№ 43089
гр. София, 17.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20251110114839 по описа за 2025 година
като разгледа гр. д. № 14839/2025 г. по описа на СРС, съобрази следното:
провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази
направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.11.2025 г. от
09,45 ч., за което страните да бъдат призовани.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи документи, т.к. договор за паричен заем е
представен с исковата молба, а за останалите документи не се сочат конкретни релевантни за
предмета на спора обстоятелства, които да подлежат на доказване.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Производството е по искова молба от С. Г. К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:
грО. , УЛ.., №.. и настоящ адрес: гр. С.., КВ.., БЛ.., ВХ.., ЕТ.., АП..,, чрез адв. Д.М. срещу
„ХХХ ХХХ“ ООД с ЕИК: ........... със седалище и адрес на управление: гр. С.. , П.К.., Р-Н ..,
УЛ.., № ..,, с която са предявени:
иск с правно основание чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
Договор за кредит № НОМЕР сключен между С. Г. К. и „ХХХ ХХХ” ООД поради
противоречие със закона;
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от 33Д за сумата 242,51 лв.
представляваща платено при липса на основание по клаузата предвиждаща заплащане
на възнаградителна лихва в полза на ответника по договор за заем № НОМЕР ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на искова молба –
14.03.2025 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен атакувания
договор за кредит № ********* за сумата от 1500,00 лева с посочен в чл. 5 годишен лихвен
процент от 32,55% и годишен процент на разходите от 37,52%. Съгласно договора, след
изтичане на неговия срок ищцата следвало да върне 3029,95 лв., като в тази сума били
1
включени и такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит в размер на
524,89лв. и такса за динамично плащане по кредита, в размер на 750,00лв
Поддържа, че процесния договор е изцяло нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1
от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК поради неправилно
посочване на ГПР. В тази връзка твърди, че посочените чл. 9 от договора – ал. 1 и ал. 2
такса за бързо разглеждане на искането и такса за динамично плащане по кредита
представляват такси за отпускане и усвояване на кредит и не е допустимо уговарянето им
съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Поддържа, че посочените клаузи следва да бъдат включени в
ГПР, поради което е налице неправилно посочване на ГПР. Поддържа и че непосочването в
договора на всички компоненти, които формират ГПР създава неяснота за потребителя кои
точно суми се включат в ГПР и колко се оскъпява кредитът. Въз основа съдебната практика
и на Решение на СЕС (С 714/2022г.) поддържа, че неточното посочване на ГПР в договорите
за потребителски кредити се приравнява на непосочен ГПР и влече нищожност на целия
договор на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 22 от ЗПК, поради
нарушение на императивното правило на чл.11, ал.1, т.10 във вр.чл.19, ал.1 ЗПК. Счита, че
освен това търговецът е заблудил потребителя относно размера на ГПР, което е създало
неравноправност по смисъла на чл.143 ЗЗП на уговорката относно размера на ГПР. Твърди,
че е налице заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и 2, т.1 от Закона за
защита на потребителите.
Твърди, че предвид нищожността на договора има правото да иска връщане на сумата,
заплатена в периода от 05.03.2021 г. до 05.01.2022 г. за възнаградителна лихва по договора за
кредит – в размер от 242,51 лева /съгласно уточнителна молба от 19.06.2025 г./.
Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Сочи, че в договора е посочен правилно
приложимият ГПР, както и че същият е изчислен спрямо посочената в закона методика.
Поддържа, че стойността на допълнителните услуги не следва да се включва в размера на
ГПР, тъй като клаузите за предоставяне на допълнителни услуги са индивидуално уговорени
и не са предпоставка за отпускане на кредита. Поддържа, че ищцата е пожелала да се ползва
от допълнителните действия, поради което и таксите за тях не съставляват общ разход по
кредита за потребителя. Оспорва допълнителните действия да са свързани с усвояването и
управлението на кредита.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1, ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор с посоченото в исковата молба
съдържание и наличие на сочените противоречия със закона и наличие на неравноправни
клаузи.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че договорът е
действителен, респ. че оспорените клаузи са валидни и са договорени индивидуално.
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД е да докаже че е заплатил процесната сума в полза на ответника, а в тежест на
ответника е да докаже, че е налице валидно основание за получаването й, съответно
задържане на полученото.
ОТДЕЛЯ за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е заплатил на
ответника сума в размер на 242,51 лева.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
2
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
препис на настоящото определение, а на ищцата и препис от отговора на исковата молба,
ведно с приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3