Р
Е Ш Е Н И Е № 260114 / 5.2.2021г.
гр.
П., 05.02.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и първи януари, две хиляди двадесет и
първа година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 966 по описа на ПРС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация - П." АД, в която се сочи, че в полза на дружеството
срещу Община П.е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в
рамките на ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд П.за сума представляваща
стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в град П., ул.“***в размер на 274,73 лева за периода от 01.05.2016 г. до 31.12.2018 г.
включително месец юни 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно
изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 64,92 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016г. до 18.11.2019
г.
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника
топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение.
Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за
заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на
падежа, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на
края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно
чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции.
Намира за дължима законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок.
Оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди, че процесния имот е
общинско жилище където с договор за наем от ***г. е настанено трето по спора
лице – Е.Й.Н.и сина ѝ Н.Б.Н.. Допълва, че
Е.Й.Н.е починала на ***г., от който момент Н.Б.Н. е обитател на
общинското жилище.
Позовава се на действащите общи условия
с ищеца, съгласно които е следвало да бъде уведомен за текущите задължения,
както и за осигуряване на достъп за отчитане на измервателните уреди.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли предявените искове. Прави възражение за погасяване по давност на
процесните притезания.
Претендира разноски.
Със своевременно предявения обратен иск
се сезира съда за осъждане на Н.Б.Н. за сумите представляващи стойността за
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се
в град П., ул.“***в размер на 274,73 лева за периода от 01.05.2016 г. до
31.12.2018 г. включително месец юни 2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и сума в
размер на 64,92 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2016г. до 18.11.2019 г., тъй като това задължение
е поето от ответника по обратния иск по силата на договора за наем.
С оглед на изложеното моли съда да уважи
предявените искове.
Претендира разноски.
Н.Б.Н. е депозирал отговор в срок чрез
назначения му особен представител. Намира предявените искове за недоказани по
основание и размер. Позовава се на изтекла погасителна давност. По обрания иск
също изразява становище за неоснователност. Поддържа, че договорът за наем не е
породил присъщите му правни последици, тъй като по делото не е представена
настанителна заповед, не е индивидуализиран имота, не са изписани ЕГН на
наемателите. Поддържа, че в исковия период Е.Й.Н.е била починала, поради което
твърдените задължения не биха могли да възникнат за нея, респективно за нейния
наследник. Оспорва представеното от ищеца извлечение по сметка. Твърди, че не е
сключен договор за дялово разпределение.
С оглед на изложеното моли съда да
отхвърли главните и обратните искове.
В съдебно заседание ищецът и третото
лице помагач се представляват. Ответникът депозира писмено становище. Всяка
една от тях поддържа вече изложените твърдения и възражения, апелирайки към
съда да ги уважи.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд П.е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия,
сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415,
ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът
се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от
публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в
твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата
молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с
това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал.
1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение №
ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник СъП.– бр. 82/3959/29.04.2008
г., а с това и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е
всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или
титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази
връзка следва да се отбележи, че включването на клаузите на процесните ОУ като
източник на права и задължения между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от оповестяването им и изтичане на 30 дни
след първото им публикуване. В случая се установи, че последните са оповестени
в един местен ежедневник, поради което и с оглед липсата на твърдения от
ответника за възражения срещу тях, съдът счита, че са влезли в сила. Отношенията
то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради
което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е
неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При съобразяване на тази конкретна договорна
клауза и по правилото на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, изискуемостта на вземането настъпва
именно в деня, следващ тридесетия ден след края на отчетния период. При
неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът,
в качеството си на потребител, изпада в забава и дължи заплащането на
обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление
на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не са
спорни обстоятелствата, че процесният имот представлява общинска собственост,
предназначена за отдаване под наем за жилищни нужди, като сочените
обстоятелства се установяват и от ангажираните писмени доказателства, което дава
основание на съда да приеме, че в конкретния случай ответникът като собственик
на процесния недвижим имот е пасивно материално легитимиран по отношение на
предявените искове.
Спорни са останалите елементи от
правопораждащия фактически състав относно доставката на топлинна енергия и
нейната стойност.
По делото е изслушана и приета
заключение по СТЕ, неоспорено от страните, която съдът кредитира изцяло като
обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени
задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на
приложените по делото и представени от ищеца документи, изискани на място от
ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение. Услугата за дялово
разпределение е въведена в СЕС, по силата на договор с ЕС, като същевременно са
налични и споразумения между ищеца и ФДР за предоставяне на тази услуга за
сградата в режим на ЕС, в която се намира процесният имот. От заключението се
установява, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване –
топломери са преминали през задължителните периодични метрологични проверки, в
хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради което
са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за
достоверни. В експертизата е отразено, че през релевантния период
технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната
топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за
сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само
нетната топлоенергия. След провеждане на годишния отчет разходът на
топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани и
определената разлика е съобразена при индивидуалните изравнителни сметки.
Имотът на ответника не е свързан към СИ
за БГВ, като топлата вода се е водила „запечатана“, поради което реално
потребление не е констатирано суми не са
начислявани. За процесния период ФДР е начислявала ежемесечно по време на
отоплителните периоди прогнозна топлоенергия само за отопление – отдадена от
Сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на имота. В имота е
начисляван разход единствено за помещение баня с монтиран щранг лира без ИРУ по
изчислителен път. Не е разпределяна отдадена топлоенергия от отоплителни тела в
общите части, поради липсващи такива, свързани към сградната инсталация. В
заключението е отразено, че начислените суми на абоната са пресметнати в
съответствие с действащите през процесния период цени на топлоенергията за гр. П..
При така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата
достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на стойност от 274,73
лева.
По делото е изслушана и приета заключение
по СИЕ, изготвено при проверка на счетоводството на ищцовото дружество. Вещото
лице по приетата СИЕ е констатирало, че размерът на претендираната главница
помесечно за исковия период е формирана от дължимата ТЕ по компоненти
(отопление 313,92 лв.), както и вноска за услугата „дялово разпределение“ в
размер на 11,52 лв., 0,00 лв. топла вода и корекция -50,71 лв. Вещото лице е достигнало
до извод, че за исковия период равностойността на предоставяните от ищеца
услуги за отопление, битово подгряване на гореща вода и дялово разпределение,
след корекциите, съгласно изравнителните сметки възлиза на посочената в
исковата молба стойност – 274,73 лв. Падежите на всяко месечно задължение са
определени, при съобразяване на клаузите на Общите условия на дружеството. В
заключението по СИЕ е посочено, че за процесния период лихва за забава е в
размер на 64,92 лева. Съдът кредитира изцяло приетата СИЕ, тъй като същата е
изготвена компетентно, подробно и в пълнота отговаря на всички поставени
задачи.
Друг основен спорен въпрос по делото е
дължими ли са вземанията с оглед своевременно въведеното от ответника
правопогасяващо възражение за изтекла погасителна давност.
В настоящия случай, вземането,
представляващо главница за доставена и неплатена топлинна енергия има характера
на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е приложима
тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните за съда
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът
намира, че тригодишният давностен срок е приложим и по отношение на вземането,
представляващо законна лихва за забава на месечните плащания.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като
при срочните задължения, какъвто характер има процесното вземане за главница,
началният момент на давностния срок е настъпването на падежа им, и се прекъсва
с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно претендиране на вземането.
По правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК искът
за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно вземането за
главница (изискуемо на датата, означаваща края на отчетния период), възникнало
в тригодишен срок преди дата на подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение е погасено по давност.
При съобразяване с горните правни изводи
и с конкретната дата, на която е депозирано процесното заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 13.12.2016 г. – действие, водещо до
прекъсване на давността за процесните вземания на основание чл. 116 ЗЗД, съдът
намира, че част от искова претенция е погасена по давност. Това е така защото
при съобразяване с данните за помесечно начислените суми, съдържащи се в
приетото по делото извлечение от сметка в графа първа от него - „месец/година“
кореспондира пряко с исковия период – 01.05.2016 г. до 31.12.2018 г., а графа
пета „за периода“ се явява неотносима към исковия такъв, защото се отклонява с
над два месеца от отчетните периоди.
Както бе посочено чл. 34, ал. 1 от
общите условия определя изискуемостта на всяко месечно вземане (прогнозните по
чл. 32, ал. 1, т. 2 ОУ) - деня, следващ
изтичането на тридесет дена след края на отчетния период. В този период
задължението е изпълняемо - длъжникът дължи изпълнение, но не е длъжен да
изпълни (арг. чл. 70, ал. 1 ЗЗД), т.е. вземането е възникнало, но то не е
изискуемо по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Изтичането на 30-дневния срок е относим
към изискуемостта и изпадането в забава на длъжника, като се санкционира с
начисляване на обезщетение за забава – чл. 34, ал. 6 ОУ.
При тези обективни данни и правни
изводи, настоящият състав приема, че
погасени по давност са вземанията за главница падежирали и изискуеми до
01.12.2016 г., т.е. месите от 05.2016 г. до 10.2016 г. включително, сумата за
които се равнява на 11,91 лева.
По отношение на задължението за
заплащане на законната лихва за забава върху главницата, предмет на иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че на
основание чл. 119 ЗЗД същото е погасено по давност до размера от 3,60 лева.
При тези правни изводи, предявените
искове се явяват частично основателни и следва да бъдат уважени до установените
размери, непогасени по давност.
По предявения обратен иск.
При извод за основателност на главните
установителни искове, съдът следва да разгледа и осъдителните обратни, насочени
срещу третото лице. Същите са своевременно предявените, с правно основание по
чл. 232, ал. 2, чл. 239 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, както и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
насочени към третото лице-помагач, като ответникът моли Н.Б.Н. да бъде осъден
да му заплати сумите, както и законната лихва за забавата на месечните
плащания, с твърдения, че това задължение е поето от нея по силата на
съществуващо между страните наемно правоотношение. В доказателствена тежест на
ищеца по обратните искове е да установи наличието на облигационно (наемно)
отношение относно процесния имот и период между него и третото лице ответник по
обратните искове въз основа на посочената в исковата молба по обратния иск
настанителна заповед, както и неговото съдържание.
По своето предназначение жилищата,
представляващи общинска собственост могат се отдават за настаняване под наем на
граждани с установени жилищни нужди, като условията и редът за това се
определят с наредба на съответния общински съвет. (арг. чл. 43, т. 1, вр. чл.
42, ал. 1, т. 1 и чл. 45а ЗОС). Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредбата за реда и
условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на
Община П.въз основа на настанителната заповед кметът на общината сключва писмен
договор за наем по образец, в който се определят правата и задълженията на
страните, включително задължението за заплащане на консумативни разноски.
Н.Б.Н. с отговора на исковата молба е
оспорил бланкетно наличието на облигационна връзка с Община П., като съдът
намира същото за неоснователно. Това е така, защото въпреки оспорването, от представения
по делото договор за наем от ***г. удостоверено, че същият е обитател в
процесния топлоснабден имот. Съдът приема, че в настоящия случай от събраните
по делото доказателства се установява, че между страните е налице валидно
облигационно отношение по силата на договор за наем, независимо от липсата на
издадената настанителна заповед. Последният е действал през целия процесен
период, доколкото ответникът по обратния иск е бил настанен в процесния имот и
няма данни настаняването да е прекъсвано или прекратявано като адресната
регистрация на ответника също е на посочения адрес, видно от справка в НБД
"Население". Друг довод в тази насока е подадената лично от Н.Б.Н.
декларация, съгласно която обитава под наем общинското жилище, което
представлява извънсъдебно признание на неизгоден за страната факт и се цени с
висока доказателствена стойност.
Независимо, че по делото не е
представено конкретно писмено съглашение, подписано от страните, и след като
прие, че е налице валидно договорно правоотношение, съдът намира, че Н.Б.Н. дължи
заплащането на съответните режийни разноски, свързани с облигационното право да
си служи с веща, което произтича от диспозитивното правило на чл. 232, ал. 2 ЗЗД. Доколкото не се установява по делото, а и не се твърди, изрична уговорка,
че Н.Б.Н. не носи финансовото бреме за потребените от нея режийни, съдът е
длъжен да приложи законовата норма, заместваща конкретни уговорки между
страните. Ето защо предявеният обратен иск за осъждане на Н.Б.Н. да заплати
сумата за главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот е основателен до размера на главния иск. Следва
да бъде уважена и претенцията за законна лихва от датата на предявяване на
обратния иск, както и искът за заплащане на законна лихва предвид конкретните
уговорки в чл. 2 от представения по делото договор за наем.
Обратният иск има за предмет притезание
на привличащата срещу подпомагащата страна, основано на разпоредбата на чл. 79 ЗЗД за реално изпълнение на договорно задължение, като по своята процесуална
характеристика, предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал.3 ГПК,
съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на
положителна евентуалност. Уважаването на главния иск е предпоставка за
уважаването на евентуалния (макар и той да почива на друго основание, различно
от това на главния), като специфичното при обратния иск е създаването на
условно изпълнително основание - правото на изпълнение по този иск се поражда
едва след като главното задължение е погасено, т. е. след като привличащият
ответник е удовлетворил ищеца-кредитор. Ето защо, ответникът по обратния иск следва
да бъде осъден да заплати същото, но при условие, че Община П.удовлетвори
кредитора „Топлофикация -П.“ АД.
Останалите възражения, изложени в
отговора по обратния иск съдът намира за неоснователни доколкото същите касаят предявения
главен иск, по който съдът вече изложи съображения за неговата основателност и
не намира за необходимо да ги повтаря.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този
изход от спора по правилото на чл. 78, ал. 1 такива следва да му бъдат
присъдени. Ищецът е доказал разноски в размер в общ размер на 325,00 лева, като
е претендирал и възнаграждение за процесуално представителство в размер от 100.00
лева, което също следва да бъде присъдено. При този изход от спора на ищецът се
дължат разноски в размер на 405,60 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.
415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за дължимостта на разноските в заповедното
производство с осъдителен диспозитив. Предвид изхода от спора и доказаните в
заповедното производство разноски, на ищеца се дължат 71,57
лева, които също следва да му бъдат присъдени.
Предвид приетият за основателен обратен
иск, Община П.също има право на разноски по предявения срещу Н.Б.Н.. Такива са
доказани в размер на 50,00 лева за заплатена държавна такса и 150,00 лева за
особен представител. Претендирано е и юрисконсултско възнаграждение в размер на
300,00 лева. По правилото на чл. 78, ал. 8 и след като съобрази, че делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в полза на Община П.в размер на 100.00 лева и в нейна полза следва да бъдат присъдени 286,27 лева, съразмерно на уважената част от
предявените искове.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА на „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо вземане срещу Община П., ЕИК *********, гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А в размер
на 262,82 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в град П., ул.“***за периода
от 01.11.2016 г. до 31.12.2018 г. включително месец юни 2019 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 13.12.2019 г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 61,32
лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за
периода от 09.12.2016 г. до 18.11.2019 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд П..
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове, че в полза на „Топлофикация-П.“ АД, съществува изискуемо
вземане срещу Община П.за разликата над 262,82
лева до пълния предявен размер от 274,73 лева и периода от 01.05.2016 г. до
30.10.2016 г. и за разликата над 61,32
лева до пълния предявен размер от 64,92 лева представляваща
лихва за забава върху главница по дължимите в периода от 05.2016 г. до 10.2016
г. включително суми за топлинна енергия, като погасени по давност
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община П.,
ЕИК ********* да
заплати на „Топлофикация-П.“
АД, ЕИК ********* сумата от 405,60 лева
– разноски пред Районен съд П.в исковото производство и сумата от 71,57
лева – разноски пред Районен съд П.в заповедното производство.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 232, ал. 2 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, Н.Б.Н., ЕГН **********,***
да заплати на Община П., ЕИК *********, гр. П., пл. „Св. Иван Рилси“ №
1А сума в размер на 262,82 лева,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в град П., ул.“***за периода от 01.11.2016 г. до
31.12.2018 г. включително месец юни 2019 г., ведно със законната лихва за
забава върху главницата, считано от 28.04.2020 г. до окончателното ѝ
изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 61,32
лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за
периода от 09.12.2016 г. до 18.11.2019 г., дължимо по договор за
наем СЛЕД КАТО Община П.изпълни задължението си да заплати на
„Топлофикация-П.“ АД установените като дължими с настоящото решение суми в
пълен размер.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от Община П., ЕИК ********* срещу Н.Б.Н.
искове за разликата над 262,82 лева
до пълния предявен размер от 274,73 лева и периода от 01.05.2016 г. до 30.10.2016
г. и за разликата над 61,32 лева до
пълния предявен размер от 64,92 лева представляваща лихва за забава върху
главница по дължимите в периода от 05.2016 г. до 10.2016 г. включително суми за
топлинна енергия.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Н.Б.Н. ***, ЕИК ********* сума в размер на 286,27 лева разноски пред Районен съд П.в настоящото
производство, съразмерно на уважената част от предявените искове.
Решението е постановено при участие на Н.Б.Н.
***.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ__________________