МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №409/08.12.2021 Г. ПО НОХД № 36 /
2021 Г. ПО ОПИСА НА В.СКИ РАЙОНЕН СЪД
Делото
е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура-В., с който е
повдигнато обвинение против ПРИЗНАВА
подсъдимия К.К.А. – ЕГН **********, роден на ***г***, обл. В., ул. „В.“ № 12,
българин, българско гражданство, женен, със средно образование, пенсионер,
неосъждан , в това, че на 04.06.2013г. в гр. В., обл. В., на ул. „Ц.С.В.“ № 9, бл. „П.“, вх. Б, ет. 2, ап. 15, в
нотариална кантора на нотариус Н.А., вписана под № 028 в регистъра на
Нотариалната камера, в район на действие
Районен съд В., като свидетел в производство на обстоятелствена проверка за
констатиране правото на собственост на Ю.В.А. като наследник на Ф. Н. Ц., по
отношение на 1/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. А., обл. В. – ПИ 687в
кв. 1 и кв. 2 по плана на с. А., обл. В., по нотариално дело № 379/2013г., устно съзнателно потвърдил неистина с
изразите „Този имот е бил собственост на Ф. Н. Ц., който е починал преди повече
от 40години. Той е владял имота повече от 20години спокойно и необезпокоявано
до смъртта си, той е построил сградите в имота преди повече от 50години. След
смъртта му имота се владее от наследниците му, като единия от тях е Ю.В.А.. Той
владее от имота 1/6 ид.ч. спокойно и необезпокоявано и в момента той владее
тази 1/6 ид. ч. от имота, спокойно и необезпокоявано. Никой няма спорове с него
за този имот.“ – престъпление по чл. 290, ал.1 от НК и против подсъдимия П.К.К.
– ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес *** и живущ ***,
българин, българско гражданство, неженен, със средно образование, работи като
общ работник в „А.“ ООД, неосъждан в това, че на 04.06.2013г. в гр. В., обл. В.,
на ул. „Ц.С.В.“ № 9, бл. „П.“, вх. Б,
ет. 2, ап. 15, в нотариална кантора на нотариус Н.А., вписана под № 028 в
регистъра на Нотариалната камера, в
район на действие Районен съд В., като свидетел в производство на обстоятелствена
проверка за констатиране правото на собственост на Ю.В.А. като наследник на Ф. Н.
Ц., по отношение на 1/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. А., обл. В. –
ПИ 687в кв. 1 и кв. 2 по плана на с. А., обл. В., по нотариално дело №
379/2013г., устно съзнателно потвърдил
неистина с изразите „Този имот е бил собственост на Ф. Н. Ц., който е починал
преди повече от 40години. Той е владял имота повече от 20години спокойно и
необезпокоявано до смъртта си, той е построил сградите в имота преди повече от
50години. След смъртта му имота се владее от наследниците му, като единия от
тях е Ю.В.А.. Той владее от имота 1/6 ид.ч. спокойно и необезпокоявано и в
момента той владее тази 1/6 ид. ч. от имота, спокойно и необезпокоявано. Никой
няма спорове с него за този имот.“ – престъпление по чл. 290, ал.1 от НК.
Подсъдимият К.А. заяви в с.з., че не се признава за виновен по така повдигнатото
обвинение.
Подсъдимият П.К. заяви в с.з., че
не се признава за виновен по така
повдигнатото обвинение.
Процесуалният представител на двамата
подсъдими К.А. и П.К. моли за
оправдателна присъда.
По делото няма конституирани частни
обвинители, граждански ищци и граждански ответници.
Съдът, като се запозна с
доказателствата, прие за установено следното:
На 04.06.2013г. подсъдимите К.А. и П.К.
се явили при нотариус Н.А., в качеството си на инструментарни свидетели при констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка на Ю.А. по отношение на 1/6 ид.ч. от
недвижим имот, находящ се в с. А., обл. В. – ПИ 687в кв. 1 и кв. 2 по плана на
с. А., обл. В., по нотариално дело № 379/2013г.,. Двамата заявили, че Издаден е нотариален акт № 188, т. IV, рег.
№ 7096, д.№ 379 от 2013 г. на нотариус Н.А., като А.. Подсъдимите всеки
поотделно заявили, че „Този имот е бил собственост на Ф. Н. Ц., който е починал
преди повече от 40години. Той е владял имота повече от 20години спокойно и
необезпокоявано до смъртта си, той е построил сградите в имота преди повече от
50години. След смъртта му имота се владее от наследниците му, като единия от
тях е Ю.В.А.. Той владее от имота 1/6 ид.ч. спокойно и необезпокоявано и в
момента той владее тази 1/6 ид. ч. от имота, спокойно и необезпокоявано. Никой
няма спорове с него за този имот.“
Свидетелят А.М., който е съсобственик
и е наследил 5/6 ид.ч. от имот ПИ 687 в кв. 1 и кв. 2 по плана на с. А., обл. В.,
твърди, че Ю.А. от 1999г. е извън пределите на страната и не го е виждал, като М.
живял в имота сам
Свидетелят А.Р. твърди,че в имота
живее свидетелят А.М. и Ю.А. никога не е живял в имота , като имотът се
стопанисва от А.М.
Свидетелят Р.Й. твърди, че не знае Ю.
да е живял в имота и да го е стопанисвал.
Свидетелят Р.К. заяви пред съда, че А.М.
е построил в имота овчарници и той живее в имота.Не познавал лицето Ю..
Свидетелят Е.Г. твърди, че познава А.,
но не познава Ю..В момента А. стопанисвал имота.
Свидетелят С.П. е кмет на селото и
твърди, че познава А., а Ю. не го е виждал, като А. е правил строежи в имота и
го стопанисва.
Свидетелят В.А. твърди, че е
пълномощник на Ю.А.. А. имал интерес от закупуване на имота, но не постигнали
съгласие със свидетеля А.М.. А. се свързал с Ю.А. като собственик на 1/6 ид.ч.
от процесния имот и му предложил да му прехвърли правото на собственост.А.
твърди, че се е консултирал с нотариус Н.А., която му била казала да намери
трима свидетели,у които да удостоверят, че Ю. бил наследник на Ф. Ц..А. попитал
лице на Име М. дали познава Ю. и дали знае, че е наследник на Ф. Ц. и дали у
съгласен да бъде свидетел по обстоятелствена проверка за издаване на нотариален
акт. М. бил предложил подсъдимите К. и П. за свидетели.Отишли при нотариуса и
така А. се сдобил с констативен нотариален акт на името на Ю.А. и прехвърлил
като пълномощник 1/6 ид. ч. от имота на баща си Ц. Ф.. Ю. бил казал на А., че е
наследник на тези идеални части.
Подсъдимите А. и К. заявяват, че не
желаят да дадат обяснения по делото.
Така установената фактическа
обстановка се потвърждава от показанията
на свидетелите, както и от приетите писмени доказателства.
Между посочените гласни и писмени
доказателства няма противоречия, поради което Съдът ги кредитира.
За да се придобие право на собственост
върху недвижим имот е необходимо непрекъснато владение на същия в продължение
на 10 години – чл. 79, ал. 1 от ЗС или в продължение на 5 години при
добросъвестно владение – чл. 79, ал. 2 от ЗС, а не 20 или 50 години, като
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи като своя лично или чрез другиго – чл.
68, ал. 1 от ЗС, а държането е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
лицето не държи като своя- чл. 68, ал. 2 от ЗС. Съгласно презумпцията на чл. 69
от ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже,
че я държи за другиго, като презумпцията се прилага на общо основание в
отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от
юридически факт, различен от наследяването /ТР№12014г. на ВКС/, като владението
е част от имуществото на наследодателя и с приемане на наследството то
продължава от наследниците по право, независимо, че само един от тях остава в
наследствения имот.
Ю.В.А. е наследник по закон на общия
наследодател Ф. Н. Ц., и собственик по наследство на отношение на 1/6 ид.ч. от
недвижим имот, находящ се в с. А., обл. В. – ПИ 687в кв. 1 и кв. 2 по плана на
с. А., обл. В., от останалия в наследство имот в с.А., като правнук на Ф. Н. Ц.
и внук на Георгица Ф.ва Н.. Твърденията, че в имота е живял сина на общия
наследодател не биха могли да лишат останалите наследници на Ф. Ц. от законното
им право на собственост на съответните идеални части от имота. Няма значение
какви подобрения е правил наследникът, който е живял в имота. Съсобствениците
биха могли да претендират разходи за подобрения или лишаване от право на
ползване, но са ирелевантни за определяне на правото на собственост. Видно от
справка от Община В. на л.59 по делото А. Е.М. е плащал ДНИ и ТБО от 17.02.2015г., т.е. почти
около две години след описаното деяние в обвинителния акт.
Ю.А. се е снабдил с констативен
нотариален акт за наследствената си 1/6 ид.ч. от имота, което категорично
показва, че той не се е отказал от собствеността си, като няма данни и
наследодателката му Георгица да се е отказала от нейната наследствена част.Не е
налице отказ от наследство или прехвърляне на наследствена част. За това с
решение № 119/ 09.12.2016г. по гр. д № 330/2016г. е отхвърлен иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК на А.Е.М. срещу Ю.В.А. и Ц. А.Ф., с които
ищецът иска от съда да признае ищеца за собственик на имота и да обезсили
нотариален акт № 188, т. IV,
рег. № 7096, д.№ 379 от 2013 г. на нотариус Н.А.. Т.е. , това е съдебно
установената обективна истина в конкретния казус.
Ю.А. е предпочел да се снабди с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, което не променя факта,
че той вече е бил собственик по наследство на 1/6 ид.ч. процесния имот,
възнамерявал е да го продаде.
Показанията на свидетелите не са
конкретизирани по период от време, доказват се несъставомерни факти, напр. че
те лично не познават Ю., базират се на субективни впечатления, а не на твърдо
знание относно владението на имота, напр. че не познават лицето Ю., че не знаят
той да е установявал владение.
След анализ на доказателствата отделно
и в съвкупност, съдът счита, че не се събраха доказателства относно
съставомерността на извършеното деяние от страна на подсъдимите К.А. и П.К..
От обективна страна, за да бъдат
осъществени всички признаци на престъплението по чл.290, ал.1 от НК, е
необходимо пред надлежен орган на властта, извършителят, който притежава
качеството свидетел, устно и съзнателно да потвърди неистина. За да бъде
съставомерно деянието свидетелят трябва да депозира показания пред надлежен
орган на власт, с оглед разпоредбата на чл.93, т.2 от НК, нотариусът не е
посочен от законодателя като надлежен орган на власт. Въз основа на
императивния характер на нормите на Наказателният кодекс, които не следва да се
тълкуват разширително, както и предвид Решение №542 от 2010г., постановено по
н. д. № 671 от 2009г. на ВКС, съдът прие, че нотариусът при извършване на
обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост, не притежава
качеството надлежен орган. Въз основа на тези правни изводи, съдът намира за
несъставамерно деянието извършено от подсъдимите.
От субективна страна не се събраха
доказателства обуславящи вината на подсъдимите К.А. и П.К..
От субективна страна, за да бъде
осъществен съставът на престъпление по чл. 290, ал. 1 НК е необходимо
извършителят да действа при форма на вината – пряк умисъл. В настоящото
производство не се наведоха доказателства относно умисъла на подсъдимите да
потвърдят неистина.
С оглед така установеното от фактическа
страна и въз основа на направените изводи съдът намира, че подсъдимите, всеки
един по отделно, следва да бъде признат за невинен по така повдигнатото
обвинение в престъпление по чл.290, ал.1 от НК, тъй като деянието не е
съставомерно с оглед липсата на обективна и субективна страна на престъпния
състав.
Въз основа на изложеното съдът счита, че
подсъдимият К.К.А. – ЕГН **********, роден на ***г***, обл. В., ул. „В.“ № 12,
българин, българско гражданство, женен, със средно образование, пенсионер,
неосъждан в съответствие с разпоредбата на чл.304 от НПК - деянието не
представлява престъпление, следва да бъде признат за невинен, за това че
на 04.06.2013г. в гр. В., обл. В., на ул. „Ц.С.В.“ № 9, бл. „П.“, вх. Б, ет. 2, ап. 15, в
нотариална кантора на нотариус Н.А., вписана под № 028 в регистъра на
Нотариалната камера, в район на действие
Районен съд В., като свидетел в производство на обстоятелствена проверка за
констатиране правото на собственост на Ю.В.А. като наследник на Ф. Н. Ц., по
отношение на 1/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. А., обл. В. – ПИ 687в
кв. 1 и кв. 2 по плана на с. А., обл. В., по нотариално дело № 379/2013г., устно съзнателно потвърдил неистина с
изразите „Този имот е бил собственост на Ф. Н. Ц., който е починал преди повече
от 40години. Той е владял имота повече от 20 години спокойно и необезпокоявано
до смъртта си, той е построил сградите в имота преди повече от 50години. След
смъртта му имота се владее от наследниците му, като единия от тях е Ю.В.А.. Той
владее от имота 1/6 ид.ч. спокойно и необезпокоявано и в момента той владее
тази 1/6 ид. ч. от имота, спокойно и необезпокоявано. Никой няма спорове с него
за този имот.“ – престъпление по чл. 290, ал.1 от НК.
Подсъдимият П.К.К. – ЕГН **********, роден на ***г***, с
постоянен и настоящ адрес *** и живущ ***, българин, българско гражданство,
неженен, със средно образование, работи като общ работник в „А.“ ООД, неосъждан
в това, че на 04.06.2013г. в гр. В., обл. В., на ул. „Ц.С.В.“ № 9, бл. „П.“, вх. Б, ет. 2, ап. 15в
съответствие с разпоредбата на чл.304 от НПК - деянието не представлява
престъпление, следва да бъде признат за невинен, за това че на 04.06.2013г. в гр. В., обл. В., на ул. „Ц.С.В.“ № 9, бл. „П.“, вх. Б, ет. 2, ап. 15, в
нотариална кантора на нотариус Н.А., вписана под № 028 в регистъра на
Нотариалната камера, в район на действие
Районен съд В., като свидетел в производство на обстоятелствена проверка за
констатиране правото на собственост на Ю.В.А. като наследник на Ф. Н. Ц., по
отношение на 1/6 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в с. А., обл. В. – ПИ 687в
кв. 1 и кв. 2 по плана на с. А., обл. В., по нотариално дело № 379/2013г., устно съзнателно потвърдил неистина с
изразите „Този имот е бил собственост на Ф. Н. Ц., който е починал преди повече
от 40години. Той е владял имота повече от 20години спокойно и необезпокоявано
до смъртта си, той е построил сградите в имота преди повече от 50години. След
смъртта му имота се владее от наследниците му, като единия от тях е Ю.В.А.. Той
владее от имота 1/6 ид.ч. спокойно и необезпокоявано и в момента той владее
тази 1/6 ид. ч. от имота, спокойно и необезпокоявано. Никой няма спорове с него
за този имот.“ – престъпление по чл. 290, ал.1 от НК.
Водим от горното Съдът постанови
присъдата си.
Р А Й О Н Е
Н С Ъ Д И Я :