№ 6987
гр. София, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря Л. П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20231110153485 по описа за 2023 година
Делото е по предявен от „П.“ АД, ЕИК ... със седалище гр.София и
адрес на управление бул.‘Д..“ .., представлявано от управителите чрез
юрисконсулт П.. против В. В. Б., ЕГН ..., адрес: гр.С/адрес/ и Л. Е. М., ЕГН:
**********, е адрес: гр.С/адрес/, спрямо която производството е прекратено с
влязло в сила на 22.03.2024г. определение.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор № 000LD-
R[1]014135/15.03.2013r. за банков кредит от 15.03.2013г., по който Банката е
предоставила на ответниците банков кредит в размер на 2 000 лева с краен
срок за погасяване на кредита 05.03.2023 г.
Излага се, че на основание раздел 11, т.4 от Договора
кредитополучателят се е задължил да заплаща на банката годишна лихва в
размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от
8, 51 пункта като към датата на сключване на договор БЛП на банката в евро е
бил в размер на 7, 99 %. По смисъла на Раздел II, т. 10 плащанията дължими,
но неизвършени в срок се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения
лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва.
Излага се, че сумата е била предоставена и усвоена изцяло по сметка, открита
на името на ответника В. на 08.04.2013г. Твърди се, че заемополучателят е
1
плащал до датата 30.06.2016г. като след това е изпаднал в просрочие с 81
вноски като общата просрочена сума за главницата е в размер на 1902.50
евро.
Сумата за лихви просрочени е била в размер на 871.47 лева. на
основания раздел I, т3 от Договора падежирали са всички забавени вноски за
главница и лихви към 15.03.2023г., поради което е банката е сезирала
заповедния съд с искане за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК, по което е
било образувано ч.гр.д.№ 33453/2023г., 144 състав с издадена заповед за
сумите, както следва: 1 902,50 евро, представляваща главница по договор за
банков кредит с № 000LD-R- 014135/15.03.2013г. ведно със законна лихва за
период от 15.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 871,47 евро,
представляваща договорна лихва за период от 15.11.2017 г. до 14.03.2023 г.,
сумата 32,60 евро, представляваща мораторна лихва за период от 22.05.2023 г.
до 14.06.2023 г.
Излага се, че въз основа на издадения изпълнител лист е било
образувано ч.гр.дело с № 20238440402226 при ЧСИ Я.., по което дължимата
сума е била платена и преведена на кредитодателя.
С тези твърдения се желае решение за установяване на сумите по
заповедта спрямо кредитополучателя, така и спрямо солидарния длъжник Л.
като кредитополучател, спрямо която производството е прекратено.
Искът е с правно основание по чл.422 от ГПК във вр.с чл. 240 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Със становище от ответника В. след насрочване на делото същият
заявява, че искът е недопустим при липсата на интерес тъй като исковата
сума е била събрана принудително и от датата 01.09.2023г е била преведена
на банката, като с постановление на съдебния изпълнител производството по
ИД с № 2226/ 2023г/. на ЧСИ Я.. е било прекратено. В условията на
евентуалност се желае решение за отхвърляне на исковете
Съдът, след запознаване със становищата на страните и на база на
събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено следното:
Страните нямат спор по фактите, а и те се установяват от приложеното
ч.гр.дело с № 33453/ 2023г. с издадени по него заповед по чл.417 от ГПК и
2
изпълнителен лист спрямо В. Б. и Л. М. за сумите по исковото дело, както и
че същата е била връчена на длъжниците чрез ЧСИ с рег. № 844 при СГС с
покана за доброволно изпълнение, по което има данни за платени вноски по
кредита.
Няма спор и се установява от писмо – справка на ЧСИ с рег. № 844 по
ИД с № 202384404022226, л.59 от делото, че с разпореждане на ЧСИ е било
разпоредено на основание чл.433, ал. 2 от ГПК от 01.09.2023г. приключване
на ИД спрямо длъжниците по искане на взискателя след превеждане на
събраната в изпълнителното дело сума по изпълнителния лист.
Не се спори и това се установява и от приложеното ИД с №
2023844404022226 , че сумите по ИЛ са събрани чрез плащания по кредита от
страна на длъжника Л., ответникът, спрямо когото е прекратено
производството, и са преведени от ЧСИ Я.. на 01.09.2023г. по сметка на
ищеца П. АД, видно от платежното нареждане към банката на л. 61 от делото.
При тези факти, които са безспорни и са установени въз основа на
събраните по делото доказателства и от правна страна и като съобрази
задължителните указания на ВКС, дадени с ТР № 4/ 18.06.2014г. на ВКС по
тълк.д. № 4/2013г., ОСГТК, т. 5г, съдът намира, че искът за установяване на
вземания спрямо В. В. Б., ЕГН ... по Договор с № 000LD-
R014135/15.03.2013г. и издадени въз основа на Договора по реда на чл.417 от
ГПК, по ч.гр.д.№ 33453/2023г., заповед по чл.417 от ГПК от 29.06.2023г. и ИЛ
от 20.07.2023г. в полза на П. АД за сумите, както следва: 1 902,50 евро,
представляваща главница по договор за банков кредит с № 000LD-R-
014135/15.03.2013г. ведно със законна лихва за период от 15.06.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 871,47 евро, представляваща договорна лихва
за период от 15.11.2017 г. до 14.03.2023 г., сумата 32,60 евро, представляваща
мораторна лихва за период от 22.05.2023 г. до 14.06.2023 г. следва да бъде
уважен. Съгласно дадените в ТР с № 4/18.06.2014г. задължителни за
прилагане указания, съгласно които в производството по чл.422 от ГПК респ.
чл.415, ал.1 от ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене
в исковия процес, като в това производство нормата на чл.235, ал.3 от ГПК,
съгласно която исковият съд следва да вземе предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска и които са от значение за спорното право, Съдът
3
взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от
значение за спорното право.Съдът взема предвид и фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право.намира
приложение за всички фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Конкретният
случай е такъв тъй като удовлетвореното вземане на ищцовата банка се е
осъществило чрез събирането му в образуваното по ИЛ принудително
изпълнение, което изключва вземането на това обстоятелство в предвид от
съда при постановяване на крайния си акт и сумите, предмет на заповедта по
чл. 417 от ГПК от 29.06.2023г. следва да се приеме, че съществуват спрямо В.
към датата на издаване на Заповед по чл. 417 от ГПК от 29.06.2023г. по
ч.гр.дело с № 33453/ 2023г.
На основание чл.78, ал.1 вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12
задължение за исковия съд в тежест на ответника В. следва да с възложат
разноските в заповедното и исковото производство в общ размер на 448.78
лева – сбор от 109.78 лева д.такса по ч.гр.дело с № 33453/ 2023г. и 100 лева за
възнаграждение на юрисконсулт, както и 139 лева за държавна такса по
гр.дело с № 53485/ 2023г. , както и 100 лева за възнаграждение на
юрисконсулт в гр.дело с № 53485/ 2023г.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК във вр.с
чл. 240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, че в полза на „П.“ АД, ЕИК ... със седалище
гр.София и адрес на управление бул.‘Д..“ .., представлявано от управителите
чрез юрисконсулт спрямо В. В. Б., ЕГН ..., адрес: гр.С/адрес/ към 29.06.2023г,
съществува вземане по заповед по чл. 417 от ГПК с № 18852, по ч.гр.д.№
33453/2023г. и издаден въз основа на нея от 20.07.2023г. изпълнителен лист за
следните суми: 1 902,50 евро, представляваща главница по договор за банков
кредит с № 000LD-R- 014135/15.03.2013г. ведно със законна лихва за период
4
от 15.06.2023г. до изплащане на вземането, сумата 871,47 евро,
представляваща договорна лихва за период от 15.11.2017 г. до 14.03.2023 г.,
сумата 32,60 евро, представляваща мораторна лихва за период от 22.05.2023 г.
до 14.06.2023 г. и
ОСЪЖДА В. В. Б., ЕГН ..., адрес: гр.С/адрес/ да заплати на основание
чл.78, ал.1 от ГПК на „П.“ АД, ЕИК ... със седалище гр.София и адрес на
управление бул.‘Д..“ .., представлявано от управителите чрез юрисконсулт
сумата от 448.78 лева сторени разноски по гр.дело с № 53485/ 2023г и по
гр.дело с № 33453/ 2023г. по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5