Р Е Ш Е Н И Е
260107/25.2.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На трети февруари през две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №3638 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са три
положителни установителни иска, от
които първия с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с
чл.99 от ЗЗД с цена на иска 14595.13 лева – частично претендирана главница,
представляваща претенция за 57 незаплатени погасителни
вноски по Договор за потребителски паричен кредит
№2279008 от 31.05.2016 год. За
периода от 01.06.2017 год. до 01.02.2022 год., по отношение на които е била обявена предсрочна изискуемост,
считано от 18.12.2017 год., втория с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД,
във вр. с чл.86 ЗЗД с цена на иска 2690.89 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.06.2017
год. до 18.12.2017 год., третия с правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във
вр. с чл.86 ЗЗД с цена на иска 2688.93 лева - обезщетение за забава за периода от 01.06.2017 год. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност с
три осъдителни иска с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД и цена 14595.13 лева – частично претендирана главница,
представляваща претенция за 57 незаплатени погасителни
вноски по Договор за потребителски паричен кредит
№2279008 от 31.05.2016 год. За
периода от 01.06.2017 год. до 01.02.2022 год., втория с правна квалификация
чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във
вр. с чл.86 ЗЗД и цена 2690.89 лева - възнаградителна лихва за периода от 01.06.2017
год. до 18.12.2017 год. и третия с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, във
вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.86 ЗЗД с цена
3725.79 лева - обезщетение за забава за периода от 01.06.2017 год. до датата на
подаване на заявлението, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата.
Производството по настоящото дело е образувано по
депозирана в ШРС искова молба от “***” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“***“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт И.
Н. Н. срещу Ц.Б.С., с ЕГН**********,***. Ищцовото дружество твърди, че на
31.05.2016 год. между „***“ ЕАД и ответника Ц.Б.С. бил сключен Договор за
паричен кредит с №2279008 по силата, на който Заемодателят е предоставил на
ответника кредит в размер на 38000 лева. Страните са договорили олихвяване на
усвоената сума с пазарен лихвен индекс от 0.14% и фиксирана надбавка 11.35 %.
Общата сума на кредита била в размер на 39140 лева, която следвало да бъде
заплатена на 120 анюитетни месечни вноски в размер на по 570.32 лева. Първата
падежна дата била 01.07.2016 год., а последната – 01.06.2026 год. С подписване
на договора заемателят е изразил съгласие да заплати такса за разглеждане на
кредита в размер на 1140 лева, да бъде включен в Групова застраховка, по която
била договорена застрахователна премия в размер на 1960.80 лева, които били платими
при сключване на договора, но за улеснение на заемополучателя са постигнали
съгласие същите да бъдат включени в съответната анюитетна месечна вноска.
Общата сума по кредита, която кредитополучателят се задължил да върне била в
размер на 68438.40 лева. Същата следвало да бъде платена на 120 анюитетни
месечни вноски в размер на 570.32 лева.
Тъй като кредитополучателят допуснал просрочие на
плащането, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, като твърдят, че уведомлението
за предсрочната изискуемост било получено от ответника на 28.04.2019 год. На
18.12.2017 год. бил сключен Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.12.2016 год., сключен между Договор за цесия между „***“ ЕАД и „***“
ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски
кредит №2279008/31.05.2016 год., сключен между „***“ ЕАД и ответника Ц.Б.С.
било прехвърлено на „***“ ЕАД. Твърдят, че тъй като ответникът не им заплатил
дължимата сума, ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК
пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като
издадената заповед била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват три положителни установителни иска, от които първият с цена на иска 14595.13 лева – частично претендирана главница,
представляваща претенция за 57 незаплатени погасителни
вноски по Договор за потребителски паричен кредит
№2279008 от 31.05.2016 год. За
периода от 01.06.2017 год. до 01.02.2022 год., по отношение на които е била обявена предсрочна изискуемост,
считано от 18.12.2017 год., 2690.89 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.06.2017
год. до 18.12.2017 год., 2688.93 лева - обезщетение за
забава за периода от 01.06.2017 год. до датата на подаване на заявлението, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Молят ответника да бъде осъден да им заплати и направените по настоящото
производство разноски, както и
разноските, направени в хода на заповедното производство.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът не
уважи изцяло предявените искове, молят ответникът да бъде осъден да им заплати
следните суми: 14595.13 лева – частично претендирана
главница, представляваща претенция за 57 незаплатени погасителни вноски по
Договор за потребителски паричен кредит №2279008 от 31.05.2016 год. За периода от 01.06.2017 год. до 01.02.2022 год.,
2690.89 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.06.2017 год. до 18.12.2017 год.,
3725.79 лева - обезщетение за забава за периода от 01.06.2017 год. до датата на
подаване на заявлението, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се
явява представител. От тяхно име е депозирана писмена молба на 25.01.2021 год.,
в която излагат становище по съществото на спора, като молят предявените искове
да бъдат уважени изцяло.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били изпратени на ответника. Тъй като последният не е бил открит на
адреса, посочен в исковата молба и в изготвената по делото служебна справка от
НБД и от ТД на НАП, на основание разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК му е бил
назначен особен представител. В законоустановения едномесечен срок от страна на
назначения на ответника особен представител е бил депозиран писмен отговор. В
отговора последният заявява, че счита предявените искове за допустими, но
неоснователни. Оспорва сключването на договора, като счита, че същият не е подписан от страна на ответника,
доколкото върху договора липсва негов подпис. В същото време твърди, че
ответникът не получавал и подписвал
приложения към договора, които са неразделна част от него. В тази връзка
оспорва автентичността на посочените документи. Оспорва и съгласието на
ответника за включването му в груповата застраховка на кредитополучателите,
като излага конкретни съображения в тази насока.
Твърди, че от страна на ищцовото дружество не са
представени доказателства, че ответникът е получил изцяло посочената сума по
банковата си сметка, както и че е бил уведомен за извършената цесия, както и за
настъпилата предсрочна изискуемост. По отношение на предсрочната изискуемост
излага, че в представеното по делото уведомително писмо липсва изрично
изявление, че цялото задължение по кредита е превърнато в предсрочно изискуемо.
Счита, че ответникът е заплатил по-висока сума по кредита, а не посочената в
исковата молба. Счита, че посочения договор за кредит не е породил правните си
последици, поради обстоятелството, че същият не отговаря на изискванията на
ЗПК, като подробно посочва аргументи в тази насока.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично.
За него се явява назначения особен представител – адв.С.З. от ШАК, като с оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства и
направените възражения заявява, че счита предявените искове за неоснователни и
моли същите да бъдат отхвърлени изцяло.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 31.05.2016 год. между „***“ ЕАД и ответника Ц.Б.С.
бил сключен Договор за паричен кредит с №2279008 по силата, на който
Заемодателят е предоставил на ответника кредит в размер на 38000 лева. Страните
са договорили олихвяване на усвоената сума с пазарен лихвен индекс от 0.14% и
фиксирана надбавка 11.35 %. Общата сума на кредита била в размер на 39140 лева,
която следвало да бъде заплатена на 120 анюитетни месечни вноски в размер на по
570.32 лева. Първата падежна дата била 01.07.2016 год., а последната –
01.06.2026 год.
С подписване на договора на заемателя била
начислена такса за разглеждане на кредита в размер на 1140 лева, която била
разсрочена и включена в месечните вноски. Така таксата за оценка на кредита
била разсрочена на 120 месечни вноски.
В същото време страните постигнали съгласие
кредитополучателят да бъде включен в Групова застраховка, по която била
договорена застрахователна премия в размер на 1960.80 лева, която също била разсрочена
на 120 месечни вноски, дължими заедно със съответната анюитетна месечна вноска.
Общата сума по кредита, която кредитополучателят се задължил да върне била в
размер на 68439.09 лева. Същата следвало да бъде платена на 120 анюитетни
месечни вноски в размер на 570.32 лева. Тъй като кредитополучателят допуснал
просрочие на плащането, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем.
На
18.12.2017 год. бил сключен Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 20.12.2016 год., сключен между „***“ ЕАД и „***“ ЕАД, по силата на
който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит
№2279008/31.05.2016 год., сключен между „***“ ЕАД и ответника Ц.Б.С. било
прехвърлено на „***“ ЕАД. На 18.12.2017 год. било подписано Приложение №1 към
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/от 18.12.2017
год., в което било включено и вземането на ответника.
До ответника били изпратени уведомления за
извършената цесия, с които бил уведомен и за настъпилата предсрочна изискуемост
на кредита, но съобщенията били върнати като непотърсени. Били изпратени
повторно съобщения за извършената цесия и за обявената предсрочна изискуемост
за връчване на длъжника от ЧСИ Р. Р.по реда на чл.47 от ГПК, но същите били
връчени чрез залепване на съобщения, доколкото ответникът не бил открит на
посочения адрес.
Тъй като ответникът не им заплатил дължимата сума,
ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК пред ШРС, по повод,
на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като издадената заповед
била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищеца възниква
задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства и по-специално от: Пълномощно, Договор за
потребителски кредит №2279008 от 31.05.2016 год., Общи условия, Погасителен план, Общи условия на
договор за застраховка, рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 год., Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.12.2017 год., Потвърждение за сключена цесия, Приложение №1
от 18.12.2017 год., Пълномощни, Уведомително писмо изх.№УПЦ-П-УКФ/2279008,
Придружително писмо, Уведомително писмо
изх.№УПЦ/УПИ-С-УКФ/2279008, Протокол за невръчен документ, Разписка, Известие
за доставяне, Вносна бележка за заплатена държавна такса и от материалите,
приложени по ЧГД №1947/2019 год. по описа на ШРС
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза, по
която вещото лице дава заключение, че кредитът е бил обявен за предсрочно
изискуем на 18.12.2017 год., че сумата по кредита е била усвоена от ответника
на 31.05.2016 год., че размерът на непогасената главница за периода от 01.06.2017
год. до 01.02.2022 год. е в размер на 14595.13 лева, че размерът на
възнаградителната лихва за периода от 01.06.2017 год. до 18.12.2017 год. е в
размер на 2690.89 лева, че размерът на лихвата за забава до датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е в размер на 2319.23 лева, а до датата на
подаване на исковата молба – 2963.85 лева, че има постъпили вноски по кредита в
обща размер на 6283.44 лева.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от
изготвената в хода на съдебното производство съдебно-техническа експертиза, по
която вещото лице дава заключение относно използвания шрифт при изготвяне на
Договора за потребителски кредит, общите условия и погасителния план.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Не се спори между страните по делото, че на
31.05.2016 год. между „***“ ЕАД и ответника Ц.Б.С. бил сключен Договор за
паричен кредит с №2279008 по силата, на който Заемодателят е предоставил на
ответника кредит в размер на 38000 лева. Страните са договорили олихвяване на
усвоената сума с пазарен лихвен индекс от 0.14% и фиксирана надбавка 11.35 %.,
като ощата сума по кредита, която кредитополучателят се задължил да върне била
в размер на 68439.09 лева. Същата следвало да бъде платена на 120 анюитетни
месечни вноски в размер на 570.32 лева. Първата падежна дата била 01.07.2016
год., а последната – 01.06.2026 год.
След спиране на плащанията и изпадане на
кредитополучателя в забава на 18.12.2017 год. бил сключен Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 год., сключен между „***“ ЕАД и „***“
ЕАД, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски
кредит №2279008/31.05.2016 год., сключен между „***“ ЕАД и ответника Ц.Б.С.
било прехвърлено на „***“ ЕАД. На 18.12.2017 год. било подписано и Приложение
№1 към Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/от
18.12.2017 год., в което било включено и вземането на ответника.
Съдът не кредитира твърденията на особения
представител на ответника, че договорът за цесия не е произвел своето действие,
доколкото не е бил съобщен на длъжника по предвидения за това ред. В този
смисъл съдът съобрази обстоятелството, че действително, както става ясно от
материалите по делото преди предявяване на иска по чл.422 от ГПК длъжникът не е
бил надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото въпреки направените опити
за връчване, уведомлението по чл.99, ал.3 от ЗЗД не му е било връчено. В същото време обаче е налице надлежно
връчване на приложеното към исковата молба уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД и
останалите документи относно извършената цесия на назначения особен
представител на длъжника и връчването на книжата на последния представляват
редовно уведомяване на длъжника за извършената цесия.
В конкретния случай по делото е приложено
пълномощно, с което старият кредитор е упълномощил новия да уведоми длъжниците
от името на първия за прехвърлянето на вземанията. В константната си съдебна
практика ВКС трайно и последователно приема, че такова упълномощаване е валидно
и допустимо и не нарушава императивната норма на чл.99, ал.3 от ЗЗД. С оглед на
изложеното се приема, че уведомление, изходящо от предишния кредитор или
упълномощено от него лице, но приложено към исковата молба на новия кредитор и
достигнало до длъжника с връчването на същата, съставлява надлежно съобщаване
за цесията съгласно чл.99, ал.3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД и това
обстоятелство следва да бъде съобразено във висящото исково производство на
основание разпоредбата на чл.235 от ГПК. Спорен в случая е въпросът дали препис
от искова молба с приложено към нея уведомително писмо за извършената цесия,
изходящо от стария кредитор, може да бъде връчен надлежно на назначен по делото
особен представител по реда на чл.47, ал.6 от ГПК и дали такова връчване би
произвело действие на цесията в отношенията между длъжника и новия кредитор. В
тази връзка съдът съобрази разясненията, дадени в Решение №198 от 18.01.2019 год. на ВКС по т.д.
№193/2018 год., I т.о., ТК, в което се приема, че в хипотезата на осъдителен
иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи
целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените
в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител
представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. В мотивите на
решението по недвусмислен начин е
възприет извода, че връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици. Независимо, че в цитираното
решение се обсъжда валидността на материалноправното изявление на банката за
предсрочната изискуемост на кредита, направено чрез връчване на уведомление към
искова молба на особен представител, назначен при условията на чл.47, ал.6 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че мотивите на това решение на ВКС се
отнасят в пълна степен за уведомление за извършена цесия, връчено по аналогичен
начин. Смисълът на разпоредбите на чл.99, ал.3 и 4 от ЗЗД е максимално да бъде
охранен интереса на длъжника и да не се дава възможност на кредитора да
злоупотребява с правата, които получава чрез договора за цесия. В конкретния
случай кредиторът двукратно е направил опит да изпрати уведомление за сключения
договор за цесия лично до длъжника по различни начини - чрез пощенска пратка,
чрез ЧСИ, на посочен в договора адрес, но същия не е бил открит. С оглед
извършеното връчване на назначен на длъжника особен представител, да се приеме,
че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия, би означавало да му
се даде възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а
кредиторът би се поставил в невъзможност да реализира вземането си в рамките на
исковото производство. Изложеното противоречи на принципа за равенство на
страните пред закона, визиран в разпоредбата на чл.9 от ГПК. Съгласно
заложеното в правната теория становище особеният представител разполага с
всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален представител, с
изключение на правото на разпореждане с предмета на иска, т.е. той не може да
прави валидно оттегляне или отказ от иск, съдебна спогодба, признание на иска
или отказ от обжалване. Няма пречка обаче той да приема материалноправни
изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало правоотношение
между представлявания и ищеца, т.е. между страните в процеса. Очевидно това
становище е застъпено и в цитираното по-горе решение на ВКС, в което е
направена аналогия между приеманото за валидно направено изявление за
предсрочна изискуемост на вземането, което не е достигнало лично до знанието на
длъжника, а е прието за такова по силата на законна фикция за надлежно връчване,
закрепена в чл.50 от ЗННД, във вр. чл.47, ал.1-5 от ГПК. По аргумент на
по-силното основание следва да се приеме, че особен представител, назначен от
съда с оглед охрана правата на длъжника в гражданския процес, провеждан по
общия ред, действащ в защита на интересите на ответника под прекия надзор на
съда, може надлежно да получава материалноправни изявления от ищеца, свързани
със съществуващото между страните правоотношение, в това число и уведомление за
извършена цесия. Поради изложеното по-горе съдът приема, че с връчване на
исковата молба и приложените към нея книжа, длъжникът следва да се счита за
уведомен за извършената цесия, което обстоятелство на основание разпоредбата на
чл.235, ал.3 от ГПК следва да бъде взето предвид при решаване на делото.
Същото се отнася и до факта на обявяване на
предсрочната изискуемост на длъжника. Въпреки изпратените до
длъжника уведомления за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, което е
било направено заедно с уведомленията за извършената цесия на адреса, посочен в
договора, до ответника не е достигнало изявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. В същото време обаче съгласно разясненията, дадени
в т.1 на Тълкувателно решение №8/2017 год. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №8/2017
год. решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по
делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене. Това
задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след предявяването на иска,
ако те са от значение за спорното право. Преценката на съда за основателността
на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не в деня на
предявяване на иска. Поради това съдът следва да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяването на иска, както го задължава разпоредбата на чл.
235, ал. 3 ГПК. В настоящия случай уведомлението за настъпилата предсрочна
изискуемост следва да се счита за връчено на ответника чрез назначения му
особен представител на 24.07.2020 год., което е било извършено с връчване на исковата молба. В тази връзка съдът
съобрази разясненията, дадени в Решение №198 от 18.01.2019 год. на ВКС по т.д.
№193/2018 год., I т.о., ТК, в което се приема, че в хипотезата на иск за заплащане
на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано
изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по
кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или
закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник. В мотивите на решението по недвусмислен начин е възприет извода, че
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчване правни последици.
Следователно с оглед на обявената предсрочна
изискуемост на кредита ответникът дължи на ищцовото дружество претендираната и непогасена част от главницата за посочения период
от време, а именно за периода от 01.06.2017 год. до 01.02.2022 год. При
преценка размера на главницата съдът съобрази обстоятелството, че ищцовото
дружество претендира като дължима главница за посочения период сума в размер на
14595.13 лева. В същото време обаче в посочената главница е включена и
начислената при отпускане на кредита такса за разглеждане на кредита в общ
размер на 1140.00 лева, която е била разсрочена на 120 в размер на по 9.50
лева. Посочената такса, въпреки, че е посочена като такса за разглеждане на
кредита подлежи на заплащане от кредитополучателя след отпускане на кредита, а
не предварително.
От материалите по
делото се установява по безспорен начин, че дружеството-жалбоподател има
качеството „кредитор“ по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, доколкото се явява
юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски
кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно за
него важи забраната, посочена в разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК да не изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита. Доколкото
длъжникът е физическо лице, на което по силата на сключения договор е
предоставен паричен заем, който не е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност, то същият се явява потребител по смисъл на §13, т.1 от
ДР на ЗЗП. С оглед на изложеното следва да приемем, че длъжникът, в качеството
си на кредитополучател в отношенията, възникнали между него и кредитодателя по
силата на сключения Договор за потребителски заем се ползват от защитата на
потребителите, предвидена в ЗЗП, който в частта, касаеща регламентацията на
неравноправните клаузи в потребителските договори въвежда разпоредбите на
Директива 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 год. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори.
Съгласно разпоредбата на чл.143 от ЗЗП
Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В тази връзка съдът намира за неравноправна и съответно
недействителна клаузата, визирана в договора, която предвижда заплащане на
такса за разглеждане на кредита от страна на кредитополучателя, като същата се включва в общата сума на кредита
и се заплаща от страна на кредитополучателя едва при отпускане на кредита и то
разсрочено на 120 месечни вноски, а не предварително. С оглед на изложеното се
налага извода, че доколкото посочената такса се изисква едва след разрешаване
на кредита и неговото отпускане и се включва в сключения между страните Договор
за потребителски кредит, то същата по своя характер се явява такса за действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита, а не такса за разглеждане на
кредита. Законът допуска събиране на
такси и комисионни, които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и
които пряко касаят действия по разглеждане на договора, риск и други и същите
безспорно са във връзка с усвояването и управлението на кредита. С оглед
изложените съображения, клаузата, изискваща от кредитополучателят заплащане на
такса за разглеждане на кредита противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК и се явява неравноправна, респективно нищожна. С оглед на изложеното
ответникът не дължи заплащане на сумата от 541.50 лева, представляваща дължимата
за претендирания период 01.06.2017 год. – 01.02.2022 год. сума, включваща 57
месечни вноски в размер на 9.50 лева всяка, поради което претендираната като
главница сума в размер на 14595.13 лева следва да бъде намалена с посочената
по-горе сума.
С оглед на изложеното по отношение на първия
обективно съединен положителен установителен иск с правно чл.422 от ГПК, във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД следва да се приеме за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 14053.63 лева, представляваща частично претендирана главница, представляваща претенция за 57 незаплатени погасителни вноски за периода от 01.06.2017 год. до 01.02.2022 год. по Договор за потребителски паричен кредит №2279008 от 31.05.2016 год., обявен за предсрочно изискуем, като за разликата
над 14053.63 лева до първоначално предявения размер от 14595.13 лева искът
следва да бъде отхвърлен.
По
отношение на втория обективно съединен положителен установителен иск съдът установи, че ищцовото дружество претендира сумата от 2690.89 лева, представляваща претенцията за възнаградителна
лихва за периода от 01.06.2017 год. до 18.12.2017 год. При преценка на този иск, съобразявайки разясненията, дадени в т.2 на
Тълкувателно решение №3/2017 год. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №3/2017 год.,
както и обстоятелството, че кредитът следва да се счита за предсрочно обявен от
датата на връчване на исковата молба на особения представител на ответника –
24.07.2020 год., то ответникът дължи заплащане на договорна лихва за периода от
01.06.2017 год. до 18.12.2017 год. Имайки предвид представения по делото погасителен план и заключението на
изготвената съдебно-счетоводна експертиза съдът намира, че втория обективно
съединен положителен установителен иск следва да бъде уважен изцяло за
претендираната сума от 2690.89 лева, доколкото претендираният период е преди
датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
По отношение на третия обективно съединен положителен установителен иск
съдът установи, че ищцовото дружество претендира сума в размер на 2688.93 лева,
представляваща обезщетение за забава плащането на главницата за периода от 01.06.2017
год. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 03.07.2019 год. В тази връзка съдът съобразявайки разясненията, дадени в т.2
на Тълкувателно решение №3/2017 год. на ОСГТК на ВКС по тълк.дело №3/2017 год.,
съгласно които размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор
за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума /главницата/ и законната лихва от датата
на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, приетата
по-горе дата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 24.07.2020
год. и заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-счетоводна експертиза, намира, че вторият обективно
съединен положителен установителен иск се явява неоснователен и недоказан,
доколкото ищцовото дружество претендира обезщетение за забава плащането на
законната лихва преди датата на настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита, т.е. за период, за който такава не се дължи. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че
както бе посочено по-горе по делото липсват доказателства ответникът да е
получил уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди датата
на връчване на исковата молба. Следователно следва да се приеме, че кредита не
е бил обявен за предсрочно изискуем към твърдяната от ищцовото дружество дата –
18.12.2017 год.. Такова уведомяване е настъпило едва с връчване на исковата
молба на назначения особен представител на ответника, което е станало след
датата на образуване на исковото производство. А с оглед на изложеното се
налага извода, че ответникът не дължи претендираната от ищцовото дружество
законна лихва в размер на 2688.93 лева,
претендирана за периода от 01.06.2017
год. до 03.07.2019 год. /датата, на която е било подадено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/.
В
същото време обаче, доколкото ищцовата страна е формулирала претенция за
заплащане на законната лихва върху дължимата главница, то такава се дължи, но
считано от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 24.07.2020
год. до окончателното изплащане на сумата, а не от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
По отношение на предявените в условията на
евентуалност искове съдът намира, че доколкото са предявени при условие, че
първоначално предявените установителни искове бъдат отхвърлени на сочените от
страната основания, то следва и извода, че доколкото се е сбъднало условието,
при което съдът е длъжен да се произнесе по предявените в условията на
евентуалност искове, но само по отношение на третия обективно съединен
положителен установителен иск, то съдът дължи произнасяне само по третия
предявен в условията на евентуалност осъдителен иск.
При условията на евентуалност ищцовото дружество
претендира заплащане на същата сума от 3725.79 лева, представляваща претенция
за обезщетение за забава за периода от 01.06.2017 год. до датата на подаване на
исковата молба. Доколкото по изложените
вече съображения настоящия състав намира, че с оглед връчване на уведомлението
за предсрочната изискуемост на кредита на особения представител на ответника на
24.07.2020 год., което е станало след датата на образуване на исковото
производство, то предявения осъдителен иск за сумата от 3725.79 лева,
претендирана за периода от 01.06.2017
год. до датата на подаване на исковата молба се явява неоснователен и недоказан
и също следва да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът не споделя направеното в отговора на исковата молба възражение от страна на особения представител на ответника за нищожност на договора за кредит, с оглед твърдението, че същият е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗПК, съгласно която Информацията по ал.1, 2, 9 и 13, както и общите условия се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. От назначената и приобщена като доказателство по делото съдебно-техническа експертиза се установява по безспорен начин, че при изготвяне на Договора за потребителски паричен кредит №2279008, сключен на 31.05.2016 год. в гр.Търговище между „***“ ЕАД и ответника Ц.Б.С. е използван несерифен шрифт „Hebar Double Condensed“ като за шаблона /бланката/ кегелът е 12 pt, а персонализиращите и обстоятелствените данни са с големина 12 pt, както и че при изготвяне на Общите условия за отпускане на потребителски кредит, с които е предоставена информацията на потребите. /с изключение на текста „№ на договор:2279008“ в долния край на страници от 1 до 4 и този, в таблицата в края на стр.5/ е използван несерифен шрифт „Hebar Double Condensed“ с големина на шрифта 12 pt, а за текста „№ на договор:2279008“ в долния край на страници от 1 до 4 и този, в таблицата в края на стр.5, както и за погасителния план е използван същия шрифт, но с големина 10 pt. В тази връзка съдът намира, че договорът и общите условия отговарят на изискванията, визирани в разпоредбата на чл.5, ал.4 от ЗПК. Доколкото погасителния план не е изрично посочен сред изброените в последната разпоредба документи, то обстоятелството, че същият е изписан с шрифт с големина 10pt, а не 12 pt не влече след себе си недействителност на договора като цяло или на отделни негови клаузи.
Съдът не споделя твърдението на особения
представител на ответника, изложено в отговора на исковата молба, че договора
не е бил подписан от страна на ответника и не е породил действия спрямо него. В
тази връзка съдът след запознаване с материалите по делото намира, че сключения
на 31.05.2016 год. между „***“ ЕАД и ответника Ц.Б.С. Договор за паричен кредит
с №2279008 се състои от 13 страници /видно от номерацията на всяка една от
страниците/, като независимо от обстоятелството, че първата страница, не
съдържа подписи на страните, доколкото
всички останали страници са номерирани и подписани от всяка една от тях,
включително и от потребителя, се налага извода, че договорът като цяло също е
подписан от страна на ответника. В този смисъл следва да бъде посочено, че на
страница 5 от същия ответникът по безспорен начин е декларирал, че е прочел,
разбрал и безусловно приема написаното на всяка една от страниците на Договора,
в това число Общите условия и погасителния план, които представляват неразделна
част от него.
Същото се отнася и до сключения между страните
договор за застраховка. Въпреки, че в настоящото производство от страна на
ищцовото дружество не се претендират дължими суми във връзка със сключената
застраховка, доколкото длъжникът е заплатил част от дължимите по нея вноски
означава, че същият е признал сключването на договора и независимо от липсата
на представена изрична полица за застраховка, се налага извода, че по същата
страните са били във валидни облигационни отношения, които се установяват от
цялостния, събран по делото доказателствен материал.
Съдът не споделя и твърдението на особения
представител на ответника, че ответникът не е получил посочената в договора
сума в размер на 38000 лева. В тази връзка съдът съобрази заключението на
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, от което се която
установява, че на 31.05.2016 год. кредитът в нетен размер от 38000 лева е бил
усвоен от ответника, като на същата
дата С. е подписал искане за рефинансиране на съществуващ дълг по Договор за
кредит №1846611 в общ размер от 17719.03 лева. Остатъкът от кредита в размер на
20280.97 лева е постъпил по банковата сметка на ответника. Следователно от
изложеното се установява, че с осчетоводяване на кредита в пълен размер,
независимо от обстоятелството, че част от сумата е била насочена към
рефинансиране на стар дълг на лицето, то цялата сума в размер на 38000 лева следва
да се счита усвоена от ответника, респективно за подлежаща на връщане.
С оглед
задължението, визирано в разпоредбата на чл.7, ал.3 от ГПК служебно да следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съдът при
проверка на представените по делото писмени доказателства намира, че клаузите
на сключения между страните договор, с изключение на клаузата за заплащане на
„такса за разглеждане на кредита“ отговарят на изискванията на ЗПК, както по
отношение на изискуемия за използване шрифт, така също и по отношение на
останалите, предвидени в закона изисквания, като на длъжника са били
предоставени общи условия и необходимата информация за потребителския кредит. В
същото време договорения размер на годишната лихва, както и годишния процент на
разходите са под допустимия, съгласно разпоредбите на ЗПК и съдебната практика
размер, поради което тези клаузи на договора не са неравноправни.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на
ищцовото дружество и направените по
заповедното и настоящото производство разноски в общ размер на 2321.73 лева, включващи заплатена държавна
такса, възнаграждение за назначения в производството особен представител,
юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно с
уважената част от исковете и съгласно представен списък.
В тежест на ответника следва да бъде възложена и
сумата от 83.83 лева, представляваща направените в хода на производството
разноски по назначената съдебно-техническа експертиза, съразмерно с уважената
част от исковете.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.Б.С., с ЕГН**********,*** на
основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1
от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД ДЪЛЖИ НА “***”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт И. Н. Н. сумата от 14053.63 лева /четиринадесет хиляди петдесет и три лева и
шестдесет и три стотинки/, представляваща частично претендирана главница, представляваща претенция за 57 незаплатени погасителни вноски за периода от 01.06.2017 год. до 01.02.2022 год. по Договор за потребителски паричен кредит №2279008 от 31.05.2016 год., обявен за предсрочно изискуем, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на обявяване на предсрочната изискуемост – 24.07.2020 год. до
окончателното изплащане на сумата, като
отхвърля иска за разликата над 14053.63 лева до първоначално предявения
размер от 14595.13 лева.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Ц.Б.С., с ЕГН**********,*** на
основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1
от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД ДЪЛЖИ НА “***”
ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“***“ №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт И. Н. Н. сумата от 2690.89 лева /две хиляди
шестстотин и деветдесет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва по Договор за потребителски
паричен кредит №2279008 от 31.05.2016 год., обявен за предсрочно изискуем, за периода от 01.06.2017 год. до
18.12.2017 год.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание чл.422
от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с
чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.86 ЗЗД с искане
за признаване за установено, че Ц.Б.С., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА “***” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“***“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис
4, чрез юрисконсулт И. Н. Н. сумата от 2688.93 лева /две хиляди шестстотин осемдесет и
осем лева и деветдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава
плащането на главницата от 14595.13 лева за периода от 01.06.2017 год. до 03.07.2019 год. /датата,
на която е било подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение/.
ОТХВЪРЛЯ
предявения в условията на
евентуалност иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1
от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.86 ЗЗД за осъждане на Ц.Б.С., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “***” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“***“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис
4, чрез юрисконсулт И. Н. Н. сумата от 3725.79
лева /три хиляди седемстотин двадесет и
пет лева и седемдесет и девет стотинки/,
представляваща обезщетение за забава плащането на главницата от 14595.13 лева
за периода от 01.06.2017 год. до 09.12.2019
год. /датата на подаване на исковата молба/.
ОСЪЖДА Ц.Б.С., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ НА “***” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“***“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт И. Н. Н. сумата от 2321.73 лева /две хиляди триста
двадесет и един лева и седемдесет и три стотинки/, включваща заплатена държавна
такса, възнаграждение за назначения в производството особен представител на
ответника, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице,
съразмерно с уважената част от исковете и съгласно представен списък.
ОСЪЖДА Ц.Б.С., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата и по сметка на ШРС сумата от 83.83 лева
/осемдесет и три лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща направените в
хода на производството разноски по назначената съдебно-техническа експертиза,
съразмерно с уважената част от исковете, както
и 5.00 лева /пет лева/ държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: