№ 141
гр. Айтос, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело №
20232110101020 по описа за 2023 година
Производството е глава двадесет и девета от ГПК.
Делба – фаза по допускане.
Съдът е сезиран с ИМ, подадена от Ю. Х. Ю., ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Г.
М., срещу Ф. С. А., ЕГН ********** с адрес: ***.
В исковата молба се излага, че страните са бивши съпрузи, гражданският брак , на които е
бил прекратен по силата на съдебно решение №91 / 15.05.2023 год. постановено пo гр.д.
№738 /2023г на РС-Айтос.
По време нa брака в режим на съпружеска имуществена общност, страните придобили
следното имущество:
1. C нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №89, TOM V, peг.№6614, дeлo
№726/17.11.2017 год., впиcaн вx. peг.№4087, акт №32, TOM 15, дело №1896/2017 год.
cтpaнитe придобили ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА. състояща се от
ЖИЛИЩЕН ETAЖ със застроена площ oт 51.00 (петдесет и един) квадратни метра и МАЗЕ
със застроена площ от 51.00 (петдесет и един) квадратни метра, при граници: изток - външен
зил, запад - външен зид, север — външен зид и юг - калкан, находяща се в ***, (***), ***,
построена нa основание отстъпено право на строеж върху общински урегулиран поземлен
имoт № ХХХIII-2558 (тридесет и трети за две хиляди петстотин петдесет и осми) в квартал
56 (петдесет и шести) пo ПУП на град Айтос, съставляващ ДBOPHO MЯCTO с площ от
321.00 (триста двадесет и един) квадратни метра, при граници: улица, УПИ №№ XXXIV-
2559. XIV-2539 и XXXII-2557, ведно с правото на строеж върху гореописания -урегулиран
поземлен имот.
1
2. МПС: лек автомобил, марка- Ауди, модел- А6, c peг. №А9205МК, с рама
№WAUZZZ4BX3N039793, дата на първа регистрация- 01.01.2002 год., Свидетелство за
регистрация на МПС № *********, издадено на 03.06.2021 година, от сектор „Пътна
полиция" npu ОДМВР- Бургас.
Тъй като не са успели да уредят отношенията си на доброволни начала, ищецът счита, че за
него е налице правен интерес да поиска делба пo съдебен ред.
Ищецът твърди, че по време на брака е работил извън страната и е реализирал значителни
доходи, в резултат на което счита че поради личен принос му се полага по-голя процент от
правото на собственост върху описаните вещи, а именно ¾ ид.ч.
На следващо място ,т.к. ответницата все още не била върнала след развода общото МПС,
ищецът счита , че има право да претендира заплащане на обезщетение за това, че е лишен от
правото да ползва съсобствената вещ в размер на 200лева месечно, считано от подаване на
ИМ в съда.
Подадената Искова молба е редовна и отговаряща на изискванията на ГПК, а
предявеният с нея иск е процесуално допустим.
Съдът намира, че настоящото производство е родово и местно подсъдно на Районен съд
- Айтос. Не са направени възражения за подсъдност.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил Отговор на исковата молба от Ф. С. А.
чрез адв.Р.Н.. В отговора на ИМ ответницата А. признава иска за допустим и основателен,
като излага че също желае извършване на съдебна делба. Ответницата оспорва изложените
причини за определяна по –голям дял от СИО, като твърди, че докато ищецът е работил
извън страната тя е отгледала и възпитавала двете им деца, водила ги е на извънкласни
дейности и на лекар, обръщала им е внимание и е помагала за учебния процес. Ето защо
ответницата счита,че дяловете на двамата съпрузи са равни и следва съда да допусне делба
при равни дялове на страните, като желае делото да приключи със спогодба.
Относно иска по чл.31, ал.2 ЗС, ответницата заявява, че същия е процесуално допустим, но
неоснователен, т.к. през периодът когато е ползвала процесния автомобил е полагала грижи
за него, вкл.е правила разходи за ремонти, застраховка „гражданска отговорност“ и такси,
които разходи не са й били възстановени от другия съсобственик.
Съдът в настоящия си състав, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства, в тяхната съвкупност и по отделно, прие за установено следното от
фактическа страна:
Исковата молба е вписана в книгите на Агенцията по вписванията, Служба по
вписванията – град Айтос на 29.12.2023 година с вх.рег.№3771, том 3, Акт 29.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба № 89, TOM 5, peг. № 6614, дело № 726
oт 17.11.2017 гoд. съпрузите придобили по време на брака си ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА. състояща се от ЖИЛИЩЕН ETAЖ със застроена площ oт 51.00
2
(петдесет и един) квадратни метра и МАЗЕ със застроена площ от 51.00 (петдесет и един)
квадратни метра, при граници: изток - външен зил, запад - външен зид, север — външен зид
и юг - калкан, находяща се в ***, (***). ***, построена нa основание отстъпено право на
строеж върху общински урегулиран поземлен имoт № ХХХIII-2558 (тридесет и трети за две
хиляди петстотин петдесет и осми) в квартал 56 (петдесет и шести) пo ПУП на град Айтос,
съставляващ ДBOPHO MЯCTO с площ от 321.00 (триста двадесет и един) квадратни метра,
при граници: улица, УПИ №№ XXXIV-2559. XIV-2539 и XXXII-2557, ведно с правото на
строеж върху гореописания -урегулиран поземлен имот.
На 03.06.2021г страните придобили чрез покупко-продажба и МПС: лек автомобил,
марка- Ауди, модел- А6, c peг. №А9205МК, с рама №WAUZZZ4BX3N039793, дата на първа
регистрация- 01.01.2002 год.
С решение № 91/15.05.2023г по гр.д. № 738/2022г на РС-Айтос, потвърдено със
съдебно решение № 1019/28.09.2023г по ВГрД №1292/2023г на Окръжен съд Бургас бракът
между страните бил прекратен, а на майката било предоставено упражняването на
родителските права над родените по време на брака деца и ползването на семейното
жилище.
Представени са актуални Скица и Данъчна оценка на имота.
Като доказателство по делото са представени разпечатки от движението по банковата
сметка на ответницата Ф. А. (л.41-76)
Представена е справка от персоналния регистър на НОИ, от която е видно, че от м.юни 2011
до момента на изготвяне на справката ответницата е работила по трудово правоотношение
(л.85-90) при различни работодатели. От справката на ТД НАП-Бургас се виждат и доходите
на ответницата (л.93-95).
От ответницата са представени удостоверения за постоянен адрес и за настоящ адрес на нея
и на децата Е. Х. и С.е Х., от които е видно, че майката и децата живеят на адреса на
процесния съсобствен имот.
Представени са от ответницата фактури и платежни нареждания за заплатени задължения за
електричество и водоснабдяване.
При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.235, ал.1 и
ал.2 от ГПК и във връзка с доводите на страните, Съдът в настоящия си състав достига
до следните правни изводи:
Съдът счита, че преди произнасянето по иска с правно основание чл.34 ЗС, трябва да
бъде разгледан и решен по същество иска по чл.29, ал.3 СК за определяне на по-голям
принос на един от съпрузите. Според текста на ИМ ищецът претендира да му бъде признат
по-голям принос за придобиване на недвижимия имот- семейно жилище, а що се отнася до
придобития автомобил, твърденията са ,че той е придобит в равни дялове между съпрузите.
В отговора на ИМ и в о.с.з. ответницата чрез процесуалния си представител твърди, че по
време на брака тя също не е спирала да работи, като също така е отглеждала и възпитавала
децата, водила ги е на тренировки и по състезания по спортна гимнастика, организирала е
3
закупуване на мебели и електроуреди и ремонти в имота, т.к. ищецът в продължение на
години не се е прибирал в България , а е работил и живял в Израел.
Съгласно ТР №63/84 г. е посочено, че „искът по чл.14, ал.4 СК (отм.) за определяне на
по-голям дял от общото имущество, когато приносът на единия съпруг за придобиване на
общите вещи явно и значително надхвърля приноса на другия съпруг, трябва да се предяви
за определяне на по-голям дял от цялото имущество, а не от една вещ или група от вещи,
представляващи част от общото имущество“. Съгласно Реш. по гр.д. №18809 г. на четвърто
г.о. на ВКС „Приетото в ТР №63/84 г. не е загубило действието си и се прилага за исковете
по чл.28, ал.3 СК/85 г. и чл.29, ал.3 СК/09 г.“ От изложеното следва, че предявеният иск по
чл.29, ал.3 СК е процесуално недопустим, т.к. се отнася само за семейното жилище.
Разгледан по същество той е неоснователен, по следните съображения: съгласно Решение №
212 от 22.IV.1985 г. по гр. д. № 1095/84 г., II г. о “ По-големият размер на трудовото
възнаграждение на един от съпрузите, получено през време на брака, не е основание за
определяне на по-голям дял от имуществената общност, щом другият съпруг е изпълнявал
съобразно със своите възможности задълженията си по СК. “ Съгласно по-новата практика-
Решение № 215 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1014/2010 г., II г. о., ГК „Не може да се
приеме, че приносът, изразяващ се във влагане на средства е по-значим от приноса,
изразяващ се в личен труд или в грижи за децата и работа в домакинството. Преценката
винаги следва да се извършва конкретно чрез съпоставяне на приноса на двамата съпрузи,
независимо от начина, по който всеки един от тях е съдействал за материалните придобивки
на семейството. В случай, че само единият съпруг е реализирал доходи, но другият съпруг
изцяло е поел грижата за децата, семейството и домакинството, като децата са повече на
брой, следва да се преценява и степента на ангажираност с грижите за децата, вкл. с оглед
техния брой, възраст, а оттам и да се прецени обема на извършваната домакинска работа.“
Всеки от съпрузите следва да докаже и то по категоричен начин своя принос. На доказване
подлежи както влагането на средства от трудово възнаграждение или търговска дейност в
определен размер, така и полаганият труд в домакинството и грижите за децата. За да бъде
възможно съпоставянето на приноса, следва да се установи размерът на вложените средства,
количеството полаган личен труд, действията, чрез които са осъществявани грижите за
децата, както и работата в домакинството. При извършване на съпоставянето следва да се
вземат предвид броя и възрастта на децата, техните занимания, за чието осъществяване
родителят се е грижел, действията, които е извършвал при това и за поддържането на
домакинството на съответното ниво.
В конкретния случай ответницата доказа категорично, че е работила през периода м.юни
2011г до момента на изготвяне на справката от НОИ. Видно е , че е получавала
минималното трудово възнаграждение за страната, но следва да се отчете факта, че размерът
на възнаграждението не е единствено от значение при определяне на личния принос на
всеки от съпрузите. По делото се доказа, че ищецът не се е прибирал в страната години
наред, през който период от време съпругата сама е отгледала и възпитала двете деца,
водила ги е на училище и на детска градина; водила е голямото дете на тренировки по
4
спортна акробатика, а в последствие е записала и малкото дете да тренира; водила е децата
на състезания по спортна акробатика. На следващо място пак според свидетелски показания
ответницата е отговаряла за всички битови въпроси, който са възниквали в домакинството-
ремонти на помещения, закупуване на нов електроуред при повреда на стария и
организиране да бъде превозен до дома и т.н.
Фактът, че ищецът е получавал по-голямо трудово възгараждение не достатъчен сам по себе
си да обоснове по-голям личен принос. Не се спори между страните, че семейното жилище е
закупено с налични средства, който са били спестени и тези средства най-вероятно са били
получени от съпруга като трудово възнаграждение, но следва да се отчете факта, че за да
реализира семейството тези спестявания обичайните разходи за децата, за извънкласните им
дейности и сметките за домакинството най-вероятно са били покривани с трудовото
възнаграждение на майката, която също е работела. Поради тази причина иска за определяне
по-голям дял на ищеца Ю. Ю. следва да бъде отхвърлен.
Всички отговорности по поддръжката на дома, автомобила и отглеждането и възпитанието
на децата, организиране на извънкласните им занимания са били поети от ответницата Ф. А.,
поради което съдът приема, че приносът на съпрузите при придобиване на имуществото е
равен и делбата следва да бъде допусната при равни квоти по ½ ид.ч. за всеки от съпрузите
както по отношение на семейното жилище, така и относно придобития по време на брака
автомобил.
С оглед на изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. Х. Ю., ЕГН ********** с адрес ***, чрез адв. Г. М., срещу Ф.
С. А., ЕГН ********** с адрес: *** иск с правно основание чл.29, ал.3 СК за определяне на
по-голям дял -3/4 ид.ч. от ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща се
от ЖИЛИЩЕН ETAЖ със застроена площ oт 51.00 (петдесет и един) квадратни метра и
МАЗЕ със застроена площ от 51.00 (петдесет и един) квадратни метра, при граници: изток -
външен зил, запад - външен зид, север — външен зид и юг - калкан, находяща се в ***,
(***), ***, построена нa основание отстъпено право на строеж върху общински урегулиран
поземлен имoт № ХХХIII-2558 (тридесет и трети за две хиляди петстотин петдесет и осми) в
квартал 56 (петдесет и шести) пo ПУП на град Айтос, съставляващ ДBOPHO MЯCTO с
площ от 321.00 (триста двадесет и един) квадратни метра, при граници: улица, УПИ №№
XXXIV-2559. XIV-2539 и XXXII-2557, ведно с правото на строеж върху гореописания -
урегулиран поземлен имот.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба на:
1. ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА. състояща се от ЖИЛИЩЕН
ETAЖ със застроена площ oт 51.00 (петдесет и един) квадратни метра и МАЗЕ със
5
застроена площ от 51.00 (петдесет и един) квадратни метра, при граници: изток -
външен зил, запад - външен зид, север — външен зид и юг - калкан, находяща се в ***,
(***), ***, построена нa основание отстъпено право на строеж върху общински
урегулиран поземлен имoт № ХХХIII-2558 (тридесет и трети за две хиляди петстотин
петдесет и осми) в квартал 56 (петдесет и шести) пo ПУП на град Айтос, съставляващ
ДBOPHO MЯCTO с площ от 321.00 (триста двадесет и един) квадратни метра, при
граници: улица, УПИ №№ XXXIV-2559. XIV-2539 и XXXII-2557, ведно с правото на
строеж върху гореописания -урегулиран поземлен имот.;
2. Лек автомобил, марка- Ауди, модел- А6, c peг. №А9205МК, с рама
№WAUZZZ4BX3N039793, дата на първа регистрация- 01.01.2002 год
МЕЖДУ:
Ю. Х. Ю., ЕГН ********** с адрес ***;
Ф. С. А., ЕГН ********** с адрес: ***;
ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
- 1/2 ид.ч. от правото на собственост за Ю. Х. Ю., ЕГН **********;
- 1/2ид.ч. от правото на собственост за Ф. С. А., ЕГН **********;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизането в сила на Решението делото да се докладва с оглед насрочването му за
продължаване на делбеното производство във втората фаза по извършването на делбата.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по делото на основание чл.7,
ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
6