Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
08.01.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл. съдия ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Тонева гр.дело № 12954 по
описа за 2018 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 432994 от 19.06.2018г. по гр.д. № 10217/2015г. Софийски
районен съд, 163 състав отхвърлил предявения от Е. М.Х., ЕГН **********, срещу
„Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *****, отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата 1 909.94 лв. – стойност на потребена
електрическа енергия за периода 07.11.2014г. – 04.02.2015г. в обект в гр.
Якоруда, клиентски № 210027551808. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК ищцата
е осъдена да заплати на ответника сумата 390 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Е. М.Х., която го
обжалва изцяло при твърдения за неправилност, като постановено при неправилно
приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и необосновано. Излагат се подробни съображения и се иска отмяна на
решението, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което да уважи
предявения иск. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна „Ч.Е.Б.” АД
не е депозирала отговор на жалбата по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК. С молби от 07.06.2019г.
и 10.12.2019г. поддържа доводи за недопустимост на атакуваното решение на
основание чл. 299 ГПК, предвид наличието на междувременно влязло в сила съдебно
решение по гр.д. № ********** 1340 по описа на РС – Благоевград, потвърдено с
решение по гр.д. № 244/2019г. на ОС – Благоевград. Претендира присъждане на
разноски за първоинстанционното и за въззивното производство съгласно списък в
молбата от 10.12.2019г.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което намира
за установено следното:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за сумата 1 909.94 лв. – стойност на електрическа енергия,
начислена по фактура № **********/06.02.2015г., въз основа на констативен
протокол № 6008072/04.02.2015г., за периода 07.11.2014г. – 03.02.2015г. за
обект в гр. Якоруда, с клиентски № 210027551808.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, но недопустимо по следните съображения:
Видно от приетия във въззивното производство заверен
препис от решение № 88/28.01.2019г. по гр.д. № ********** 1340 по описа за
2018г. на Районен съд – Благоевград, по предявен от „Ч.Е.Б.“ АД иск Е. М.Х. е
осъдена да заплати на ищеца сумата 1 909.94 лв., представляваща стойността
на начислено вземане по фактура № **********/06.02.2015г., издадена на
основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за случай на установено с констативен протокол
№ 60080728/04.02.2015г. неизмерване на потребявана електрическа енергия и извършена
едностранна корекция на сметката по ПИКЕЕ за периода 07.11.2014г. – 04.02.2015г.,
за имот с клиентски № 210027551808 и с адрес на потребление гр. Якоруда.
Съгласно приложеното удостоверение, решението е влязло в сила на 31.05.2019г.
Съгласно чл. 299 ГПК, спор, разрешен с влязло в сила
решение, не може да бъде пререшаван от съда освен в случаите, когато законът
разпорежда друго.
В случая спорът между страните относно дължимостта на
процесната сума от 1 909.94 лв., представляваща начислена по фактура №
**********/06.02.2015г. стойност на електрическа енергия, е разрешен със сила
на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр.д. № ********** 1340 по описа
за 2018г. на Районен съд – Благоевград. Поради това, и предвид настъпилата в
хода на въззивното производство недопустимост на предявения отрицателен
установителен иск, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде
обезсилено на основание чл. 270, ал. 3 ГПК, а производството по делото –
прекратено.
Във връзка с доводите на въззивницата в пледоарията й по
съществото на спора за недопустимост на влязлото в сила решение на Районен съд
– Благоевград следва да се посочи само, че е недопустимо съдът да преценява
допустимостта на влязло в сила съдебно решение. Само за пълнота следва да се
посочи, че интерес от предявяване на осъдителен иск несъмнено е съществувал за
„Ч.Е.Б.“ АД – както за да прекъсне давността, така и за да може да се снабди с
изпълнителен титул за вземането си при евентуалното уважаване на иска.
С оглед изричната претенция на въззиваемия-ответник, на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК въззивницата следва да бъде осъдена да му заплати
направените разноски за първоинстанционното производство в размер на 390 лв.,
както и юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, което по реда
на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006г.), съобразявайки
извършената от юрисконсулта на въззиваемия дейност във въззивното производство,
съдът определя на 100 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 432994 от 19.06.2018г., постановено по гр.д. № 10217/2015г. на
Софийски районен съд, 163 състав и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото, като недопустимо.
ОСЪЖДА Е. М.Х., ЕГН **********,***, да
заплати на „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК *****, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 390.00 лв. /триста и деветдесет лева/,
представляваща разноски за първоинстанционното производство, както и сумата 100.00 лв. /сто лева/, представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.