№ 68
гр. Шумен, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Елена Вл. П.
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова Гражданско
дело № 20223630101752 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК.
В исковата си молба, ищцата Д. А. Н. твърди, че с ответника С. И. Н. са съпрузи от
02.07.2019 година. По време на брака и преди сключването му имали родени четири деца,
три от които понастоящем пълнолетни и З.С.И, родена на 11.07.2006 година. Първоначално
семейството заживяло в жилище в гр. Шумен, впоследствие в с. Златар, а през 2019 г.
цялото семейство се установило в Кралство Белгия. Там ищцата редовно била подлагана на
психически и физически тормоз от ответника, който й нанасял побои, оставял я да спи в
кухнята или банята. Н. тормозил и дъщерята на страните. На 05.01.2022 г. последният
изгонил съпругата си от семейното жилище и тя се завърнала в Република България. Малко
по-късно в родината се прибрала и непълнолетната З.. Двете първоначално се установили в
дома на родителите на ищцата в с. Златар, но по-късно заживяли в дома на приятеля на Н. в
гр. Каспичан. Ответникът, от своя страна останал в кралството, като заживял с друга жена.
Д. Н. моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен
по вина на ответника; упражняването на родителските права по отношение на детето З. да й
бъде предоставено; да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето;
ответникът да бъде осъден да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 250 лв.,
считано от депозиране на исковата молба; да бъде възстановено предбрачното й фамилно
име М.. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. В
същия срок, назначеният му особен представител подава отговор на исковата молба, в който
не взема категорично становище относно основателността на претенцията. В съдебно
1
заседание изразява становище, че бракът между страните следва да бъде прекратен, но по
вина на двамата. Приема, че останалите брачни искове са основателни.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се
установи от фактическа страна следното: страните са съпрузи от 02.07.2019 г., когато с акт
№ ***/02.07.2019 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община
Шумен сключват граждански брак. От брака си и от предходното си съвместно съжителство
имат родени четири деца – С., С., С. – понастоящем пълнолетни и З.С.И, родена на
11.07.2006 г. (според служебно изискани справки от Регистър „НБД и удостоверение за
раждане, изд. въз основа на акт за раждане № ***/13.07.2006 г. от Община Шумен).
Разпитаните в съдебно заседание свидетели Р.Г. и А.А (баща на ищцата), излагат, че
съпрузите живяли в къща, находяща се в гр. Шумен, но по-късно я продали и временно
живели в с. Златар, обл. Шумен. Ивмали родени общо четири деца. По-късно, цялото
семейство се установило в Кралство Белгия. По време на съвместното им съжителство там,
ответникът упражнявал психически и физически тормоз спрямо съпругата си. Същият й
нанасял удари, принуждавал я да спи в банята. В началото на 2022 г. Н. изгонил ищцата от
семейното жилище и тя се завърнала в Република България. Няколко месеца по-късно, при
нея се прибрала и непълнолетната дъщеря на страните З.. Понастоящем, ищцата и детето се
установили в дома на мъжа, с който Назифона съжителствала на съпружески начала в гр.
Каспичан, обл. Шумен.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното: единственото основание за прекратяване на брака е установеното наличие на
дълбоко и непоправимо разстройство на същия. Дълбоко е разстройството на брака, което е
довело до разкъсване на семейната общност, до липсата на уважение, взаимност,
разбирателство, привързаност и другарски отношения между съпрузите, като брачната
връзка е само формална и не съответства на закона и морала. Непоправимо е това
разстройство на брака, което не може да се преодолее, за да се възстановят нормалните
съпружески отношения. липсата на разбирателство, взаимно уважение, привързаност и
другарски отношения между съпрузите. Съдът намира, че в случая е налице ненормално
протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. Проява на
настъпилото отчуждение между брачните партньори е и фактическата раздяла между тях от
преди около една година. Предвид изложеното съдът намира, че бракът между страните е
дълбоко и непоправимо разстроен, съществува само формално и следва да бъде прекратен.
Относно вината за разстройството на брака: по делото се събраха доказателства за
противобрачно поведение и на двете страни. От една страна, чрез свидетелските показания
се установи, че по време на съвместното съжителство на съпрузите, ответникът
осъществявал психически и физически тормоз спрямо съпругата си. И двамата съпрузи не
направили необходимото за преодоляване на възникналите противоречия и оттам за
възстановяване на нормалния семеен живот, като не предприели каквито и да е действия в
тази насока. От друга страна, Д. Н. създала извънбрачна интимна връзка след настъпилата
раздяла между съпрузите, което също представлява виновно брачно провинение. Предвид
2
изложеното, съдът приема, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат
и двамата съпрузи.
Досежно родителските права: страните имат от брака си едно непълнолетно дете –
З., понастоящем на 16 години. Претенции за упражняването на родителските права по
отношение на непълнолетното дете предявява единствено ищцата. Установи се по делото, че
детето живее с майка си, която полага непосредствените грижи за него.
В служебно изискания от съда социален доклад от 09.01.2019 г., изготвен от
социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен се излага, че на
детето са осигурени добри условия за отглеждането му. Непосредствените грижи за него
били поети от майка му, която съжителства с друг мъж. Детето не посещавало учебно
заведение.
Предвид всичко гореизложено и съобразно задължителните указания на ВКС на РБ
(дадени с ПП № 1/74 г.), съдът намира, че родителските права по отношение на детето
следва да бъдат предоставени на ищцата – Д. Н..
С оглед събраните по делото доказателства съдът счита, че на ответника следва да
бъде определен режим на лични контакти с детето, както следва: всяка първа събота от
месеца от 10,00 часа до 18,00 часа, както и 7 дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск.
По отношение издръжката на детето: ищцата претендира да бъде определена такава
в размер на 250,00 лв. месечно. И двамата родители не представят доказателсва за доходите
си, като ищцата декларира, че е безработна. Поради това, съдът приема, че и двамата могат
да реализират доход в размер на минималната работна заплата, установена за страната. Не
се събраха доказателства за наличието на алиментни задължения на страните към други
ненавършили пълнолетие деца. Издръжката за детето следва да се присъди от датата на
предявяване на иска – 09.08.2022 г. до настъпване на законни причини, изменящи или
погасяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Преценявайки потребностите на детето, обусловени от възрастта му и материалните
възможности на неговите родители, съдът определя необходима обща месечна издръжка за
детето З. в размер на 450,00 лв., от които ответникът следва да заплаща по 250,00 лв.
Останалата част от сумата, до пълния размер следва да се поеме от майката, която ще полага
и непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието на детето.
Относно ползването на семейното жилище: по делото бе установено, че то
представлява къща, находяща се в гр. Шумен. Доказа се по делото, че то е напуснато и от
двамата съпрузи, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос..
На ищцата Д. А. Н. следва да бъде възстановено предбрачното фамилно име – М..
По делото следва да бъде определена държавна такса при решаване на делото в
размер на 40,00 лв., която предвид вината за разстройството на брака, на основание чл. 329,
ал. 1 от ГПК, следва да се възложи поравно на страните.
Ответникът следва да заплати и държавна такса в размер на 360,00 лева върху
3
размера на определената издръжка.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК и с оглед факта, че и двамата съпрузи имат вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, разноските по делото следва да останат
в тежест на страните, така както са ги направили.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак , сключен на 02.07.2019 г., с акт № ***/02.07.2019 г.
съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен между С. И.
Н. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Шумен, ул. „***” № 26 и Д. А. Н. с
ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Шумен, ул. „***” № 26, с настоящ адрес гр.
Каспичан, обл. Шумен, ул. „Г.С“ № 46, със съдебен адресат – адв. Р.М от ШАК, гр. Шумен,
ул. „Д.В.“ № 15, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака имат и двамата съпрузи.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на Д. А. Н. – М..
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по
отношение на роденото от брака дете З.С.И с ЕГН ********** на Д. А. М., като определя
режим на лични отношения на бащата С. И. Н. с детето З.: всяка първа събота от месеца от
10,00 часа до 18,00 часа, както и 7 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен
отпуск.
ОСЪЖДА С. И. Н. с ЕГН ********** да заплаща на детето си З.С.И с ЕГН
**********, действащо със съгласието на своята майка и законен представител Д. А. М.,
издръжка в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лв. месечно, считано от 09.08.2022 г., с
падеж всяко десето число на текущия месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, до настъпването на законни причини, изменящи или погасяващи правото на
издръжка.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса при решаване на делото в размер на 40,00 (четиридесет)
лева.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА С. И. Н. да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 (двадесет) лв.,
представляваща държавната такса при решаване на делото.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, ОСЪЖДА Д. А. М. да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС сума в размер на 20,00 (двадесет) лв.,
представляваща държавната такса при решаване на делото.
ОСЪЖДА С. И. Н. да заплати държавна такса върху размера на определената
4
издръжка в размер на 360,00 лева.
На основание чл. 329, ал. 1 от ГПК, в тежест на Д. А. М. остават направените от нея
деловодни разноски в размер на 925,00 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5