59 лв. на БГ Терм
ООД по тяхна проформа фактура. В каря на м. март и началото на м. април другият
ответник го уведомил, че ищцата го е уведомила, че не разполага с парични
средства и желае ремонта да бъде спрян и да и върнат сумите, които са получили
от нея, както и че я уведомил, че това не може да стане. Впоследствие заключила
входната врата на апартамента и в същия останали и негови инструменти на стойност
1200 лв., които тя отказвала да върне. Прави възражение за прихващане с тази
сума. Признава, че изписаните текстове на гърба на писмения договор, а именно
„6300 лв. газ и подпис“ и изречението „до края на ремонта до ключ остават 15000
? до декември месец 2019 г.“, на челната страница на лист от календар са изписани от него.
За да се произнесе съдът
съобрази следното:
Признава се и не се спори, че
между страните е осъществен контакт и е
сключен писмен договор за изработка по извършване на ремонт на апартамент на
ищцата между същата и ответника А.Я., както и че той я уведомил, че ремонтът ще
бъде направен съвместно с другия ответник. Не се спори и относно това, че между
страните са осъществявани контакти в тази връзка като ищцата е предала на
ответниците част от паричните суми, които се твърдят в исковата молба, а именно
признава се получаване на сума 5000 лв. капаро от ответника А.Я. и сумата от
1500 лв. дадена на същия за да заплати капаро за мека мебел на мебелна фирма.
По отношение на другия ответник се признава получаване на парична сума в размер
на 6300 лв. на 29.01.2019 г. В писмения договор от 08.01.2019 г. изрично е
посочено какви ремонтни дейности и материали са сключени в уговорената цена от
общо 12 250 лв. с дописване „+
3 300 лв.“ и какви не са включени – „обзавеждане, оборудване, врати,
дограма“. Уговорено е плащане на етапи – 5000 лв. – капаро, второ плащане - 4000 лв. и трето плащане – 3 250 лв. и
е дописано „+ 3 300 лв.“ От становищата на страните, отразеното в договора и
допълнително изготвена таблица към него, както и от показанията на разпитаните
свидетели е видно че страните са влезли в правоотношения и относно дейности
извън договора /за дограма, отоплителна инсталация и мебели/ като ответниците
са давали от името на ищцата поръчки към трети лица и са получавали от нея като
възложител парични суми, които да предадат на съответните изпълнители. За
плащанията не са издавани нарочни разписки с точно посочване на размери на сумата и основание за всяко плащане.
Вместо това в договора/на лицевата част и на гърба/ са правени вписвания и
рекапитулации. Въз основа на същите, установеното в рамките на преписка пр.пр.
№***/19 г. на РРП и изготвената експертна справка №145/в препис на л.78 и 79 от
делото/ и становищата на страните е видно, че плащанията само по договора за
ремонт са в общ размер на 10 900 лв., като първоначалната цена от
12 250 лв. е увеличена с 3300 лв. (общо 15 550 лв.) и при приспадане на плащането
остава остатък в размер на 4650 лв. като
плащането на 15.01.2019 г. е получено от ответника Я., а не от другия
ответник/срещу когото ищцата е предявила иска си в тази част/. Видно е също
така, че е постигната уговорка за плащане на остатъка в срок до м.декември. Същият
е посочен като сума в общ размер 15 500 лв., но предвид отразените в
таблицата суми и основания за плащането им съдът приема, че става въпрос за общ
размер на парична сума, дължима и към трети лица за различно оборудване, което
не е предмет на първоначалния договор от 08.01.2019 г. През м.март обаче ищцата
е изпитала недостиг на парични средства, свързала се е с ответниците и е
поискала ремонтът да бъде „замразен“ да и се върнат платените суми по договора,
а ответниците да задържат част от тях за положения труд. Те не се съгласили и я
уведомили че прекратяват договора поради нейно неизпълнение. Към този момент
обаче не е било налице такова, т. к. срокът за плащане не е бил изтекъл както
съобразно първоначалната уговорка по договора от 08.01.2019 г. (01.06.2019 г.), така и
към допълнително удължения срок – до м.декември 2019 г. По делото е приета
съдебна ценова строителна е-за, която е оценила извършените дейности от
ответниците . Същите са на стойност 7940,39 лв. с ДДС, от които 3 317,20 лв.
са платени директно от ищцата на други изпълнители, т. е. остава остатък в
размер на 4 623,19 лв. Като съобразява тази сума, съотношението и към общо
платените от ищцата средства и ненастъпилия падеж за дължимия остатък, съдът
счита че ищцата не е била в забава и ответниците не са разполагали с право да
развалят договора поради неизпълнение от нейна страна. Съобразно изложеното е
видно, че е настъпила опасност от неизпълнение от страна на ищцата, при което
положение ответниците разполагат с възможността по чл.90, ал.2 от ГПК – „Когато от обстоятелствата е ясно, че има опасност едната от страните да не
изпълни задължението си, другата страна може да откаже да изпълни своето
задължение, освен ако и се даде надлежно обезпечение“. В случая те не са искали надлежно
обезпечение и такова не е било дадено, при което положение те се освобождават
от задълженията си, но има право да получат заплащане само за реално
извършените дейности по договора. Този извод следва и от обстоятелството, че
платената част от цената от страна на ищцата значително надвишава обема на
изпълнените работи от ответниците. При това положение те дължат връщане на
получените суми при приспадане на стойността на извършените дейности и на
задържаните от ищцата инструменти в имота съобразно заключението на вещото лице
по приетата е-за. По отношение на паричните средства, предавани на ответниците
за плащания на капаро и аванси към трети лица следва да се приспаднат само тези
суми, за които са събрани доказателства за осъществени такива плащания. При
това положение от предявените искове спрямо ответника А.П. се установи основателност на
иска за заплащане на 3 900 лв., дадени на 27.02.2019 г.
и неоснователност на иска
за заплащане на 2 000, дадена на 15.01.2019 г., т.к. се установи, че
всъщност са получени от другия ответник. Спрямо А.Я. се установи основателност
на иска за заплащане на 5000 лв. -
първоначално плащане по договора. От останалите претендирани суми съдът приема
за доказано получаването на 1 500 лв. от ответника Я. за да заплати капаро
за мека мебел на мебелна фирма и 6300 лв., получени от ответника П. на
29.01.2019 г. за газова инсталация. За сумите в размер на 2500 лв., за която
ищцата твърди че е дадена на 30.01.2019 г. на ответника П. за закупуване на
кухненски шкафове, спалня, гардероб и порт манто и 450 лв., за които
твърди че са дадени на доведения син на
другия ответник не може да се направи категоричен извод за осъществено плащане.
За същите не е издавана разписка от никой от ответниците, а вписванията в
договора и табличката към него също не може да обосноват такъв извод предвид
начина на оформление и липсата на изрични изявления, изходящи от ответниците,
които да удостоверяват получаване на такива суми на твърдяното от ищцата
основание. С оглед на това спрямо ищеца Я. е доказан иск в общ размер
6 500 лв., а спрямо ответника П. – в общ размер 10 200 лв. В частта
за сумата в размер на 1500 лв. -дадени на ответника Я. искът обаче е
неоснователен, т.к. от представен препис от поръчка и квитанция /на л.251 от
делото/ е видно че същият е заплатил сумата като капаро към третото лице,
поради което не дължи връщането и. От дължимите суми следва да се приспадне и
стойността на извършените работи от ответниците - 4 623,19 лв. или по
2 311,60 лв. спрямо всеки от тях, както и стойността на задържаните от
ищцата инструменти на ответниците – общо 685,23 лв. или по 342,61 лв. спрямо всеки
от ответниците. С оглед изложеното съдът счита, че предявеният иск спрямо
ответника Я. следва да се уважи до размер от 2 345,79 лв., а спрямо
ответника П. – до размер от 7 545,79 лв. За горниците над тези суми
исковете са недоказани и неоснователни и следва да се отхвърлят.
Разноските по делото следва да се определят по реда на
чл.78 от ГПК съразмерно с уважената/отхвърлената част от иск.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.А.Я., ЕГН:********** да заплати на Р.Д.С., ЕГН:**********
сумата в размер на 2 345,79 лв. - заплатени
лично на него като капаро за започване на строително монтажни работи по договор
от 08.01.2019 г., ведно със законната
лихва от 04.12.2019 г. до окончателното плащане, както и 394,59 лв. – разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за горницата до 5 000 лв.
капаро и за 450 лв. за закупуване на тръби за газова инсталация и 1500 лв. -
капаро за закупуване на мебели или общо в размер на 6950 лв. като неоснователни
и поради частично уважено възражение за прихващане за останали в строителния
обект лични вещи на Я. до размер на 342,61 лв.
ОСЪЖДА А.П.П., ЕГН:********** да заплати на Р.Д.С., ЕГН:**********
сумата в размер на 7 545,79 лв. -
заплатени лично на него като частично плащане по горепосочения договор от 08.01.2019
г. в размер на 3 900 лв. и 6 300 лв. - за изграждане на газова
инсталация в обекта, ведно със
законната лихва от 04.12.2019 г. до окончателното плащане, както и 600,13 лв. – разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за
горницата до 10 200 и за 2000 лв. за строителни материали за окачени
тавани и 2500 лв. - капаро за изработване на мебели или общо в размер на 14 700
лв. като неоснователни и поради частично уважено възражение за прихващане за
останали в строителния обект лични вещи на П. до размер на 342,61 лв.
ОСЪЖДА Р.Д.С., ЕГН:********** да заплати на А.А.Я., ЕГН:********** сумата в
размер на 496,88 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА Р.Д.С., ЕГН:********** да заплати на А.П.П., ЕГН:********** сумата в
размер на 486,70 лв. – разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните.
Районен съдия: