Решение по дело №409/2018 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 183
Дата: 31 май 2018 г. (в сила от 16 октомври 2018 г.)
Съдия: Даниела Колева Николова
Дело: 20185640200409
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

    183                31.05.2018 г.            град Хасково

         

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,Втори наказателен състав,

на    тридесети  април през две хиляди и  осемнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                      Съдия: Даниела Николова

секретар: Цветелина Станчева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 409 по описа на Районен съд - Хасково за 2018 г.

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

            Образувано е по жалба от РС-ТРАНСПОРТ ООД, представлявано  от Радко А. Радев,чрез адв.Боряна Делчева, срещу Наказателно постановление № 45-0000041/01.03.2018г. на   Началник ОО”АА”-Хасково, с което за нарушение по чл.57, ал.1 от  Наредба №11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари  на МТС, съответно на осн.чл.96г, ал.1, предл.2 от ЗАвП, на жалбоподателя е наложено административна  санкция – имущуствена санкция в размер на 3000 лв. Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателя, поради което го обжалва в срок. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на НП,което  било издадено в противоречие и в нарушение на процесуалния и материалния закон.   Моли съда да отмени атакуваното НП.

            Ответникът по жалбата, редовно уведомени се представлява лично от Началник ОО”АА”-Хасково,който  оспорва жалбата и намира, НП за законосъобразно, като иска съдът да го потвърди. Изнася подробни мотиви в представеното писмено становище.

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

             На 01.11.2017г. в офиса на жалбоподателя по седалище и адрес на управление гр.Хасково,  ул. "Македония" № 10 е извършена комплексна проверка на дейността на фирмата свързана с транспортната и дейност – международен превоз на товари. При тази проверка контролните органи в лицето на св.Д.П. и В.В.  установили, че  на 29.09.2017 г. в гр. Хасково на ул. "Македония" № 10, ет. 1, ап. 1, лицензираният превозвач "РС-ТРАНСПОРТ" ООД, притежаващ лиценз на Общността № 0889 за международен автомобилен превоз на товари, валиден до 31.12.2026 г. е допуснал извършването на международен превоз на товари с водач К. С. И.,ЕГН -********** с трудов договор № 224/15.02.2012 г., управлявал МПС марка "***" с peг. № *******, собственост на "РС-Транспорт" ЕООД, който не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Нарушението се установявало  от CMR от 28.09.2017 г., график за работата на водача от 29.09.2017 г., разпечатка от картата на водач от 29.09.2017 г. ,както и от справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите от 26.10.2017г.  С оглед на това, на „РС- Транспорт „ООД , град Хасково е съставен на същата дата, на която била извършена проверката   – 01.11.2017 г., в присъствие на упълномощено от законния  представител на дружеството лице Гергана Янакиева  от свид.  Д.П.  е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 222121 за деяние, извършено на 29.09.2017 г., квалифицирано като нарушение по чл.7а, ал.2, предл.3 от ЗАвт.Пр., вр.чл.152,ал.1,т.2  от ЗДвП. АУАН е  предявен  и  връчен екземпляр от него  на упълномощеното лице , като в него  не е направено възражение по констатациите.          Възражения срещу съставения акт не са постъпили и допълнително в  рамките на законоустановения срок от съставяне на АУАН.

          При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение,като е  дадена нова правна квалификация на нарушението - чл.57, ал.1 от  Наредба №11 от 31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари  на МТС.  

                       Изложената  фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели Д.П. и В.В.   , чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложените в АУАН и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти,констатирани в хода на извършената проверка , поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

                        При така установените факти съдът намира от правна страна следното:            

                        Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 108 от 19.11.2002 г., в редакцията й към датата на твърдяното нарушение,  лицето по чл. 2, ал. 1 от същата наредба  допуска до управление на превозните средства за международни превози на пътници и товари само водачи, които са психологически годни. Според чл. 96г ал.1  от Закона за автомобилните превози,в редакцията от ДВ бр.9 от 26.01.2017г. /действаща към момента на нарушението/, който   назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв. Следователно деянието, за което е наложена на дружеството - жалбоподател административна санкция е обявено от закона за наказуемо.

                           При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му на упълномощен  представител на дружеството – жалбоподател,на който  е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. Със съставяне на АУАН на 01.11.2017 г. са спазени  давностните срокове по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН - както тримесечния, започващ да тече от установяване на нарушението, на която дата следва да се приеме, че е открит и нарушителя –01.11.2017  г., така и едногодишния  срок - от извършване на нарушениетопоред съда  описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено.Налице са  фактически изложения  в АУАН за управление от страна на водач , без той да е психологически годен  на  съответно МПС,което   извършва  международен превоз на товари,като отговорността на дружеството е  ангажирана за допустителство,чиято  дата и място на извършване са ясно посочени в акта ,който не страда от твърдяните пороци по чл.42 т.3 от ЗАНН.   Не представлява съществено процесуално нарушение липсата на описание на маршрута по  който е допуснато от страна на дружеството да се управлява МПС от водач,който не притежава валидно удостоверение за психологическа годност  при изричното твърдение за извършване на  международен превоз на товари,който   е въпрос на доказване в съдебното производство . Следва да се отбележи, че процесуалните нарушения са съществени само ако са довели до реално накърняване на процесуалните права на санкционираното лице, а в случая непрецизността е само формална.   На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, видно от представените доказателства в тази насока, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му и  по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити, като в случая не са налице визираните от жалбоподателя  пороци в  дадената правна квалификация, от гледна точка на приложената   наказваща норма в санкционния акт. В тази насока следва да се има предвид, че правилно, с оглед събраните данни при извършената проверка, АНО  е възприел факта на осъществяване на управление от водач, който към момента на извършване на международния превоз не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност и е подвел тези факти като нарушение по   чл. 57, ал. 1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, издадена от Министъра на транспорта и съобщенията, осъществено от превозвача „РС- Транспорт ” ООД, град Хасково, като лице по чл. 2, ал. 1 от същата наредба, явяващо се адресат на задълженията по нея. Правната  квалификация на нарушението  е допустимо да се извърши от АНО с оглед на правомощията му ,дадени с разпоредбата на  чл.53, ал.2 от ЗАНН.В съответствие с процесуалните правила, наказващият орган е приложил като относима в случая санкционната норма на  чл. 96г ал.1 от ЗАвП,в редакцията и от ДВ бр.9 от 26.01.2017г. Цитираната разпоредба предвижда налагането на административна санкция на всяко административно-наказателноотговорно лице, респ. субект на нарушение за допускане до управление на  водач на автомобил, с който се извършва превоз на пътници или товари,който не отговаря на законовите и подзаконови изисквания .

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че дружеството "РС- Транспорт „ООД на 29.09.2017 г.  е допуснало до управление на МПС за извършване на международен превоз на товари ,което не отговаря на изискванията за психологическа годност. В конкретния случай се установява, че на посочената в АУАН и наказателното постановление дата 29.09.2017 г. е била извършвана дейност от превозвача - "РС- Транспорт" ООД, съгласно предмета на дейност на дружеството - международен превоз на товари с товарен автомобил марка „***“  с рег. *******, като в тази връзка към преписката е приложено копие  от  извлечение от картата на водача  , видно от която на посочената дата той е управлявал процесния автомобил. Понятието "международен превоз" е дефинирано в §1, т.14 от ДР на ЗАвП като превоз на товари или пътници, при който се преминава през държавна граница. От приложеното по делото копие от международна товарителница ЧМР /в превод на български/  се установява, че водачът К. И.  е осъществявал превоз на стоки от гр.Сен Кантен Фалавие, Франция гр.Рекем ,Белгия  , извършването на който безспорно е било свързано с преминаване през държавни граници. При това положение не съществува съмнение, че извършваният от жалбоподателят превоз е представлявал международен превоз на товари по смисъла на цитираната допълнителна разпоредба, при което, с оглед разпоредбата на чл. 57 ал.1  от Наредба № 11  превозвача  не е следвало да допуска водача ,без   удостоверение за психологическа годност на водача. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от санкционираното лице, че такъв документ не е бил наличен към момента на проверката.  Видно е, че към датата на осъществения превоз водачът К. И.  е бил назначен на длъжност шофьор международни превози, като към тази дата същият не е разполагал с удостоверение за психологическа годност/то е било валидно до 13.03.2017г./ Следователно се установява категорично, че на описаната в АУАН и наказателното постановление дата водачът К. И.  действително е извършвал дейност за превозвача "РС- Транспорт " ООД по международен превоз на товари, без да има удостоверение за психологическа годност. Ето защо и съдът намира, че е налице действително осъществено нарушение на нормата на  чл. 57 ал.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари  от страна на дружеството - превозвач, доколкото е допуснало  до  осъществяване на дейността си  водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност.Съгласно нормата на чл. 5 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания психологическата годност се установява с психологическо изследване. Съгласно чл. 7 от последно посочената Наредба всяко психологическо изследване завършва със заключение за психологическа годност, като при положително заключение от психологическото изследване на изследваното лице се издава "Удостоверение за психологическа годност" (приложение № 1 от Наредбата), а при отрицателно заключение от психологическото изследване на изследваното лице не се издава документ. Следователно, психологическата годност на водача се удостоверява с надлежно издадено удостоверение за психологическа годност, като предвид установеното обстоятелство, че в конкретния случай превозвачът е извършвал дейност с водач, за когото няма такова удостоверение, правилно е направен извод и от актосъставителя, и от наказващия орган, че е налице несъобразяване от дружеството- превозвач с изискванията за психологическа годност. Следователно и като не е проконтролирало последното задължение, дружеството е допуснало и осъществило международен превоз на товари с водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност.    Поради това, обосновано и в съответствие с материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя в посоченото му качество, като не е допуснато нарушение от наказващия орган и в дейността по индивидуализиране на административната санкцията, съобразно установения  размер , предвиден в наказващата норма в хипотезата, когато се ангажира отговорността на юридическо  лице  за допустителство в съответствие и с  общата норма на чл.10 от ЗАНН.

От друга страна извършеното  административно нарушение  не може да се  третира  като маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Предвид факта, че нарушения от подобен вид засягат изрично регламентиран ред за извършване на международен   превоз , съдът намира, че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не може да не бъдат санкционирани, респективно правилно в случая е ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за които законодателя е предвидил налагане на санкция Поради това няма как извършеното деяние да бъде отнесено към хипотезата на маловажния случай по смисъла на чл. 28 от о изложените съображения НП следва да бъде потвърдено.

          Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 45-0000041 от 01.03.2018 г. на Началник ОО“АА“ – Хасково.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Съдия: /п/ не се чете.

 Вярно с оригинала!

Секретар: Ц.С.