№ 11010
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20241110118745 по описа за 2024 година
Производството е образувано по активно и пасивно субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, ал. 1 Семейния
кодекс /СК/, предявени от И. И. П., ЕГН ********** /баба по майчина линия/,
и Г. С. П., ЕГН ********** /дядо по майчина линия/, срещу М. Г. П., ЕГН
**********, и Д. П. П., ЕГН **********, за постановяване на мерки за лични
отношения с малолетното дете на ответниците - А Д П., ЕГН **********,
както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца в петък от 16:00 ч. до
18:00 ч.; всяка година през лятото по една седмица с преспиване при ищците,
която не съвпада в годишния платен отпуск на родителите; всяка зимна
ваканция по 2 дни с преспиване при ищците.
В исковата молба се твърди, че детето А Д П. е внук на ищците, син на
дъщеря им М. Г. П.. Твърди се, че от месец септември 2017 г. ответниците са
разделени, като след раздялата им дъщеря им се преместила да живее при тях
заедно с детето. През месец февруари 2018 г. ответникът Д. П. П. взел детето
под предлог, че е за няколко дни, като оттогава се прекъснала връзката на
ищците с детето. Посочва се, че е постановено вляло в сила съдебно решение
относно родителските права и режима на лични контакти по отношение на
детето, но въпреки същото, ищците нямат никакъв контакт с детето. Твърди
се, че видели за кратко детето на 12.01.2021 г. и на 15.09.2023 г. Поддържа се,
че липсата на контакт с детето наранявало емоционално ищците и че в интерес
на детето е да общува с бабата и дядото по майчина линия. По изложените
доводи се прави искане за постановяване на съдебно решение, по силата на
което да бъде определен режим на лични отношения между ищците и детето
1
на ответниците, съобразно посочения такъв в исковата молба.
Ответницата М. Г. П. не е подала отговор на исковата молба. В открито
съдено заседание се явява.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. П. П. оспорва исковете. С влязло в
сила на 15.09.2020 г. решение № 4618/29.07.2020 г. по в.гр.д. № 17352/2018 г.
по описа на СГС, упражняването на родителските права по отношение на
детето А П. било предоставено на бащата. Сочи се, че ответниците са
разделени от 2017 г., като оттогава до сега бабата по майчина линия е виждала
детето един път през 2022 г. и два пъти през 2023 г., а дядото само през 2023 г.
за около 30-40 мин. Твърди се, че за посочения период детето не е оставало
само с ищците, те не са проявявали интерес да общуват с него и никога не са
били препятствани от бащата да осъществяват контакти помежду си.
Поддържа се, че между детето и ищците няма абсолютно никаква
емоционална връзка.
Настоящият съдебен състав, като обсъди изложените от страните доводи
и доказателствата по делото съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представените с исковата молба писмени доказателства, ищците
са родители на ответницата М. Г. П., а ответниците са родители на малолетния
А Д П..
Не се спори между страните, а и се установява от приетите и приложени
по делото с отговора на исковата молба доказателства, че с решение №
4618/29.07.2020 г. по в. гр. д. № 17352/2018 г. по описа на СГС, влязло в
законна сила на 15.09.2020 г., упражняването на родителските права по
отношение на детето А е предоставено на бащата, респ. на майката е
определен режим на лични отношения /л. 23-38/.
Видно от социален доклад от ДСП-Батак /л. 74-77/, ищците живеят на
територията на общ. Батак – притежават къща на адрес: гр. Батак, ..., и къща-
вила на адрес: гр. Батак, вилна зона ..... Отчетено е, че И. и Г. П.и са
пенсионери, разполагащи със свободно време, които са споделили, че за
последните 6 години са виждали детето 3-4 пъти, като срещите са били за
кратко в присъствието на майката и бащата. Социалните работници са
застъпили становище, че И. и Г. П.и притежават необходимия капацитет,
ресурс за отглеждане на детето, когато то им гостува в гр. Батак и отлични
жилищни, и битови условия.
От социалния доклад на ДСП-Възраждане, изготвен след посещение на
адреса по местоживеене на малолетния в гр. София и проведен разговор с
бащата и детето, се установява грижи за А да полага ответникът Д. П. П., с
подкрепата на бабата и дядото по бащина линия /л. 86-89/. Детето е ученик в
2
шести клас към 92 ОУ „Д. Талев“, посещава уроци по математика и тенис. А е
споделил, че рядко е виждал баба си и дядо си по майчина линия, когато те
преди време идвали в гр. София, но не са правили нищо особено, нищо
интересно, както и че е привързан към своя баща, от когото основно се
отглежда. Детето е разказало, че с бащата се чувства спокоен, а майка му,
когато идвала да го види, само го питала дали ще тръгне с нея, а при отказ се
обаждала в полицията. Бащата е споделил, че за лятната ваканция майката не е
проявила желание да види детето.
В открито съдебно заседание е изслушано детето А, което споделя, че не
иска да се вижда с баба си и дядо си по майчина линия и едва ги познава.
Излага, че баба му е идвала четири пъти, а дядо му – веднъж, но не си спомня
много и няма никакво желание да се вижда с тях, особено след като са го
излъгали в началото на учебната 2024 г. и не могъл да отиде на ски, там където
искал. А разказва, че с дядо си не знае откога не се е виждал, но е много
обиден, тъй като те само го лъжели. Освен това, не искал да се вижда с майка
си и да остават насаме, защото му задава едни и същи въпроси и не му е
приятно.
Изслушани са и родителите на детето. Майката М. Г. П. споделя, че й е
неприятно „това с полицията“, но са я посъветвали хора да води наказателни
дела, с които да се покаже, че детето насила е отчуждено. Излага, че е
психолог и е напълно наясно с последствията върху детската психика и в
последствие върху целия му живот. Майката изразява становище, че на този
етап, ако има насила срещи в гр. Батак, биха били най-малкото неприятни и
притеснителни за детето, но от друга страна и неприятни за родителите й,
които също не искали срещите да бъдат насила. Майката сочи, че баща й
/ищец в производството/ не може да пътува. Счита за подходящо, поне в
началото, контактите да се осъществяват чрез видео разговори, когато има
време за виждане с детето и поне при възможност майка й да присъства.
Разказва, че са „блокирани“, за да не чуват детето. Ищците искали да чуват А,
тя също искала, но нямало как.
Бащата Д. П. П. от своя страна твърди, че насърчавал детето да създава
връзка с баба си и дядо си по майчина линия, но А отказвал, тъй като
контактите с ищците се осъществявали насила, което го разстройвало. Според
бащата, детето още повече се отчуждава от бабата и дядото, колкото и самият
той да се опитва. Сочи, че детето има таблет и категорично отказва да има
телефон. А провеждал разговори с майка си от телефона на бащата.
Последният сочи, че на петгодишна възраст А бил отписан от детска градина,
без негово знание, и заведен в гр. Батак. Детето след известно време
започнало да се крие от майка си и да му звъни, защото не издържало там. А
категорично казвал, че не иска да седи там и иска да се прибере.
3
В производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на
свидетели. Св. К излага, че познава М. отдавна и че всяко лято детето е било
на вилата при баба си и дядо си. Не бил в съседство, но лятото всеки уикенд
ходил и при М.. Знаел, че детето било записано в детска градина в гр. Батак, а
отделно имало прекрасни отношения между А и баба му – постоянно му се
отделяло внимание и среда. Св. Д-К излага, че когато А е бил малък, до
петгодишна възраст, лятно време е бил в гр. Батак, баба му го е обгрижвала.
Ходели по ферми заедно, детето да гледа животни. Св. П., дядо на детето по
бащина линия, излага детето да е пребивавало в гр. Батак около 3-4 месеца, но
му е споделяно, че се е чувствал некомфортно там. Сочи, че майката идвала да
вижда детето – понякога съгласно режима, понякога не идвала.
Прието е по делото и заключение по изготвена съдебно-психологична
експертиза /СПЕ/. Направени са изводи, че детето е психически здраво и има
слаба представа за баба си и дядо си по майчина линия, като експертът не е
констатирал наличие на емоционална връзка между Алексъндър и
прародителите. Вещото лице излага, че самостоятелен контакт на детето с
ищците е почти немислим, тъй като са напълно отхвърлени от него и детето
изпитва тревожност дори при хипотетична възможност за срещи с тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
С разпоредбата на чл. 128 СК е признато самостоятелно право на бабата и
дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им
определи мерки на лични отношения с него, като единственото предвидено
условие е - това да е в интерес на детето. В интерес на всяко дете е да расте в
нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от
майчина и бащина страна, тъй като по този начин детето получава възпитание,
подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отношенията
между баба и дядо от една страна и внук от друга са от изключително значение
и за двете страни. Обичайно между тях съществува специална връзка, тъй като
по принцип бабата и дядото притежават опит, знания и желание да полагат
грижи за отглеждане и възпитание на внуците си, а внуците ценят и се радват
на тяхното добро отношение. Съобразно ангажираните по делото
доказателства, за съда е налице задължение за всеки отделен случай, да
определи мерките за лични отношения, след преценка на конкретния интерес
на детето. В съдебната практика понятието „интерес на детето" се определя
като осигурена възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и
спокойна среда, заобиколено от близки хора, по начин, който предпоставя
неговото нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и
социално развитие и му създава условия за съобразено с нуждите и
наклонностите му образование и възпитание, така че то да се подготви за
4
живота като отговорна и самостоятелна личност. В § 1, т. 5 от ДР на Закона за
закрила на детето е дадено легално определение на понятието "най-добър
интерес на детето" с изброяване на обстоятелствата, които във всеки случай
следва да бъдат съобразени. В § 1, т. 5 б. "г" от ДР на Закона за закрила на
детето, изрично е посочено, че следва да се отчита не само "опасността или
вредата, която е причинена на детето", но и всяка опасност или вреда, която
"има вероятност да му бъде причинена".
При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с
прародител следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото му на
физическо и емоционално развитие, отношението му към прародителите,
техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да
оказват за развитието на неговата личност.
От показанията на свидетелите К и Д-К, преценени по реда на чл. 172
ГПК, които съдът кредитира като обективни и непротиворечиви в частите, в
които възпроизвеждат непосредствени впечатления за относимите по делото
факти, се установява, че детето А, родено на 09.10.2012 г., до навършване на
петата си година е пребивавало през летните месеци в дом на ищците в гр.
Батак, като бабата И. е полагала грижи за малолетния.
Към настоящия момент А е в подрастваща възраст и липсва каквато и да
била емоционална връзка между него и ищците. Още в исковата молба бабата
и дядото посочват, че от 2018 г. (т.е. вече около 7 години, което е по-голямата
част от съзнателния живот на детето) връзката им с внука е прекъсната.
Ирелевантни са в случая причините за прекъсването на тази връзка – дали по
вина на бащата, който бил отчуждил детето, както се твърди, дали поради
географската отдалеченост и т.н. При всяко положение страните заявяват, а и
това се потвърждава от всички събрани гласни доказателства, че детето почти
не осъществява комуникация с баба си и дядо си по майчина линия. Нещо
повече, самото дете при изслушването му в открито съдебно заседание
изразява нежеланието си да се вижда с тях, твърдейки че (почти) не ги
познава. В заключението по приетата по делото и неоспорена от страните СПЕ
вещото лице излага, че детето няма изградена актуална представа за дядо си
Г., разпознава го като име, но не знае нищо за същността му. Експертът сочи,
че по отношение на бабата И. детето се чувства подведено и излъгано от нея,
защото тя категорично и убедително му обещала, че ще говори с майка му да
подпише документа да отидат на ски в Австрия, но го е излъгала. Посочено е,
че А няма положително отношение към бабата, защото, когато си говорят, тя
го кара да идва при тях в гр. Батак, а той не иска. Вещото лице предлага
режим на лични отношения, който евентуално би бил подходящ за детето, като
изрично се посочва, че такъв е възможен само при възстановяване на
емоционалната и доверителна връзка между ищците и детето.
5
В полза на всяко дете е да има пълноценни лични отношения с роднините
си, но преди всичко следва да се държи сметка спазен ли е интересът на
детето. В заключението на вещото лице е изтъкнато, че това е в общия случай,
но в конкретния самостоятелният контакт между бабата и дядото с детето е
немислим, тъй като последните са напълно отхвърлени. Отбелязано е, че
детето видимо се напряга при разговори относно срещи с баба си и дядо си и
категорично отхвърля предложението за срещи с тях – отказва дори да се чуе
и види с тях дистанционно, в защитена видео конферентна среда (отговор на
въпрос № 5). Експертът сочи, че А би приел срещи с ищците само ако е заедно
с баща си и по възможност майка му да не е там, както и че се страхува отново
да бъде задържан в гр. Батак за дълго време. Определянето на самостоятелен
режим на лични отношения на ищците с детето на този етап от развитието му,
преди възстановяване на нормалните отношения между детето и
прародителите, би поставило малолетния А в неоправдан риск.
Допълнителен аргумент за този извод е и обстоятелството, че ищците се
намират в различно населено място, а е отделено и като безспорно по делото,
че Г. П. е във влошено здравословно състояние. Майката на детето в
проведеното открито съдебно заседание споделя, че наистина баща й не може
да пътува, както и че осъществяване срещи насила в гр. Батак биха били
неприятни и притеснителни за детето и родителите й.
Следва да се сподели изложеното от експерта, че от психологична гледна
точка е добре детето да познава произхода си от родители, баби и дядовци, тъй
като това му дава възможност за опознаване на генетичния си потенциал и
евентуално бъдещо развитие (отговор на въпрос № 8 от СПЕ). Не следва да
бъде отречен контактът между детето и неговите прародители изначално, но
преди определянето на самостоятелен режим на лични отношения е
необходимо първо да бъде изградена емоционална основа. Безспорно в
интерес на детето е да общува с широк кръг роднини (т. 70 от Общия коментар
№ 14 (2013 г.) на Конвенцията за правата на детето на ООН), особено ако
родителите са разделени и живеят на различни места.
От събраните в производството доказателства, взети поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът обосновава извод, че на този етап самостоятелен
режим на контакти с детето, който да осъществяват бабата и дядото по
майчина линия в гр. Батак, не е в интерес на детето. Липсва правна и
житейска логика при отказ на 12-годишно дете да се вижда с баба си и дядо
си, с които не контактува от над 7 години, съдът да определя самостоятелен
режим с преспиване при тях, при все че самият малолетен към момента не
желае това. Майката на детето живее в гр. Батак, съвместно с бабата и дядото,
като режимът на лични контакти между ищците и малолетния им внук може
да се осъществява в дните, през които е определен режим на лични контакти
6
между майката и детето /в този смисъл решение № 275 от 18.02.2019 г. по гр.
д. № 799/2018 г. ІV г. о. ВКС; решение № 139 от 16.04.2014 г. по гр. д. №
6998/2013 г. ІV г. о. ВКС/. Майката е предложила А да осъществява видео
връзка с ищците в режима на личните й контакти с детето /л. 136-гръб/, като
при възможност присъства и ищцата. Вещото лице при устното излагане на
заключението си също отговаря, че макар и детето да отхвърля възможността
да е с майката, бабата и дядото заедно, не е изключено в рамките на контакта
на майката да бъде включена видео връзка с бабата и дядото. В случая майката
е родителят, която следва да положи усилия за възстановяване на доверието
между нея и детето и впоследствие между детето и разширения й семеен кръг.
Присъствие на органи на реда при нежелание на детето да отиде на среща с
майката не спомага за надграждане на емоционална и доверителна връзка
между майка и син, а напротив създава напрежение и нежелание за детето да
контактува както с нея, така и с ищците. В същото време пък бащата следва да
съдейства на детето, като го насърчи да остане с майка си насаме и го
успокои, че няма да бъде откаран и оставен в гр. Батак, от което малолетният
се страхува.
С цел да бъде осигурено спокойствието на детето и за да може връзката
му с бабата и дядото постепенно да се изгради наново, без да се допуска
допълнително травмиране на детето, съдът намира, че контактите им чрез
срещи или видео връзка е необходимо да се осъществяват в контролирана
среда, с оглед разпоредбата на чл. 128, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 8, т. 1 и 2 СК. Въз
основа на горното съдът намира, че следва да бъде определен режим на лични
отношения между ищците и техния внук: всяка трета събота от месеца, която
е в режима на лични контакти на майката, определен с решение №
4618/29.07.2020 г. по в.гр.д. № 17352/2018 г. по описа на СГС, за
продължителност от не повече от три астрономически часа, единствено в
Детски контактен център във Фондация „Център отворена врата“, адрес: гр.
София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № 24, ет. 4, офис 1, тел.: ********** и
**********, e-mail: ***************@*******.***, при следните условия:
всяка една от срещите или видео връзка да се провежда в присъствие на
психолог; продължителността да се определя от ръководителя на Детския
контактен център или от посочен от него експерт-психолог в центъра, който да
уведомява поне три дни предварително бащата Д. П. П., ЕГН **********, за
началния час на всяка от срещите, както и за тяхната продължителност.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че производството
по чл. 128 СК е спорна съдебна администрация на граждански отношения,
основана и на съображения за целесъобразност, поради което съдът не е
обвързан с конкретно претендирания от ищците режим. Исковата молба за
определяне на режим на лични отношения между дядото и бабата от една
7
страна и внук - от друга, с посочен примерен режим, сезира съда да постанови
решение, с което да определи подходящ режим при отчитане интересите на
детето, но не обвързва съда с конкретното искане. В този смисъл,
постановявайки различен от поискания режим, съдът не постановява нещо
извън петитума на исковата молба. Последният трябва да е съобразен на първо
място с интересите на детето, което в случая е проявление на принципното
положение, че при този вид производства съдебната намеса се предприема въз
основа на обществения интерес. Именно първостепенното значение на
интересите на детето, основано на общите принципи за всестранна закрила
правата и интересите на детето, налагат определяне на балансиран и подходящ
режим на лични контакти с неговите баба и дядо. Определеният режим на
прародителите с детето впоследствие може да бъде изменен и надграден, тъй
като решенията по спорна съдебна администрация не се ползват със сила на
пресъдено нещо.
Ответната страна Д. П. П. претендира присъждане на разноски, но
предвид характера на производството на спорна съдебна администрация съдът
намира, че разноски не следва да бъдат присъждани – същите остават в тежест
на страните така, както са направени /Тълкувателно решение № 3/2023 г. от
27.06.2024 г. на ВКС, ОСГК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ по искове с правно основание чл. 128, ал. 1 СК на И. И. П.,
ЕГН **********, и Г. С. П., ЕГН **********, срещу М. Г. П., ЕГН
**********, и Д. П. П., ЕГН **********, за постановяване на мерки за лични
отношения с малолетния им внук А Д П., ЕГН **********, СЛЕДНИЯ
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на И. И. П., ЕГН **********, и Г. С. П.,
ЕГН **********, с детето А Д П., ЕГН **********: И. И. П., ЕГН **********,
и Г. С. П., ЕГН **********, имат право да виждат или да осъществяват видео
връзка с детето А Д П., ЕГН **********, всяка трета събота от месеца, която е
в режима на лични контакти на майката, определен с решение №
4618/29.07.2020 г. по в.гр.д. № 17352/2018 г. по описа на СГС, за
продължителност от не повече от три астрономически часа, единствено в
Детски контактен център във Фондация „Център отворена врата“, адрес: гр.
София, ж.к. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ № 24, ет. 4, офис 1, тел.: ********** и
**********, e-mail: ***************@*******.***, при следните условия:
всяка една от срещите или видео връзка да се провежда в присъствие на
8
психолог; продължителността на контакта да се определя от ръководителя на
Детския контактен център или от посочен от него експерт-психолог в центъра,
който да уведомява поне три дни предварително бащата Д. П. П., ЕГН
**********, за началния час на всеки от контактите, както и за тяхната
продължителност.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9