О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………. 28.05.2018г. гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ИЛКОВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ИЛКОВА
гр. дело № 1997,
по описа за 2018 година.
Производството е образувано по предявена искова молба от В.С.П.,***,
против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив.
СЪДЪТ, в изпълнение на разпоредбата на чл.
131, ал.1 от ГПК, е изпратил препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника, като е дал указания на последния във връзка с упражняване на правата
му по ГПК. Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.
Като взе предвид депозираната искова молба и постъпилия писмен отговор, съдът счита, че с
оглед изясняване на делото от фактическа страна следва да бъдат приети като
доказателства приложените към тях документи, тъй като същите са относими към
спора и са годни доказателствени средства по смисъла на ГПК. Следва да се
произнесе по направените доказателствени искания.
Съдът счита, че следва да
напъти страните към доброволно уреждане
на спора, включително и чрез използване на процедура по медиация или други
способи. Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от страните,
която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при
неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора,
и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на
делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване
на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ
при необходимост и право на това.
Водим
от горното и на основание чл.140, ал.1 и ал.3 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПРИЕМА като доказателства по
делото, представените от ищеца заверени копия на: писмо изх. № 6566529-1/12.04.2018г. на ЕВН до ищеца; дан.фактура **********/12.04.2018г. на ЕВН; Констативен протокол
за
метрологична експертиза на средство за измерване № 517/18.12.2017г. на БИМ
ПРИЕМА като доказателства по делото, представените от ответника заверени копия
на: протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване № 337121/17.03.2017г.; справка за коригиране на сметката за
електроенергия на ЕВН от 04.04.2018 г.; известие
за доставяне; писмо с изх. № 16234-1-11/27.04.2018г. на ЕР юг до Татяна
Димитрова.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза, която да се
изпълни от вещото лице инж. Димитър Димитров,
което след като се запознае с материалите по делото, да направи справка и проверка при страните и
навсякъде, където е необходимо, да представи осем дни преди съдебно заседание
писмено заключение, с копие до страните, в което да отговори на поставените от
ответника въпроси в писмения отговор на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на заключението, сумата от 220 лв., като ЗАДЪЛЖАВА ответника да заплати депозита
в тридневен срок, от получаване на съобщението, по набирателната сметка на
СтРС.
УКАЗВА
на ответника, че при неизпълнение на задължението за внасяне на определения
депозит за вещо лице, съдът няма да даде ход на експертизата.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищецът В.С. Павлович,
чрез пълномощника си адв. К. ***, твърди
в исковата си молба, че е потребител на
електрическа енергия към „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД Пловдив, с
клиентски номер **********.
С писмо с
изх. № 6566529-1/12.04.2018г.. „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД Пловдив я е
уведомило, че на 17.03.2017г. при извършена проверка на меренето на
електрическата енергия на обект с номер на измервателна точка /ИТН/ № 2028062 в
гр. Стара Загора, ул. .”Георги Кюмюрев" №5, вх. А, ап. 24. на клиент с
клиентски номер **********. е констатирано, че електромерът е манипулиран и
отчита с грешка минус 57.94% консумираната енергия. Предвид тези несъответствия
на метрологичните и технически изисквания ответното дружество приело, че
ползваната от него електроенергия е неизмерена, съответно незаплатена. И на основание
чл. 48. и чл. 51, ал. 1 от Правилата за измерване на количествата електрическа
енергия сметката му за ел. енергия за времето от 86 дни. т.е. от 21.12.2016 г.
до 17.03.2017г. е коригирана, като допълнително е начислена ел. енергия на
стойност 254.66лв. Предвид това, ответното дружество издало и фактура №
**********/12.04.2018 г. за сумата от 254.66 т.
Счита, че
допълнителната електрическа енергия е начислена неправомерно, в нарушение на
Закона за енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР и ЕВН ЕС, ккто н при неспазване
на установените с ПИККЕ правила. Същата не е уведомена за проверката и не е
присъствала на нея. Липсва и констативен протокол от въпросната проверка.
На първо
място отбелязва, че не е получавала никакви документи за демонтаж на
електромера, за извършена експертиза и др., от които да е видно, че
действително процесният електромер е този, за който се твърди. Единственото,
което било предоставено, е копие от горецитираното писмо и фактура. Отбелязва,
че съгласно чл. 54 от Общите условия, която разпоредба визира коригирането на
сметки едностранно от ответното дружество, задължава същото, в случай, че метрологична
експертиза установи несъответствие на метрологичните и технически характеристики,
да бъде съставен констативен протокол и клиента да бъде уведомен в 7-дневен
срок за преизчислените количества електрическа енергия, В настоящия случай тези
срокове не само че не били спазени, но и такъв протокол не е пращан на самия
клиент.
Ответното
дружество е нарушило гореизброените си задължения и правата на клиента като в
нарушение с разпоредбите на ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия
през електроразпределителната мрежа па ЕВН България Електроразпределение ЮГ
ЕАД, напълно неправомерно е начислило допълнителна ел. енергия на стойност
254.66 лв.
За ищеца
не става ясно как ответникът е изчислил и периода, за който е коригирана
сметката му - за времето от 86 дни. т.е. от 21.12.2016г. до 17.03.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл. 48 и чл. 51. ал. 1 от ПИККК /на която и ответникът
обосновава корекцията/ в случаите на установяване на несъответствие между данните
за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база
данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия от времето
от допускане па грешката до установяването й, но за период не по дълъг от една
година. В конкретния случай липсват данни относно обстоятелствата, въз основа
на които е определен периодът за корекция.
Отделно от
горното липсват данни за виновно поведение от страна на ищеца, от което да са настъпили
вреди за дружеството и тези вреди да са в причинна връзка е неговот поведение,
т.е. следва да е налице действие или бездействие на потребителя Beceла С.. Подобни
действия или бездействия върху електромера от страна на ищеца не са извършвани.
Още повече, електромерът се намира извън имота и никой освен служители на „Електроразпределение
ЮГ" ЕАД нямат физически достъп до тях. Дори и да са налице неточности при
отчитането и измерването на ел. енергия от електромера, то същите не били
причинени от ищеца. Следвало да се има предвид, че съгласно чл. 44 от Закона за
измерванията лицата, които използват средства за измерване са длъжни да
осигуряват техническата им изправност, да ги заявяват и представят за
последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях
лице, оправомощено за проверка, така и по силата на собствените си Общи условия
е да извършва периодични и контролни проверки. Неизпълнението на задължението
за поддържане на СТИ в изправност от страна на електроразпределителното
дружество, не би следвало да влече като последица ощетяване на потребителя,
чрез извършване на корекция на сметката за минат период.
Тъй като
СТИ са собственост на ответника, задължението за поддържането им в техническа
изправност принадлежало на електроснабдителното дружество. В писмото липсвало
информация за тона кога е извършена последната проверка на СТИ, което има
връзка и би повлияло на периода на извършената корекция, тъй като без такава
информация и в случай, че такава проверка не е направена, не можело да се
определи началният момент, от който се е появила отрицателната грешка и
отчитането на СТИ. Подобни действия на извършване на корекция на сметка при
липсата на яснота от коя дата е налице неотчитане или неточно отчитане на ел.
енергия, от своя страна би довела до евентуално неоснователно обогатяване на
ответното дружество, каквото впрочем е налице към настоящият момент, тъй като
сумата ще е недължимо платена.
Поради
гореизложеното счита, че констатациите за неизправност в отчитането на електромера
били недоказани. Следователно претенцията за заплащане на допълнително начислена
ел. енергия е неоснователна и твърди, че ел. енергия, на стойност 254.66 лв. не
е ползвана/непотребена от ищеца.
На
следващо място счита, че липсва каквото и да било основание за извършената
корекционна процедура. Ответникът обосновава вземането си против нея с твърдението,
че сумата е начислена на основание разпоредбите на чл. 48 и чл. 51. ал. 1 ПИКЕЕ.
Според чл. 45 ал.1 от ПИКЕЕ, когато при проверка по реда на чл. 41 от правилата
се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол и приложението към ПИКЕЕ, неправилно и
неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила
установената грешка, количеството електрическа енергия се определя съгласно
процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел
IX от ПИКЕЕ за оператора на разпределителната мрежа. Съгласно чл. 47 ПИКЕЕ,
когато операторът извършва проверка на измервателните системи, задължително се
съставя протокол, който следвало да бъде подписан както от представители па
оператора, така и от клиента или негов представител /чл. 47, ал. 2 ПИКЕЕ/. Цитираните
норми са въведени с Правилата, приети от Държавната комисията за енергийно и
водно регулиране, обн. ДВ, бр. 98 от 12.1 E20I3 г. и влезли в сила на
15.11.2013г. по арг. от чл. 5. ал. 5 от КРБ. Тези правила били издадени на
основание на законовата делегация предвидена в чл. 83 от Закона за
енергетиката. С тази норма на държавната комисия е възложено да издава
подзаконови нормативни актове относно устройството и експлоатацията на
електроенергийната система, като материята която регулаторът има право да
урежда нормативно е изрично посочена. В точка 6 на чл. 83 било посочено, че
комисията приема правила за измерване на количеството електрическа енергия,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. В случаите на делегиране на нормативна компетентност
органът, комуто тя била възложена може да я упражнява само в границите
определени в законовата разпоредба, чрез която е извършена делегацията. В
противен случай той би излязъл от рамките на компетентността си, което би
довело до незаконосъобразност на издадения нормативен акт. Този извод следвал
от разпоредбата на чл. 2. ал. 2 от ЗНА, според която компетентността за
издаване на нормативни актове не може да бъде прехвърляна, от което следвало, че
делегирането е изключение, като обхваща само изрично предвидени в закона предели.
Той се потвърждава и от чл. 12 oт ЗНА, според който актът по прилагане на закон
може да урежда само материята, за която е предвидено той да бъде издаден.
Анализът
на разпоредбата на чл. 83, т. 6 от Закона за енергетиката водел до извод, че
комисията е компетентна да определи нормативно правила относно принципите,
начините, местата за измерване, както и реда за установяване на случаите на
неизмерване, неправилно или неточно измерване на електроенергията. Регламентирането
на ред за установяване на случаите на неизмерена, неточно и/или неправилно
измерена ел. енергия се отнасяло не до отговорността на потребителя на енергия
или разпределението на риска от неправилно отчитане на доставена енергия. То
засягало единствено способите, по които да бъде установено наличието на
неправилно измерване и надлежното му документиране. Тоест разпоредби относно
начина на извършване на проверките на средствата за търговско измерване и
регламентирането на действията на служителите при установяване на неточност в
измерването. По своята същност нормите отнасящи се до преизчисляване на
неизмерената или неправилно измерена енергия, въвеждат форма на обективна
отговорност за вреди, изразяващи се в пропусната полза. Те обаче не засягат
неизпълнение на задължения на потребителя докато не бъде установено, че
неизмерването е резултат от негово виновно поведение - арг. от чл. 82 ЗЗД. Нещо
повече, предвид разпоредбата на чл. 120. ал. 1 ЗЕ, според която средството за
търговско измерване /в случая електромерът/ е собственост на електроразпределителното
предприятие, несвоевременното извършване на контрол относно годността му,
представлявало неизпълнение на задължения на доставчика. Това било така, защото
той ползва реда за измерване на консумираната от потребителя електроенергия и
носи задължение да го поддържа в изправност.
Случаите на
обективна отговорност представлявали отклонение от принципа, че без вина няма
отговорност и се регламентират от нормативен акт със силата на закон, тъй като
предполагат първична и трайна уредба на обществени отношения в областта на
облигационното и търговското право - арг. от чл. 3. ал. 1 ЗНА. За уреждане на
други отношения от същата материя, съгласно чл. 3. ал. 2 от ЗНА можело да се
издава подзаконов нормативен акт. Трябвало да се има предвид обаче, че дори
когато подзаконовият акт създава първична уредба, тя следва да е в съответствие
с нормите от по- висока йерархия, включително с тези, от които се извеждат
правни принципи, каквито са чл. 8Е ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД. Този извод се налага
от чл. 15, ал. 1 и ал. 3 от Закона за нормативните актове. От гореизложеното
следва извод, че разпоредбата, която регламентира отговорността на потребителя
и субективното право на доставчика на ел. енергия да получи плащане,
компенсиращо стойността на неизмерената, респективно неправилно измерената
енергия, е необходимо да бъде установена с норма на специалния закон, уреждащ
обществените отношения във връзка с покупко-продажбата па електроенергия. Това
в случая бил Законът за енергетиката. Подзаконовият акт, какъвто представляват
ПИКЕЕ, можело единствено да допълни и уточни законовата норма, като установи
нормативно методиката, по която следва да става преизчисляването. Отделен бил
въпросът, че в конкретния случаи липсвало каквато и да е констатация на процент
на грешка в отчитането, респективно на стойност па потребена, но незаплатена
ел. енергия.
На
следващо място посочва и това, че както когато не е налице доказана нерегламентирана
намеса от страна на потребителя /какъвто бил настоящият случай/, така и при обективно
неточно отчитане, поради неизправност /пълна или частична/ на СТИ, щом не е
посочен точният период, не може да се отчете реално консумираната енергия, и
едностранното изчисляване и коригиране на сметките за минал период е
неприемливо, тъй като допуска доставчикът да получи цена за недоставена от него
и неползвана от потребителя електрическа енергия. Посоченият във фактурата,
изпратена до потребителя, "отчетен период" бил произволно определен,
без да има яснота как точно и на базата на какви данни, е формиран. В този
смисъл счита, че клаузата на ч.т. 48. чл. 50 и чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ, които
регламентират едностранното коригиране на сметките от доставчика за минало
време без определяне на периода и без отчитане на реално консумираната електрическа
енергия, е неравноправна, тъй като създава в ущърб на клиента значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора. Тя нарушавала основните
принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите
при търговия с електрическа енергия. Така тази клауза противоречали и на
разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, разписваща пределите на имуществената
отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и
е в границите, очертани в същата норма. Освен това тази клауза противоречи и на
залегналите в Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25
октомври 2012 година относно енергийната ефективност принципи, а именно, че
фактурирането на консумираната ел. енергия да се базира само на действително
потребление, без значение дали ставало дума за отчетена или неотчетена от
електромера на абоната ел.енергия /чл. 10, ал. I и ал. 2 от Директивата/. Тъй
като не можело нито с подзаконов нормативен акт, нито с правила, създадени от
орган без законодателни правомощия да се дерогират разпоредби на закон или да
се нарушават конституционни принципи, посочената клауза била нищожна и не
обвързва с действието си страните, съответно - съда - с приложението й. Поради
това ответникът не можел да коригира post factum потребителската
сметка, щом не е определен точен период и не е отчетена peaлно консумираната
електрическа енергия, и щом не е доказано неточното отчитане и измерване на доставената
електроенергия да се дължи на виновно неизпълнение на произтичащите от договора
задължения на ищеца.
Отделно от
изложеното, с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017г. на Върховния
административен съд текстовете от ПИКЕЕ, на които ответникът обосновава
корекцията си, а именно чл. 48. чл. 49.
чл. 50 и чл. 51. са отменени като незаконосъобразни поради нарушение на
административно-производствените правила. Счита, че не може да се обосновава корекция
с разпоредби от правила, които са отменени поради неспазване на административно-производствената
процедура при приемането им.
Следователно
за ищеца възниквал правен интерес да предяви против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"
ЕАД отрицателен установителен иск, с който да се признае за установено, че не
дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” сумата 254.66 лв. по фактура №
**********/12.04.2018 г за отчетен период 21.12.2016 г. до 17.03.2017. ,
представляваща допълнително начислена ел. енергия.
Претендира за направените съдебни и деловодни разноски.
Ответникът „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД гр.Пловдив в
депозирания писмен отговор, чрез представителя си – юриск. Светлана
Димитрова, навежда доводи за неоснователност на предявения иск, както по
основание така и по размер. Сочи се, че на 17.03.2017 г. служители на оператора
на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна България -
„Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР Юг) извършили проверка на електромер №
*********, отчитащ доставената електрическа енергия в обекта на ищцата.
Проверката е извършена от двама служители на мрежовия оператор, които са
демонтирали електромера, тъй като такова нареждане получили за конкретната
проверка и го поставили в безшевна торба, с цел същият да бъде изпратен за
метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на
демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено
контролно замерване с еталонен уред било установено, че измерва електрическата
енергия с грешка, която е в рамките на допустимата от +/- 2 %. За тези
действия, извършилите проверката лица са съставили Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №
337121/17.03.2017 г. (Констативния протокол). Въпреки положените усилия от
страна на служителите на ЕР Юг да открият клиента, с цел да присъства на
проверката, същата не била открита, ето защо е била извършена в присъствието на
двама свидетели, които не са служители на оператора на разпределителната
електрическа мрежа, тези лица са подписали и Констативния протокол. Съставения
на 17.03.2017 г. констативен протокол бил изпратен на ищцата на 21.03.2018 г. с
препоръчано писмо с обратна разписка и видно от приложената като доказателство
към настоящия отговор на искова молба обратната разписка писмото се е върнало
като непотърсено на 12.04.2018 г. С изпращането на констативния протокол, ответникът
изпълнил задължението си да изпрати констативния протокол на клиента.
Процесният
електромер впоследствие е бил предаден на Българския институт по метрология
(БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията
било, че горният капак на електромера е пробит, а при отваряне на електромера е
констатирано следното: „че е осъществен достъп до вътрешността на електромера.
Има изменение в електрическата схема - с проводник са закъсани изводите на
куплунг..”. Вследствие на описаната манипулация електромерът измервал с
отклонение, извън границите на допустимото, като това било посочено в т.4.4. и
т.4.6. от изготвения от БИМ Констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за търговско измерване № 517/18.12.2017г.
С оглед
на описаното по-горе и като било установено, че са на лице предпоставките,
описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа
мрежа извършил преизчисление на количеството електрическа енергия, при спазване
на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал, 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил
допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 1716 kWh,
като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по
определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно
регулиране /КЕВР/ на корекцията е 86 дни, като първата дата - 21.12.2016 г. -
началото на корекционния период е датата на регулярен отчет на показанията на
електромера, който е най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни
корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която е
констатирана манипулацията, последната дата е датата на извършената техническа
проверка 17.03.2017 г. (вж. чл.48, ал.1 ПИКЕЕ).
ЕР
Юг предоставило тази информация на ЕВН
ЕС, което от своя страна е издало и процесната фактура № **********/12.04.2018г.
{вж. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената сума, вследствие на
установеното непълно измерване на електрическа енергия и с писмо с изх. № 6566529-1/12.04.2018
г. изпратило на адреса й за кореспонденция (уведомление) за извършеното
допълнително начисление.
Сочи
се, че КЕВР има правомощието да приеме правила за измерване на количеството
електрическа енергия, които, наред с другото да регламентират условията и реда
за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ (обн ДВ, бр.
98 от 2013 г.), като раздел IX от тях е посветен на случаите и начини за
извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите
на съответните мрежи. В конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл.
51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал, 1 ПИКЕЕ, където изрично е посочено,
че„.. в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството
за търговско измерване ... измерва с грешка извън допустимата, операторът на
съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата
на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата
на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена
проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни”, тъй
като става дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза
е установен точният процент на грешка, формулата, която се прилага при
изчисляването на количеството за корекцията, се съдържа в чл. 48, ал. 1,6
"а" ПИКЕЕ. като „количеството преминала електрическа енергия се
изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на
средството за търговско измерване". Стойността на дължимата сума пък е
изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 51, ал. 1
ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от
обществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си
разходи и дължимите мрежови цени. Именно гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ са и
законовото основание за преизчисление на сметка на клиента (вж. Решение № 111
от 17.07.2015 г. на ВКС по т. д, 1650/2014 г , I т. о„ ТК, докладчик съдията
Тотка Калчева, постановено по реда на чл. 290, ал 1 ГПК и Решение №86 от
17.08.2015 г. на ВКС по т.д. №616 от 2015 г„ докладчик съдията Емилия
Василева).
ЕВН ЕС
нямал задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца. Счита за
неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно е
извършил това въздействие, и че то не може и не следва да се вмени във вина на
него, установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху
електромера и неговата вина са от компетентността на разследващите органи и
прокуратурата, доколкото има данни за осъществяване на състава на престъплението
по чл. 234в от Наказателния кодекс.
Що се
касаело до настоящия спор, въпросът кой е конкретният извършител е ирелевантен,
защото в посочените законови разпоредби, които регламентират преизчислението на
количеството електрическа енергия не се съдържат изисквания и условия за
извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния
клиент, точно обратното - единственото условие за упражняване правото на
енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, е да бъде установено по
съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция. Във
всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче
правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция
не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя,
довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия,
тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без
основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на
потребителя за негово виновно поведение.
Сочи,
че този въпрос е разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане
на ПИКЕЕ и съставите на върховната съдебна инстанция са единодушни, че законът
дава възможност на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на сметка
на клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата
за измерване, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно
поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени
отношения, (Решение № 115 от 20.05.2015 г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК, IV
г.о.. Решение № 166 от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.о.
Решение №115 от 20.09.2017 година, постановено по т.д. № 1156/2016 г. на ВКС,
ТК, II т.о. и др.)
В ОУ на ЕВН ЕС бил предвиден изричен ред
за уведомяване на клиентите при извършена корекция. ЕВН ЕС, в качеството си на
краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период са
„Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
0у-13/10.05.2008г.(0у на ЕВН ЕС). ОУ на ЕВН ЕС представлявали договори при общи
условия, на базата на които се уреждат отношенията между енергийните
предприятия (краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа) и
техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на
електрическа енергия3.
В чл.
28, ал.2 от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител
уведомява клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката
му, като в цялост разпоредбата имала следното съдържание: „Чл.28. (1) ЕВН ЕС
въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни
протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира
сметките на Клиента за изминал период.
Според ответника,
не може да се сподели разбирането, че спазването на изискването в ОУ да има ред
за уведомяване ( чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), може да се обоснове, само ако ОУ са
изменени след добавянето на тази разпоредба на 17.02.2012 г. Това било изцяло
погрешно и нелогично, тъй като законът действително поставял изискване за
наличие на ред за уведомяване, но не вменявал в задължение на крайните
снабдители да променят общите си условия (в ПЗР на ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от
Това
тълкуване се споделяло и от ВКС, като съдът приел, че в чл. 24 от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби" АД (също краен снабдител с електрическа енергия, но за
територията на Североизточна България) е предвиден реда за уведомяване на
потребителя на електрическа енергия за извършената корекция (вж. Решение № 118
от 18.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 961/2016 г„ II т. о., ТК). Следвало да се
отбележи, че ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД са одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007
г. на КЕВР, т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г.,
като дословно чл. 24 има следното съдържание:
„Чл.24.
(1) „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД въз основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО
Мрежи" АД констативни протоколи и справки за начислена енергия изчислява и
коригира сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал
период. (2) В случаите по ал. 1 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изготвя справка
за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите,
които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане
"
При
сравнение на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 24 от ОУ на
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД) ясно се виждало, че те са напълно еднакви, т.е.
нямало особена логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да приема, че
изискването на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е изпълнено.
Ответникът
счита, че тъй като са налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно
извършване на корекцията на сметката в процесния случай, искът е неоснователен
и като такъв следва да бъде отхвърлен, като претендира за сторените деловодни
разноски.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с отрицателен установителен
иск по 124, ал.1 ГПК. Ищецът следва да докаже всички посочени в исковата му
молба обстоятелства, тъй като на тях основава възраженията си за недължимост на
отричаното с иска вземане. В тежест на ответника е да докаже, че ищецът му
дължи процесната сума и основанието за това.
УКАЗВА на страните по делото
за възможността им да уредят взаимоотношенията помежду си, чрез алтернативни
средства за разрешаване на спорове – медиация, както и чрез постигане на
спогодба относно всички имуществени и неимуществени взаимоотношения.
УКАЗВА на страните, че неявяването на
някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на
делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на
становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото,
както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да
ползват правна помощ при необходимост и право на това.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА
същото за 17.09.2018г. от 10.40ч., за която дата да се
призоват страните и вещото лице.
Препис от определението да се връчи на
страните. На ищеца да се връчи препис от писмения отговор на ответника.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: