№ 236
гр. Русе, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20234520101001 по описа за 2023 година
Ищцата З. А. В. с ЕГН:**********, чрез пълномощника си адв.П. И. е
предявила срещу ответника Л. А. В. с ЕГН:********** иск с правно
основание чл.108 от ЗС.
Твърди се, че ищцата е собственик на жилище (апартамент) № 10, на
етаж трети, вход „В", в жилищен блок „М.", комплекс „ЗИ“ в гр. Русе, със
застроена площ от 79.58 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сгарада
с идентификатор 63427.7.607.1.65 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-91.15.12.2007г. на изп.директор на
АГКК, който имот е придобила съгласно Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 80 от 30.11.1994г., том XXVI, дело № 7773/1994г. на
нотариус В.Симова, нотариус при Русенски районен съд, вписан в Службата
по вписвания - гр. Русе с вх.рег. № 6742/30.11.1994г., том 470, стр. 637, 638.
Твърди се, че родителите на ищцата към настоящия момент вече са починали
- баща й А.И.В. е починал на 13.02.2011г., а майка й М.М. В. е починала на
13.12.2021г. Ищцата поддържа, че живее в Нидерландия и от 2020г. е
пенсионер. От 2021г., след отмяната на КОВИД ограниченията при пътуване,
ищцата пътувала до България, но не можела да ползва жилището си, тъй като
освен майка й, която има запазено право на ползване, в него се била
настанила и ответницата Л. А. В.. Ищцата твърди, че от смъртта на майка й
през декември 2021г. в имота е останала да живее ответницата, която го
владеела без правно основание. Провеждани били разговори, но ответницата
отказвала да напусне имота, независимо, че разполагала със собствен такъв в
гр.Русе, както и със собствена вила в крайградската зона на гр.Русе. Ищцата
счита, че ответницата владее имота без правно основание - не е собственик
или ползвател на имота, няма и дадено съгласие от собственика за ползване
1
на имота на облигационно основание.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на Л. А. В. с ЕГН:**********, че З. А. В. с ЕГН:********** е
собственик на недвижим имот, представляващ жилище (апартамент) № 10, на
етаж трети, вход „В", жилищен блок „М.", комплекс „ЗИ“ в гр.Русе, със
застроена площ от 79.58 кв.м., представляващ самостоятелен обект в сгарада
с идентификатор 63427.7.607.1.65 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед РД-18-91.15.12.2007г. на изп.директор на
АГКК и да осъдите ответницата да й предаде владението на имота.
Претендират се разноски по делото.
В срока за отговор по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил такъв от
ответника, чрез неговия процесуален представител, в който заявява, че
оспорва предявения иск и развива пространни съображения за неговата
неоснователност. Моли за отхвърляне на предявения иск изцяло, както и да
му бъдат присъдени разноските по делото.
С отговора по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата Л. А. В., чрез
пълномощника си адв.К. Б. е депозирала правопроменящо възражение с
правно основание чл.30 от ЗН – за възстановяване на запазената й част от
наследството на М.М. В., чрез намаляване на дарението на нейната част от
процесния апартамент.
Моли съда да постанови решение, с което да намали дарението на
процесния недвижим имот - апартамент № 10, на етаж трети, вход „В",
жилищен блок „М.", комплекс „ЗИ“ в гр.Русе, със застроена площ от 79.58
кв.м., представляващ самостоятелен обект в сгарада с идентификатор
63427.7.607.1.65 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-91.15.12.2007г. на изп.директор на АГКК, извършено с
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80 от 30.11.1994г., том
XXVI, дело № 7773/1994г. на нотариус В.Симова, нотариус при Русенски
районен съд, вписан в Службата по вписвания - гр. Русе с вх.рег. №
6742/30.11.1994г., том 470, стр. 637, 638 в полза на ищцата З. А. В. с
ЕГН:********** от наследодателката – М.М. В. до размер от 1/3 и да й
възстанови тази запазена част. Претендират се разноски по делото.
Русенският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото няма спор и се установява от представените удостоверения за
наследници, че ищцата и ответницата са сестри, съответно наследници на
тяхната майка – М.М. В. с ЕГН:**********, починала на 13.12.2021г.
Установява се, че родителите на страните към настоящия момент са починали
- баща им А.И.В. е починал на 13.02.2011г., а майка им М.М. В. е починала на
13.12.2021г.
Видно от представения н.а. на лист-6 от делото ищцата З. А. В. е
собственик на жилище (апартамент) № 10, на етаж трети, вход „В", в
жилищен блок „М.", комплекс „ЗИ“ в гр. Русе, със застроена площ от 79.58
кв.м., представляващ самостоятелен обект в сгарада с идентификатор
2
63427.7.607.1.65 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-91.15.12.2007г. на изп.директор на АГКК, който имот е
придобила съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 80 от
30.11.1994г., том XXVI, дело № 7773/1994г. на нотариус В.Симова, нотариус
при Русенски районен съд, вписан в Службата по вписвания - гр. Русе с
вх.рег. № 6742/30.11.1994г., том 470, стр. 637, 638.
Принадлежността на правото на собственост е една от предпоставките
за уважаване на ревандикационния иск. Освен това правото на собственост не
се погасява с неупражняването му. Искът по чл.108 от ЗС е иск на
невладеещия собственик срещу лице, което владее без основание.
Необходимо е да са налице три кумулативно съществуващи предпоставки, за
да е успешен изхода по този законов текст: ищецът да е собственик;
ответникът да държи или владее тази собственост, а така също и това
владеене или държане да е без основание.
При пълно и главно доказване, в тежест на ищеца бе да установи по
безспорен и категоричен начин, че е собственик на претендираните реални
части от имота и че ответникът държи или владее тези части без
основание.
Искът за ревандикация по чл.108 от ЗС съдържа две части: признаване
за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на имота и
връщане на владението върху имота на собственика му. С оглед на тази
особеност, ако ищецът докаже да е носител на претендираното право, но
ответникът не владее имота, искът следва да се уважи само в установителната
му част и да се отхвърли в частта за предаване на владението.
Предвид депозираното от ответницата правопроменящо възражение с
правно основание чл.30 от ЗН – за възстановяване на запазената й част от
наследството на М.М. В., чрез намаляване на дарението на процесния
недвижим имот - апартамент до размер от 1/3 ид.ч. и да й възстанови тази
запазена част, съдът приема, че от значение за основателността на предявения
ревандикационен иск по чл.108 от ЗС е произнасянето по възражението с
правно основание чл.30 от ЗН.
С предявяването на правопроменящо възражение с правно основание
чл.30 ал.1 от ЗН се цели да бъде възстановена запазената част от
наследството, когато тя е накърнена с извършените от наследодателя дарения
или завещания.
Субективно потестативно право да се иска намаляване на
безвъзмездните разпореждания принадлежи на посочените в разпоредбата на
чл.28 ал.1 от ЗН наследници със запазена част – низходящи, родители и
съпруг. Правото на възстановяване на запазена част от наследството е
имуществено право, което в хипотезата на чл. 10 ал.1 от ЗН може да премине
в низходящите на наследник със запазена част, които по право на заместване
са встъпилите в неговите права.
Понастоящем и ищцата и ответницата са наследници по закон на своята
майка, поради което ответницата Л. В. е материалноправно легитимирана да
3
претендира по чл.30 ал.1 от ЗН право на запазена част 1/3 съгласно
разпоредбата на чл.29 от ЗН.
Изложеното дава основания на съда да формулира извод, че
предявеният ревандикационен иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Това е така, тъй като за основателността на иска по чл.108 от ЗС е
необходимо да са налице три кумулативно съществуващи предпоставки, а
именно:
- ищецът да е собственик;
- ответникът да държи или владее тази собственост, а така също и
- това владеене или държане да е без основание.
В настоящия казус се установи, че процесния недвижим имот не е
изцяло собственост на ищцата, както и че ответницата държи или владее
недвижимия имот на правно основание.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на
ищцата следва да бъдат присъдени разноски в рамер на 1500,00 лева,
съгласно приложено пълномощно и договор за правна помощ от адв. К. Б. на
лист 32 от делото.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Л. А. В. с ЕГН:********** от
наследството на М.М. В. с ЕГН:********** починала на 13.12.2021г.,
чрез НАМАЛЯВАНЕ на извършеното дарение с Нотариален акт дарение на
недвижим имот № 80 от 30.11.1994г., том XXVI, дело № 7773/1994г. на
нотариус В.Симова, нотариус при Русенски районен съд, вписан в Службата
по вписвания - гр. Русе с вх.рег. № 6742/30.11.1994г., том 470, стр. 637, 638
в размер на 1/3 част от наследствената маса на основание чл.30 от ЗН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от З. А. В. с ЕГН:********** против Л. А. В.
с ЕГН:********** иск с правно основание чл.108 от ЗС – да се признае за
установено по отношение на Л. А. В. с ЕГН:**********, че З. А. В. с
ЕГН:********** е собственик на недвижим имот, представляващ жилище
(апартамент) № 10, на етаж трети, вход „В", жилищен блок „М.", комплекс
„ЗИ“ в гр.Русе, със застроена площ от 79.58 кв.м., представляващ
самостоятелен обект в сгарада с идентификатор 63427.7.607.1.65 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
91.15.12.2007г. на изп.директор на АГКК.
ОСЪЖДА З. А. В. с ЕГН:********** да заплати на Л. А. В. с
ЕГН:********** сумата от 1500,00 лева, представляващи направени в хода
на делото разноски за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5