РЕШЕНИЕ
№211
22.03.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на двадесет и осми февруари, две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при секретаря Йорданка Попова …….........……………………………..и в присъствието на
прокурор………………………………………………………………......................като разгледа
докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 9 по описа за 2023 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във вр. с чл. 186 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на „К.Т.“ООД, гр.Свиленград против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-329-0127838 от 20.10.2022г.
издадена от Началник отдел в дирекция“Оперативни дейности“ – Пловдив при
ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството, на основание чл. 186, ал. 1, е наложена
принудителна административна мярка /ПАМ/ "Запечатване" за срок от 7
дни на обект-денонощен магазин NON STOP „Royal shop“, находящ се в гр.***, стопанисван от оспорващото
дружество, а на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС и забрана за достъпа до него, за
срок от 7 дни.
Излагат се съображения, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради постановяването
й при съществени нарушения на административно-производствените правила, в
противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на
закона.
Твърди се, че от изложеното в заповедта не ставало ясно кои са конкретните
факти и обстоятелства, които в случая са били взети предвид при преценка на
тежестта на нарушението, с цел правилното обосноваване на определения в
заповедта срок за запечатване на обекта. Посочените в акта обстоятелства, а
именно :вида на обекта, неговата големина, разположението му – до голям
търговски комплекс, според
административния орган с голям човекопоток, работното време на същия –
денонощен магазин, както и естеството и цената на предлаганите стоки - хранителни
стоки, безалкохолни напитки, алкохол и др. обосновават точно и ясно тежестта на
конкретно извършеното нарушение и са показателни за степента на засягане на
държавния и обществен интерес от конкретно констатираното нарушение по време на
проверката, което е неиздаване на касов бон за извършена контролна покупка в
размер на 9.80 лева.Нямало как единствено по данни на продавач в обекта да се
установява административно нарушение по
чл. 3, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г., за което да се ангажира АНО за
същото. Така изводът на органа за системно немаркиране на продажби от обекта,
не бил подплатен с никакви доказателства . Нарушението било първо за
дружеството, поради което неправилно било прието, че от страна на жалбоподателя
е налице трайно антифискално поведение, мотивиращо административния орган да
определи срока на наложената ПАМ, запечатване на търговския обект да бъде именно 7 дни. В
заповедта не били посочени и конкретните последици от това нарушение, които
били взети предвид, при определяне продължителността на наложената ПАМ в
случая. Със затварянето на обекта, чрез прилагането на ПАМ, нямало как да се
предотврати извършеното нарушение – извършената продажба от обекта и след
затваряне на същия щяла да си остане неотчетена с издаването на ФКБ. В случая
при запечатването на търговския обект, и невъзможността жалбоподателя да
извършва търговска дейност то трудно поправимите вреди щели да са повече за
оспорващия. Преследваната с ПАМ цел нямало как да бъде постигната именно със
запечатване процесния обект за срок от 7 дни. Макар формално да били налице
обстоятелствата предвидени в хипотезата на чл. 186, ал.1,т.1, б.а от ЗДДС, то
оспорената заповед била необоснована, издадена в противоречие с целта на закона
и в нарушение на принципа за съразмерност.
По изложените съображения се моли за отмяна на обжалваната заповед и за
присъждане на сторените от жалбоподателя, в съдебното производство, разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощен процесуален
представител.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“,
гр. Пловдив чрез пълномощник – в писмено становище и в съдебно заседание, оспорва
жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 16.10.2022г. била извършена проверка от органи по приходите на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - находящ се в гр***, представляващ денонощен магазин NON STOP „Royal shop“, стопанисван от „К. Т. 92“ООД. Осъществена била контролна покупка на стоки на стойност 9.80 лева, заплатени в брой от проверяващите на лицето продавач – консултант Златка Налбантова. За покупката не бил издаден фискален касов бон от работещото в обекта фискално устройство, нито от кочан с ръчни касови бележки. При проверката била констатирана и разлика в размер на 106.15 лв.между разчетената касова наличност от ФУ -514.10лв. и фактическа наличност на парични средства в обекта в размер на 620.25лв.
Резултатите от проверката били обективирани в протокол за извършена
проверка, сер.АА, № 0127838 съставен в присъствието на продавач-консултанта и представляващо дружеството лице и същия бил
подписан без възражения.
На 20.10.2022г. Началникът на отдел“Оперативни
дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП издал оспорваната в настоящото производство
Заповед за налагане на принудителна административна мярка с № ФК-329-0127838/20.10.2022г.,
с която на основание чл. 186, ал.1 от ЗДДС е разпоредил налагането на
принудителна административна мярка "Запечатване“ на стопанисвания от „К. Т.
92“ООД, гр.*** обект - денонощен магазин NON STOP „Royal shop“ находящ се в гр.*** за срок от 7 дни и на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС забранил
и достъпа до него за срок от 7 дни.
Заповедта била връчена на законния представител на дружеството на 08.11.2022г.
Същата била обжалвана по административен ред с жалба вх. № ВхК-7779 от
21.11.2022г. С Решение № ГДФК-178 от 25.11.2022г. Директорът на
Дирекция“Оперативни дейности“ в ГД“Фискален контрол“ в ЦУ на НАП отхвърлил депозираната жалба. Решението било връчено на
адресата си на 14.12.2022г., а на 23.12.2022г. с вх. № ВхК-8617 дружеството
депозирало, чрез административния орган
жалба срещу процесната заповед до съда.
Горната непротиворечива фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приобщените по делото, като писмени доказателства документи съдържащи се в административната преписка.
С оглед установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежната страна, в законоустановения 14-дневен
срок при наличието на правен интерес, предвид което е ДОПУСТИМА.Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
Съгласно чл. 186, ал.3 от ЗДДС, ПАМ се прилага от орган по приходите или
оправомощено от него лице. В чл.187 от ЗДДС е предвидено, че при прилагане на
принудителната административна мярка по чл.
186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето.Т.е.
мярката по чл.187 от ЗДДС е пряко свързана с тази по чл.186, ал.1 от ЗДДС и се
прилага винаги в случаите, в които се установи наличие на хипотезите на тази
норма. Със Заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020г. Изпълнителният директор на НАП е делегирал
на началниците на отдели“Оперативни дейности“ в дирекция“ОД“ в ГД“ФК“ в ЦУ на
НАП правомощия да издават заповеди за
налагане на принудителна административна мярка запечатване на обект по чл. 186
от ЗДДС. Към датата на издаване на обжалваната в настоящото производство
заповед, издателят й е изпълнявал именно
тази длъжност.Предвид това обжалваният акт се явява издаден от компетентен
орган.
Съставен е в изискуемата писмена форма и съдържа както фактически, така и
правни съображения обосноваващи постановения с него правен резултат, които
кореспондират помежду си. Посочени са, както мотивите на органа да приложи
съответният вид ПАМ, така и причините поради които същата е приложена за конкретния
срок. Тези съображения са конкретизирани в достатъчна степен, за да може от тях
да се изведе волята на административния орган да постанови негативния за жалбоподателя
резултат. В случая съображения за издаване на акта се съдържат и в
подготвителните за издаването му документи, какъвто се явява и протокол сер.АА
№ 0127838 от 16.10.2022г.с приложенията към него, което е допустим начин за мотивиране съобразно
ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС. Предвид това не се установява при издаване на
оспорваната заповед да са допуснати нарушения на чл. 186, ал.3 от ЗДДС, а
възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни. Дали действително
изложеното в заповедта обосновава налагане на съответния вид ПАМ и то за
посочения срок, е въпрос касаещ материалната законосъобразност на акта.
При извършената служебна проверка не се установява да са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила при издаването
на ЗПАМ, а и наличие на такива не се сочи от жалбоподателя.
По материална
законосъобразност на акта:
От данните по делото се
установява, че оспореният административен акт е издаден на основание чл. 186, ал. 1, от ЗДДС,
като мотивите на заповедта обосновават наличието на хипотезата на т.1, б.“а“ от
същата норма.
Съгласно разпоредбата на
чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за
продажба по чл.118 от ЗДДС. Следователно предпоставка за налагането на ПАМ е
установяването на административно нарушение, изразяващо се в неспазване на реда
или начина за издаване на съответен документ за продажба . Съдът намира, че от приложените
доказателства по делото безспорно се установява, че нарушението е извършено.
В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство/фискален бон/ или чрез издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на Финансите всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните
системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането
се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или
в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.
26, ал. 1, т. 1, 4,
7
и 8.
В чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на Министъра на Финансите е предвидено, че независимо от документирането с първичен
счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата:1. по чл.
3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.
3, ал. 1;2. по чл.
3, ал. 2 – за всяко плащане, включително за платените чрез внасяне на пари
в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл.
3, ал. 1.
Съгласно чл. 25, ал. 6 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на Министъра на Финансите фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се
издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване
на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. От
цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния
ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ
или касова бележка от кочан, административния орган, при условията на обвързана
компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана
за достъп до него". При съобразяване продължителността на срока на мярката
с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е при
определяне продължителността на срока, органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл.
186, ал. 1 израз "до 30 дни".
В случая в производството по
издаване на обжалваната заповед са събрани безспорни доказателства, съдържащи
се в протокол за извършена проверка сер. АА, № 0127838 от 16.10.2022г., че на същата дата – 16.10.2022г. продавач – консултант при „К. Т. 92“ООД, гр. *** е
приел плащане от инспектор по приходите, в размер на 09.80 лева, при извършена контролна
покупка на 2 бр. бяло фрапе и 1 бр. фреш, като при получаване на плащането,
продавачът З.И. Н. не е издала фискална касова бележка за извършената продажба.
Протоколът за извършена проверка е съставен по надлежния ред и съдържа всички
необходими реквизити, поради което се ползва с материална доказателствена сила
и е доказателствено средство относно фактите и
обстоятелствата, установени в резултат на проверката. Гореизложеното води на извода, че безспорно на 16.10.2022г. от страна на
дружеството е била нарушена разпоредбата на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на Министъра на финансите вр. с чл. 118 от ЗДДС, съответно е налице
хипотезата на чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДДС, тъй като за приетото плащане за
покупка на стока, не е издаден фискален касов бон. Следователно, установява се
основанието административният орган да приложи ПАМ от вида посочен в чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ и в чл.187
от ЗДДС.
Фактът на извършеното плащане и неиздаване на касов бон, т.е.
осъществяването на нарушение, принципно не се оспорва от дружеството-жалбоподател.
Твърденията в жалбата за незаконосъобразност на заповедта са свързани с доводи
за липса на мотиви относно срок, за който се прилага ПАМ относими към
конкретния случай, с оглед твърдението
че нарушението не се дължи на поведението на оспорващото дружество,
несъразмерност на ПАМ и противоречие на
заповедта с целта на закона. В тази връзка съдът намира следното:
Както се посочи по-горе в мотивите на решението, при определянето на срока,
за който се налага принудителната административна мярка“Запечатване“ и
свързаната с нея „Забрана за достъп“, органът действа при условията на
оперативна самостоятелност. Съгласно чл. 169 от АПК съдебен контрол върху същия
е възможен, но видно от съдържанието на посочената норма е ограничен до това
дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил
ли е изискването за законосъобразност на административните актове.
Дискрецията е начин на упражняване от административният орган на
предоставената му власт, при която последния има право в рамките на закона и за
целта поставена от същия да избере един от няколко начина на решаване на
въпроса, стига те да са законосъобразни.
В случая безспорно органът има право на свободно усмотрение предоставено му
по силата на чл.186 от ЗДДС да прецени какъв следва да е срокът на наложената
ПАМ, като индивидуализира същия в рамките на законоустановения такъв до 30 дни.
Тази негова преценка не може да е самоцелна. Тя е регулирана от чл.4, ал.2 и
чл.6 от АПК. Т.е. преценката на съда в случая е свързана с това дали с
избраната от органа възможност се постига законовата цел, дали не е било
възможно решение, което е по малко обременително за адресата и трети лица, и
ако не е имало такова решение, дали е имало решение, което е осъществимо с
по-малко разходи. Несъответен на целта на закона би бил акт, при издаване на
който е нарушено поне едно от тези правила.
Принудителната административна мярка е израз на
административната държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на
субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона
цел. По аргумент от разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, необходимостта
от налагане на ПАМ следва да е обоснована от административният орган, съобразно
преследваната от закона цел. Наред с целите, предвидени в
ЗАНН, следва да се има предвид разпоредбата на чл.118 от ЗДДС, от която следва
извода, че целите на специалния закон с налагането на ПАМ като процесната, са
упражняване на предвидена в ЗДДС принуда върху субекта, извършващ дейност в обекта,
която да го насочи към спазване на регламентирания в чл.118 от ЗДДС и Наредба №
Н-18/13.12.2006г. ред за отчитане на продажбите, да се въздейства по максимално
ефективен начин върху обществените отношения, свързани с регистрирането и
отчитането на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, да се
предизвика по-добра организация в обекта, която да води до регистриране на
всяка извършена продажба на регистрираното и функциониращо в него фискално
устройство, да предотврати извършването на продажби, които не се регистрират и
не се отчитат по законоустановения за това ред и начин.
Следователно, оспорената ПАМ е
съответства на целта на закона.
В конкретния случай срока, за който е наложена ПАМ запечатване и забрана достъпа до обекта е 7 - дни, като органът е мотивирал налагането и в този размер с оглед на тежестта на нарушението, последиците от същото, характера на извършваната търговска дейност, местонахождението и вид на проверявания обект, развиваната търговска дейност, както и предвид констатираната положителна касова разлика в обекта в размер на 106.15 лева, и създадената организация на работа, която позволява част от оборота да не се отчита през фискално устройство, липсата на организация за създаване на условия търговският обект да се ръководи и дейността да се организира в съответствие с изискванията на наредба Н-18/13.12.2006г.
Така индивидуализирания от
органа срок е в рамките на законоустановения такъв. Настоящият съдебен състав
счита, че при индивидуализирането на този срок в конкретния случай, не е
допуснато нарушение на принципа на чл. 6, ал.2 и ал.5 от АПК. Този срок е
съразмерен на извършеното и е съобразен с целената превенция за преустановяване
на лошите практики в обекта и с необходимостта от извършването на промяна в организацията
на търговеца в конкретния обект за отчитане на дейността му. В този смисъл не
се споделя възражението на жалбоподателя, че извода на органа за въведени незаконосъобразни
практики от търговеца е необоснован. Напротив - тази констатация на органа изцяло се подкрепя от установената при
проверката и отразена в протокола разлика между отчетената касовата наличност
от ФУ и действително установената фактическа наличност в обекта, в размер на
неотчетени по ФУ 106.15 лева, която от обясненията на продавач – консултанта З.
И. Н. обективирани във въпросен лист от 16.10.2022г. се дължи именно на
неиздаване на касови бележки за същата дата.Обратно на изложеното в жалбата,
именно лицето осъществяващо продажбите на процесната най-точно и адекватно би
могло да посочи на какво се дължи установената касова разлика. Т.е. действително се установява, че дружеството при осъществяване на
търговската си дейност в процесния обект използва практики, които накърняват
данъчната дисциплина и реда и начина за отчитане на продажбите, като е и
извършвало и други нарушения на чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. При
констатирания асортимент на предлаганите стоки в магазина, то неиздаването на
касови бележки на обща стойност от 106.15лв сочи, че в деня на проверката
установеното нарушение не е извършено за първи път и създадената организация е
неадекватна на изискванията на нормативната уредба. Това е така тъй
като организацията на работа е система, комплекс от дейности, които се
извършват за постигане на съответната цел - надлежна отчетност на осъществените
продажби и оттук на реализираните приходи по начин минимизиращ възможността за
отклонение от данъчно облагане. При така
установеното не неиздаване на касова бележка, както и положителна касова разлика
от 106.15 лева дължаща се на неиздаване на касови бележки и за други продажби,
която сума е равна на повече от 1/5 от средно-дневен оборот в обекта към
момента на проверката, по данни от ФУ, то според съда безспорно в обекта са
възприети неправилни практики, водещи до липса на адекватна организация на
работа и позволяващи възможност от отклонение в данъчното облагане. Предвид
това, определения от органа срок на ПАМ от 7 дни, би постигнал целения от
закона пряк резултат от налагане на ПАМ свързан
с правилното отразяване на оборота, спазване на отчетността, предаване на
изискуемите данни към НАП, от което ще последва и недопускането на вреда за
фиска на държавата. След като търговецът не спазва въведените правила на
отчитане на продажби, същият следва да понесе негативните последици от
временното запечатване на обекта. В случая, с налагането на ПАМ органът е
осъществил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, отчитайки
всички конкретни обстоятелства. Административният акт и неговото изпълнение не
засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за
целта, а безспорно в случая по –
икономична за държавата и обществото
възможност за органа не съществува.
В този смисъл е и практиката на ВАС по
идентични случаи изразена в Решение № 4
от 04.01.2022г. постановено по адм. дело № 4257/2021г. на ВАС, Решение № 11937
от 23.11.2021г., постановено по адм.
дело № 4318/2021г. по описа на ВАС, Решение № 2516 от 17.03.2022г. постановено
по адм. дело № 6866/2021г. на ВАС Решение № 13308/06.11.2017г. по адм. дело №
10423/2016г.; Решение № 7107 от 10.06.2020г. постановено по адм. дело №
1846/2020г. на ВАС, и мн. други.
Предвид гореизложеното съдът
счита, че оспорваната заповед за налагане на принудителна
административна мярка, издадена от Началник отдел“Оперативни дейности“, гр. Пловдив,
в ЦУ на НАП е законосъобразна, издадена в съответствие с
материалния закон, при спазване на административно - процесуалните правила и е
съобразена с целта на закона.
С оглед изхода на спора, искането от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателно. В полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на минималния установен в закона размер от 100 лв.
на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Хасково
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „К.Т.“ООД, гр.*** против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-329-0127838 от 20.10.2022г. издадена от Началник
отдел в дирекция“Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП
ОСЪЖДА „К.Т.“ООД, гр.***,
с ЕИК*********да заплати по сметката на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер на 100(сто) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд по реда на АПК в 14 - дневен срок от деня на
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия :