РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 28.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора СВЕТЛА
ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 123 / 2020 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.
С решение № 92 от 27.04.2020 г., постановено по НАХД № 38/2020 г., Ловешкият районен съд, втори състав, е потвърдил електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система – Серия К № 2940793 на ОД на МВР – Ловеч, с който на А.Г.И., ЕГН: **********,***, е наложена на основание чл.189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, глоба в размер на 650 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като законосъобразен.
Недоволен от така постановеното решение е останал А.Г.И., ЕГН: **********,***, който е подал касационна жалба с твърдения за нарушения на материалния закон. Сочи се единствено, че не е бил заснет автомобила на касатора, като не се сочат други аргументи, нито се сочат доказателства. В заключение се моли съда да отмени обжалваното решение на РС, както и да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява, като липсва и писмено становище.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – гр. Ловеч, не се представлява и не ангажира становище.
Представителят на прокуратурата дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на РС законосъобразно. Сочи, че при издаването на ЕФ не е допуснато съществено процесуално нарушение, както и че административното нарушение е доказано.
Касационният състав на съда като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.
Жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение на РС - Ловеч е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система – Серия К № 2940793 на ОД на МВР – Ловеч, с който на А.Г.И., ЕГН: **********,***, е наложена на основание чл.189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, глоба в размер на 650 лева, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Развитите от касатора доводи в касационната жалба за отмяна на ЕФ са били релевирани и пред районния съд, като на всички тях РС е изложил подробни мотиви, които се споделят и от касационната инстанция.
За да достигне до извод за законосъобразност на ЕФ, РС е направил анализ на представените към преписката писмени доказателства, като е изложил подробни мотиви, които се споделят и от касационната инстанция, поради което и не следва да се повтарят.
За пълнота следва да се посочи, че касационната инстанция споделя мотивите на РС за законосъобразност на ЕФ, като не следва да ги повтаря, като следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
Следва да се посочи, че правилно РС е констатирал, че пред РС са представени веществени доказателства – разпечатки от видеоклип на л. 6-10 от делото на РС, като видеоклипът е изготвен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”. Видно от снимка на л. 16 от делото на РС, както и от протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система на л. 15 от делото на РС, от протокол от проверка № 28-С-ИСИС/14.06.2019 г. на л. 4 от делото на РС, от удостоверение за одобрен тип средство за измерване на Българския институт по метрология на л. 5 от делото на РС, процесното техническо средство„ARH CAM S1”, с което е измерена скоростта на автомобила на касатора, е одобрено на 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027 г.
Няма спор, а и видно от административната преписка и Ръководство на потребителя на л. 19-22 от делото на РС, че на снимката, направена по време на самото измерване на скоростта – на л. 10 от делото на РС, има данни за измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може да бъде използвана за еднозначно определяне на скоростта на нарушителя в случай, че в снимката е заснето повече от едно МПС. Системата за измерване на скоростта с техническо средство„ARH CAM S1” работи с лазерен лъч, поради което заснема само автомобила, който е превишил скоростта, поради което е невъзможно да бъде заснет друг автомобил.
Ето защо касационната инстанция намира за голословни твърденията на касатора, че „не е била заснета моята кола“. Както правилно е посочил районния съд, в обжалвания ЕФ е посочено, че заснемането на автомобила и измерването на скоростта е станало с АТС, като е посочен и модела на системата - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, № 11743С0. По делото са представени и изискуемите съгласно нормата на чл.189, ал.8, изр.3-то от ЗДвП доказателства, че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена скоростта на автомобила на касатора, е било сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. на и.д.председателя на Български институт по метрология /на л. 5 от делото на РС/ и от протокол от проверка № 28-С-ИСИС/14.06.2019 г. /на л. 4 от делото на РС/, системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала първоначална и последваща проверка на годността, като е отговаряла на съответните технически изисквания.
Районният съд е потвърдил ЕФ, като е обсъдил всички събрани по делото доказателства, видно от които системата за видеоконтрол на скоростния режим е заснела точно автомобила, собственост на касатора И., заснет е ясно регистрационния номер на автомобила, както и фиксираната скорост на същия автомобил – 154 км/ч., като е бил отчетен толеранс от минус 3%.
Както беше посочено по-горе, техническото средство, с което е засечена скоростта – мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип „ARH CAM S1“ - е конструирана така, че едновременно със засичането на скоростта заснема и автомобила, от която е. Поради което, ако автомобилът не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет, още повече, че жалбоподателят пред РС/сега касатор не ангажира доказателства, които убедително да оборват тези, които са представени от административнонаказващия орган.
Видно от протокола–приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР / на л. 15 от делото на РС/, за деня 16.07.2019 г., пътният участък, на който е била измерена и скоростта на процесния автомобила на жалбоподателя/сега касатор е бил контролиран за времето от 16:15 до 18:00 часа, като установените от системата нарушения на скоростния режим за целия период са били общо 38 броя.
Районният съд правилно е посочил, че макар и да не е наведено възражение в този смисъл, следва да се отрази, че органите на Пътна полиция са нямали задължение да обозначат контролирания участък със знак Е24. Такова изискване е имало съгласно нормата на чл.7, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от МВР (ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.), но считано от 16.01.2018 г. тази разпоредба е била отменена – ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 година, като процесното нарушение е било извършено на 16.07.2019 г., т.е. много след отмяната й.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на А.Г.И., тъй като в качеството му на собственик на автомобила в срока по чл. 189, ал. 5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявил в декларация за друго лице, което да е извършило нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като собственик на автомобила му се налага наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
Производството по издаване на ЕФ е специално, поради което неприложими са и разпоредбите за издаване на АУАН и НП, като след изтичането на 14-дневен срок за представяне на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, издателят на ЕФ не е длъжен да събира допълнителни доказателства относно възражения за авторство по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Доказателства за авторство на административно нарушение, санкционирано с ЕФ, не могат да се събират тепърва и в касационното производство, т.к. съгласно нормата на чл. 220 от АПК касационната инстанция не е съд по фактите.
Отделно нито пред РС, нито пред касационната инстанция наказаният е представил каквито и да било доказателства и възражения относно авторството на административното нарушение.
Видно е, че процесният ЕФ съдържа всички реквизити на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Следва да се посочи, че липсва изискване в ЗДвП за прилагане към ЕФ на снимков материал.
От друга страна в ЕФ се сочат като нарушени разпоредбите на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и разпоредбите на чл.189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, което според касационната инстанция е напълно достатъчно и в съответствие с реквизитите по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
При издаването на обжалвания пред РС електронен фиш са спазени изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г., като е съобразен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система /на л. 15 от делото на РС/, удостоверяващ използването на споменатото мобилно техническо средство на 16.07.2019 г., от който е видно къде е било разположено автоматизираното техническо средство „ARH CAM S1“, в какъв режим е работело същото, посока на задействане.
Ето защо изводите на РС за законосъобразност на ЕФ са правилни, а касаторът релевира същите пороци за отмяна на ЕФ, които са били развити и пред РС, чиито мотиви касационната инстанция споделя.
С оглед правомощията
на касационната инстанция по чл. 218,
ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон.
На основание гореизложеното и чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 92 от 27.04.2020 г., постановено по НАХД № 38/2020 г. на Ловешкия районен съд, втори състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: