№ 1912
гр. Варна, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110101298 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание на основание чл. 286, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1
от ЗЗД от „И.“ ЕООД, ЕИК **** със седалище гр. Пловдив срещу „Л.Д.1“ ЕООД, ЕИК ****
със седалище гр. Варна за заплащане на сума в размер 1 750 лева, представляваща разликата
между преведената на ищеца на 25.07 2022 г. сума в размер на 7750 лева. предназначена за
депозиране в Митница - Швеция като транзитна гаранция по договор за превоз от м. юли
2022г., и възстановената от ответното дружество на ищеца на 27.10.2022г. сума в размер на
6000 лева.
В исковата молба се излагат твърдения за договорни отношения между страните, като
ищецът е възложил на ответника да натовари на платформа в гр. Осло, Норвегия закупен от
„И." ЕООД лек автомобил „Хюндай Йоник" и да го превози до гр. Пловдив, България. Това
е станало през м. юли 2022 г. Като обезпечение за транзита до българската митница
клиентът е следвало да осигурят внасянето на транзитна гаранция в Митница - Швеция в
съответния размер, която гаранция впоследствие, след обмитяването на автомобила и
заплащане на дължимия ДДС, се освобождава.
Ищецът твърди, че на 25.07.2022 г. превел по банков път на „Л.Д.1" ЕООД сума в
размер на 9000 лева. Още съшият ден - на 25.07.2022 г. „Л.Д.1" ЕООД върнал обратно на
„И."" ЕООД част от преведената му сума, която част възлиза на 1250 лева. След
разтоварването на автомобила и обмитяването му внесената транзитна гаранция е
освободена, като заплатената за целта сума от ищцовото дружество следва да му бъде
възстановена. На 27.10.2022 г. „Л.Д.1" ЕООД възстановило по банков път на „И." ЕООД
сума в размер на 6000 лева, която обаче е по-малка като размер от преведените от ищцовото
дружество на 25.07.2022 г. 7750 лева.
Ищецът сочи, че за остатъка от невъзстановената сума от 1750 лв. на 17.08.2023 г.
чрез Пловдивския Нотариус Ваня Захариева - рег. № 640 на Нотариалната камара -
ищцовото дружество отправило до ответното нотариална покана, като поканата е връчена на
20.10.2023 г. в кантората на Варненския Нотариус Красимира Кангалова - рег. № 513 на
Нотариалната камара, но плащане не е извършено и до днес.
1
Претендира съдебно-деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът оспорва иска. Не оспорва, че на
22.07.2022 г. страните са постигнали устна договорка за заплащане на сумата от 9000 лв. за
транспортна услуга за такси и транзитна гаранция. На 25.07.2022 г. - понеделник,
представител на „Л.Д.1“ ЕООД е заплатил от името на ищцовото дружество сумата от
40000.00 шведски крони /левовата равностойност на 7757.82 лв./, представляващи транзитна
гаранция. Ответникът излага, че на 17.08.2022 г. Митница Швеция е върнала внесената
гаранция в размер на 7396.51 лв., която вследствие на валутни разлики е по-малка от
първоначално внесената гаранция със сумата от 361.31 лв. Твърди, че отделно от тези
плащания, управителят на ищцовото дружество е бил уведомен на 22.07.2022 г., че
вследствие забавянето на превода за транзитната гаранция по вина на „И." ЕООД,
товаренето на лекия автомобил „Хюндай Йоник" и транспортирането му за България ще се
забави с три дни - от 22.07. до 25.07.2022 г. и за това забавяне ще дължи обезщетение
/денгуби/ на „Л.Д.1“ ЕООД в размер на 300 евро на ден, или общо сумата от 900 евро.
Сочи, че за получените суми и за извършените разходи във връзка с извършената
транспортна услуга, превозвачът „Л.Д.1“ ЕООД е съставил протокол № 10/19.08.2022 г., в
който са посочени извършените разходи: възстановен депозит от Швеция в размер на
7396.51 лв., обезщетение за престой по вина на ищцовото дружество в размер на 1760.25 лв.
и валутна разлика в размер на 361.51 лв. След приспадане на посочените суми от
заплатената авансово сума в размер на 9010 лв. от „И." ЕООД. Ответникът счита, че „Л.Д.1“
ЕООД не дължи връщане на сумата от 1750 лв., поради което моли искът да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и аргументи на страните,
след съвкупна преценка и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за
установено следното:
Между страните не се спори и видно от представен по делото заявка-договор за
транспортиране на автомобил от Осло до Пловдив с дата на товарене 25-26.07.22г. и срок на
доставка около 29.07.22г. с навло 300 евро плюс ДДС, като съдът е приел и за безспорно, че
Л.Д.1 ЕООД и ищцовото дружество „И." ЕООД през периода от м. юли 2022 г. до края на м.
08.2022 г. са били в търговски отношения във връзка с осъществен транспорт на лек
автомобил марка „Хюндай Йоник" от гр. Осло в Норвегия до гр. Пловдив в България.
По делото е представен в превод договор от 08.03.22г. за покупка от „И." ЕООД на
лек автомобил марка „Хюндай Йоник" и фактура в превод за сумата от 65 000 евро.
За установяване на извършените плащания по делото са представени преводно
нареждане № 359ВО02220600ЕЕ от 25.07.2022г.; преводно нареждане №
359В2Р122206006U от 25.07.2022г. и преводно нареждане № 359В2Р12230000I8 от
27.10.2022г.
Гореизложената фактическа обстановка, обуславя следните правни изводи:
За да е основателен предявеният иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на
договорно правоотношение, възникване на задължение за заплащане на обезпечени с
договора задължения за митническа гаранция, както и действителното й заплащане. Следва
да докаже и че ответникът дължи връщане на задържаните суми.
Между страните не се спори, и видно от представен по делото заявка-договор за
транспортиране с възложител Т.С. ЕООД и изпълнител Л.Д.1 ЕООД на автомобил от Осло
до Пловдив с дата на товарене 25-26.07.22г. и срок на доставка около 29.07.22г. с навло 300
евро плюс ДДС.
Видно от представени по делото платежни нареждания л.11-13 от делото на
25.07.22г. И. ЕООД е наредило в полза на Л.Д.1 ЕООД сумата от 9000лв. за „депозит за
транзитна гаранция“, като на 25.07.22г. Л.Д.1 ЕООД връща на ищеца сумата от 1250 лв. с
2
основание „върнати м-ца Швеция от депозита за транцитна гаранция“. Съответно с преводно
нареждане от 27.10.22г. /л.13 от делото/ Л.Д.1 ЕООД връща на И. ЕООД и сумата от 5999,75
лв. с основание “ възстановяване депозит транзитна гаранция.
Спорен между страните е въпросът, има ли основание превозвачът Л.Д.1 ЕООД да
задържи сумата от 1750 лв., остатък от внесената гаранция.
Ответникът възразява, че транспортирането на автомобила се е забавило с три дни от
22.07. до 25.07.2022 г. по вина на ищеца И. ЕООД. По негово искане за изясняване
действителната фактическа обстановка във връзка с извършения превоз като свидетел е
разпитан Д. Д., шофирал превозната платформа, който потвърждава, че е натоварил
автомобила в петък 22.07.22г., тъй като бил свободен тогава.
Разпитаната по искане на ищеца като свидетел А. П., представител на спедитора Т.С.
потвърждава, че товаренето на автомобила се е извършило в петък, за което е била
уведомена и не възразила.
Договорът между Т.С. ЕООД и изпълнител Л.Д.1 ЕООД е сключен от търговци във
връзка с извършваното от тях занятие, поради което сключеният договор за транспортиране
е относителна (субективна) търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ. Същите е
следвало да транспортират автомобилът на ищеца с грижата на добрия търговец.
Грижата на добрия търговец (чл. 302 от Търговския закон) е тази, която добрият,
почтеният и опитен търговец, в съответствие с естеството на дейността в даден бранш и
условията на извършването й, обикновено проявява при изпълнението на задълженията си и
включва определена степен на старание, внимание, напрежение на волята, както и знания,
умения, определен интелектуален и физически потенциал. Касае се за абстрактен модел -
изхожда се не от субективните качества и умения на конкретния търговец, а от онези
умения и качества, ниво на познание и професионализъм, които поначало един добър
търговец от същия бранш, при същите условия, би положил. Изискванията към добрия
търговец са завишени в сравнение с тези към добрия стопанин по ЗЗД, именно защото
търговецът е професионалист и се очаква да има повече знания и умения от нетърговеца при
извършване на дейността по занятие, той работи срещу печалба и на свой риск. Той носи
отговорността при по-строги условия отколкото нетърговеца. Законът е по-строг към него,
отколкото към другите длъжници. Тази грижа трябва да се полага, когато лицето притежава
търговско качество по отношение на всяка сделка, както и при всички абсолютни търговски
сделки, без значение дали притежава търговско качество. Критерият е обективен, като
абстрактното понятие се запълва с конкретно съдържание, при отчитане обичаите в
практика, добрите нрави и справедливостта.
Може да се обобщи, че се очаква търговец, който извършва превоз на стоки да е
наясно с размера на дължимата гаранция, изискуемите документи, работни и почивни дни в
различните държави и не би могло да се вмени във вина на ищеца И. ЕООД, че не е внесъл
веднага поисканата гаранция и поради това се е наложил престои и заплащане на
допълнителни суми за него. Ответникът би следвало да положи грижата на добрия търговец
и да предвиди, както и да уведоми ищеца, че натоарването на автомобила в петък би могло
да доведе до забавяне на превоза, т.к. сметката на получателя ще бъде заверена в първия
работен ден. Забавянето е настъпило по вина на ответника, който не е положил грижата на
добрия търговец. С оглед изложеното предявеният иск се явява основателен за сумата от
1750лв. и следва да се уважи.
По разноските: На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 70
лв. за дж.такса и 500лв. за адв. възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Л.Д.1“ ЕООД, ЕИК **** със седалище гр. Варна да заплати на „И.“
ЕООД, ЕИК **** със седалище гр. Пловдив сумата от 1750лв. (хиляда седемстотин и
петдесет лева) , представляваща разликата между преведената на ищеца на 25.07. 2022 г.
сума в размер на 7750 лева, предназначена за депозиране в Митница - Швеция като
транзитна гаранция по договор за превоз от м. юли 2022г., и възстановената от ответното
дружество на ищеца на 27.10.2022г. сума в размер на 6000 лева, на осн. чл. 286, ал. 1 от ТЗ
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Л.Д.1“ ЕООД, ЕИК **** със седалище гр. Варна да заплати на „И.“
ЕООД, ЕИК **** със седалище гр. Пловдив сумата от 570 лв. (петстотин и седемдесет
лева), представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4