МОТИВИ към Присъда №
202/17.09.2018г. по НЧХД № 1695/2017г. по описа на ПРС - ХХІІІн.с.
С тъжба от 16.03.2017г. И.М. *** е повдигнала
обвинение срещу В.А.Б. ЕГН ********** *** за това, че в условията на
продължавано престъпление - на
27.09.2016г. и на 17.10.2016г. в гр. Пловдив, като длъжностно лице – з. А. с. в
ОУ „Д.Т.” гр. Пловдив, при и по повод изпълнение на службата й, е приписала
престъпление на И.М.Ч. в качеството й на длъжностно лице – д. на ОУ „Д.Т.” гр. Пловдив – длъжностно
присвояване, като клеветата е разпространена чрез сигнал от 27.09.2016г. и чрез
печатно произведение – вестник „Марица” бр. 236/17.10.2016г. – престъпление по
чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2, т.3 и т.4 вр. чл.147 ал.1 от НК.
Тъжителят поддържа така повдигнатото
обвинение, като моли съда да наложи на подсъдимия наказание, отговарящо на
целите по чл.36 от НК.
Подсъдимата В.А.Б. не се признава за виновна,
дава обяснения по случая.
На основание чл.84 и следващите от НПК е приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес граждански иск, предявен от И.Ч. против
подсъдимата Б. за сумата от 30 000лв., представляваща обезщетение за
причинените на първата неимуществени вреди от престъплението по чл.148 от НК,
вменено във вина на подсъдимата, ведно със законната лихва от датата на деянието
до окончателното й изплащане. Ч. е конституирана като граждански ищец по делото
и лично, както и чрез повереника си по делото адв. Н., поддържа изцяло така
предявената претенция, която моли да бъде уважена.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Подсъдимата
В.А.Б. е родена на ***г***, б, българска гражданка, омъжена, неработеща,
неосъждана, с ЕГН **********.
Подсъдимата Б. и
частният тъжител Ч. се познавали, тъй като и двете работели в ОУ „Д.Т.” гр. Пловдив, като подсъдимата
заемала длъжността З.А.С. в същото училище.
От 17.08.2015г.
тъжителката спечелила конкурс и заела, както и досега, длъжността д. на
учебното заведение. В това си качество Ч. взела решение да
съкрати щата „З.А.С.”.
На 27.09.2016г. подс. Б. подала сигнал до Министър – председателя на
страната, с копие до: Директора на АДФИ гр. София, АДФИ гр. Пловдив, Омбудсмана
на Р България, кмета на гр. Пловдив, Окръжна прокуратура – гр. Пловдив,
Министъра на образованието и науката, Началника на РУО гр. Пловдив,
Председателя на Сметната палата, ОКС на СБУ към КНСБ гр. Пловдив. В същия
подсъдимата поискала да се извърши пълна проверка дали са извършвани нарушения
и какви са те, като в 18 точки изброила действия на тъжителката, които считала
за такива „в противоречие със закона и добрите нрави”. В т.11 от сигнала
подсъдимата посочила, че преди празника на училището – 29.04.2015г., лицето,
което доставяло плодове и зеленчуци по програма „Училищен плод” й оставила
кафяв плик А4, запечатан с тиксо, като помолил да се предаде на директора
казвайки, че това е спонсорство от фирмата за празника на училището. На
оперативката в 9.00часа с администрацията и тъжителката, подсъдимата предала
пред всички пакета с пари, както и думите на оставилото го лице и Ч. го
оставила настрани. Според Б. тези пари трябвало да се внесат в касата на
училището с акт за дарение, но това не се случило, като посочила, че
„госпожата, спазвайки законите на държавата просто си ги прибра за себе си.”
Малко след подаване на горепосочения сигнал подсъдимата се срещнала с
журналист от в. „Марица” гр. Пловдив – свидетелката Е.К. – Я, пред която
твърдяла, че има извършени нарушения от страна на директора Ч. в
административен и финансов аспект. Във връзка с последното отново повторила
твърденията си от подадения сигнал относно получения от нея кафяв плик. На
17.10.2016г. в брой 236 на същия вестник била публикувана статия със заглавие
„Училище си нае адвокат на заплата, а закрива щата на завеждащия
административната служба, заради недостиг на средства”. В последната, освен
останалата информация било отразено и следното, като цитат на думи на
подсъдимата : „на празника на училището лицето,
което доставя плодовете и зеленчуците ми остави кафяв плик, запечатан с
тиксо, и помоли да се предаде на директорката като дарение на фирмата, разказва
жалбоподателката /В.Б./. Тя предала пред всички пакета с пари на Ч.. Те обаче
така и не постъпили в касата с акт за дарение.”
В резултат на подадения от подсъдимата Б.
сигнал били предприети редица проверки от компетентните институции на дейността
на частния тъжител, включително и от Окръжна прокуратура гр. Пловдив. С
Постановление от 09.11.2016г. прокурор при последната отказал да образува
досъдебно производство против тъжителката за извършено престъпление по чл.201
от НК и по чл.282 ал.1 от НК, поради липса на данни за извършено престъпление.
В същото се посочва, че по повод подадения от подсъдимата сигнал е извършена
проверка, в хода на която се установило, че във връзка с твърдението за
получено дарение са снети писмени обяснения, видно от които д. системно
получава плик, съдържащ фактури, които след подпис от нейна страна се връщат
обратно на фирмата, доставчик на плодове и зеленчуци. Представителят на фирмата
и самата Ч. категорично отричали да е имало предаване на парични средства между
тях и то чрез Б..
Гореописаната
фактическа обстановка се установява по категоричен начин на първо място отчасти
от обясненията на подсъдимата В.А.Б., в които тя разказва подробно за
протеклите събития, като не отрича, че действително е подала посочения сигнал и
е говорила с журналист от в. „Марица”, и изложила горепосочени твърдения.
Възприетото от съда се подкрепя и от показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели Е. Х К.-Я, Й. Б М., Т.А.Т., С. С Н., З.И.Ж., Ц. Й
А., Т.И.Р., както и от приобщените по делото писмени доказателства-сигнал от
27.09.2016г., Постановление на Окръжна прокуратура гр. Пловдив от 09.11.2016г.,
прокурорска преписка № 9474/2016г. по описа на Окръжна прокуратура гр. Пловдив,
брой на в. „Марица” 236/17.10.2016г., трудови договори и длъжностни
характеристики на подсъдимата и на частния тъжител, Заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение на Б., свидетелство
за съдимост.
Съдът кредитира и
като цяло възприема обясненията на подсъдимата Б. и показанията на свидетелите
К.-Я, М., Т., Н., Ж., А. и Р., като счита посочените гласни доказателства за
логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, в голямата си част в синхрон
помежду си, отговарящи на приобщените по делото писмени доказателства. В така
цитираните гласни доказателства се констатира почти пълно припокриване относно
обстоятелствата, предхождащи инкриминираните събития, подаването на сигнала и
разговора с журналист от в. „Марица”, както и последствията от това.
На практика в
целия приобщен доказателствен материал, а и между страните по делото, не
съществува спор или несъответствие върху голяма част от основните факти,
подлежащи на доказване по делото и конкретните събития, протекли преди, по
време и след деянието, вменено във вина на подсъдимата. Така безсъмнено се
установиха датата и мястото на подаване на сигнала и предоставянето на
информация от подсъдимата на журналист от в. „Марица”, както и техния автор –
именно подсъдимата Б. и изложените в тях обстоятелства, също от нея.
Въз основа на гореизложените гласни
доказателства следва безспорният извод, че събитията на инкриминираните дати, а
и след това са се развили именно по описания в настоящите мотиви начин. В тази
връзка както тъжителя в частната тъжба, така и подсъдимата, а и разпитаните
свидетели подробно и еднопосочно описват фактите, че сигналът и изявленията в
статията изхождат от В.Б. и това, че в него тя изложила всички инкриминирани
твърдения.
От друга страна са налице съществени
противоречия в твърденията на подсъдимата и показанията на разпитаните
свидетели, включително и тези на свид. М., относно това какъв е бил повода за подаване
на посочения сигнал и разговора със свид. К.-Я.. По отношение на това
обстоятелство съдът намира, че следва да се довери именно на показанията на
свидетелите. Основание за това схващане на състава е преди всичко както
вътрешната непротиворечивост, последователност и логичност на тези
доказателства, така и преди всичко факта, че изложеното от тях се подкрепя по
един категоричен начин от писмените доказателства по делото. Така твърдението
за предаване на подсъдимата на запечатан с тиксо плик с пари за дарение от
фирмата „Мира Фууд” и прибирането му от тъжителя Ч., вместо отчитане в касата
на училището, напълно се опровергава преди всичко именно от показанията на
представляващите цитираното дружество. Свидетелите Н. и Т. са категорични и
последователни, когато заявяват, че изобщо подобен случай не е имало нито с
подсъдимата, нито с друг служител на училището. Още повече, че подобно
твърдение се опровергава и от останалите свидетели, разпитани по делото. Всеки
от тях, включително и свид. М. заявяват, че не е имало случай, в който на
оперативката на администрацията подсъдимата да е предавала на тъжителката
запечатан плик, за който да е казвала, че е спонсорство от фирмата, доставяща
плодове и зеленчуци, и в последствие този плик да е бил просто прибран от Ч.. В
тази връзка дори свид. М. не твърди подобно нещо, а само разказва за случай, в
който видяла че Б. предава на Ч. кафяв плик, но не може да посочи нито кога е
станало това, нито какво е имало в плика – документи, какъвто обичайно е бил
случая, или нещо друго, а още по-малко говори за предаване на пари. Следва да
се посочи и още, че дори изложеното от Б. да беше факт, а това се опроверга от
събраните по делото доказателства, то отново не бил освободило подсъдимата от
наказателна отговорност, доколкото извършвайки лично инкриминираните действия
по подаване на сигнала и разговора с журналист, излагане в същите на всяко едно
от процесните твърдения, същата го е извършила лично, от свое име и със
собствени действия, за които следва да носи лична отговорност.
Поради гореизложеното и съдът не
кредитира обясненията на подсъдимата Б. в горепосочените им части, като счита
посочените гласни доказателства за заинтересовани и представляващи не обективно
доказателство по делото, а средство за реализация защитната позиция на
подсъдимата по делото.
Във връзка с горното основен момент на
доказване е факта доколко инкриминираните по делото изявления на подсъдимата
осъществяват от обективна и субективна страна състава на вмененото му във вина
престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1
т.2, т.3 и т.4 вр. чл.147 ал.1 от НК, тоест дали те представляват приписване на
престъпление от подсъдимата на частния тъжител по инкриминирания начин. По
отношение на тези факти по делото е необходимо да бъде изследвано съдържанието
на употребените от подсъдимия думи и изрази, отговаря ли изложеното на
твърденията в частната тъжба и накърняват ли те доброто име и чест на
пострадалия. Съставът на престъплението клевета е свързан с разгласяване на
конкретни факти, които са неистински и позорни, недостойни от страна на
общоприетите морални разбирания и предизвикват нееднозначна негативна оценка на
обществото, а също така с приписване на престъпление или приписването му на неизвършено от него
престъпление, т.е неотговарящо на действителността твърдение пред други лица,
че пострадалият е осъществил някакво конкретно престъпление.
Изпълнителното деяние, като основен елемент
от състава на квалифицираната с оглед особеностите на обекта и особеностите на
обективната страна клевета по делото е деецът от свое име умишлено да е
разпространил позорно обстоятелство или да е приписал престъпление. Позорното
обстоятелство е твърдение за съществуване на конкретен факт, свързан от дееца с
личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в
обществото. Неистинността на разгласеното позорно обстоятелство е елемент от
състава на престъплението. При приписването на престъпление деецът твърди пред
трето лице, че пострадалият е извършил някакво конкретно престъпление, което
той в действителност не е извършил. Престъплението винаги и без изключение е
деяние, укоримо от гледна точка на господстващия морал, което винаги
характеризира отрицателно личността на извършителя. Поради това твърдението, че
дадено лице е извършило конкретно престъпление винаги се отразява отрицателно
на доброто име, честта и достойнството на този, за когото се твърди, че е
извършил престъпление. За да е налице състава на престъплението от обективна
страна е необходимо и така приписаното престъпление да не е извършено от
пострадалия. Установяването на противното – че престъплението всъщност е извършено, изключва наказателната отговорност
съгласно чл.148 ал.2 от НК. На следващо място клеветата и под двете й форми е
резултатно престъпление, тоест тя е довършена когато поне една трето лице е
узнало твърдението на дееца за приписаното на пострадалия престъпление, когато
това твърдение е възприето от адресата му. Не е необходимо обаче последният да
е повярвал на дееца или да са настъпили каквито и да било други вредни
последици. не на последно място е необходимо клеветата да е осъществена в
отсъствието на пострадалия, защото съответните твърдения се отправят пред трето
лице.
От субективна страна престъплението е
възможно да бъде осъществено под две форми на вината – пряк и евентуален
умисъл. При първата деецът е сигурен, че твърдението му е невярно или че
приписаното престъпление не е извършено от пострадалия, като целта е
твърдението му да стигне до съзнанието на поне една трето лице. При косвения
умисъл за извършване на клевета деецът може да не е сигурен в действителното
положение, но въпреки това прави съответното твърдение.
При внимателния прочит на вече обсъдените
гласни доказателства по делото се установява, че безспорно на инкриминираните
дати и място подс. Б. е осъществила в пълнота както от обективна, така и от
субективна страна състава на вмененото й във вина престъпление по чл.148 ал.2
вр. ал.1 т.2, т.3 и т.4 вр. чл.147 ал.1 от НК, като в условията на продължавано
престъпление - на 27.09.2016г.
и на 17.10.2016г. в гр. Пловдив, като длъжностно лице – З.А.С. в ОУ „Д.Т.” гр.
Пловдив, при и по повод изпълнение на службата й, е приписала престъпление на И.М.Ч. в
качеството й на длъжностно лице – д. на ОУ „Д.Т.” гр. Пловдив – длъжностно присвояване, като
клеветата е разпространена чрез сигнал от 27.09.2016г. и чрез печатно
произведение – вестник „Марица” бр. 236/17.10.2016г.
В конкретния казус съдът намира, че са
налице и квалифициращите признаци на деянието, вменено във вина на подсъдимата
по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2, т.3 и т.4 от НК, а именно клеветата да е извършена
от длъжностно лице, при и по повод изпълнение на службата му, спрямо длъжностно
лице, разпространена по друг начин и чрез печатно произведение. За наличието на
тези признаци са необходими няколко елемента, а именно от една страна
установяване и доказване на длъжностните качества на страните по делото, факта,
че деянието е извършено при и по повод изпълнение на службата на подсъдимия,
както и приписването на престъпление, което не е извършено, да е станало
достояние на поне още едно трето лице, извън пострадалия и това да се съзнава
от дееца, като не е задължително това да е сторено на публично място.
Настоящият случай е именно такъв. Преди всичко от приложените писмени
доказателства – трудови договори и длъжностни характеристики на подс. Б. и
тъжителя Ч. се доказва тяхното длъжностно качество – съответно З.А.С. и д. на
ОУ „Д.Т.” гр. Пловдив. На следващо място, видно от съдържанието на самите
сигнал и публикация във в. „Марица” става ясно, че подсъдимата предоставя
информация относно получени неправомерно пари от тъжителката именно в
качеството си на длъжностно лице - З.А.С. в ОУ „Д.Т.” гр. Пловдив. Не на
последно място подс. Б. е приписала горепосоченото на тъжителя Ч., отправяйки
сигнала си до редица институции, които вече бяха изброени, а факта, че същите
данни са изнесени и в печатно произведение от само себе си налага извода, че те
ще достигнат до неограничен кръг трети лица – всички потенциални читатели на
вестника.
Предвид всичко гореизложено съдът намира,
че с действията си подсъдимата В.Б. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на престъпления по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.2, т.3 и т.4 вр. чл.147 ал.1 от НК, тъй като в условията на продължавано престъпление - на 27.09.2016г. и на 17.10.2016г. в гр. Пловдив, като
длъжностно лице – З.А.С. в ОУ „Д.Т.” гр. Пловдив, при и по повод изпълнение на
службата й, е приписала престъпление на И.М.Ч. в качеството й на
длъжностно лице – д. на ОУ
„Д.Т.” гр. Пловдив – длъжностно присвояване, като клеветата е разпространена
чрез сигнал от 27.09.2016г. и чрез печатно произведение – вестник „Марица” бр.
236/17.10.2016г.
От субективна страна деянието е
реализирано от страна на подсъдимата при форма на вината пряк умисъл. Б. е знаела
и е била напълно сигурна в това, че Ч. наистина не е извършила приписаното й,
но същевременно категорично е направила инкриминираните по делото заявления, от
чието съдържание не се поражда съмнение в убедеността й в тяхната вярност.
За извършеното от подсъдимата В.А.Б. престъпление по
чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.2, т.3 и т.4 вр. чл.147 ал.1 от НК, се предвижда
наказание “глоба” от 3 000лв. до 10 000лв. и обществено порицание. Видно от
приложеното свидетелство за съдимост същата не е осъждана за престъпление, не е
освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НК, и от
деянието й няма настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на
възстановяване. При наличието на тези материалноправни предпоставки за
приложението на чл.78А от НК, съдът счита, че В.А.Б. следва да бъде освободена
от наказателна отговорност, като й се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ “ГЛОБА”.
При индивидуализация размера на така посоченото наказание, съдът отчита всички
обстоятелства по делото – чистото съдебно минало на дееца, ниската степен на
обществената му опасност, отсъствието на каквито и да било противоправни прояви
до момента. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явява механизма на
реализиране на престъплението – отправяне на сигнал до редица държавно органи,
публично оповестяване на неверните твърдения в обществена медия, злепоставянето
на представител на обществеността, ангажиран с изключително отговорното
призвание да осигурява и контролира правилното възпитание на подрастващите. С оглед на така изложеното, както и предвид
имотно и семейно състояние на подсъдимата, най-справедливо е на В.А.Б. да се
определи и наложи наказание “глоба” в размер, близък до минимално предвидения,
а именно – ДВЕ ХИЛЯДИ ЛЕВА.
По
гражданския иск :
Що се касае до предявения от пострадалата
И.Ч. граждански иск за причинени неимуществени вреди от престъплението по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2, т.3 и т.3 вр. чл.147
ал.1 от
НК в размер на 30 000лв., настоящата
инстанция намира, че същият се явява доказан по основание предвид признаването
на подсъдимата Б. за виновна в реализирането на описаното по-горе деяние по
отношение именно на пострадалата Ч.. Що се касае до размера, в който същият
следва да бъде уважен, то на първо място следва да се отчете характер на претенцията-репариране
на причинените на тъжителката болки и страдания от емоционално естество, както
и дискомфорта в резултат на приписаното й престъпление. С оглед характера на
противоправното посегателство – престъпление против личната чест и достойнство,
както и отчитайки факта на необходимия период на възстановяване от същите, то
се налага извода, че пострадалата е преживяла значителни по характер и
продължителност страдания във връзка с действията на подсъдимата по накърняване
на доброто й име в обществото, изразяващи се в чувство за дискомфорт и срам от
приписаното й от подсъдимата престъпление и то в качеството на директор на
учебно заведение. Още повече, видно от писмените доказателства по делото,
подаденият сигнал е предизвикал редица проверки, в хода на които са били
снемани обяснения от частния тъжител, публикацията във вестника са добили широк
обществен отзвук и това неминуемо е причинило на последната неудобство,
унижение и срам, че е проверявана дали е извършила престъпление от държавни
институции, а същевременно пред обществеността е поставено под съмнение доброто
й име. Предвид всичко изложено и настоящият състав намира, че в конкретния
случай справедливият размер за репариране на преживените от гражданския ищец и
частен тъжител болки и страдания от престъплението по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.2, т.3 и т.4 вр. чл.147
ал.1 т.2 пр.2-ро от НК се явява сумата
от 5 000лв. Поради това и подсъдимата В.А.Б.
следва да бъде осъдена да заплати на И.М.Ч. сумата от 5 000лв., като
обезщетение за причинените на последната неимуществени вреди от деянието по чл. 148 ал.1 т.2, т.3 и т.4 вр. чл.147 от НК, ведно със
законната лихва от датата на същото – 17.10.2016г. до окончателно изплащане на
сумата. В останалата му част
предявеният от пострадалата против подсъдимата граждански иск за разликата над
горепосочената сума от 5 000лв. до пълния му претендиран размер от
30 000лв. следва да бъде ОТХВЪРЛЕН като НЕДОКАЗАН.
По делото няма приложени веществени
доказателства.
Предвид признаването на подсъдимата за
виновна по повдигнатото й обвинение по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.2, т.3 и т.4 вр. чл.147 от НК, то на
основание чл.189 ал.3 от НПК В.А.Б.
следва да бъде осъдена да заплати на И.М.Ч. сумата от 12лв., представляваща
направените от последната разноски по делото за държавна такса. на следващо
място, на основание чл.2 от
Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, подсъдимата Б.
следва да бъде ОСЪДЕНА ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПРС и сумата от 200лв.,
представляваща дължимата държавна такса върху уважение граждански иск.
По изложените мотиви съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.