№ 200
гр. П., 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20225200500137 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК – въззивно обжалване .
Районен съд П. е сезиран с искова молба, подадена от Р. ИВ. Й. , ЕГН **********, с постоянен
адрес в гр. П., ул. „ Р.А. „ № 11, против „Фератум България “ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление на дейността гр. София 1324, ж. к. „Младост -3 „ , бул.
„Александър Малинов „ № 51, вх. „А“, ет. 9, офис № 20.
С исковата молба е предявен осъдителен иск за връщане на сумата 660 лв. ,ведно със законната
лихва върху тази сума ,считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане , като получена при начална липса на основание .
С Решение № 1195/ 31. 12 .2021г. на районен съд П., предявения иск е уважен изцяло.Присъдени
са разноски в полза на ищцата .
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ответника в
първоинстанционнотопроизводство „Фератум България “ЕООД,подадена чрез процесуалния
представител на страната.Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Искането е да се отмени
решението на районния съд и се постанови ново решение от въззивната инстанция по съществото
на спора, с което се отхвърли предявения иск . Претендира се заплащането на съдебно –
деловодни разноски за двете инстанции .
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна, подаден чрез
пълномощника на страната. В отговора се оспорва въззивната жалба. Прави се искане решението
на районния съд, като правилно и законосъобразно да се потвърди в обжалваната част.
1
В открито съдебно заседание страните чрез пълномощниците си поддържат становищата си.
Пазарджишкият окръжен съд , след като обсъди основанията за неправилност на съдебното
решение , които са посочени във въззивната жалба , като взе предвид становището на страните и
събраните доказателства пред първата инстанция , при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК
,прие за установено следното :
Въззивната жалба е процесуално допустима .
Жалбата е подадена от активно легитимирана страна ( ответник в производството пред районния съд ).
Жалбата е подадена в преклузивния двуседмичен срок по чл.259 ал. 1 от ГПК.
В текста на чл. 269 от ГПК са посочени правомощията на въззивния съд при проверка на
обжалваното съдебно решение. Посочено е ,че съдът служебно се произнася по валидността на
решението.По допустимостта на решението в обжалваната му част . По останалите въпроси въззивната инстанция е
ограничена от посоченото в жалбата .
Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания за нищожност на обжалваното съдебно решение
или за неговата процесуална недопустимост. Възраженията , които се правят са свързани с
правилността на съдебното решение .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
Правното основание на предявения иск е по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД- получено
при начална липса на основание. Задължителни указания относно фактическия състав на чл. 55 ал.
1 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД са дадени в Постановление на Пленума на ВС № 1/ 28. 05. 1979г. по
въпросите на неоснователното обогатяване .Съдебната практика и теория също многократно се е
произнесла по тези въпроси . Според разрешенията , дадени в съдебната практика и теория,
фактическия състав на чл. 55 ал. 1 предложение първо от ЗЗД е следния :
Получено при „начална липса на основание“ ще има, когато към момента на престацията
въобще липсва основание за даването , респ. за получаването на имотната облага .В съдебната
практика даденото при начална липса на основание се определя , като „недължимо платено или
получено „ . Типични примери за получено при начална липса на основание са :
Получено въз основа на нищожен акт или унищожаем акт , ако даването е станало преди
прогласяване на нищожността или унищожаемостта ( По силата на чл. 34 от ЗЗД , когато договора
бъде признат за нищожен или бъде унищожен , всяка страна трябва да върне на другата всичко, което е получила от
нея );
Когато предаването, респективно получаването е станало без наличието на конкретен
юридически факт или каквото и да било правоотношение . Типични примери в тази насока
са :
-Когато един солидарен длъжник изпълни ,след което има изпълнение и от друг
солидарен длъжник ;
-Плащане над уговорената цена ;
-Плащане на задължението след неговото погасяване ;
-Изпращане на стоката на друг купувач , а не на действителния ;
-Заплащане на стока , която не е предмет на продажбата ;
-Заплащане на несъществуващ дълг на наследодателя ;
2
Както бе посочено по-горе , общото при всички тези хипотези е ,че към момента на престацията
въобще липсва основание(причина ) за престирането . Липсата на правно основание се определя в
съдебната практика , като липса валидно правоотношение или на юридически факт , като
конкретен източник на права и задължения .
В исковата молба ищцата е посочила ,че даденото е въз основа на нищожно правно основание
(нищожни договори и анекси към тях).
По основателността на иска.
От доказателствата по делото се установява ,че на 24. 07. 2019г. страните са сключили Договор за
потребителски кредит/ДПК/ по смисъла на чл. 9 ал. 1 от ЗПК.Договорът за потребителски кредит
е сключен при следните параметри :
Размер на кредита 500лв. ;
Срок на кредита – 6 месеца ;
ГПР- 49, 05%;
ГЛП- 11,99% -59,95лв.
Общо дължима сума по кредита – 559,95лв;
В договора е посочено ,че Общите условия на кредитора за предоставяне на потребителски
кредити са неразделна част от договора .
С договора ищеца е избрал и Пакет от допълнителни услуги на обща стойност 520, 69 лв.
Към ДПК са приложени „Общи условия „ на кредитора за предоставяне на потребителски кредити
и Погасителен план.
На 04. 12. 2019г. страните са подписали Анекс № 1към договора .
С този анекс е рефинансирали остатъка от задължението по договора с нов кредит на стойност
600 лв. Годишният лихвеният процент по кредита е завишен на 23%. или 146, 96 лв. Вноските
по кредита са увеличени от 6 на 12 бр. ГПР е определен на 49, 11%. Към Анекса е приложен и
Погасителен план,
►В текста на чл. 10 ал.1 от ЗПК са посочени общите основания за валидност (действителност) на
ДПК, а именно- договорът следва да се сключи в писмена форма , на хартиен или на друг траен
носител ,по ясен и разбираем начин ,при размер на шрифта не по –малък от 12, в два екземпляра –
по един за всяка от страните по договора.
От съдържанието на ДПК и приложенията към него (Общи условия на кредитора ) съдът прави
извода ,че ДПК отговаря на общите условия за действителност на такъв вид договор. Договорът
е сключен в писмена форма ,клаузите на договора са написани граматически по ясен и разбираем
за потребителя начин , шрифта на договора е по –голям от 12, договорът е сключен в два
екземпляра – по един за всяка страна . Подписан е от страните по договора.
►ДПК не отговаря обаче на специалните изисквания на ЗПК за действителността на
договор
С договора и Анекса към него страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент по
кредита в размер на 11,99 %., респективно 23%. Съдебната практика на ВКС еднозначно
приема ,че разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК не намира приложение, когато страните са
уговорили фиксиран лихвен процент по кредита. Тази разпоредба е приложима , когато страните
са уговорили променлив лихвен процент по кредита . В този случай действителността на
3
договора изисква в договора да се посочат условията, периодите и процедурите за промяна на
лихвения процент, когато се прилагат различни лихвени проценти.
По въпроса за нищожността на клаузата за ГПР.
В текста на чл. 19 ал. 1 от ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието ГПР. Посочено е, че
ГПР представлява общите разходи на потребителя по ДПК ,настоящи и бъдещи ( лихви , други преки
или косвени разходи ,комисионни възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
В текста на чл. 19 ал. 2 от ЗПК е посочено ,че ГПР се изчислява по формула , съгласно
Приложение №1 .
В текста на чл. 19 ал. 4 и ал. 5 от ЗПК е посочено ,че ГПР не може да бъде по-висок от 5-пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута , определена с
Постановление на МС на РБ. Клаузи в договора , надвишаващи определения размер се считат за
нищожни.
В текста на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК е посочено ,че ДПК трябва да съдържа данни за ГПР и
общата сума , дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, както и допусканията, използвани при изчисляване на ГПР.
В договора за кредит и Анекса към него страните са уговорили годишен процент на
разходите/ГПР/ в размер на 49, 05 %., респективно 49, 11%. Този размер на ГПР не надвишава 5-
пъти размера на законната лихва при просрочени задължения . Към момента на сключването на
договора за кредит размера на законната лихва по просрочени парични задължения , определена с
ПМС № 426/ 18. 12. 2014г. е 10%( основния лихвен процент на БНБ за текущата година(проста годишна лихва ) е
0% + 10% надбавка = 10%).
Това означава ,че максималния размер на ГПР не може да бъде по –висок от 50%. Уговореният
размер на ГПР е в тази граница .
От посочените по – горе правни норми може да се направи общия извод,че не е достатъчно в
ДПК да бъде посочен общия размер на ГПР в процентно съотношение от общия размер на
предоставения кредит. Нужно е освен общия размер на ГПР в договора да се посочат всички
разходи по вид и размер ,от които се формира ГПР ,така както те са описани в текста на
чл. 19 ал. 1 от ЗПК и Приложение № 1 към закона. Освен разбивка на всички разходи по вид
и размер в ДПК трябва да е посочена и общата стойност на разходите , която е дължима
от потребителя,представляваща ГПР.
При положение ,че в процесния ДПК , ГПР е посочен само общо , като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит,без да бъдат посочени отделните разходи по вид и размер и без
да се посочи общата стойност на разходите , които потребителя ще дължи в края на срока на
договора ,не може да се приеме ,че са спазени изискванията на закона.
В случая годишния процент на разходите не надхвърля 5-пъти размера на законната лихва за
забава( при допустима норма 50% , ГПР е определен на 49,11%) ,но само това не е достатъчно ,за да се
приеме,че уговорката не противоречи на закона .
Следва да се приеме ,че уговорката относно ГПР е недействителна до степен на
нищожност, поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11 ал.
1 т.10 от ЗПК, чл. 19 ал. 1 от ЗПК и чл. 10а ал. 4 от ЗПК.
4
По въпроса за нищожност на клаузата за ГЛП.
Горепосоченото за ГПР важи и за ГЛП.
В текста на чл.11 ал. 1 т. 9 от ЗПК е посочено ,че в ДПК трябва да се посочи лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му , както и условията и процедурите за промяна на
лихвения процент.
В ДПР лихвения процент е посочен общо на годишна база ,като процентна величина. Посочен е
и лихвения процент на ден. Това обаче не достатъчно ,за да се приеме ,че уговорката за лихвения
процент съответства на закона. В ДПК не е посочен текущия (месечния ) лихвен процент , с
който ще се олихвява кредита . Не са посочени условията за прилагането на лихвения
процент по кредита , което означава да се посочат показателите , по които се формира
ГЛП ,като основен лихвен процент , който кредитора прилага в случая и и съответните
надбавки над него. Не са посочени също така условията и процедурите за промяната на
лихвения процент по кредита .
Следва да се приеме ,че уговорката относно лихвения процент по кредита е недействителна
до степен на нищожност, поради противоречие със закона, на основание чл. 22 от ЗПК във
вр. с чл. 11 ал. 1 т.9 от ЗПК и чл. 10а ал. 4 от ЗПК.
По въпроса за нищожност на договора в частта за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги. ДПК в частта за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожен на три отделни
правни основания .
а./ На основание чл.26 ал. 1 от ЗЗД , поради нарушение на императивни разпоредби на ЗПК .
В текста на чл. 10а ал. 2 от ЗПК е посочено ,че кредитора не може да иска заплащането на
такси и комисионни за действия , които са свързани с усвояване и управление на кредита .
Допълнителните услуги, които са посочени в договора представляват действия по усвояване
и управление на кредита.
В текста на чл. 10а ал. 4 от ЗПК е посочено ,че видът ,размера и действието ,за което се
събират такси и/ или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора . Тази
правна норма ,приведена към клаузите на договора означава ,че в договора трябва ясно и
точно да е посочен вида на услугите и възнаграждението за всяка една допълнителна
услуга.В договора и Анекса към него въобще не е посочен вида на допълнителните услуги и
възнаграждението за всяка една услуга. В представената от ответното дружество „Справка за
получени плащания „ е посочено само размера на допълнително избраната услуга .
б./ Споразумението за допълнителни услуги е нищожно на основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, поради
противоречието му с добрите нрави .
Съдебната практика на ВКС ( виж Р. № 452/ 25. 06. 2010г. по гр. д.№ 4277/2008г. на ІV-то гр. отд. на ВКС ; Р. №
153/ 24. 07. 2015г. по гр. д.№ 3014/2014г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС ;) еднозначно приема ,че договора ще
противоречи на добрите нрави , когато е нарушен принципа за еквивалентност на
насрещните престации. В конкретния казус при отпуснат кредит в размер на 1100лв.,
възнаграждението за допълнителните услуги е в размер на 520,69лв., което е половината от
размера на кредита .
Споразумението противоречи на добрите нрави и поради нарушаване на принципите на
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения.
5
Неморално и неетично е да се уговаря възнаграждение за услуги , които не са предоставени на
клиента. В споразумението е посочено ,че възнаграждението за предоставяне на допълнителни
услуги става изискуемо с подписване на споразумението . Към момента на подписване на
споразумението допълнителните услуги не са предоставени на клиента .
в./ Споразумението за допълнителни услуги е нищожно и на основание чл. 21 ал. 1 от ЗПК във вр.
с чл. 26 ал.1 от ЗЗД, поради заобикаляне на закона.
Както бе посочено по – горе , в чл. 19 ал. 4 от ЗПК е въздигната забраната да се определя ГПР,
който е по- висок от 5-пъти размера на законната лихва по просрочени задължения . Такава
уговорка е нищожна на основание чл. 19 ал.5 от ЗПК. При положение ,че в договора е
предвидено заплащането на възнаграждение за допълнителни услуги независимо от това
дали ще бъдат предоставени допълнителните услуги на практика чрез споразумението се
заобикаля забраната в чл. 19 ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР. Пакетът от
допълнителни услуги представляват разходи по кредита за потребителя . Тези разходи би следвало
да намерят стойностно изражение в ГПР,при което ГПР щеше да надхвърли максималния
законов размер. За да не се допусне това кредитора е използвал правната форма на „ пакет от
допълнителни услуги „ ,чрез която заобикаля забраната на закона за по-висок размер на ГПР. При
установената нищожност на споразумението за допълнителни услуги очевидна е целта на
кредитора да постигне непозволен правен резултат, а именно по – висок ГПР, чрез
позволени правни средства-споразумение за предоставяне на допълнителни услуги.
►По действителността на договора за гаранция ( поръчителство ).
На 25. 07. 2019г. е сключен договор за гаранция( поръчителство) между „ Фератум Банк „
ЕООД гр. София, като „гарант „ и кредитополучателя Р. ИВ. Й. , ЕГН **********,
В чл. 2.3. на този договор, поръчителя е поел задължението пред длъжника да обезпечи вземането
на кредитора , като отговаря солидарно с длъжника за задълженията му пред кредитора по
договора за паричен заем.
В т. 1.4. на този договор кредитополучателя е поел задължението да заплати на
гаранта(поръчителя) възнаграждение за уговореното поръчителство в размер на 295,05лв., което
да бъде заплатено на равни 6- месечни вноски, съгласно падежа на погасителните вноски по
договора за паричен заем.
Районният съд е отхвърлил това искане с мотива ,че се касае за неравноправна клауза по смисъла
на чл. 143 ал. 1 и ал. 2 т. 1-10 и т. 15 от ЗЗП. Този извод на районния съд е правилен, обоснован и
законосъобразен.
На първо място , следва да се отбележи ,че наименованието на договора“договор за
гаранция(поръчителство)“е неправилно формулирано , тъй като въвежда в заблуждение, че се
касае за договор за поръчителство, сключен между поръчителя и кредитора , което не е така.
С този договор гаранта (поръчителя) е поел задължението пред длъжника да му стане
поръчител по договора за банков кредит. Следователно , по своята правна природа този договор
представлява договор за поръчка( мандат ) по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД. Договорът за
поръчка поначало е безвъзмезден договор ,но страните могат да уговарят възнаграждение ( чл. 286
от ЗЗД). В случая страните са уговорили възнаграждение по договора за поръчка .
Следва да се отбележи ,че към исковата молба няма представен договор за поръчителство,
сключен между кредитора „Фератум България “ЕООД, ЕИК ********* и поръчителя „
6
Фератум Банк „ ЕООД гр. София, По силата на чл. 138 ал. 1 от ЗЗД договора за
поръчителство следва да се сключи именно между тези два правни субекта.Това е
достатъчно основание за отхвърляне на искането за заплащане на възнаграждение по
договора за гаранция(поръчителство) , тъй като такова поръчителство не е предоставено в
полза на кредитора .
Правилен е извода на районния съд за това ,че възнаграждението , което е уговорено
представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 и чл. 146 от ЗЗП.
На първо място ,следва да се отбележи,че лицето Р. ИВ. Й. , ЕГН **********, има качеството на
„потребител“ по договора за паричен заем ,тъй като се обхваща от хипотезата на параграф 13 т. 1
от ДР на ЗЗП. Касае се за физическо лице , което ползва услугите на търговец , които не са
предназначени за извършването на търговска или на професионална дейност и действа извън
рамките на своята търговска и професионална дейност. Следва да се отбележи ,че в самия договор
за предоставяне на поръчителство , физическото лице е наречено“клиент“(потребител) „.
Търговското дружество „ Фератум Банк „ ЕООД гр. София, има качеството на „търговец „ по
смисъла на параграф 13 т.2 от ДР на ЗЗП ,тъй като в рамките на своята търговска и
професионална дейност извършва гаранционни сделки(чл. 1.1. от договора).
На следващо място, следва да се отбележи ,че клаузата за възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването
за добросъвестност в отношенията между кредитор и поръчител и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.Клаузата не е уговорена
индивидуално, тъй като е била изготвена предварително от търговеца и потребителя не е имал
възможност да влияе върху съдържанието й
В договора за потребителски кредит страните са уговорили заплащането на месечна
договорна лихва( възнаграждение ) за предоставения заем.Уговорката за възнаграждение по
договора за гаранция( поръчителство),също за срока на договора, означава ,че за отпуснатия
кредит кредитора ще получи две възнаграждения-веднъж възнаграждението по договора за
паричен заем (договорната лихва ) и втори път възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство . В това се състои неравноправността на клаузата по т.
1.6. от договора за предоставяне на поръчителство . От представената по делото „Справка за
получени плащания „ и от заключението на приетата по делото СИЕ се установява ,че
възнаграждението по договора за гаранция е дължимо и заплатено от кредитополучателя не в
полза на гаранта/ банката / , а в полза на кредитора „Фератум България „ ЕООД.
От представените по делото писмени доказателства и от заключението на приетата по делото СИЕ
е установено ,че по договора за предоставяне на потребителски кредит ищцата е заплатила общо
сумата 1760лв. , от които главница в размер на 1100лв. , договорна лихва 134, 40 лв. , такса в
размер на 5,50 лв. и обезпечение ( гаранция) в размерна 520, 69 лв. При установена
недействителност на договора за потребителски кредит ( чл. 22 от ЗПК) , потребителя следва да
върне само чистата стойност на кредита,но не дължи лихви и други разходи по кредита(чл. 23 от
ЗПК). Сумата от 660, 59лв. над главница(1760, 59лв. – 1100лв. = 660, 59 лв. ) не подлежи на връщане ,
поради което е получена от кредитора при начална липса на основание.
На основание чл. 271 ал. 1 от ГПК ще следва да се потвърди решението на районния съд в
обжалваната част , като правилно и законосъобразно . Правилно и законосъобразно районния съд е
приложил разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
7
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция в тежест на жалбоподателя ще следва да
останат направените разноски във въззивното производство.
На основание чл. 38 ал.2 от ЗА във връзка с чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1/ 09. 07. 2004г. за
минималните размера на адвокатските възнаграждения ще следва да се определи възнаграждение
на адвокат Г.Ч. от САК за защита и процесуално представителство пред въззивната инстанция в
размер на 300лв. .
По обжалваемостта на въззивното решение.
От удостоверението за търговска регистрация на дружеството „Фератум България “ЕООД, ЕИК
*********, се установява ,че дружеството по занятие сключва договори за потребителски
кредити , със средства , които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Дружеството е „търговец „ по смисъла на чл. 1 ал. 2 т. 1 от ТЗ - търговско
дружество.При това положение , договора за потребителски кредит следва да се определи, като
„търговска сделка“ по смисъла на чл. 286 ал. 1 и ал. 3 от ТЗ. При положение ,че за едната страна
сделката е търговска,разпоредбите на ТЗ за търговските сделки се прилагат и за двете страни -чл.
287 от ТЗ . По неуредените въпроси ( какъвто е настоящия казус , тъй като сделката представлява договор за заем
за потребление по чл. 240 от ЗЗД, който не се урежда от разпоредбите на ТЗ ) ще следва да се прилагат
разпоредбите на гражданското законодателство и по конкретно тези на ЗЗД - чл. 288 от ТЗ.
От съдържанието на исковата молба се установява ,че вземането на кредитора е с обща цена и
сцена на отделните претенции под 20, 000 лв., поради което на основание чл. 280 ал. 3 т.1 от
ГПК решението не подлежи на касационно обжалване .
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия
Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1195/ 31. 12 .2021г. на районен съд П.,постановено по гр. д. №
925/2021г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Фератум България “ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на
дейността гр. София 1324, ж. к. „Младост -3 „ , бул. „Александър Малинов „ № 51, вх. „А“, ет. 9,
офис № 20, да заплати в полза на адвокат Г.Ч. от САК , сумата 300лв. , представляваща
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК ( търговско дело с цена на иска под 20 000 лв. ) решението на
въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9