Мотиви към решение
по НОХД №1375/2017г. По описа на ВРС І състав:
Против
подсъдимата М.П.В., Варненският районен прокурор е възвел обвинение за
извършено престъпление от общ характер, както следва: за това, че на 25.08.2015г.
в гр.Варна, в сградата на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна, съзнателно се
ползвала пред С.И.Ч. – системен оператор в сектор „ПП“ при ОД-МВР – Варна, от
неистински официален документ – диплома за завършено средно образование Серия
В-01, № 2346034 с рег.№ 2885 от 03.07.2001г., на която е придаден вид, че е
издадена от Техникум по обществено хранене и туризъм „Асен Златаров“
гр.Пловдив на името на М.П. С., като от нея за самото съставяне не може да се
търси наказателна отговорност, престъпление
по чл. 316, вр. 308 ал. 2 вр.
ал.1 от НК.
В с.з.
представител на прокуратурата поддържа обвинението и пледира за
преквалифициране на случая като маловажен по чл.316 вр.308
ал.21 вр. ал.1 вр. ал.4 от
НК и прави искане за освобождаване на подс.В. от
наказателна отговорност и налагане на административно наказаниуе
по реда на чл.78А от НК – минимума предвиден от закона.
Подсъдимата В. редовно призована, се явява лично, и с адв. В. от АК
Пловдив. Защитника пледира за преквалификация на деянието, като споделя
становището на прокурора за налагане на административно наказание в границите
на предвидения по чл.78 А от НК размер. Твърди, че престъплението не се
отличава с висока степен на обществена опасност и от същото няма настъпили
вредни последици.п Освен това твърди, че подс.В. е
разполагала с валидна диплома за завършено основно образование, която е можело
да бъде представена пред органите на полицията за издаване на СУМПС.
След
преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата М.П. С. / В./ е
родена на ***г. в гр.Варна. На 22.12.2008г. тя сключила граждански брак и
приела фамилното име В..
На неустановени по делото дата, място и
начин подс.В. се сдобила от неустановено лице с
неистинска диплома за завършено средно образование Серия В-01 №2346034 с рег.№
2885 от 03.07.2001г., на която й бил предаден вид, че е издадена от Техникум по
обществено хранене и туризъм „Асен Златаров"
гр.Пловдив на името на М.П. С., в което учебно заведение подсъдимата не е
учила, респ. не е завършила средно образование в него и не е придобила
вписаната в документа квалификация „технолог".
Тя решила неправомерно да придобие
правоспособност за управление на моторно превозно средство /МПС/, като си
послужи с горе визирания документ и получи от органите на пътна полиция
съответното свидетелство за управление на МПС / СУМПС/.
През деня на 25.08.2015г., тя отишла в
сградата на Сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР гр.Варна, за подаде
заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. Със
себе си носила оригинала на диплома за завършено средно образование, на която й
била предаден вид, че е издадена от Техникум по обществено хранене и туризъм
„Асен Златаров" гр.Пловдив на нейно име и два
броя ксерокопия на тази диплома.
Подсъдимата попълнила заявление за
издаване на СУМПС с рег.№ 10789/ 25.08.2015г., което било прието от
свидетелката С.Ч., работеща като системен оператор в Сектор „ПП" при ОД на
МВР гр.Варна. Подс.В. показала на свидетелката
оригинала на диплома за завършено образование Серия В-01 №2346034 с рег.№ 2885
от 03.07.2001г., на която й бил предаден вид, че е издадена от Техникум по
обществено хранене и туризъм „Асен Златаров"
гр.Пловдив на нейно име, като представила оригинала ведно с двете копия, които
носела със себе си. На едно от двете копия подс.В.
собственоръчно изписала пред св.Ч. трите си имена и „вярно с оригинала",
поставила дата - „25.08.2015г." и се подписала. Св.Ч. взела представения й
оригинал и въвела номера и серията на дипломата в системата на МВР, след което
го върнала на подсъдимата.
Завереното за вярност копие на
въпросната диплома свидетелката приложила към подаденото от подсъдимата
заявление с рег.№ 10789/ 25.08.2015г, а второто копие било отделено настрана и
в последствие предадено на Началника на Сектор „ПП"-Варна.
Въз основа на така подадените и
представени документи на подс.В. било издадено
свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ с номер
№*********, което на 10.09.2015г. тя получила лично.
Във връзка с въведен технологичен ред,
утвърден от Директора на ОД на МВР - Варна, било възложено извършването на
проверка на представената от подсъдимата В. диплома за завършено средно
образование, както принципно се процедирало с всеки един представен документ за
завършено образование при подаване на заявление за издаване на СУМПС.
От Сектор „Пътна полиция" - Варна
било направено запитване до Професионална гимназия по туризъм „Проф.д-р Асен Златаров" гр.Пловдив, правоприемник на Техникум по
обществено хранене и туризъм „Асен Златаров"
гр.Пловдив, от което учебно заведение бил получен отговор, че диплома за
завършено средно образование Серия В-01 №2346034 с рег.№ 2885/03.07.2001г. на М.
П. С. не е издавана от учебното заведение, както и, че диплома с такъв номер не
съществува в регистрите му. Поради това Началника на Сектор „Пътна
полиция" - Варна издал заповед за изземването на свидетелството за
управление на моторно превозно средство, което било издадено на подсъдимата.
От изготвената по делото графическа и почеркова експертиза било установено, че ръкописният текст
„Вярно с оригинала:М.П.В. 25.08.2015" и подписът изпълнени със синя химикална паста, положени върху копие на Диплома за
завършено средно специално образование Серия В-01 №2346034 с рег.№ 2885 /
03.07.2001г. на Техникум по обществено хранене и туризъм „Асен Златаров" гр.Пловдив, на името на М.П. С., са
изпълнени от подсъдимата М.П.В..
Към дата на извършване на деянието /
25.08.2015г./ подс.В. не била осъждана, видно от
приобщената справка съдимост.
Изложените обстоятелства, съдът счита за
установени въз основа на цялостния доказателствен
материал по делото.
Съобразно
установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимата М.П.В. е
осъществила от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 ал. 2 вр. ал.1 от
НК, за това, че на 25.08.2015г. в гр.Варна, в сградата на сектор „ПП“ при
ОД на МВР – Варна, съзнателно се ползвала пред С.И.Ч. – системен оператор в
сектор „ПП“ при ОД-МВР – Варна, от неистински официален документ – диплома за
завършено средно образование Серия В-01, № 2346034 с рег.№ 2885 от 03.07.2001г.,
на която е придаден вид, че е издадена от Техникум по обществено хранене и
туризъм „Асен Златаров“ гр.Пловдив на името на М.П. С.,
като от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Съдът
намира, че подсъдимата е извършила престъплението с пряк умисъл, като е искала
и е целяла настъпването на престъпния резултат. Подс.В.
безспорно е знаела, че представеното копие и оригинал на процесната
„диплома” е неистински официален документ и умишлено го е представила пред
органите на МВР с цел да установи определени обстоятелства – завършване на
средно образование в определено учебно заведение в страната.
От
обективна и субективна страна: изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, с форма на
вината пряк умисъл.
Субект
на престъплението – пълнолетно, вменяемо, неосъждано
физическо лице.
Причина
за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред.
При
определяне на наказанието на подсъдимата В., съдът прецени степента на
обществена опасност на конкретното деяние и на извършителя.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства – съдът приема чистото съдебно минало на подс.В., младежката и възраст, мотивите за извършеното нея
престъпление, липсата на настъпили вредни последици, признаване на вината и
изразяване на критично отношение.
При определяне на наказанието съдът прие, че за
изпълнение целите на наказанието предвидени в чл. 36 от НК, подсъдимата
следва да се освободи от наказателна
отговорност и на същата се наложи наказание при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства по реда на чл.55 от НК, като наложи наказание пробация с налагане на двете задължителни пробационни мерки по чл.42 А ал.2 т.1 и т.2 за срок от шест
месеца.
По този начин това наказание съдът счита, че
ще бъдат изпълнени целите на генералната и специална превенция.
Съдът
при определяне степента на обществена опасност на деянието и извършителката не сподели становището на страните по
делото, относно липсата на обществена опасност или явната и незначителност и
квалифициране на престъплението като маловажен случай.
От
извършеното престъпление действително не са настъпили вредни последици, но
вероятно само поради разкриване от страна на органите на полицията
неистинността на представената от В. диплома за завършено средно образование,
същата няма да я използва и занапред в живота си.
Отделно
от изложеното съдът намира, че въпреки, че според прокурора изготвил обвинителния
акт по делото не е възможно да се търси наказателна отговорност на В. за
изготвянето на използваната от нея диплома за завършено средно образование,
подсъдимата е искала да се снабди с такава диплома и точно е определила от кое
учебно заведение. Подсъдимата се е свързала с по някакъв начин с лице или лица
занимаващи се с изготвянето на неистински дипломи за завършено средно
образование, като след това е предоставила на същите своите лични данни: три
имена, ЕГН, дата и място на раждане и т.н. и дори е предоставила своя лична
снимка или е залепила такава в последствие на неистинската си диплома. Най
вероятно е имала и втори контакт с изработващите неистинския документ, при
което е получила вече готовия документ или същия и е бил изпратен на посочен от
нея адрес, или го е получила по друг начин и още по вероятно е заплатила
определена сума пари за това. От изложеното съдът прави извода за наличие на
една не незначителна степен на обществена опасност на подс.В.,
още по-вече, като се има предвид, че по делото липсват доказателства да е
извършвана проверка и разследване дали В. не е използвала и по-рано същата
диплома – примерно за намиране на работа. Следва да се отбележи и факта, че В.
по никакъв начин не е съдействала на органите на полицията за разкриване
лицата, които са и изработили неистинското свидетелство. Поради изложеното и
съдът съобрази, че подс.В. следва да бъде наказана за
извършеното от нея престъпление, а не да бъде освободена от наказателна
отговорност.
Съдът възложи направените деловодни
разноски на подсъдимата, съобразно чл.189 от НПК.
Водим от
горното съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: