Р Е Ш
Е Н И Е № 419
Гр.
Пещера,02.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански
състав, в публично съдебно заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА
ПАВЛОВА
при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа
докладваното от съдията Павлова гр.д. № 1435 по описа на съда за 2019 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
, ул. „Панайот Волов" 29, етаж 3, представлявано от И. Ц. К., чрез юрк. Д.А., против П.Л.Д., ЕГН: **********,***.
Твърди ищеца, че подал Заявление по чл. 410 ГПК,
въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В
законоустановения двуседмичен срок П.Л.Д. е възразил срещу същата, поради което
на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК депозирал настоящия установителен иск.
Обстоятелството, въз основа, на което е издадена
заповед за изпълнение е подписан Договор за паричен заем № 5402808 от 15
декември 2017г. между „Вива Кредит" ООД като Заемодател и П.Л.Д. като Заемател,
сключен при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С
подписването на договора за паричен заем, Заемателят удостоверява, че е получил
Стандартен европейски формуляр, посочващ индивидуалните условия по паричния
заем.
Основанието, на което Заявлението и настоящата
искова молба се подават от името на ищеца е сключен Рамков договор за
прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99
от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 2.5.2019 г. между „Вива Кредит" ООД,
ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК
*********, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения" ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем, Заемодателят се
е задължил да предостави на ответника сума в размер на 600.00 лева, в брой.
Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на
сключения договор, като заплати сума в размер на 705.15 лева, ведно с
договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 109.85 лв.
(включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно
разглеждане). Твърди се и че ако Заемателят не изпълнел
задължението си за заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят имал
право да предприеме всички позволени от закона действия, за да събере своето
вземане, което от своя страна можело да доведе до значително повишаване на
размера на дължимите суми от Заемателя.
Към настоящия момент дължимата главница била в
размер на 481.63 лв.
За ползването на предоставената заемна сума по
сключения Договор за паричен заем № 5402808 от 15 декември 2017г. между
страните, ответникът дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В
настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 66.82 лева за
периода от 14 януари 2018г. - датата на първата вноска до 11 септември 2018 г.
- датата на настъпване на падежа на договора.
Разпоредбите на договора предвиждат, и че
Заемателят заявява доброволно да се ползва от допълнителната услуга по
експресно разглеждане, на документи за одобрение на паричен заем, предоставена
от Заемодателя, като се е съгласил да заплати за това такса във фиксиран в
договора размер на 283.50 лв.. В тази връзка, към настоящия момент ответникът
дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем
в размер на 219.20 лева.
Съгласно клаузите на договора, Заемателят се е
задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител
физическо лице, което да отговаря на посочените в договора условия ИЛИ валидна
банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на
цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на
договора за заем. Поради неизпълнение на цитираните задължения от страна на
Заемателя, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 283.50 лева, която е дължима на падежната дата на
погасителната вноска. Така, погасителната вноска, която следва да заплати
Заемателя е в размер на 141.35 лева.
Претендираната неустойка представлява такава за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, а не
мораторна неустойка за забава и се начислява еднократно, след 3 дни от датата
на сключения между страните договор. Клаузата за неустойка е инкорпорирана в
договора още при самото му подписване, но в случай, че заемателят изпълни
посочените условия, неустойка не се начислява. Следва да се подчертае, че
неустойката за неизпълнение се начислява еднократно в момента на допускане на
неизпълнението и за същата не е налице период за начисляването й.
Дължимата към настоящия момент неустойка за
неизпълнение на договорното задължение за предоставяне на обезпечение е в
размер на 220.50 лв.
Разпоредбите на договора предвиждат, че
кредитополучателят се е запознал с Тарифа на Вива кредит ООД, която е била и
актуална към датата на сключване на договора и се намира, както във всеки
търговски обект от клоновата мрежа и партньорска мрежа на Заемодателя, така и
на интернет страницата -www.vivacredit.bg. Тарифата представлява неразделна
част от договора. В последната е посочено, че при забава на плащане на
погасителна вноска, ответникът дължи на Кредитора определени суми,
представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено
вземане, както и разходи за събиране на просрочените вземания, включващи
ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по събиране на вземането. В настоящия случай П.Л.Д. дължи разходи и
такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 175.00 лв.
Ответникът е трябвало да изплати целия заем на 11
септември 2018г. -последната падежна дата, като от тогава до подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както и
на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни вноски
са изтекли, поради което същият дължи и обезщетение за забава /мораторна лихва/
върху непогасената главница, в размер на 13.67лева от 12 септември 2018г. -
денят след датата на последната погасителна вноска на паричния заем до датата
на подаване на заявлението - 30 август 2019г., ведно със законната лихва върху
главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Молят съда да ги призове и признае за установено,
че „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД има следните
вземания срещу П.Л.Д.: 481.63лв. главница; 66.82лв. договорна лихва за периода
от 14 януари 2018г. -датата на първа погасителна вноска до 11 септември 2018г.
- дата на последна погасителна вноска; 219.20 лв. такса за експресно
разглеждане на документите; 220.50 лв.;неустойка за неизпълнение на договорно
задължение; 175.00 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране; лихва за
забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 13.67лв. за
периода от 12 септември 2018г. - датата следваща последната погасителна вноска
на паричния заем до 30 август 2019 г. - датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата
от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Претендират разноски и нагажират доказателства.
В уточняваща молба правят оттегляне от иска за
лихва за забава в размер на 13,67 лева.
В срока за отговор такъв не е постъпил от ответника П.Л.Д..
В проведеното съдебно заседание ищецът
поддържа исковата молба чрез депозирано писмено становище.
Ответникът не се явява по делото.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява
следното:
Със заповед за изпълнение на парично
задължение № 430/10.09.2019 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.1179/2019 г., е разпоредено длъжникът П.Л.Д.,
ЕГН – **********, с адрес: *** да заплати на кредитора “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище/адрес на управление: гр. София, ул. “Панайот Волов” № 29, етаж 3,
п.к. 1527, телефон: 0700 200 27, със законен представител И. Ц. К. – Управител,
чрез пълномощник: Д.В.А. - юрисконсулт, с адрес: ***, п.к. 1527, сумата от 481,63
лв. (четиристотин осемдесет и един лева и шестдесет и три стотинки),
представляваща главница до погасяване на паричния заем, договорна лихва в
размер на 66,82 лв. за периода от 14.01.2018 г. до 11.09.2018 г., такса за
експресно разглеждане на документи в размер на 219,20 лв., неустойка за неизпълнение
на задължение в размер на 220,50 лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране
в размер на 175,00 лв., законна лихва в размер на 13,67 лв. за периода от
12.09.2018 г. до 30.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 10.09.2019 г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски в
размер на 225,00 лв., от които сумата от 25,00 лв. за платена държавна такса и сумата от 200,00 лв.
възнаграждение за процесуално представителство.
Заповедта е връчена на длъжника и на
основание чл. 414 от ГПК, е подадено
възражение в срок, като на заявителя е указано че следва да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса. Искът е
предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
По делото е представено копие от Договор за
паричен заем „Вивакредит ПЛАН“с № 5402808-14.12.2017 от дата 15.12.2017 г. между „Вива Кредит" ООД
/Заемодател/ и П.Л.Д. /Заемател/, по силата на който заемодателят „Вива Кредит“
ООД е предал на заемателя Д. сумата от 600 лв., като с договора страните са
уговорили заемът да се погаси на 9 равни месечни вноски от по 109,85 лв.
включващи главница, лихва и такса експресно обслужване, при фиксиран годишен лихвен процент от 40,29
%, лихвен процент на ден при отказ от договора – 0,11 %, годишен процент на разходите в размер на 49,45
%. Предвидена е в чл. 1 ал.3 от Договора
такса експресно разглеждане на
документите в размер на 283,50 лева,
както и в чл.4 ал.1 неустойка в размер на 283,50лева , която се погасява
заедно със месечната вноска , като вноската става 141,35 лева или общо дължима
сума от 1272,15 лева. Неустойката се
дължи в случай на непредставяне в 3- дневен срок от подписване на договора за
заем на Заемодателя обезпечение на
задълженията му по договора, а именно: едно
физическо лица - поръчител, което да отговаря на определени изисквания или банкова гаранция .
Представено е по делото копие на екземпляр
за от разходен касов ордер за платена
сума на ответника Д. в размер на 600 лева.
Приета е по делото Тарифа на „Вива Кредит“
ООД, с която е предвидена такса в зависимост от броя дни забава и размера на
кредита, такса за експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричния
заем, която варира в зависимост от
размера на заема и срока на погасяване.
Представено е още копие от Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016 г., сключен между „Вива кредит“
ООД - в качеството на продавач и „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ”/
„АСВ“ /ООД - в качеството на купувач, по силата на който страните се
споразумели продавачът да прехвърли на купувача станалите ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи
от договори за потребителски кредит, които ще се индивидуализират в Приложение 1,
неразделна част от договора. Страните се съгласяват да прехвърлят нови
вземания като същите ще се
индивидуализират в ново Приложение № 1 със съответна нова дата.
Ищецът е приложил още и Препис – извлечение
от Приложение 1 от 02.05.2019 г. към договора за продажба и прихвърляне на
вземания , в което под номер 580 е вписано името на длъжника П.Л.Д., с дата на
договор 15.12.2017 г., както и са посочени дължимите суми.
Представено е и Уведомление за извършено
прехвърляне на вземанията отправено от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД до ответника Д..Приложено
е и пълномощно, от дата 28.12.2016г., подписано от Управителя на „Вива Кредит“
ООД , по силата на което е упълномощен
ищеца да уведоми от името на упълномощителя всички длъжници по вземания на
дружеството, възникнали по договори за кредит, които дружеството е цедирало,
съгласно сключения на 01.12.2016 г. Договор.
За изясняване на спора от фактическа страна,
беше изслушана съдебно икономическа експертиза, която беше приета като
неоспорена в о.с.з., и която даде заключение, че ответника е внесъл сума в
размер на 284,00 лв., като неиздължени били останали 481,63 лв. – главница,
66,82 лв.- договорна лихва , 219,20лв. – такса експресно разглеждане на
документите, 220,50 лв. – неустойка,
175,00 лева – разходи за събиране на вземането. Общ размер на вземането на
ищеца е в размер на 1 163,15 лева.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация 422 от ГПК във вр. с чл.415
ал.1 от ГПК, във вр чл. 79, чл. 92 и
чл.86 от ЗЗД.
Предявеният иск е положителен
установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422, ал.1 ГПК. Съгласно
чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК.
Установява се по делото, че между праводателя
на ищеца и ответника е бил сключен валиден Договор за паричен заем „Вивакредит
ПЛАН“от 15.12.2017 г. Ответникът не е оспорил получаването на сумата по
уговорения в договора начин, като експерта дава становище, че ответника е погасил сума в размер на 284,00
лева. Установено е също така, че между стария кредитор на ответника и ищеца е
сключен валиден Договор за продажба и прихвърляне на вземания/ цесия/ от 01.12.2016
год., който е надлежно съобщен на длъжника с връчване на исковата молба.
Цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника, като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /какъвто е и
настоящия случай/. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за
съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента,
макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде
съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на
чл.235, ал.3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 ЗЗД /в т.см.
Решение №78/09.07.2014 г. на ВКС по т.д.№2352/2013 г., II т.о.; Решение
№123/24.06.2009 г. по т.д.№12/2009 г. на ВКС, II т.о.; Решение №3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013 г.
на ВКС, I т.о./.В Решение №114/07.09.2016 г. на ВКС по т.д.№362/2015 г., II т.
о. е прието, че е допустимо, по силата на принципа на свободата на договаряне
съгласно чл.9 ЗЗД /какъвто е и настоящия случай/, предишният кредитор
/цедентът/ да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до
длъжника като негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква
по волята на представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл.36 ЗЗД,
като обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил съобразно
чл.39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл.99,
ал.3 и ал.4 ЗЗД. /в изложения смисъл решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г. на III ГО на ВКС, допуснато по въпроса: “цесионерът/приобретател
на вземането/ може ли да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като
представител на цедента“ и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на
II ТО на ВКС, допуснато по въпроса: „Може ли да се счита, че получаването на препис
от исковата молба и уведомлението за цесия е надлежно съобщение за цесията на
длъжника“/.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните
договорът за потребителския кредит, се изготвя на разбираем език и съдържа
изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията
за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .
В настоящия случай съдът счита, че договорът
е изготвен на разбираем език и в тази връзка са спазени изискванията на
закона.Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания
води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски кредит, а
когато договорът е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не
отпада изцяло, тъй като дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но
не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.С оглед гореизложеното
по повод съдържанието на сключения договор между ответника и „АКПЗ“ ЕООД съдът
счита, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК, поради
което договорът за потребителски кредит е недействителен, като за
недействителността на договора съдът следи и служебно. За нищожността съдът
следи служебно и при констатиране се позовава на същата. Имайки предвид последиците
на тази недействителност съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, то потребителят –
ответник по настоящото дело дължи връщане на чистата стойност по кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
На първо място към договора не е приложен
погасителен план, а от договора се установява , че се дължи една обща сума всеки месец, но не става ясно какъв е размерът
на главницата, какъв е размерът на лихвата, както и на таксата за експресно обслужване, освен
това и заемодателят е начислил и неустойка, като заемополучателят не би могъл
да разбере какъв е лихвеният процент след извършване на съответните
математически изчисления, а именно от сбора на определените погасителни вноски
да извади размера на главницата по договора за паричен заем и по този начин да
получи сумата, която дължи, като договорна лихва, а освен това се претендира и
неустойка. Посочен е годишен лихвен процент, от който обаче не става ясно по
какъв начин той се отразява в размера на погасителните вноски. Липсва
погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В
ЗПК е посочено изчерпателно какво следва
да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22
във вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност
на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са
определяеми такива.
Предвид така изложените доводи съдът счита,
че ответникът дължи връщане единствено и само на предоставената с договора за паричен
заем заемна сума в размер от 600
лв., и тъй като е внесена сума от 284,00
лева, то остава да се дължи 316,00 лева.
Предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК следва да се отхвърлят исковете за
установяване на дължимост на сумата
за договорна лихва и такса разходи.
За пълнота на изложението съдът обаче намира,
че следва да посочи следното:
При сключването на договора ответникът се е
задължил да предостави на кредитора си обезпечение - поръчителство от лице,
отговарящо на определени изисквания или банкова гаранция, а неизпълнението му е
скрепено със санкция-неустойка в размер на 283,50 лв. По делото не е налице
спор относно неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение в
договорения срок, тъй като ответникът не е навел възражения за това. Законът
прогласява принципа на договорната свобода /чл. 9 ЗЗД/. Свободата на договаряне
е ограничена от повелителните правни норми, вкл. от т. нар. добри нрави, като
неспазването на същите прави договорените клаузи нищожни, а за нищожността
съдът следи служебно. В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 на ОСТК
на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато
условията, при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с
принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Уговорената между страните неустойка при непредставяне на обезпечение излиза
извън присъщата ѝ обезпечителна функция. Целта на неустойката, е да
обезщети кредитора за вредите от неизпълнението /непълното, неточно с оглед
количеството и качеството и във времето/. При договор за потребителски кредит
вредите за кредитора са свързани със забавата при възстановяване на
предоставените от него средства в заем, заплащането на възнаграждение за
тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената между страните неустойка
не обезпечава възстановяването на вредите от това неизпълнение, а евентуални
такива от непредставянето на обезпечение, чрез поръчителство или банкова
гаранция. Обезпечението има цел, различна от тази на неустойката. Ако тя
обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми,
защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение. От
неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за
кредитора, размера на която да бъда обект на обезвреда в клауза за неустойка. В
този случай при неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума
и възнаграждение за ползването ѝ кредитора ще се удовлетвори от
имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на
чл. 133 ЗЗД. Казаното дава основание на съда да приеме, че уговорката между
страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените ѝ
функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.
Сключеният между страните договор попада в
приложното поле на Закона за потребителските кредити /ЗПК/. Съгласно чл. 33,
ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. В договора страните са
договорили за забава длъжникът да заплаща освен обезщетение и такси в зависимост
от периода на забавата, както и такса експресно разглеждане на заявлението за
отпускане на кредит. На първо място в
приложените към исковата молба писмени документи липсва доказателство в какъв
срок е разгледано заявлението за паричен
заем, както и в какъв срок е отпуснат. В този смисъл не се представя доказателство
за направени разходи по извънсъдебно събиране на вземането. Недопустимо е под
формата на такси да се начислява първо обезщетение за забавено изпълнение над
размера на законната лихва, както и с допълнителни скрити разходи / „такси“/ да
се заобикаля разпоредбата за размера на годишния лихвен процент по заема.
Веднъж има договорна лихва, като съдебната практика приема, че при необезпечените кредити не може
да надхвърля трикратния размер на законната лихва, а в случая се начислява и
такса за експресно обслужване в размер на 283,50 лева. Наред с това не се доказва и действително да
са направени такива разходи, начислени като такси. Уговорката за заплащане на
такси при забава влиза в противоречие и с разпоредбата на чл. 143, т. 5 ЗЗП,
тъй като при неизпълнение на договорните задължения длъжникът трябва да заплати
необосновано високо обезщетение съобразно срока на забава. При този извод съдът
следва да откаже да зачете правните последици на уговорката за такси в случай
на забава, както и на такса за експресно разглеждане на заявлението.
Относно претенцията за обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва, то същата е оттеглена от
ищеца.
Ето защо искът е частично
основателен по отношение на размер на
претендираната главница,а в останалата част следва да се отхвърли като
неоснователен.
Отговорност за разноски.
Ищецът претендира разноски,
ответникът не претендира такива, на това не би могло да стане, тъй като се
представлява от особен представител, разходите за когото са за сметка на ищеца.
С оглед изхода на спора по делото на
ищеца следва да се присъдят разноски по съразмерност на уважената част от
исковата претенция. Ищецът е претендирал разноски, както следва: сумата от общо
225.00 – разноски в заповедното производство, от които 25,00 лв. – държавна
такса и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение и общо сумата от 875,00
лв. в настоящото исково производство, от която сумата от 225,00 лв. – платена
държавна такса и сумата от 350 лв.- юрисконсултско възнаграждение, 150 лева за експертиза
. На основание чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 25 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ
в полза на ищцовото дружество следва да присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство – 50 лв. и за настоящото исково
производство в размер на 100 лв.- минималните такива с оглед неголемия материален интерес, липсата на фактическа и правна сложност по
делото, както и че представител на ищеца не се явява, и
формалността на заповедното производство. От така изложеното следва, че ищецът
е направил разноски, от които 75,00 лв.- разноски в заповедното производство- 25,00
лв.- държавна такса и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение и 475.00 лв. за настоящото
исково производство, от които 225,00 лв. – държавна такса и 100 лв.-
юрисконсултско възнаграждение,150 лева за експертиза. От така определената сума
в полза на ищеца, съразмерно на уважената искова претенция такава следва да се
присъди сумата от 40,49 лв. – разноски по съразмерност в заповедното
производство, и сума в размер на 214,60
лв.- разноски по съразмерност в исковото производство.
По изложените мотиви Пещерският
районен съд
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Л.Д.,
ЕГН – **********, с адрес: ***, дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление:
гр. София, ул. “Панайот Волов” № 29, етаж 3, п.к. 1527, телефон: 0700 200 27,
със законен представител И. Ц. К. – Управител, чрез пълномощник: Д.В.А. -
юрисконсулт, главница в размер на 316,00 лева,
заедно със законната лихва върху главницата, считано от постъпване на
заявлението – 10.09.2019 г. до окончателното изплащане на вземането по
Договор за паричен заем №5402808/15.12.2017г., за която сума е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №430/10.09.2019г. по ч.гр.д.№1179/2019г. по описа на РС Пещера,
като ОТХВЪРЛЯ предявените
от “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК ********* против П.Л.Д.,
ЕГН – **********, искове за признаване
на установено в отношенията между страните, че се дължи главница над размера от
316,00 лева до претендирания размер от 481,63 лева, договорна лихва в размер на
66,82 лева за периода от 14.01.2018г. до 11.09.2018г., такса
експресно разглеждане на документи в размер на 219,20 лева, разходи и такси за извънсъдебно
събиране в размер на 175,00 лева,
неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 220,50 лева, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №430/10.09.2019г.
по ч.гр.д.№1179/2019г. по описа на РС Пещера,
ОСЪЖДА П.Л.Д., ЕГН – **********, с адрес: ***, да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ
НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на
управление: гр. София, ул. “Панайот Волов” № 29, етаж 3, п.к. 1527, телефон:
0700 200 27, със законен представител И. Ц. К. – Управител, сумата от 40,49 лв. – разноски по съразмерност в
заповедното производство, и сума в размер на
214,60 лв.- разноски по съразмерност в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: