Определение по дело №3/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 2010
Дата: 17 юли 2020 г.
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20202100500003
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 януари 2020 г.

Съдържание на акта

        

 

                                                     О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  №2010

 

                                                

                                                     град Бургас ,17.07. 2020 година     

 

 

Бургаският   окръжен     съд ,  гражданска колегия  , в   закрито

 заседание на ......17.07...........................   през

две хиляди и двадесета година ,             в състав :

 

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева 

                                           ЧЛЕНОВЕ:Пламена Върбанова

                                                              мл.с. Детелина Димова

                                                                                             

                     при секретаря..................................................,като   разгледа  докладваното

                       от   съдията    Мариана Карастанчева   в.гр.д. №  3        по описа  за

               2020 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :

 

                                                 Производството е по чл. 248 от ГПК  и е образувано по повод молбата на процесуалния представител  на въззивника – ответник  „Водоснабдяване и канализация „ ЕАД   за допълване на решението  от  11.03.2020 год.постановено по настоящото дело   в частта му за  разноските.Сочи се от молителя ,че такова искане е направил във въззивната жалба и в последното по делото съдебно заседание.

                                                 Съдът на осн.чл. 248 ал. 2 от ГПК е съобщил на насрещната страна за исканото допълване  с указание да представи  отговор в едноседмичен срок .В постъпилия такъв  въззиваемият  оспорва искането ,като навежда съображения за непредставяне на списък на разноските по чл. 80 ГПК ,както и за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение .

                                                 Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

                                                 Разгледана по същество същата е и  основателна.

                                                 С  решението си от 11.03.2020 год. постановено по делото  съдът е отменил решението на Бургаския районен съд по гр.д. № 2999 /2019 год.  и вместо него е отхвърлил  предявените от въззивваемия отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК ,че  ищецът не дължи на ответника-въззивник  поради изтекла погасителна давност  сумата от 596,02 лв. –главница ,лихви върху главницата  ,считано от 12.05.2011 г. до окончателното й плащане  и 125 лв. – разноски  ,за които вземания ответникът се е снабдил с изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4091/2011 г. на БРС и по него е образувано изп.д. № 666/2011 г. по описа на ЧСИ Наско Георгиев

.                                                      При този резултат  съгласно  разпоредбата на чл. 78 ал. 3 от ГПК в полза на ответника   –въззивник    следва да се заплатят от въззиваемия-ищец   направените по делото разноски  пред двете инстанции  .

                                                     По делото пред първоинстанционния съд    е представен  списък на разноските по чл. 80 от ГПК –за направени такива в общ размер от 155 лв. – от които 5 лв. –д.т.за издаване на съдебно удостоверение и 150 лв. – юк.възнаграждение.Пред настоящата инстанция не е представен списък на разноски ,направени пред въззивния съд ,но пропускът на съда да се произнесе по своевременно направеното от страната искане за разноски не се преклудира при липса на представен списък по чл. 80 ГПК, поради което и представянето на списък на разноските не е предпоставка за реализиране на допълване на решението в тази му част. В  отговора на исковата молба  и пред първата инстанция ,както и във въззивната жалба изрично е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. При наличие на  искане и за разноски  и с оглед особения характер на отговорността по чл. 78, ал. 8 ГПК, която не е предпоставена от действителното заплащане на юрисконсултско възнаграждение, както и с оглед законоустановените правила за определяне на размера му (чл. 37 ЗПП вр. НЗПП), така направеното искане следва да бъде счетено и за списък по чл. 80 ГПК, поради което соченото основание за недопустимост на искането по чл. 248 ГПК не е налице.

                 Предявени са отрицателни установителни искове по чл. 124 ал. 1 ГПК  вр.чл. 439 от ГПК –за недължимост на главница  и лихви  Образуваното по въззивната жалба на  въззивника – ответник производство е приключено с окончателно решение ,с което предявените против въззивника искове са отхвърлени . С оглед на това и съобразно своевременно направеното искане в подадения от ответника отговор на исковата молба и във въззивната жалба ищецът  дължи на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., определен по правилото на чл. 25, ал. 2 НЗПП.

                Неоснователно е възражението на ищците, основано на липсата на доказателства юрисконсултско възнаграждение да е било реално заплатено от ответника – съгласно установената последователна практика заплащането на юрисконсултско възнаграждение не е предпоставка за отговорността на насрещната страна по чл. 78, ал. 8 ГПК.

               Неоснователни са и доводите за намаляване на размера на претендираното възнаграждение, обосновани с това, че  юриста не се е явил в съдебно заседание пред въззивната инстанция и делото не било  с фактическа и правна сложност . Обемът на отговорността по чл. 78 ГПК, вкл. тази по ал. 8, по никакъв начин не може да бъде определян при съобразяване на стоящи извън производството обстоятелства (в случая други дела с еднакъв предмет). Освен това, за разлика от чл. 78, ал. 5 относно разноските за адвокатско възнаграждение, в чл. 78, ал. 8 ГПК не е предвидена възможност за намаляване на юрисконсултското възнаграждение с оглед сложността на спора.

                                              С оглед представените  писмени доказателства /квитанция за внесена д.т. за въззивно обжалване в размер на 50 лв. /,както и обстоятелството ,че ответникът – въззивник се е представлявал от юрисконсулт ,става ясно ,че молителят – въззивник е направил  разноски в размер на 155  лв. –за първата инстанция /съобразно представения списък по чл. 80 ГПК / и 200 лв. – за въззивното производство – от които 50 лв. – платена държавна такса и 150 лв. – юк.възнаграждение –или общо 355 лв.  ,в какъвто именно размер следва да  се уважи молбата им за разноски.

                                                 С оглед на горното Бургаският окръжен съд

 

 

 

                                                О     П    Р     Е     Д     Е     Л     И   :

 

 

 

                                                ОСЪЖДА Б.Х.К. ,ЕГН ********** *** ,със съдебен адрес – чрез адв.С.С. *** ДА ЗАПЛАТИ  на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ „ЕАД ,ЕИК ********* ,със седалище-гр. Бургас ,ул. „Генерал Владимир Вазов „ № 3,кв.“Победа“  сумата 355 /триста петдесет и пет  /лева –направени  от   ищеца разноски по делото пред двете инстанции.

                                                ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  не подлежи на обжалване .

 

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             ЧЛЕНОВЕ :1.

                             

                                                                                                                      2.