№ 20465
гр. София, 08.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:М. В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от М. В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело №
20211110174756 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
В срока за обжалване на постановеното по делото решение № 927/16.01.2024г. е постъпила
въззивна жалба от пълномощника на ищцата – адв. С., с която освен правилността на
решението се оспорва и преценката на съда относно размера на дължимата държавна такса,
която трябва да се събере по предявените искове. В тази част въззивната жалба има характер
на молба по чл. 248, ал.1 от ГПК относно присъдените по делото разноски, по която
компетентен да се произнесе е районния съд. Въззивната жалба, вкл. относно присъдените
разноски е връчена на другата страна, която е депозирала отговор в срок, но не е взела
становище относно разноските.
При преценка на молбата за изменение на решението в частта за разноските, съдът
констатира, че тя е допустима като подадена в срок от упълномощено лице, поради което
подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна, поради следното:
Молителят счита, че по предявените две иска – установителен и осъдителен следва да се
плати една такса – само върху размера на „претенцията за главница“. С постановеното по
делото решение № 927/16.01.2024г. ищцата М. М. В. е осъдена да плати на СРС държавна
такса в размер на 800 лв., тъй като дължимата по делото държавна такса е в общ размер на
1600 лв. – по 800 лв. за всеки от двата предявени иска. Тъй като по делото са предявени два
иска – по чл. 439, ал.1 от ГПК и по чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД, и цената на всеки от тях е по 20
000 лв., то дължимата държавна такса за разглеждането им в размер на 4% от цената,
действително е в размер на по 800 лв. за всеки или общо 1600 лв., от които платени са само
800 лв. Затова молбата по чл. 248, ал.1 от ГПК, инкорпорирана във въззивната жалба от
08.02.2024г. следва да се отхвърли.
На основание чл. 248, ал.3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна молбата по чл. 248, ал.1 от ГПК, инкорпорирана във
въззивната жалба, подадена на 08.02.2024г. от пълномощника на ищцата М. В. – адв. С..
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд от двете страни, в 2-
седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2