№ 249/08.06.2020 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на трети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 459 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Десета от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка чл. 225а от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано
е по жалба от З.К.Р., като съпруга на
адресата на акта О.Д.Р., със сключен
граждански брак на 18.03.1975г.
/удостоверение на л.64 от делото/, който впоследствие потвърждава и поддържа предприетите от същата действия по обжалване на заповед № РД-15-360/14.08.2019 г. на кмета на община Берковица. В с.з. двамата представлявани от адв.Г., обжалват заповед № РД- 15-360/14.08.2019 г. на кмета на община Берковица, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр.с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „ надстройка на гараж“ с идентификатор 03928.516.3.4 по КК на гр.Берковица, с административен адрес ул.П*** май №* , кв.Р*** , гр.Берковица.
Оспорващата страна поддържа възражения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Сочат се допуснати процесуални нарушения, както и такива на материалния закон. Твърди, че се касае за част от жилищна сграда, поддържа се, че административният орган неправилно е установил годината на осъществяване на строежа.
Иска се присъждане на сторените в хода на съдебното
производство разноски.
Кметът на
община Берковица не изразява становище
по жалбата.
Жалбата е
подадена в предвидения за това процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства, включително
заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, намери
за установено от фактическа страна следното:
С писмо изх.№
М-1864-02-610/24.06.2019 г. зам.началникът на ДНСК е наредил на кмета на община
Берковица/ вх.№ УОСГ-24-00-24/25.06.2019 г./, проверка на изрично посочени в
същото сгради, с ползвател О.Д.Р.. /л.12-15 от делото/. В изпълнение на което кметът на община
Берковица издал заповед № РД-15-299/26.06.2019 г., с която определил работна
група, която да извърши проверка /л.18 от делото/. За извършената проверка съставен констативен протокол от 28.06.2019 г./
л.21-23 от делото/. След което последвали нови указания с писмо изх.№ М
-1864-03-043/22.07.2019 г. от зам.началник ДНСК до кмета на община Берковица
вх.№ УОСГ-24-00-24/3/ от 22.07.2019 г./ л.24-27 от делото/. С писмо изх.№
УОСГ-24-00-24/5/ от 01.08.2019 г. е
депозиран отговор, подписан от зам. кмета на община Берковица/ л.28-33 от
делото/. Като при възложените проверки е съставен констативен акт №7/25.07.2019
г. , с който е установена надстройка на
гараж, без строителни книжа, което е извършено през 2018 г./ л.42-44 от
делото/. Срещу което съпругата на О.Р. подала възражение/л.45 от делото/. С
последващи указания от зам.началника на ДНСК изх.№ М-1864-03-383/15.08.2019 г.,
вх.№ УОСГ-24-00-24/6/ от 16.08.2019 г. е наредено на кмета на община Берковица
да извърши допълнителни проверки/ л.35-41 от делото/. Като без да са извършени
допълнителни проверки на 14.08.2019 г. кметът на община Берковица е издал
заповед № РД-15-360, с която наредил „ да бъде премахнат незаконният строеж
„ надстройка на гараж“ с идентификатор 03928.516.3.4
по КК на гр.Берковица, с административен
адрес ул.П*** май №* , кв.Р*** , гр.Берковица от О.Д.Р..“ В издадената заповед за премахване, кметът на
община Берковица изцяло възприел посоченото в констативен акт № 7/25.07.2019 г.
, като е посочено, че „ строежът представлява: Надстройка над масивен гараж с
идентификатор 03928.516.3.4 в ПИ 03928.516.3 по КК на гр.Берковица, стените са
иззидани с тухлени блокчета, покрив – дървена конструкция, покрит с керемиди. С
приблизителни размери 2.70м/8.50 м, височина 2.80 м..“. Същият е изпълнен без
строителни книжа- одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, в
нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Като е посочено, че годината на изграждане е
2018, по данни на живущите./ л.48 - 49 от делото/.
Заповедта е връчена на съпругата на
О.Р., З.Р. на 02.09.2019 г./л.51 от делото/. В законоустановения срок същата е
депозирала жалба вх.№ УОСГ- 32-00-90/32/ от 16.09.2019 г., която адресатът
поддържа с молба вх.№ 60/08.01.2020г./л.114 от делото/.
В жалбата и в с.з. от пълномощника адв.Г. се твърди, че е „ заповедта е незаконосъобразна,
постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон..“ Основното
възражение е, че се касае „ за част от жилищна сграда, която представлява кухня
и санитарни помещения и е строена преди 1987 г., като част от ремонт и
дострояване на съществуваща в имота от преди 1970 г. къща и е конструктивно
свързана с нея, поради което са налице условията на § 16, ал.1 ПР на ЗУТ и §
127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ…“/л.3 от делото/. В съдебното производство от пълномощника
адв.Г. допълнително са представени още писмени доказателства относно това
твърдение/ л.101-105 от делото/, като в хода на съдебното производство са
разпитани и свидетели, които с декларация и пред съда потвърждават, че
въпросната надстройка е изградена някъде от
1983 до най-късно 1987 г./ л.104 и л.109-112 от делото/, което е в разрез с твърдяното от служителите на общинската администрация на община Берковица
и посочено в констативен акт № 7/25.07.2019 г.- 2018 г./л.42-44 от делото/.
При така
установената фактическа обстановка, съдът от правна страна констатира,
че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите
на неговата териториална и материалноправна компетентност. Според разпоредбата
на чл. 225а. /Нов - ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г./ - Кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал.
2, или на части от тях. Съдът споделя становището, че извършеният строеж е от
пета категория, съгласно номенклатурата на видовете строежи. Административния акт е съставен в писмена форма, в която не е обективирана изцяло изискваната съобразно правилото на чл. 59,
ал.2 от АПК информация. Властническото волеизявление не е мотивирано, посочване на конкретни факти, без да са надлежно установени и
доказани в производството, поради което са неправилно съотнесени към конкретни материални и
процесуални норми. Проявлението на тези факти, които не са изложени в мотивите на оспорения акт се
установява от данните, съдържащи се в доказателствата събрани в хода на
административното и съдебното производство.
Видно от приетото без оспорване
заключение по назначената съдебно- техническа експертиза, както и от
декларираното от вещото лице в с.з. на 20.05.2020 г., които съдът кредитира
като безпристрастни и компетентни, касае се за строеж, но с различни от
посочените в констативния акт размери 2.4/8.40м и височина 2.80 м/л.43 от делото/, неправилно
е отразяването и като „надстройка на
гараж“, т.к. същото представлява“ пристройка
към гараж с размери 1.75 /3.05м и надстройка
върху гаража и пристройката с размери 10.85/3.05м….т.е. става дума за
съществуваща надстройка на гараж и
пристройката към него..“/л.148 от делото/. Като в с.з. вещото лице уточнява, че
посочената в констативен акт № 7/25.07.2019 г. и оспорената заповед №
РД-15-360/14.08.2019 г. „надстройка над гараж“ всъщност представлява част от
съществуващите на място гараж с пристройка и надстройка над гаража и
пристройката, като същата е с различни размери от посочените в заповедта.
Излага доводи, че е трудно да се установи годината на изграждане, като в
заповедта е посочена 2018 г., а съгласно свидетелските показания 1987 г., при
което строежът безспорно е извършен без необходимите строителни книжа- незаконен, но относно
неговата търпимост е въпрос на който не може да се даде еднозначен отговор,
т.к. в производството не е безспорно установена годината на изграждане. Също
така вещото лице сочи, че така както е описан в оспорената заповед строежът не
е възможно да бъде премахнат, т.к. в заповедта е описана част от съществуващият
на място, т.е. не може да бъда премахнат без да се засегнат останалите части на
функционално свързания строеж.
От
изложеното до тук се установява безспорно, че
в административното производство са допуснати съществени нарушения, административният
орган не е сторил необходимото в производството, поради което не е ясна и не е
безспорно установена годината на изграждане на въпросната пристройка. Няма
доказателства нито за посочената в заповедта 2018оспорващите и свидетелите до 1987 г.
Съгласно заключението на вещото лице, нито „..от огледа на място, и от приложените
към делото документи не може да се установи времето на извършване на процесния
строеж… строежът представлява част от „
надстройка над гараж и пристройка към него.... невярно е и отразяването на
строежа и по размери в обжалваната
заповед, респективно в констативния акт само като „надстройка над гараж“.
Строежът като такъв не е допустим по действащите правила и нормативи в момента.
Ако строителството е довършено преди 1987 г., както се твърди от свидетелите,
то същото попада в обхвата на §16 от ПР на ЗУТ/л.163 от делото/.
При този разбор на доказателствата, като и от
приетото и неоспорено заключение на вещото лице, се налага изводът, че поради
допуснати съществени нарушения в административното производство, административният орган е постановил един незаконосъобразен, необоснован
административен акт. Неизяснен, спорен в настоящото производство остава
въпросът относно годината на извършване на процесния строеж„ надстройка на
гараж“, и съответно до приложимостта на
правилата, установени в §16 от ПР на ЗИД на ЗУТ и в §127 от ПР на ЗИД на ЗУТ. Като
не е предприел и събрал необходимите доказателства за изясняване на този спорен
и важен за производството въпрос,
административният орган е постановил един незаконосъобразен, необоснован
административен акт, който следва да бъде отменен.
При този изход на делото и с оглед
направеното от пълномощника на
жалбопадателите своевременно искане за разноски и приложен по делото договор за правна защита и съдействие и
възнаграждение за вещо лице, ответникът
следва да бъде осъден да ги заплати.
Ответникът следва да заплати
разноски в размер на 813.94 лева, 10.97 лева държавна такса, 202.97 лева
- внесен депозит по назначената съдебно-техническа експертиза и адвокатско възнаграждение в размер на 600лева,
съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие № 0078741/04.10.2019г.
Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК, ІV-ти състав на Административен съд Монтана
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед № РД- 15-360/14.08.2019 г. на кмета на община Берковица, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „надстройка на гараж“ с идентификатор 03928.516.3.4 по КК на гр.Берковица, с административен адрес ул.П*** м*№* , кв.Р*** , гр.Б*** .
Осъжда община Берковица, от бюджета да заплати на З.К.Р. ***, направените в производството разноски в размер на 813.94/ осемстотин и тринадесет лева и деветдесет и четири стотинки/.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
Административен съдия: