Решение по дело №5722/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 1182
Дата: 24 август 2020 г. (в сила от 15 септември 2020 г.)
Съдия: Ивайло Юлиянов Колев
Дело: 20191720105722
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

1182 / 24.8.2020г.

 

гр. Перник, 24.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ПЕРНИК, Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на тридесети юли две хиляди и двадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО КОЛЕВ

 

При секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5722 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Е.Б.М., с която срещу „Топлофикация Перник“ АД са предявени обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумите от:

2115,95 лева, представляваща стойност на ползвана и незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.1999 г. до 30.04.2009 г., сумата от 1491,97 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.1999 г. до 07.12.2009 г., законната лихва за забава върху главницата, считано от 16.12.2009 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 178,24 лева – сторени разноски по делото, за които суми по ч. гр. дело № 7428/2009 г. по описа на ПРС е издаден изпълнителен лист;

690,19 лева, представляваща стойност на ползвана и незаплатена топлинна енергия през периода от 01.07.2009 г. до 30.04.2012 г., сумата от 147,38 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.08.2009 г. до 25.04.2013 г., законната лихва за забава върху главницата, считано от  08.07.2013 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 125 лева – сторени разноски по делото, за които суми по ч. гр. дело № 3875/2013 г. по описа на ПРС е издаден изпълнителен лист;

2032,76 лева, представляваща стойност на ползвана и незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 457,33 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 27.09.2012 г., законната лихва за забава върху главницата, считано от 26.10.2012 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 1349,50 лева – сторени разноски по делото, за които суми по ч. гр. дело № 7512/2012 г. по описа на ПРС е издаден изпълнителен лист, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземанията по давност.

Ищцата твърди, че по ч. гр. дело № 7428/2009 г., ч. гр. дело № 3875/2013 г. и ч. гр. дело № 7512/2012 г. по описа на Районен съд – Перник срещу нея и в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист за процесните суми, представляващи стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия и законна лихва за забава на месечните плащания. Посочва, че с молби на „Топлофикация – Перник“ АД въз основа на процесните изпълнителни листове и за събиране на удостоверените в същия вземания са образувани съответно изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ А.В., изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Д. и изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ С.Д.. Намира, че впоследствие същите са прекратени по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1,  т. 8 ГПК – поради отсъствието на поискани от взискателя изпълнителни действия, които да бъдат извършени. Твърди, че процесните суми не са дължими от ищцата поради погасяването им по давност, намирайки за приложим към вземанията тригодишния давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на задължения за периодично плащане.

С тези съображения ищцата отправя искане за уважаване на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски.

С определение от 09.10.2019 г. на основание чл. 213 ГПК съдът е съединил за общо разглеждане в едно производство гр. д. № 5722/2019 г. по описа на РС Перник, гр.д. № 5723/2019 на ПРС и гр.д. № 5724/2019 г. на ПРС, които да продължат под номера на гр. дело № 05722/2019 г.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Топлофикация – Перник“ АД оспорва предявените искове с твърдението, че вземанията не са погасени по давност. Поддържа, че не е изтекъл приложимият петгодишен давностен срок, доколкото се касае за вземания, удостоверени в заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, придобила стабилитет. С образуването на процесното изпълнително дело давността следва да се счита за прекъсната на основание чл. 115,  ал. 1, б. „ж“ ЗЗД и нова такава е започнала да тече от 26.06.2015 г. В хода на същите били извършвани действия, довели до прекъсване на давностния срок. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

РС Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1, вр. 124, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 439 ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на този отрицателен установителен иск е оспорване съществуването на изпълняемото право, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника.

Наличието на изпълнителен титул и висящо изпълнително дело, образувано срещу ищеца по искане на взискателя „Топлофикация – Перник“ АД за събиране на процесните вземания, свидетелства за правния интерес на ищеца от предявяване на отрицателните установителни искове. В настоящия случай ищецът оспорва вземанията, като се позовава на нов факт – погасителна давност, изтекла след издаване на процесния изпълнителен лист.

В хипотеза на предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.

Между страните не е спорно, а от приобщените копия от изпълнителни дела се установява, че същите са образувани за вземания на ответното дружество като взискател, за събиране на посочените в исковите молби суми, както следва – по изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 7428/2009 г. е образувано ИД № ***г. на ЧСИ А.В., по изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 3875/2013 г. е образувано ИД № ***г. на ЧСИ С.Д.  и по изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 7512/2012 г. е образувано ИД № ***г. на ЧСИ С.Д., като всички изпълнителни листи са издадени въз основа на влезли в сила заповеди за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

За приложимия давностен срок съдът следи служебно при направено позоваване на изтекла давност. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадени заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр.  275 от 1950 г., е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизането в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр. 275 от 1950 г.  действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие (арг. чл. 156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен лист.

Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание (арг. чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК). Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение.

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и  т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.

Същевременно вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност. Ако се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, в случай, че срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника.

Наред с изложеното, в постановеното по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о. изрично е посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други актове на ВКС (Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о.).

По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземането, установено с влязла в сила ЗИ, е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.

За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погасено поради давност. Ето защо за изясняване на спорния предмет от значение е, от една страна – дали е налице висящо производство по принудително изпълнение, както и дали в рамките на същото са били предприемани действия, годни да прекъснат давността за вземането, респ. кога са били предприемани същите.

При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“. Прекратителното основание на изпълнителното дело в тази хипотеза настъпва ex lege (ТР № 2/2013г. от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), без да е необходим допълнителен юридически факт. Постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия. В този случай новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие, т.е. извършено преди да са били налице предпоставките по чл. 433, т. 8 ГПК. Същевременно по силата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД и разясненията в т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва при предприемането  на  кое  да  е  изпълнително  действие  в  рамките на определен изпълнителен способ – поискано от взискателя или предприето по инициатива на съдебния изпълнител.

По отношение спирането и прекъсването на давността следва да се добави, че към момента на образуване на всяко от трите изпълнителни дела е било в сила ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което давност не тече по време на висящо изпълнително производство, като с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е дадено различно разрешение, а именно, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Към настоящия момент е налице противоречива практика и висящо тълкувателно дело по въпроса за това от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/1980 г. и дали ТР № 2/26.06.2015 г. се прилага за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му. До постановяването на решение по новообразуваното т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав следва да се съобразява с разрешението, застъпено в Решение № 170/17.09.2018 г. по гр. дело № 2382/2017 г. ГК, IV г. о. на ВКС, че отмяната на ППВС № 3/1980 г. има действие занапред, а новото тълкуване на правната норма започва да се прилага именно от момента на постановяването на новия тълкувателен акт, т. е. от 26.06.2015 г.

Видно от копието на ИД № ***г. по описа на ЧСИ А.В., същото е образувано по молба от 13.10.2010 г., като в молбата са инкорпорирани искания за прилагане на конкретни изпълнителни способи – запор, възбрана и спиране от движение на МПС, следователно депозирането на същата е действие, годно да прекъсне давността за вземането, съгласно чл. 116 ЗЗД и разясненията на ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Със съобщение от 01.11.2010 г. ЧСИ А.В. е наложила запор върху трудовото възнаграждение на длъжницата. Едва с молба от 10.02.2015 г. взискателят „Топлофикация Перник“ АД е поискал да бъдат извършвани други действия по изпълнение. Тъй като ответникът не е доказал, че в продължение на две години след молбата за образуване от  13.10.2010 г. е поискал извършването на каквито и да е изпълнителни действия, съдът приема, че към 13.10.2012 г. производството се явява прекратено по право при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Молбата на взискателя от 10.02.2015 г. с искане за прилагане на конкретно изпълнително действие, не може да бъде взета предвид, тъй като е действие, предприето по вече прекратено по силата на закона изпълнително производство, т. е. по липсващ срещу ищеца и длъжник изпълнителен процес, с оглед на което съдът приема, че с тях не е прекъсната давността относно вземанията. На 14.10.2012 г. е  започнала да тече и новата давност за вземането (при съображенията относно приложението на ППВС № 3/1980 г.). Доколкото изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, предприеманите след перемпцията изпълнителни действия, не са годни да прекъснат давността за вземането, поради което и същата е изтекла на 14.10.2017 г., т.е. преди образуване на настоящото исково производство.

Видно от отбелязванията на гърба на изпълнителния лист, по ИД № ***г. на ЧСИ А.В. са постъпвали плащания към взискателя – в общ размер на 2385,10 лева, първото на 17.0.2012 г. (293,02 лева), а следващите в периода от 16.04.2014 г. до 06.02.2017 г. (2092,08 лева).

При горния извод за датата на перемиране на изпълнителното производство и правните съображения за прекъсване на давността с образуване на изпълнителното производтство, искът за сумата от 293,02 лева е неоснователен, тъй като тя е събрана при висящността на принудителното изпълнение. По отношение за разликата до 2385,10 лева, искът е недопустим, тъй като с оглед извършеното погасяване за ищеца липсва правен интерес от отричане съществуването на изпълняемо право в полза на взискателя за сумата от 2092,08 лева. Отрицателният установителен иск би бил допустим, когато с решението ще се постигне целеният резултат, без да се налага предявяването на друг иск за постигане на търсения резултат. След като принудата обаче вече е била проведена, а взискателят – удовлетворен за съответните суми, простото отричане на изпълняемото право със сила на пресъдено нещо не се явява адекватна защита и интересът от самостоятелно предявяване на установителния иск отпада. За да получи възстановяване на неоснователното разместване на имуществени блага, породено от материална незаконосъобразност на иначе процесуално законосъобразно изпълнение след настъпване на новия факт, послужил за основание за отричане на правото на принудително изпълнение (погасителна давност), длъжникът разполага с общия исков ред за предявяване на претенция за неоснователно обогатяване.

Ето защо, при спазване поредността на чл. 136 ЗЗД съдът намира, че предявения иск е неоснователен за сумата от 293,02 лева (178,24 лв. разноски и 114,78 лева лихва ), а за сумата от 1377,19 лихва, както и за сумата от 714,89 лева – част от главница в общ размер 2115,95 лв. производството по делото следва ад бъде прекратено, поради липса на правен интерес. За остатъка от главницата в размер на 1401,06 лева отрицателният установителен иск е допустим, а също и основателен, поради което следва да бъде уважен до този размер.

От копието от изп.дело № ***г. на ЧСИ С.Д. се установява, че същото е образувано по молба на ответното дружество от 28.01.2014 г., с посочване на конкретни изпълнителни способи. ЧСИ С.Д. е изпратила ПДИ до длъжника, извършвала е справки относно имущественото му състояние и със съобщение от 29.04.2015 г. е наложила запор върху трудовото му възнаграждение, връчено на третото задължено лице на 22.05.2015 г. В копието от изпълнителното дело липсват молби на взискателя, от които да се установява искането от негова страна да бъдат предприети изпълнителни действия, поради което съдът намира, че считано две години от молбата за образуване, т.е. на 28.01.2016 г., делото е прекратено по силата на закона. Тъй като междувременно на 26.06.2015 г. е прието ТР № 2/2015 г., с което се отменя даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване на нормативната уредба, новата давност за вземането е започнала да тече от 26.06.2015 г. и към момента на приключване на устните състезания в настоящото производство (арг. чл. 235, ал. 3 ГПК) е изтекла.

Тези съждения водят до извод за основателност на исковете за недължимост на сумите по изп.лист, издаден по чгр.д. № 3875/2013 г. на ПРС, като погасени по давност, но не в посочения от ищеца размер. По делото са извършвани плащания към взискателя в общ размер на 222,00 лева, поради което за тези суми и с оглед гореизложените съображения, за ищеца липсва правен интерес от настоящите установителни искове. В тази част производството следва да бъде прекратено поради недопустимост за сумата от общо 222,00 лева, от които – 125,00 лева разноски и  97,00 лв. – част от законната лихва в общ размер 147,38 лв. Производството е допустимо, а исковете – основателни за сумата от 50,38 лв. лихва, както и за сумата от 690,19 лв. главница.

Аналогични фактически изводи се налагат и по отношение на изп.д. № ***г. на ЧСИ С.Д.. Същото е образувано по молба на взискателя от 12.02.2013 г., съдържаща искане за прилагане на конкретни изпълнителни способи, върху трудовото възнаграждение на длъжника е бил наложен запор на 24.06.2013 г., а съобщението е връчено на третото задължено лице на 01.07.2013 г. Едва на 14.06.2018 г., т.е. в период, надхвърлящ две години, взискателят е депозирал молба с искане за предприемане на други изпълнителни действия. Ето защо изпълнителното дело е прекратено по право на 12.02.2015 г. Съгласно ППВС № 3/1980 г. и ТР № 2/2015 г.,  новата давност за вземането е започнала да тече на 26.06.2015 г. и същата е изтекла към момента на приключване на устните състезания по настоящото производство, поради което и исковете са основателни и следва да бъдат уважени в цялост.

По разноските:

С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответната страна е да заплати сторените от ищеца разноски за платени държавни такси и адвотаско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Същото съдът намира за основателно. Сборът от исковите претенции, предмет на настоящото производство е в общ размер от около 8 600,00 лева. Същите са били предмет на три отделни съдебни производства, но са обединени в едно с цел процесуална икономия. Предвид правното естество на спора – отрицателен установителен иск, работата на процесуалния представител се е изчерпала в техническото изписване на отричаните притезания. Ищецът не е представляван в открито съдебно заседание, поради което възнаграждението за адвокат следва да бъде уважено до размер от 760,00 лева, която сума е съобразена с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г., възнаграждението за процесуално представителство и напълно съответства на вложените по делото усилия. Доказани са разноски за заплащане на ДТ в размер на 293,92 лева и копия от приложените изпълмителни дела в размер на 72,00 лева. При този изход от спора дължимите разноски са в общ размер на 783,04 лева.

На основание чл. 78, ал. 2 и 4, вр. ал. 8 ГПК в тежест на ищеца е да заплати на ответника разноски. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в размер на 100 лв. При този изход от спора дължимите разноски са в общ размер на 30,31 лева

Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК по предявените от Е.Б.М., ЕГН **********, с адрес ***, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, представлявано от Изпълнителния директор инж. Л.В.С., искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не съществува изискуемо вземане спрямо Е.Б.М. за сумата от 1401,06 лева, представляваща стойност на ползвана и незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.1999 г. до 30.04.2009 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 16.12.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, за  които суми по ч. гр. дело № 7428/2009 г. по описа на ПРС е издаден изпълнителен лист.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Е.Б.М., ЕГН ********** срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* за сумата от 293,02 лева (178,24 лв. разноски и 114,78 лева лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.1999 г. до 07.12.2009 г.) като неоснователен.

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството в частта, с която се иска признаване за установено несъществуването на изискуемо вземане за сумите от 1377,19 лева лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.1999 г. до 07.12.2009 г., както и за сумата от 714,89 лева – част от главница в общ размер 2115,95 лв., за  които суми по ч. гр. дело № 7428/2009 г. по описа на ПРС е издаден изпълнителен лист.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК по предявените от Е.Б.М., ЕГН **********, срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не съществува изискуемо вземане спрямо Е.Б.М. за сумата от 690,19 лева, представляваща стойност на ползвана и незаплатена топлинна енергия през периода от 01.07.2009 г. до 30.04.2012 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от  08.07.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 50,38 лева, представляваща част от законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.08.2009 г. до 25.04.2013 г., за които суми по ч. гр. дело № 3875/2013 г. по описа на ПРС е издаден изпълнителен лист.

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството в частта, с която се иска признаване за установено несъществуването на изискуемо вземане за сумите от 125,00 лева – разноски и сумата от 97,00 лева – част от законната лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.08.2009 г. до 25.04.2013 г., за които суми по ч. гр. дело № 3875/2013 г. по описа на ПРС е издаден изпълнителен лист.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК по предявените от Е.Б.М., ЕГН **********, срещуТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „Топлофикация Перник“ АД не съществува изискуемо вземане спрямо Е.Б.М. за сумата от сумата от 2032,76 лева, представляваща стойност на ползвана и незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 457,33 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 27.09.2012 г., законната лихва за забава върху главницата, считано от 26.10.2012 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 1349,50 лева – сторени разноски по делото, за които суми по ч. гр. дело № 7512/2012 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* да заплати на Е.Б.М., ЕГН ********** сумата от 783,04 лева – разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и 4, вр. ал. 8 ГПК Е.Б.М., ЕГН ********** да заплати на ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД, ЕИК ********* сумата от  30,31 лева – разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник, а в прекратителната част с частна жалба в едноседмичен срок.

 

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните

 

 

 

СЪДИЯ_________________