№ 2614
гр. Бургас, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20252120105750 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от К. В. В., ЕГН – **********,
против „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД,
ЕИК – *********, с която са предявени искове по чл.439 от ГПК, както следва: да бъде
прието, че ищецът не дължи на ответника сумата от 7000 лева, представляваща неустойка по
договор от *** г. за повишаване на квалификацията, сумата от 237,12 лева, представляваща
мораторна лихва върху главница от 7280 лева за периода *** г. – *** г., сумата от 1051,87
лева, законна лихва върху сумата от 7000 лева за периода от *** г. до *** г. и сумата от 1003
лева разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на решение №
131/04.07.2024 г. по в. гр. дело № 121/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас и за
събирането на които е образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Т. Д..
С определение № ***/*** г. съдът допусна обезпечение на предявените искове чрез
„спиране на изпълнението“ по изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Т. Д., след
представяне на доказателства за платена гаранция от ищеца в размер на 960 лева по сметка
на БРС. Няма данни ищецът да е внесъл гаранция, респективно да е издадена обезпечителна
заповед.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който се
твърди, че исковете са недопустими и неоснователни.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете, като
моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените от нея разноски по делото.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника моли съда да
отхвърли исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 94/29.01.2024 г. по гр. дело № 1647/2023 г. по описа на БОС, частично
отменено с решение № 131/04.07.2024 г. по в. гр. дело № 121/2024 г. по описа на Апелативен
съд – Бургас, недопуснато до касационно обжалване с определение № 2490/19.05.2025 г. по
1
гр. дело № 4304/2024 г. по описа на III г.о. на ВКС, в сила от същата дата, ищецът К. В. В. е
осъден да заплати на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева
Мария“ ЕООД (за краткост Болницата) следните суми: 7280 лева неустойка, 455 лева
разходи по обучението му, дължими по т.4 от договор за повишаване на квалификацията
(преквалификация) от *** г., за неизпълнение на задължението му да работи при
работодателя за срок от 4 години, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от
*** г. до окончателното изплащане, сумата от 237,12 лева лихва за забава за периода *** г. до
*** г., сумата от 661 лева разноски пред първата инстанция и сумата от 1003 лева разноски
пред въззивната инстанция.
С четири банкови превода, всичките от *** г., ищецът превежда на Болницата
следните суми: 7000 лева с основание за плащане „главница по решение по гр. дело
121/2024 г. на Апелативен съд Бургас“; 237,12 лева с основание за плащане „мораторна
лихва от *** г. до *** г. по дело 121 от 2024 г. Апелативен съд – Бургас“; 1003 лева с
основание за плащане „разноски по дело 121 от 2024 г. Апелативен съд – Бургас“; 1051,87
лева с основание за плащане „законна лихва от *** г. до днес по дело 121 от 2024 г.
Апелативен съд – Бургас“.
С четири банкови превода, всичките от *** г., Болницата връща тези суми на ищеца,
като в основание за плащането посочва „върнат превод“.
На 25.06.2025 г. въз основа на влязлото в сила решение по гр. дело № 1647/2023 г. по
описа на БОС е издаден изпълнителен лист № *** от Окръжен съд – Бургас, с който ищецът
е осъден да заплати на Болницата следните суми: 7280 лева неустойка, 455 лева разходи по
обучението му, дължими по т.4 от договор за повишаване на квалификацията
(преквалификация) от *** г., за неизпълнение на задължението му да работи при
работодателя за срок от 4 години, ведно със законната лихва върху двете суми, считано от
*** г. до окончателното изплащане, сумата от 237,12 лева лихва за забава за периода *** г. до
*** г., сумата от 661 лева разноски пред първата инстанция и сумата от 1003 лева разноски
пред въззивната инстанция. Въз основа на този изпълнителен лист по искане на Болницата е
образувано изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Т. Д., по което ищецът получава
покана за доброволно изпълнение с изходящ номер от 18.07.2025 г. Според поканата
задължението по изпълнителното дело включва: главница в размер на 7 280 лева със законна
лихва в размер на 2009,08 лева за периода *** г. – 01.08.2025 г.; главница в размер на 455
лева, със законна лихва в размер на 125,57 лева за периода *** г. – 01.08.2025 г.; 1901,12 лева
неолихвяеми вземания – сбор от вземанията за разноски от 661 лева и от 1003 лева и от
вземането за лихва в размер на 237,12 лева.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявените от ищеца искове са с правно основание чл.439 от ГПК. Според
разпоредбата на чл.439, ал.2 от ГПК искът на длъжника може да се основава само на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Датата *** г., когато ищецът заплаща сумите на Болницата, следва датата на
приключване на съдебното дирене пред Апелативен съд – Бургас по в. гр. дело № 121/2024 г.
по описа на този съд, а именно – 05.06.2024 г., както и следва датата на постановяване на
решението от въззивния съд по това дело.
Силата на пресъдено нещо преклудира всички факти, които са се осъществили до
приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. В случая обаче ищецът
твърди, че се е осъществил факт след приключване на съдебното дирене пред Апелативен
съд – Бургас и дори след постановяване на решението от въззивния съд. С решение №
198/05.05.2011 г. на ВКС, II г. о. по гр. д. № 4864/2008 г., е прието, че искът по чл. 439, ал. 2
ГПК може да бъде основан само на факти, които са настъпили след приключване на
2
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, защото
само те не са преклудирани от силата на присъдено нещо по постановеното решение. В
случая съдебното дирене приключва пред Апелативен съд – Бургас като въззивна инстанция,
защото решението му не е допуснато до касационно обжалване – аргумент за това и
Решение № 333 от 5.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1244/2010 г., III г.о. Ето защо исковете са
допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По основателността на исковете съдът намира следното:
Ответникът може и след срока за отговор на исковата молба да оспорва
основателността на иска, като навежда правни доводи, тъй като това е свързано с
приложимостта на материалния закон, за което съдът също следи служебно (т. 10 от ТР
1/17.07.2001 г., по тълк.гр. д. № 1/2001 г., на ОСГК на ВКС). Ето защо не съществува пречка
ответникът да заявява в хода на устните състезания правен довод, че исковете са
неоснователни, защото е налице частично плащане от страна на ищеца (което не се оспорва
от последния) и затова не е прието от ответника, като сумите са върнати от Болницата на В.,
което също не се оспорва като фактология. Предвид изложеното съдът следва да отговори
на следните правни въпроси: връщането на сумите от Болницата представлява ли изявление
за неприемане на плащането, извършено от длъжника-ищец, и частичното изпълнение на
парично вземане има ли погасителен ефект в изпълнената от длъжника част?
С връщането на сумите, което е предприето от Болницата само два дни след
получаването им, ответникът заявява, че не приема изпълнението. Това следва и от
основанията на „обратните“ плащания – „върнат превод“. Тук се налага следното уточнение:
Предмет на предявените искове не са всички вземания на Болницата по издадения
изпълнителен лист. Иск по чл.439 от ГПК не е предявен за вземане в размер на 455 лева,
разходи за обучението на В., ведно със законната лихва върху тази сума от *** г. до
окончателното й изплащане, както и за вземане в размер на 661 лева разноски пред първата
инстанция. От „останалите“ вземания ищецът твърди, че е погасил изцяло вземането в
размер на 237,12 лева, представляващо лихва за забава за периода от *** г. до *** г., както и
вземането в размер на 1003 лева, разноски пред въззивната инстанция.
Според разпоредбата на чл.76, ал.1, изр.1 от ЗЗД този, който има към едно и също
лице няколко еднородни задължения (включително паричните), ако изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Това правило е
установено в интерес на длъжника (така Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС
по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК), като условието е да съществуват няколко задължения, всяко от
които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер.
И двете вземания (в размер на 237,12 лева и в размер на 1003 лева) са самостоятелни,
не са лихвоносни и са определени по основание и размер. Доколкото ищецът длъжник е
посочил в документите за плащане, че погасява точно тези вземания и платеното
представлява цялото вземане, то Болницата кредитор не може да откаже да приеме
плащането. Изпълнението има погасителен ефект и Болницата няма право на двойно
плащане. Следователно исковете за тези вземания са основателни и следва да бъдат
уважени.
По силата на чл. 66 ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение
на части, макар задължението да е делимо, каквито са и паричните задължения на ищеца.
Това право следва да се тълкува в смисъла на разпоредбата на чл. 63 ЗЗД за точно
изпълнение на задълженията, поради което отказът на кредитора да приеме предложеното
изпълнение по същество е изявление, че престираното не съответства на дължимото в
количествено отношение.
Отказът на кредитора да приеме частично изпълнение би противоречал на
прогласения принцип на добросъвестност при изпълнение на задълженията съгласно чл. 63,
ал. 1 ЗЗД, ако неизпълнената част е незначителна с оглед интереса на кредитора – по
аргумент от нормата на чл. 87, ал. 4 ЗЗД – в този смисъл Решение № 28 от 30.03.2020 г. на
ВКС по т. д. № 891/2019 г., I т. о. Според мотивите на Тълкувателно решение № 3 от
3
27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК кредиторът не може да откаже да приеме
изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението.
Следователно, ако неизпълнената част е значителна с оглед интереса на кредитора и
ако платената сума е върната от кредитора на длъжника, то предложеното изпълнение не
погасява задължението – в този смисъл и отново Решение № 28 от 30.03.2020 г. на ВКС по т.
д. № 891/2019 г., I т. о.
Макар и в случая да не се касае за договор, защото сумите са присъдени със съдебно
решение, по въпроса какво следва да е процентното съотношение между изпълнената и
неизпълнената част от паричното задължение, за да се счете неизпълнението за значително,
принципно следва да се възприеме уредбата на чл. 206, ал. 1 ЗЗД относно продажбата на
изплащане, според която неплащането на вноски, които не надвишават 1/5 от цената на
вещта, не дава основание за разваляне на договора – така Решение № 318 от 27.06.2012 г. по
гр. д. № 273/2012 г. на IV г. о.
Според Решение № 60 от 3.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 1892/2018 г., II т. о.
преценката дали частичното неизпълнение е незначително в сравнение с интересите на
кредитора следва да се извърши не с оглед субективното отношение на последния към
интереса му и към неизпълнената част от задължението на длъжника, а от обективните
дадености.
Към датата на плащането, *** г., В. е платил на Болницата 7000 лева главница, част от
общо вземане в размер на 7280 лева, т.е. остават дължими 280 лева. Законната лихва върху
главница от 7280 лева за периода от *** г. до *** г. е в размер на 1035,95 лева, изчислена от
съда на основание чл.*** от ГПК чрез общодостъпен софтуер, а ищецът е платил законна
лихва за периода *** г. – *** г. (датата на плащането), т.е. за по-дълъг период, в размер на
1051,87 лева върху платената от него главница от 7000 лева. Следователно В. е платил 96,2
% от главницата за неустойка и в повече от дължимата законна лихва върху цялото вземане
за неустойка към момента на плащането. В този смисъл, неизплатената част е незначителна с
оглед интереса на кредитора, поради което той, Болницата, няма право на двойно плащане.
С плащането, извършено на *** г., ищецът длъжник законосъобразно е погасил част от
вземането за неустойка, част от разноските и част от дължимите лихви, поради което
исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
От разпоредбата на чл.76, ал.1 от ЗЗД следва, че кредиторът няма легитимен интерес
да изисква погасяване на всички вземания наведнъж, щом длъжникът може да погаси изцяло
кое да е от тях. Дори и да се приеме, че интересът на Болницата е да получи плащане на
всички вземания по изпълнителния лист „наведнъж“, то исковете отново се явяват
основателни, като мотивите за това са следните:
Към дата *** г. общото задължение на ищеца към Болницата е в размер на 10 736,82
лева, както следва: 7280 лева главница, законна лихва върху тази сума от *** г. до *** г. в
размер на 1035,95 лева; 455 лева разходи за обучение, ведно със законна лихва, която за
периода *** г. – *** г. е в размер на 64,75 лева, изчислена от съда на основание чл.*** от
ГПК; 237,12 лева лихва за забава за периода *** г. – *** г.; 661 лева разноски пред първа
инстанция и 1003 лева разноски пред въззивна инстанция. Към същата дата са платени от
ищеца 9291,99 лева. В този смисъл, изплатената от В. в полза на Болницата сума е над 86 %
от общия размер на всички вземания или остават неизплатени по-малко от 14 %.
Следователно неизплатената част е незначителна с оглед интереса на кредитора, поради
което той, Болницата, няма право на двойно плащане. С плащането, извършено на *** г.,
ищецът длъжник законосъобразно е погасил част от вземането за неустойка, част от
разноските и част от дължимите лихви, поради което исковете се явяват основателни и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на делото само ищецът има право на разноски, които се изчерпват с
платена държавна такса в размер на 435,56 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
1600 лева, съобразно списък на разноските по чл.80 от ГПК.
4
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че К. В. В., ЕГН – **********, не дължи
на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД, ЕИК –
*********, като погасени чрез плащане на *** г. следните суми: 7000 (седем хиляди) лева,
представляваща неустойка по договор от *** г. за повишаване на квалификацията, част от
вземане в общ размер от 7280 лева, ведно със законна лихва върху платената сума от 7000
лева за периода от *** г. до *** г. в размер на 1051,87 лева; 237,12 лева (двеста тридесет и
седем лева и дванадесет стотинки), представляваща мораторна лихва за периода *** г. – ***
г.; 1003 (хиляда и три) лева разноски пред въззивната инстанция, за които суми е издаден
изпълнителен лист № ***/25.06.2025 г. от БОС въз основа на решение № 94/29.01.2024 г. по
гр. дело № 1647/2023 г. по описа на БОС, частично отменено с решение № 131/04.07.2024 г.
по в. гр. дело № 121/2024 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, недопуснато до
касационно обжалване с определение № 2490/19.05.2025 г. по гр. дело № 4304/2024 г. по
описа на III г.о. на ВКС, в сила от същата дата, и за събирането на които е образувано
изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Т. Д..
ОСЪЖДА „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева
Мария“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на К. В. В., ЕГН – **********, с адрес гр.
Бургас, ул. Генерал Гурко, № 38, ет.3, сумата от 2035,56 лева (две хиляди тридесет и пет лева
и петдесет и шест стотинки) разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от датата на съобщението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5