Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
София, 13.10.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, I - 18 състав, в открито съдебно заседание на тридесети
септември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: НЕЛИ МАРИНОВА
при участието на секретаря Ирена
Апостолова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2183
по описа на СГС за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл. 229 КЗ /отм./.
Ищецът
ЧСИ Й.И.Ц., със съдебен адрес:***, твърди, че през 2014 г. е бил частен съдебен
изпълнител с рег. N 784 в КЧСИ и със
съдебен район – СГС. Посочва, че по образуваните при него изп. дела N 113/14 г., N 114/14 г.,
N 115/14 г., N 144/14 г.
и N 145/14 г. „Е.П.П.“ ЕАД е бил длъжник, като
дружеството е платило сума на обща стойност 125 580,70 лв. Твърди, че поради незаконосъобразност
на изпълнителните действия на ищеца, в качеството му на частен съдебен
изпълнител, се наложило да възстанови посочената сума на длъжника. Твърди, че
за периода от 11.01.2014 г. до 10.01.2015 г. професионалната му отговорност е била
застрахована при ответника с полица N 3425140240000001/10.01.2014
г.
Посочва, че поради настъпил застрахователен риск ответното дружество – З. „Б.В.И.Г.“
АД му дължи възстановяване на понесените вреди във връзка с посочените
изпълнителни дела. Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 125 532,18 лв. /вж.
допуснатото изменение в размера на иска в о. с. з. на 30.09.2021 г./, представляваща застрахователно
обезщетение за платено на „Е.-П.П.“АД, ЕИК: ******, обезщетение за вреди,
нанесени на „Е.-П.П.“АД по изп. дела N 113/14 г., N 114/14 г., N 115/14 г.,
N 144/14 г. и N 145/14 г.,
които вреди са нанесени чрез начисляване на такси и разноски по изпълнението в
завишени размери, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда – 06.02.2019 г. до окончателното плащане. Претендира
разноски. Процесуалният представител на ищеца претендира адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца по делото на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА.
Ответникът
– З. „Б.В.И.Г.“ АД твърди, че искът е недопустим поради липса на активна
процесуална легитимация. Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че липсват
елементи от фактическия състав на деликта – липса на незаконосъобразно
действие/бездействие от страна на ЧСИ. Прави възражение за изтекла 5 – годишна погасителна
давност. Претендира разноски.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не
се спори между страните по делото, а и от представената като доказателство по
делото застрахователна полица N
3425140240000001/10.01.2014
г. се установява, че професионалната отговорност на
ищеца - ЧСИ Й.И.Ц. е била застрахована
при ответника – З. „Б.В.И.Г.“ АД за периода от 10.01.2014 г. до 10.01.2015 г.,
при уговорено основно покритие – причинени имуществени и неимуществени вреди на
трети лица, и при лимит на отговорността на едно събитие – 450 000 лв.
Неразделна
част от процесната застрахователна полица са Общите условия на застраховка
„Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“ на З. „Б.В.И.Г.“ АД,
които са в сила от 27.03.2006 г., връчени на ищеца при сключването на
застрахователния договор.
По
делото не се спори, че през 2014 г. при ищеца ЧСИ Й.Ц.с рег. N 784 в КЧСИ и със съдебен район – СГС са били образувани
изп. дела N 113/14 г., N 114/14 г.,
N 115/14 г., N 144/14 г.
и N 145/14 г., по които длъжник е бил „Енерго - Про Продажби“ ЕАД.
С
определение N 126/24.06.2020 г., постановено по търг. дело N 1961/19 г. по описа на ВКС, TК, II т. о., не е
допуснато касационно обжалване на решение N 109/03.08.2018 г.
по в. гр. д. N 208/18 г. на Варненския апелативен съд, Гражданско
отделение, в следните части: 1/. частта, с която „Р.В.1“ ООД е осъдено
солидарно да заплати с останалите ответници /в т. ч. ЧСИ Й.Ц./ на „Е.-П.П.“ АД сумата от 74 064,56 лв. –
обезщетение за вреди, съвместно причинени от злоупотреба с право на разноски и
процесуално незаконосъобразно изпълнение – събиране от имуществото на длъжника
– ищец на суми за разноски от такси и адвокатски възнаграждения – по три
изпълнителни производства N 20147840400113,
N 20147840400114 и N 20147840400115, ведно със законните лихви, считано от
25.02.2014 г. до окончателното плащане; 2/. частта, с която „Р.В.1“ ООД е
осъдено солидарно да заплати с останалите ответници /в т. ч. ЧСИ Й.Ц./ на „Е.-П.П.“
АД сумата от 8 125,62 лв. – обезщетение за вреди, съвместно причинени от
злоупотреба с право на разноски и процесуално незаконосъобразно изпълнение –
събиране от имуществото на длъжника – ищец на суми за разноски от такси и
адвокатски възнаграждения – по две изпълнителни производства N 20147840400144 и N 20147840400145, ведно
със законните лихви, считано от 25.02.2014 г. до окончателното плащане; 3/.
частта, с която „Р.В.1“ ООД е осъдено да заплати на „Е.-П.П.“ АД сумата от
436,48 лв. – направени разноски, сумата от 4730,96 лв. и сумата от 519,03 лв. –
съдебно – деловодни разноски, направен
във въззивното производство пред въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал.
1 във вр. с ал. 5 ГПК.
С
решение N 109/03.08.2018 г. по в. гр. д. N 208/18 г.
на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение, е потвърдено решение N 155/12.06.2017 г., постановено по гр. д. N 671/14 г. по описа на ДОС, ГО, в частите му, с
които: 1/. ЧСИ Й.И.Ц. и останалите 30 ответници са осъдени солидарно да заплатят
на „Е.-П.П.“ АД сумата от 74 064,56 лв. – обезщетение за вреди, съвместно
причинени от злоупотреба с право на разноски и процесуално незаконосъобразно
изпълнение – събиране от имуществото на длъжника – ищец на суми за разноски от
такси и адвокатски възнаграждения – по три изпълнителни производства N 20147840400113, N 20147840400114 и N 20147840400115, ведно със законните лихви, считано от
25.02.2014 г. до окончателното плащане; 2/. ЧСИ Й.И.Ц. и останалите 20 ответници
са осъдени солидарно да заплатят на „Е.-П.П.“ АД сумата от 8 125,62 лв. –
обезщетение за вреди, съвместно причинени от злоупотреба с право на разноски и
процесуално незаконосъобразно изпълнение – събиране от имуществото на длъжника
– ищец на суми за разноски от такси и адвокатски възнаграждения – по две
изпълнителни производства N 20147840400144 и N 20147840400145, ведно
със законните лихви, считано от 25.02.2014 г. до окончателното плащане; 3/. ЧСИ
Й.И.Ц. е осъден да заплати на „Е.-П.П.“ АД сумата от 436,38 лв., представляваща
съдебно – деловодни разноски.
Решение
N 155/12.06.2017 г., постановено по гр. д. N 671/14 г. по описа на ДОС, ГО, както и решение N 109/03.08.2018 г. по в. гр. д. N 208/18 г.
на Варненския апелативен съд, Гражданско отделение, са постановени при участието на третото лице – помагач – З. „Б.В.И.Г.“ АД на страната на
ответника ЧСИ Й.И.Ц..
В
случая, oт решение N 109/03.08.2018 г. по
в. гр. д. N 208/18 г. на ВАпС, с което е потвърдено решение N 155/12.06.2017 г. по гр. д. N 671/14 г. на ДОС в
посочените по – горе части, със сила на пресъдено нещо и при обвързващо
действие на мотивите в отношенията между страните се установява пораждането на
гражданската отговорност на ЧСИ Й.Ц.а да обезщети „Е.-П.П.“ АД със сумата в общ
размер от 82 190,18 лв., представляваща имуществени вреди, съвместно причинени
с останалите ответници от злоупотреба с право на разноски и процесуално
незаконосъобразно изпълнение – събиране от имуществото на длъжника „Е.-П.П.“ АД
на суми за разноски от такси и адвокатски възнаграждения – по изп. дела N 20147840400113, N 20147840400114, N 20147840400115, N 20147840400144 и N 20147840400145, ведно
със законните лихви, считано от 25.02.2014 г. до окончателното плащане. Видно
от обвързващата сила на мотивите на решението вредите са настъпили на 25.02.2014 г. – датата на предаване на сумите
от третото задължено лице съгласно чл. 511 ГПК и заверяване на сметката на ЧСИ.
На
26.11.2018 г. е издаден изпълнителен лист на основание чл. 404, т. 1,
пр. 2 и чл. 405, ал. 1 ГПК във основа на решение N 155/12.06.2017 г.
по гр. д. N 671/14 г. на ОС – Добрич и решение N 109/03.08.2018 г. по в. гр. д. N 208/18 г.
на Апелативен съд – Варна в полза на „Е.-П.П.“ АД, съгласно който ЧСИ Й.И.Ц. и
останалите ответници са осъдени солидарно да заплатят на „Е.-П.П.“ АД сумата от
74 064,56 лв. – обезщетение за вреди, съвместно причинени от злоупотреба с
право на разноски и процесуално незаконосъобразно изпълнение – събиране от
имуществото на длъжника – ищец на суми за разноски от такси и адвокатски
възнаграждения – по три изпълнителни производства N 20147840400113, N 20147840400114 и N 20147840400115, ведно със законните лихви, считано от 25.02.2014 г.
до окончателното плащане.
На
26.02.2019 г. на длъжника ЧСИ Й.И.Ц. е връчена покана за доброволно изпълнение
по изп. дело N 20198630400531 по описа на ЧСИ С.Х., в която е
посочено, че на основание изпълнителен лист от 26.11.2018 г. на Апелативен съд
– Варна, издаден във основа на решение по гр. д. N 208/18 г.
на Апелативен съд – Варна, е осъден да заплати на взискателя „Е.-П.П.“ АД,
както следва: главница в размер на 74 064,56 лв., ведно със законната
лихва в размер на 37 907,37 лв. за периода от 25.02.2014 г. до 12.03.2019
г., разноски по изпълнителното дело в размер на 1896,00 лв., и такси по
Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 12.03.2019 г., в размер на 7319,33 лв.
На
26.11.2018 г. е издаден изпълнителен лист на основание чл. 404, т. 1, пр. 2 и чл. 405, ал. 1 ГПК във основа
на решение N 155/12.06.2017 г. по гр. д. N 671/14 г.
на ОС – Добрич и решение N 109/03.08.2018
г.
по в. гр. д. N 208/18 г. на Апелативен съд – Варна в полза на
„Е.-П.П.“ АД, съгласно който ЧСИ Й.И.Ц. и останалите ответници са осъдени
солидарно да заплатят на „Е.-П.П.“ АД сумата от 8 125,62 лв. – обезщетение
за вреди, съвместно причинени от злоупотреба с право на разноски и процесуално
незаконосъобразно изпълнение – събиране от имуществото на длъжника – ищец на
суми за разноски от такси и адвокатски възнаграждения – по две изпълнителни
производства N 20147840400144 и N 20147840400145, ведно
със законните лихви, считано от 25.02.2014 г. до окончателното плащане.
На
26.02.2019 г. на длъжника ЧСИ Й.И.Ц. е връчена покана за доброволно изпълнение
по изп. дело N 20198630400532 по описа на ЧСИ С.Х.,
в която е посочено, че на основание изпълнителен лист от 26.11.2018 г. на
Апелативен съд – Варна, издаден във основа на решение по гр. д. N 208/18 г. на Апелативен съд – Варна, е осъден
да заплати на взискателя „Е.-П.П.“ АД, както следва: главница в размер на
8 125,62 лв., ведно със законната лихва в размер на 4 158,83 лв. за
периода от 25.02.2014 г. до 12.03.2019 г., разноски по изпълнителното дело в
размер на 684,00 лв., и такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 12.03.2019 г.,
в размер на 1676,48 лв.
Видно
от представеното като доказателство по делото уведомление с вх. N 02645/23.04.2014 г. по описа на З. „Б.В.И.Г.“ АД ЧСИ Й.Ц.е
уведомил З. „Б.В.И.Г.“ АД на основание ОУ за застраховка „Професионална
отговорност на частния съдебен изпълнител“ и застрахователна полица N 3425140240000001/10.01.2014 г., че на 22.04.2014 г. му е
бил връчен препис от искова молба, подадена пред ОС – Добрич, по която е
образувано търг. дело N 27/14 г., по която ЧСИ
е ответник, като към уведомлението е приложен препис от исковата
молба.
Видно
от претенция с вх. N 898/20.02.2019 г. от ЧСИ Й.Ц.до
З. „Б.В.И.Г.“ АД ЧСИ е поискал на основание застрахователна полица N 3425140240000001/10.01.2014 г. и решение по в. гр. д. N 208/18 г. на Апелативен съд – Варна в 15 –
дневен срок от завеждането на претенцията застрахователят да изплати на увреденото
лице „Е.-П.П.“ ЕАД застрахователно обезщетение в размер на всички присъдени в
негова полза суми по гр. д. N 208/18 г. по описа на Апелативен съд – Варна.
С
писмо с изх. N П 00173/05.03.2019 г. от З. „Б.В.И.Г.“ АД във връзка
с претенции за обезщетение с вх. N 898/20.02.2019
г.
и вх. N 1055/27.02.2019 г. от ЧСИ Й.Ц.е отказано плащане на
застрахователно обезщетение поради липса на основание.
С
молба с вх. N 1257/12.03.2019 г. от ЧСИ Й.Ц.до З. „Б.В.И.Г.“ АД е
поискано да бъде преразгледан отказа за плащане на застрахователно обезщетение
по претенция с вх. N 898/20.02.2019 г., постановен
на 05.03.2019 г., като на основание чл. 229 КЗ /отм./ е поискано да му бъде
изплатено застрахователно обезщетение в размер на платените от ЧСИ суми по изп.
дело N 531/19 г. и изп. дело N 532/19 г.
по описа на ЧСИ С.Х., както следва – сумата от 2929 лв. – частично плащане по
изп. дело N 532/19 г. по описа на ЧСИ С.Х. и сумата от
24 237 лв. – частично плащане по изп. дело N 531/19 г.
по описа на ЧСИ С.Х..
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че по изп. дела N 113/14 г., N 114/14 г., N 115/14 г.,
N 144/14 г. и N 145/14 г.
ЧСИ Й.Ц.е превел на взискателите общо сумата в размер на 124 386,19 лв.,
представляваща преведена от длъжника „Е.-П.П.“ АД сума /без върнатите
надвнесени суми на „Е.-П.П.“ АД/. Съгласно представено от ЧСИ С.Х.
удостоверение с изх. N
39492/26.10.2020 г.
платените от ЧСИ Й.Ц.по изп. дело N 531/19 г. на ЧСИ С.Х.
главници са в размер на 74 064,56 лв., а платените от него законни лихви
за периода от 23.04.2014 г. до 09.04.2019
г. върху главниците, платени по изп. дело N 531/19 г.
на ЧСИ С.Х., са в размер на 38 504,00 лв. Общият размер на платените
главници и лихви по изп. дeло N 531/19 г. на ЧСИ С.Х. е 112 568,56 лв. Съгласно
представено от ЧСИ С.Х. удостоверение с изх. N 39513/26.10.2020 г. платените от ЧСИ Й.Ц.по изп. дело N 532/19 г. на ЧСИ С.Х.
главници са в размер на 8 125,62 лв., а платените от него законни лихви за
периода от 23.04.2014 г. до 09.04.2019
г. върху главниците, платени по изп. дело N 532/19 г. на ЧСИ С.Х., са в размер на 4 224,29 лв.
Общият размер на платените главници и лихви по изп. дeло
N 532/19 г. на ЧСИ С.Х. е
12 349,91 лв. По изп. дела N 531/19 г. и N
532/19 г.
по описа на ЧСИ С.Х. Й.Ц.е превел общо суми за главници и лихви в размер на
124 918,47 лв.
От
заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че сумата,
която ЧСИ Й.Ц.е платил като съдебни разноски по гр. д. N 671/14 г.
на ДОС и по в. гр. д. N 208/18 г. на Апелативен
съд – Варна, е в общ размер от 613,71 лв., в т. ч. по гр. д. N 671/14 г. на ДОС – 436,38 лв. и по гр. д. N 208/18 г. на Апелативен съд – Варна – 177,33
лв. Посочените суми са преведени с платежни нареждания от 24.07.2020 г. по
сметка на „Е.-П.П.“ АД.
При
така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна
страна следното:
По
иска с правно основание чл. 229 КЗ /отм./:
Съгласно разпоредбата на чл. 229 КЗ /отм./,
приложима към процесното правоотношение с оглед момента на възникването му,
застрахованият има право да получи застрахователното обезщетение, ако е
удовлетворил увреденото лице.
За основателността на иска в тежест на
ищеца е да докаже: наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Професионална
отговорност на частния съдебен изпълнител“, сключена между ищеца и ответника, наличието
на покрит от застраховката риск, в пряка причинно – следствена връзка, с който
в правната сфера на трето лице са причинени вреди от ищеца, както и плащане на
обезщетение на увреденото лице по повод
изпълнение на дейността на ищеца като частен съдебен изпълнител.
Във
връзка с възражението за изтекла погасителна давност, направено от ответника, в
тежест на ищеца е да докаже наличието на основания, водещи до спиране или
прекъсване на давността.
При
така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Застраховката „Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“
е вид задължителна застраховка по см. на чл. 249, т. 3 КЗ /отм./, предвидена в специален нормативен акт – ЗЧСИ, която
покрива отговорността на застрахованото лице /частен съдебен изпълнител/ за
причинени имуществени и неимуществени вреди на трети лица – пряка и
непосредставена последица от виновно неизпълнение на професионални задължения
на застрахования – вредносно действие или вредносно бездействие през срока на
действие на полицата, регламентирани в съответните относими нормативни актове.
В
случая, от събраните по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства
се установява по безспорен начин, че със
застрахователна полица N
3425140240000001/10.01.2014
г. професионалната отговорност на ищеца - ЧСИ Й.И.Ц. е била застрахована при
ответника – З. „Б.В.И.Г.“ АД за периода от 10.01.2014 г. до 10.01.2015 г., при
уговорено основно покритие – причинени имуществени и неимуществени вреди на
трети лица, и при лимит на отговорността на едно събитие – 450 000 лв. Застрахователната полица е била сключена
при Общите условия на застраховка „Професионална отговорност на частния съдебен
изпълнител“ на ответното дружество, които са били в сила от 27.03.2006 г., като
ОУ са връчени на ищеца при сключването на застрахователния договор, което
обстоятелство е изрично удостоверено от застрахованото лице с полагането на
подпис върху застрахователната полица.
На
следващо място, от представените заверени преписи от решение от 03.08.2018 г.
по в. гр. д. N 208/18 г.
на ВАпС, с което е потвърдено решение N 155/12.06.2017 г.
по гр. д. N 671/14 г. на ДОС в посочените по – горе части,
със сила на пресъдено нещо и при обвързващо действие на мотивите в отношенията
между страните /по арг. от чл. 223, ал. 1 и 2 ГПК/ се установява пораждането на
гражданската отговорност на ЧСИ Й.Ц.да обезщети „Е.-П.П.“ АД като заплати
солидарно с останалите ответници сумата от 74 064,56 лв. – обезщетение за
вреди, съвместно причинени от злоупотреба с право на разноски и процесуално
незаконосъобразно изпълнение – събиране от имуществото на длъжника – ищец на
суми за разноски от такси и адвокатски възнаграждения – по три изпълнителни
производства N 20147840400113, N 20147840400114 и N 20147840400115, ведно със законните лихви, считано от
25.02.2014 г. до окончателното плащане, както и сумата от 8 125,62 лв. – обезщетение за вреди, съвместно
причинени от злоупотреба с право на разноски и процесуално незаконосъобразно
изпълнение – събиране от имуществото на длъжника – ищец на суми за разноски от
такси и адвокатски възнаграждения – по две изпълнителни производства N 20147840400144 и N 20147840400145, ведно
със законните лихви, считано от 25.02.2014 г. до окончателното плащане.
От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства /2 бр. изп.
листове, 2 бр. покани за доброволно изпълнение до ЧСИ Й.Ц.по изп. дело N 531/19 г. и изп. дело N 532/19 г.
по описа на ЧСИ С.Х. и платежни нареждания/, и от неоспореното от страните
заключение на съдебно – счетоводната експертиза, се установява, че ищецът Й.Ц.е
удовлетворил увреденото лице „Е.-П.П.“ АД, като в изпълнителното производство
по изп. дело N 531/19 г. по описа на ЧСИ С.Х. е заплатил сума
за главница в размер на 74 064,56 лв., а в изпълнителното производство по
изп. дело N 532/19 г. по описа на ЧСИ С.Х. е заплатил сума
за главница в размер на 8 125,62
лв.
Предвид
наличието на настъпило застрахователно събитие и удовлетворяване на увреденото
лице от застрахования, то застраховният ищец има право да получи
застрахователно обезщетение.
За определяне на размера на това
обезщетение следва да се имат предвид разрешенията, дадени в постановените по
реда на чл. 290 ГПК решение № 77/26.05.2016 г. по т. д. № 918/2015 г. на ВКС,
ТК, І т. о., и решение № 212/16.01.15 г.
по т. д. № 4043/13 г. на ВКС, ТК, І т. о., в които е прието че застрахователят
отговаря по реда по чл. 229 КЗ /отм./ спрямо
застрахования за платените от последния на увреденото лице лихви за забава
съгласно чл. 223, ал. 2 КЗ
/отм./ за периода от датата на съобщаването по чл. 224, ал. 1 КЗ
/отм./, както и за разноските по дела, водени срещу застрахования съгласно чл. 223, ал. 4 КЗ
/отм./, ако е бил привлечен в процеса.
Съгласно разпоредбата на чл. 267, ал. 4 КЗ
/отм./ застрахователното покритие по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността за причинените на трети
лица вреди, в които се включват и „разумно направените разходи във връзка с
предявяването на претенция по т. 1 - 3, включително съдебните разноски,
присъдени в тежест на застрахованото лице“. Застрахователното покритие по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите включва отговорността
на застрахования за причинени вреди на трети лица, но не освобождава
застрахования от отговорността му спрямо увредените лица. Възмездяването на
разходите на застрахования по удовлетворяването на увредените лица е ограничено
законодателно, от една страна, до присъдените съдебни разноски съгласно нормата
на чл. 267, ал. 4 КЗ
/отм./ и от друга страна, от изискването разноските да са направени в
производство за установяване на гражданската отговорност на застрахования, в
което застрахователят е бил привлечен според разпоредбата на чл. 223, ал. 4 КЗ
/отм./. Посочените разпоредби представляват законодателно въведено изключение
на отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите съгласно чл. 268, т. 10 КЗ
/отм./ по отношение на заплащане на съдебните разноски, освен тези по чл. 223, ал. 4 КЗ
/отм./.
Така
даденото разрешение за задължителната застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ е приложимо и по отношение на задължителна застраховка „Професионална
отговорност на частните съдебни изпълнители“.
Обемът на отговорността на
застрахователя спрямо застрахования обхваща обезщетение за вредите от
увреждането, лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования – чл. 223,
ал. 2 КЗ /отм./, както и разноските по дела, водени срещу застрахования за
установяване на гражданската му отговорност – чл. 223, ал. 4 КЗ /отм./.
Отговорността за лихвите за забава е ограничена до лихвите, начислявани след
съобщаването по смисъла на чл. 224, ал. 1 КЗ /отм./, т. е. след изпълнение на
задължението на застрахования да уведоми застрахователя за обстоятелствата,
които могат да доведат до възникване на гражданската му отговорност, за
предявени искове срещу него или за плащанията, които е извършил. Отговорност за
разноските по граждански дела, водени срещу застрахования, възниква, само ако
застрахователят е привлечен в процеса.
Съгласно разпоредбата
на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./ платените лихви за забава се дължат от
застрахователя от датата на съобщаването по чл. 224, ал. 1 КЗ /отм./ от
застрахования на обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникване на
гражданска отговорност.
В случая, от представеното
като доказателство по делото уведомление с вх. N 02645/23.04.2014 г. по описа на З. „Б.В.И.Г.“ АД се установява, че на
23.04.2014 г. ЧСИ Й.Ц.е уведомил З. „Б.В.И.Г.“ АД, че на 22.04.2014
г. му е бил връчен препис от искова молба, подадена пред ОС – Добрич, по която
е образувано търг. дело N 27/14 г. /впоследствие
преобразувано под гр. д. N 671/14 г. на ДОС/, по
която ЧСИ е ответник, като към
уведомлението е приложен препис от исковата молба. Следователно считано от
23.04.2014 г., на която дата застрахователят е бил уведомен по см. на чл. 224,
ал. 1 КЗ /отм./ от застрахованото лице за наличието на обстоятелства, които
биха могли да доведат до възникване на гражданската му отговорност,
застрахователят отговаря за лихвите за забава, присъдени в тежест на
застрахования.
За установяване на размера на лихвата
за забава съдът кредитира заключението на съдебно – счетоводната експертиза, от
което се установява, че платените
от ЧСИ Й.Ц.по изп. дело N 531/19 г. на ЧСИ С.Х.
законни лихви за периода от 23.04.2014 г. до
09.04.2019 г. върху главницата в размер на 74 064,56 лв., платена
по изп. дело N 531/19 г. на ЧСИ С.Х., са в размер на
38 504,00 лв., а платените от ЧСИ Й.Ц.по
изп. дело N 532/19 г. на ЧСИ С.Х.
законни лихви за периода от 23.04.2014 г. до 09.04.2019 г. върху главницата в
размер на 8 125,62 лв, платена по изп. дело N 532/19 г. на ЧСИ С.Х., са в размер на 4 224,29 лв.
На
следващо място, по делото се установява, че решение N 155/12.06.2017 г.,
постановено по гр. д. N 671/14 г. по описа на
ДОС, ГО, както и решение от 03.08.2018 г. по в. гр. д. N 208/18 г. по описа на ВАпС са постановени при участието
на третото лице – помагач – З. „Б.В.И.Г.“
АД на страната на ответника ЧСИ Й.И.Ц., т. е. застрахователят е бил привлечен в
процеса, воден срещу застрахования за установяване на гражданската му
отговорност. Ето защо, на основание чл. 223, ал. 4 КЗ /отм./ застрахователят
отговаря за съдебните разноски по тези дела, доколкото същите са в лимита на
застрахователната сума. Фактът на плащането им от застрахованото лице на
третото увредено лице „Е.-П.П.“ АД се установява от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза, според което сумата, която ЧСИ Й.Ц.е платил на
24.07.2020 г. като съдебни разноски по гр. д. N 671/14 г.
на ДОС и по в. гр. д. N 208/18 г. на Апелативен
съд – Варна, е в общ размер от 613,71 лв., в т. ч. по гр. д. N 671/14 г. на ДОС – 436,38 лв. и по гр. д. N 208/18 г. на Апелативен съд – Варна – 177,33
лв.
Предвид
изложеното по – горе, по иска с правно
основание чл. 229 КЗ /отм./ задължението за плащане на застрахователно
обезщетение възлиза на сумата от 125 532,18 лв., включваща платени
главници и лихви по изп. дeло N 531/19 г. по описа на ЧСИ С.Х. в размер на
112 568,56 лв., платени главници и лихви по изп. дело N 532/19 г. по описа на ЧСИ С.Х. в размер на
12 349,91 лв., и платени съдебни разноски в съдебното производство, в
което З. „Б.В.И.Г.“ е било привлечено като трето лице - помагач, в размер на
613,71 лв.
На следващо място, следва да се обсъди
направеното с отговора на исковата молба правопогасяващо възражение за изтекла
5 – годишна погасителна давност.
Погасителната
давност е фактически състав, който погасява правото на принудително изпълнение,
и включва изтичане на период от време, през който кредиторът бездейства, и
волеизявление на длъжника, че правото на иск на кредитора е преклудирано.
Предвид нормата на § 22 от ПЗР на КЗ по
отношение на процесното правоотношение приложима е част ІV на КЗ от
2006 г. /отм./. Изключение от това общо правило обаче е въведено с нормата на § 31 от ПЗР на КЗ, която
предвижда, че за давността, която е започнала да тече при действието на
отменения Кодекс за застраховането, се прилагат чл. 378, ал. 1 – 6, ал. 8 и чл. 379 КЗ.
Последното изключение от общото правило на закона за действие на материалните
норми за в бъдеще и по отношение на възникналите при действието им факти и
отношения не може да бъде тълкувано разширително, предвид на което и следва да
бъде съобразено придаденото обратно действие - по отношение и на започналата да
тече давност по договори, сключени преди влизане в сила на КЗ, само по
отношение на точно посочените законови разпоредби, а именно - чл. 378, ал. 1 - ал. 6 и ал. 8 КЗ.
Приложимата разпоредба на чл. 378, ал. 5 КЗ
предвижда, че регресните и суброгационни искове и исковете на причинителя на
вредата по чл. 435 срещу застрахователя по застраховки „Гражданска отговорност“
по т. 10 - 13, раздел II, буква „А“ от приложение № 1 се погасяват в срок 5
години, считано от датата на извършеното плащане от страна на застрахователя по
имуществена застраховка или от страна на причинителя на вредата. Това означава,
че правото на платилия застрахован спрямо застрахователя му по задължителна
застраховка „Професионална отговорност“ се погасява с общата 5 - годишна
давност, но същата тече от датата на извършеното плащане, когато възниква
регресното право, а не от датата на настъпване на застрахователното събитие,
както ответникът твърди.
Ето защо, при извършено в полза на увреденото
лице окончателно плащане на 09.04.2019 г. на
дълга по изп. дело N 531/19 г. и по
изп. дело N 532/19 г. по описа на ЧСИ С.Х., както и на 24.07.2020 г. на
съдебните разноски в
съдебното производство, в което З. „Б.В.И.Г.“ е било привлечено като трето лице
- помагач, то към датата на предявяването на исковата молба в съда – 06.02.2019 г. не е бил изтекъл 5 - годишен
период от време, който да е произвел погасителен ефект по отношение
субективното материално право на ищеца.
Ето
защо, възражението за изтекла погасителна давност се явява неоснователно.
Предвид
изложеното по – горе, предявеният иск с правно основание чл. 229 КЗ /отм./ се
явява основателен и следва да се уважи изцяло, като ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 125 532,18 лв., представляваща
регресно вземане за платено на увредено
лице обезщетение за причинени имуществени вреди, присъдени в производството по
гр. д. N 671/14 г. на ДОС и в. гр. д. N 208/18 г. на Апелативен съд – Варна, при наличие на сключен договор за застраховка
„Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 06.02.2019 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Всяка
от страните претендира разноски. Процесуалният представител на ищеца претендира
разноски на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗА.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 5463,29 лв., представляваща
направени разноски по делото за държавна такса - 5021,29 лв., и за депозит за
възнаграждение на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза – 442 лв.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА в
полза на адв. Л.К.Ч. от С.АК следва да се присъди адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на ищеца по делото в размер на 4040,64 лв.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, пл. ******, да заплати на ЧСИ Й.И.Ц., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: ***, на основание чл. 229 КЗ /отм./ сумата от 125 532,18 лв., представляваща
регресно вземане за платено на увредено
лице обезщетение за причинени имуществени вреди, присъдени в производството по
гр. д. N 671/14 г. на Добричкия окръжен съд и в. гр. д. N 208/18 г. на Апелативен съд – Варна, при наличие на сключен договор за застраховка
„Професионална отговорност на частния съдебен изпълнител“, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда
– 06.02.2019 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 5463,29 лв.,
представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“
АД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на управление:***, пл. ******, да заплати на адв. Л.К.Ч. от С.АК, ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗА адвокатско
възнаграждение по делото в размер на 4040,64
лв. за оказана безплатна правна помощ на Й.И.Ц., ЕГН: **********.
Решението
може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в 2 – седмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: