гр.София,
04.07.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Силвана
Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир
Мазгалов
Боряна Воденичарова
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№8957 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №377897 от 03.04.2018год.,
постановено по гр.дело №17399/2017г. по описа на СРС, ГО, 32 с-в, е отхвърлен предявения
от К.С.М. и Л.С.М. срещу Х.Н.А., А.П.С., В.П.Н., Н.Ц.Д., Л.Ц.С., В.Н.Х., П.Х.В.,
Т.Б.К. и Е.Б.Х. иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗС за признаване за
установено по тоношение на ответниците, че ищците са собственици на основание
давностно владение на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор 11884.5960.11, находящ се в с. Войняговци,
общ.Столична, обл.София-град по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД18-4/11.1.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес с.
Войняговци, район Нови Искър, м.Поленска могила, с площ 405кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - за
ниско застрояване, със стар идентификатор 11884.5960.1 и номер по предходен
план 4, при съседи: ПИ с идентификатори 11884.5960.5, 11884.5960.3,
11884.5960.9, 1 1884.5588.67; ПИ с
идентификатор 11884.5960.9, находящ се в с.Войняговци, общ.Столична,
обл.София-град по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД18-4/11.1.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес с.
Войняговци, район Нови Искър, м.Могилата, с площ 377кв.м., с трайно
предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване - за
ниско застрояване, със стар идентификатор 11884.5960.1 и пл. номер по предходен
план 4, при съседи: ПИ с идентификатори 11884.5960.5, 11884.5960.11, 1884.5960.3, 11884.5960.200; Построена в имота сграда съгласно справка по кадастралната карта с идентификатор 11884.5960.11.1, с.
Войняговци, общ. Столична, обл. София-град по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-4/11.1.2012г. на
Изпълнителния директор на АГКК с адрес с. Войняговци, район Нови Искър, със застроена
площ 37кв.м., на 2 етажа, с предназначение: жилищна сграда, еднофамилна, като ищците
са осъдени да заплатят на ответниците разноски по делото в размер на 700 лева.
Срещу
така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ищците К.С.М. и Л.С.М.. Жалбоподателите поддържат, че по
делото безспорно се установило процесните имоти да са закупени от
наследодателите им с представения по делото предварителен договор от
06.12.1968г., който бил заверен от пълномощника на кметството в с.Войняговци на
07.12.1968г. Впоследствие построили процесната постройка, за което заплатили
наложената им глоба. От показанията на свидетеля Славов се установявало че
владеят имота от момента на покупката му през 1968 година. Земеделската земя, за която било възстановено право на собственост на
ответниците не била идентична с процесните имоти, а и те не били притежавали
никога право на собственост върху същата. Претендира отмяна на обжалваното решение
и уважаване на иска, както и присъждане на направените разноски.
В
подадения в срок отговор на въззивната жалба въззиваемите ответници оспорват
същата като неоснователна и молят решението на СРС да бъде потвърдено.
Претендират разноски.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира
за установено следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не
е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението
е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Не се установява
пасивната материално-правна легитимация на ответниците по така предявения иск. Според
неоспореното от страните заключение на вещото лице по изслушаната СТЕ, не може
да бъде даден отговор на въпроса дали процесните имоти попадат в нива с площ 2,200
декара за която е признато право на възстановяване на собственост на
ответниците с представеното по делото решение №170-П/25.07.2014г. на ОСЗ- Нови
Искър. Дори и да беше установена идентичност, както правилно е отбелязал
първоинстанционния съд, противопоставимата на ответниците придобивна давност би
започнала да тече от момента на възстановяване на правото им на собственост,
тъй като преди този момент те не могат да защитят правата си.
Ето защо въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.
По отношение на
разноските:
При този изход на
спора жалбоподателите нямат право на разноски. Ответниците по жалбата имат
право на разноски, които са в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция, съгласно представения списък по чл.80 ГПК и
приложения договор за правна защита и съдействие.
Предвид изложените съображения, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение №377897 от
03.04.2018год., постановено по гр.дело №17399/2017г. по описа на СРС, ГО, 32
с-в.
ОСЪЖДА К.С.М. и Л.С.М. да заплатят на Х.Н.А.,
А.П.С., В.П.Н., Н.Ц.Д., Л.Ц.С., В.Н.Х., П.Х.В., Т.Б.К. и Е.Б.Х. сумата 400 лева
(четиристотин лева)- разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/