Р Е Ш Е Н И Е
№
232
Гр.
Перник, 09.11..2021 година.
В И М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
открито съдебно заседание проведено на двадесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при съдебния
секретар Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов
административно дело № 442/2021 година по описа на съда, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 3, във връзка с ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, във връзка с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „д“ от
Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Р.Н.М., с ЕГН
**********,*** против Решение № КПК – 47 от 11.08.2021 година, издадено от
Директора на Териториално поделение Перник на Националния осигурителен
институт, с което е отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № РВ-3-13-00936545 от
14.06.2021 година на ръководител на контрола по разходите на държавно
обществено осигуряване при Териториално поделение Перник на Националния
осигурителен институт, с което е разпоредено възстановяване на добросъвестно
получено парично обезщетение, поради общо заболяване в общ размер на 2 486.85
лева по 12 /дванадесет/ броя болнични листа от осигурител ****ЕООД за периода
от 06.10.2015 година до 04.09.2016 година.
В жалбата се сочи, че оспореният
административен акт не е мотивиран, тъй като не са посочени фактите, послужили
за издаването му. Твърди се, че са нарушени съществени
административнопроизводствени правила, тъй като на жалбоподателя не е осигурена
възможност да участва в производството, в което са издадени задължителни
предписания № ЗД-1-21-00810384/14.09.2020 година на контролен орган при ТП София
на НОИ. Искането към съда е да отмени обжалваното решение на директора на ТП Перник
на НОИ и потвърденото с него разпореждане на ръководител на контрола по
разходите на ДОО.
В проведеното съдебно заседание на 21.10.2021
година жалбоподателят Р.Н.М., редовно призован, не се е явил. Представляван е
от адвокат Б.В. и адвокат Н.Ц., които са заявили, че поддържат жалбата. Молят
решението на директора на ТП Перник на НОИ и потвърденото с него разпореждане
да бъдат отменени. Заявена е претенция за присъждане на направените разноски
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК.
В проведеното съдебно заседание на 21.10.2021
година ответникът по жалбата – директора на Териториално поделение Перник на
Национален осигурителен институт, редовно призован, не се е явил. Представляван
е от юрисконсулт Е.С., която е изразила становище за неоснователност на
жалбата. Искането към съда е да я отхвърли и да присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за
установено от фактическа страна следното:
По реда на чл. 7, ал. 1 от Наредба за
реда за представяне в Националния осигурителен институт на данните от
издадените болнични листове в Информационната система за електронен обмен на
документи и данни е постъпила информация за издадени на жалбоподателя болнични
листове с № Е20153326545 за периода от 06.10.2015 година до 05.11.2015 година, №
Е20153326646 за периода от 05.11.2015 година до 09.11.2015 година, №
Е20152966318 за периода от 09.11.2015 година до 10.12.2015 година, № Е20154118418
за периода от 10.12.2015 година до 09.01.2016 година, № Е20154118748 за периода
от 09.01.2016 година до 08.02.2016 година, № Е20164509942 за периода от
08.02.2016 година до 09.03.2016 година, № Е20164925279 за периода от 09.03.2016
година до 08.04.2016 година, № Е20165627266 за периода от 08.04.2016 година до
08.05.2016 година, № Е20165627267 от 08.05.2016 година до 07.06.2016 година, № Е20165971905 за периода от
07.06.2016 година до 07.07.2016 година, № Е20166261786 за периода от 07.07.2016 година
до 06.08.2016 година и № Е20166261918 за периода от 06.08.2016 година до
05.09.2016 година, всички от осигурител с ЕИК ********* – ****ЕООД, в
последствие – ****ЕООД.
Във връзка с всеки от посочените
болнични листове и в съответствие с изискването на чл. 4, т. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и
помощи от държавното обществено осигуряване, осигурителят е представили удостоверения –
приложение № 9 към чл. 8, ал. и чл. 11, ал. 1 от Наредбата.
На основание чл. 41, ал. 1 от КСО и при
спазване на правилата на раздел ІІІ – Изчисляване на паричните обезщетения и
помощи от Наредба за паричните обезщетения и помощи от ДОО за ползвания отпуск,
поради временна неработоспособност, е определен дневен размер на обезщетението
от 24.4032 лева. За целия период от общо 228 дни на жалбоподателя е изплатено
обезщетение в размер на 5 563.94 лева. За изчисляването му са взети предвид
данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени от осигурителя ****ООД, ЕИК **** за
периода от 02.02.2015 година до 31.08.2015 година.
Във връзка с постъпил сигнал с вх. № 1043-21-1283#12/22.01.2020 година, със Заповед №
ЗР-5-21-00726561/25.02.2020 година на ръководителя на контрола по разходите на
ДОО е възложена проверка по разходите на държавно обществено осигуряване на
осигурителя ****ООД от контролен орган при ТП София на НОИ. Проверката е
приключила с констативен протокол № КВ-5-21-00810391/14.09.2020 година. В него
е отразено, че осигурителят ****ООД е вписан в търговския регистър на
24.06.2009 година. На 30.07.2014 година е вписана промяна в собствеността на
капитала му, с едноличен собственик И.Б.Д.. Публикувани са финансови отчети с
нулеви данни за 2009 година, 2010 година, 2012 година и 2013 година. За периода
от 01.01.2015 година до 31.12.2019 година дружеството не е подавало годишни
данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО. Няма регистрирано фискално устройство,
няма данни за регистрирани обороти и няма регистриран търговски обект. След
01.01.2015 година осигурителните декларации за лица по трудови правоотношения
са подавани по електронен път с КЕП. Титуляр на електронния подпис е управителя
и собственик на капитала И.Б.Д.. Същият е търсен на постоянния и настоящия
адрес и не е открит. По данни на съседи се намира извън територията на
страната. При извършена проверка в информационния масив е установено, че след 02.02.2015
година дружеството е подало уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за сключени
трудови договори с 30 лица, като 10 от тях не са прекратени към момента на
проверката. За тези лица са подавани данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода от
месец 02.2015 година до месец 07.2020 година. През този период не са правени
осигурителни вноски. До всички лица, за които са подавани данни по чл. 5, ал. 4
от КСО са изпратени писма за даване на обяснения. Писмото, адресирано до жалбоподателя
е върнато – невръчено. За него са подавани данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО
за периода от 02.02.2015 година до 31.08.2015 година за осигурителен доход в
размер на 800 лева. Уведомление за прекратяване на трудовия договор е подадено,
считано от 01.09.2015 година.
Въз основа на така направените
констатации са издадени задължителни предписания № ЗД-1-21-*********/14.09.2020
година на контролен орган на ТП София на НОИ, с които осигурителят ****ООД е
задължен да заличи данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подавани от него за общо 30
лица, сред които под № 26 и жалбоподателя Р.Н.М. за периода от 02.02.2015 година
до 31.08.2015 година.
Видно от приложената справка
„Отхвърлени данни от регистъра на осигурените лица“, данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени за жалбоподателя от осигурителя ****ООД за периода от 02.02.2015
година до 31.08.2015 година са заличени служебно на 10.03.2021 година.
Извършено е преизчисление на
среднодневния размер на паричното обезщетение за временна нетрудоспособност,
като е определено на 13.4960 лева. Прието е, че неоснователно заплатената на
жалбоподателя сума за ползвания от него отпуск за временна нетрудоспособност от
228 дни е 2 486.85 лева.
При тези факти ръководителят на
контрол по разходите на ДОО при ТП Перник на НОИ е издал Разпореждане №
РВ-3-13-00936545 от 14.06.2021 година, с което е задължил Р.Н.М. да възстанови
добросъвестно получено обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо
заболяване в размер на 2 486.85 лева по 12 броя болнични листа от осигурител ****ЕООД
за периода от 06.10.2015 година до 04.09.2016 година.
Разпореждането е връчено на адресата
му на 05.07.2021 година и същият е подал жалба срещу него с вх. №
1012-13-93/13.07.2021 година.
В срока по чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на Териториално поделение Перник на
Национален осигурителен институт е издал Решение № КПК-47/11.08.2021 година, с
което е отхвърлил оспорването, като неоснователно. Решението на директора на ТП
Перник на НОИ е предмет на съдебен контрол в настоящото производство.
В хода на съдебното оспорване
страните не са ангажирали доказателства.
Предвид така установеното от
фактическа страна, Административен съд – Перник, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание
чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства
провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена от лице по чл. 147, ал. 1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения
административния акт, при спазване на срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТП Перник на НОИ, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Оспореното решение е валидно и
допустимо. Издадено е след надлежно сезиране с жалба вх. №
1012-13-93/13.07.2021 година, по реда на чл. 117, ал. 1 от КСО и в срока за обжалване по чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО. Постановено е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО.
Издадено е от компетентен орган
съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директор на Териториално поделение Перник на
Националния осигурителен институт. Обективирано е в посочената в същата разпоредба
писмена форма и отговаря на изискването за мотивираност. От обстоятелствената
част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган споделя
извода на издателя на административния акт за наличие на предпоставките по 114,
ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на добросъвестно получена сума за
обезщетение за ползван отпуск за временна неработоспособност. В производството
по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени
нарушения на административно – производствените правила, представляващи
основание за отмяната му. Решението е и материално законосъобразно.
Правилно Директорът на Териториално
поделение Перник на Националния осигурителен институт е приел, че
разпореждането, предмет на контрол е издадено от компетентен административен
орган. Съгласно чл. 114, ал. 3 от КСО това е длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. В
настоящия случай Разпореждане № РВ-3-13-00936545 от 14.06.2021 година е
издадено от ръководител по контрол на разходите при Териториално поделение
Перник на Националния осигурителен институт, който е материално и териториално
компетентния административен орган да стори това съгласно нормата на чл. 114, ал. 3 от КСО.
Разпореждането е обективирано в
изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание и реквизити. В проведеното административно
производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, представляващи основание за отмяната му. Не е процесуално нарушение
неучастието на жалбоподателя в производството по издаване на задължителни предписания
№ ЗД-1-21-*********/14.09.2020 година на контролен орган на ТП – София на НОИ,
тъй като той не е страна в него. То се развива между контролния орган и
осигурителя. Единствено осигурителят е адресат на издадените задължителни
предписания и само той е надлежно процесуално легитимиран да ги оспорва. В
случая това не е направено. Задължителните предписания са влезли в сила и са
изпълнени по реда на чл. 4, ал.
10, т. 4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 година при наличие на
предвидените в същата норма предпоставки – неизпълнение от адресата им в определения
срок. Въз основа на тях са заличени данните по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени за
жалбоподателя от осигурителя
****ООД, ЕИК **** за периода от 02.02.2015 година до 31.08.2015 година.
Следователно за този период той не е имал качеството осигурено лице по смисъла
на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Заличените данни са за част от периода, който
съгласно чл. 41, ал. 1 от КСО е взет предвид при изчисляване на среднодневния
размер на обезщетението за ползвания от Р.Н.М. отпуск за временна
неработоспособност от 06.10.2015 година до 04.09.2016 година. Затова е налице предпоставката
на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО –представени нови данни, които имат значение за
определяне на размера на обезщетението. Съгласно цитираната норма настъпването
на предвиденото в нея условие има за последица възстановяване на добросъвестно
полученото обезщетение.
В случая при изчисляване размера на
дължимото на жалбоподателя обезщетение на основание чл. 41, ал. 2, т. 1 от КСО
за периода от 02.02.2015 година до 31.08.2015 година е следвало да се вземе
предвид среднодневния размер на минималната работна заплата за този период, а
не подаваните от осигурителя ****ООД данни. Заличаването на последните, води до
извода, че за времето от 02.02.2015 година до 31.08.2015 година Р.Н.М. е бил
неосигурено лице. Затова при спазване нормата на чл. 41, ал. 2, т. 1 от КСО средно
дневното му обезщетение за ползвания отпуск поради временна неработоспособност
правилно е преизчислен от 24.4032 лева на 13.4960 лева. При това положение
неоснователно получената сума за 228 дни е в размер на общо 2 486.85 лева. Това
е и подлежащата на възстановяване сума съгласно разпореждането на ръководителя
на контрола по разходите на ДОО при ТП Перник на НОИ, което е предмет на
проверка за законосъобразност.
Изложеното до тук налага извода за законосъобразност
на посоченото разпореждане. Идентично е становището на контролиращия
административен орган, издал обжалваното решение. Затова същото е правилно и
законосъобразно. Оспорването му е неоснователно и следва да се отхвърли.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се
остави без уважение искането на процесуалните представители на жалбоподателя за
присъждане на направените съдебни разноски.
С оглед изхода от спора и на
основание чл. 143, ал. 4 от АПК в полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд –
Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Н.М., с ЕГН **********,***
против Решение № КПК – 47 от 11.08.2021 година, издадено от Директора на
Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт, с което е
отхвърлена жалбата срещу Разпореждане № РВ-3-13-00936545 от 14.06.2021 година
на ръководител на контрола по разходите на държавно обществено осигуряване при
Териториално поделение Перник на Националния осигурителен институт, с което е
разпоредено възстановяване на добросъвестно получено парично обезщетение,
поради общо заболяване в общ размер на 2 486.85 лева по 12 /дванадесет/ броя
болнични листа от осигурител ****ЕООД за периода от 06.10.2015 година до
04.09.2016 година, като неоснователна.
ОСЪЖДА
Р.Н.М., с ЕГН **********, от гр. Перник, ул. ****да
заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия:/п/