№ 617
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20211100512976 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2 ГПК.
Образувано е по повод подадена от ЗК „Л.И.“ АД- гр. София- длъжник в
изпълнително производство, жалба срещу отказ на ЧСИ да намали поради
прекомерност претендирани от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение от
480 лв., постановен на 31.03.2021 г. по изп. дело № 20209230400356 на ЧСИ Г.Н. с рег.
№ 923 на КЧСИ и район на действие- СГС, и срещу постановлението за разноски, с
което на длъжника е определена за плащане несъответна пропорционална такса по т.26
ТТРЗЧСИ. С довод, че изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна
сложност, жалбоподателят моли да бъде постановена отмяна на обжалвания отказ и да
бъде постановено намаляване на посоченото възнаграждение до размер на сумата 200
лв. и намаляване на несъответно определената такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Взискателят по изпълнителното дело- ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД- гр. София не изразява
становище по повод жалбата на длъжника по изпълнението.
Съдебният изпълнител по посоченото изпълнително дело е изложил мотиви по
обжалваните действия- съгласно разпоредбата на чл.436, ал.3 ГПК, съдържащи
съображения за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и взе
предвид мотивите на ЧСИ и представените по делото доказателства, намира
следното:
Жалбата е процесуално допустима, а по същество- основателна.
1
Изпълнителното производство по изп. дело № 20209230400356 на ЧСИ Г.Н. е
образувано по молба на взискателя ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД- чрез адв. Л. С., подадена на
13.11.2020 г., с приложени към нея два изпълнителни листа от 24.08.2020 г., издадени
въз основа на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, решение и две определения по
гр.д.№ 43419/ 2017 г. на СРС, 155 състав, с които ЗК „Л.И.“ АД- гр. София
/жалбоподателят/ е осъдено да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД- гр. София общо сумата
816.55 лв.- мораторна лихва и разноски по делото, както и законната лихва върху
главница от 297.04 лв., дължима за периода 3.05.2017 г.- 14.08.2017 г. /възлизаща на
8.58 лв./. Към молбата са приложени небланково пълномощно на името на адв. Л. С. и
фактура за плащането на адв. възнаграждения на обща стойност 2 378.40 лв. /с
включен ДДС/, издадена на името на адв. дружество, в което членува адв. С..
На 21.12.2020 г. на длъжника ЗК „Л.И.“ е връчена покана за доброволно
изпълнение, съдържаща покана за плащане на сумата 1 524.07 лв., включваща сумите
по двата изпълнителни листа, посочени по- горе, както и разноски по изпълнението-
480 лв., и такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 30.12.2020 г., в размер на 227.52 лв.
С платежно нареждане от 31.12.2020 г. длъжникът по изпълнението ЗК „Л.И.“
АД е извършил превод на сумата 1 524.07 лв.- предмет на ПДИ, по специалната сметка
на ЧСИ.
На 29.12.2020 г., в срока по чл.428, ал.1 ГПК по изпълнителното дело е
постъпило възражение от длъжника за прекомерност на претендираните от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение, както и за несъответно определена от ЧСИ
такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
С Постановление на ЧСИ от 31.03.2021 г. възражението на длъжника ЗК
„Л.И.“ срещу постановлението за разноските е оставено без уважение.
Това постановление на ЧСИ, по преценка на Софийски градски съд, е
неправилно и следва да бъде отменено.
По същество възражението на длъжника по чл.78, ал.5 ГПК- за прекомерност на
претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, е основателно.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан
със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК,
като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното
производство.
В случая изпълнителното дело, за което са заплатени спорните разноски, не се
отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. Освен подаване на молбата за
принудително изпълнение, към датата на изпращане на поканата за доброволно
изпълнение на длъжника, съдържаща покана за плащане и на спорните разноски от 480
лв.- за адвокатско възнаграждение, а също и към датата на издаване на обжалваното
постановление на 31.03.2021 г. от адвокат- пълномощника на взискателя не са били
предприети други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното
вземане, поради което и необосновано се явява определянето /възлагането/ на разноски
в претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер. Осъщественото от адв.-
2
пълномощника на взискателя процесуално представителство се изчерпва с подаването
на молба за образуване на изпълнително дело /чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г./,
поради което и направеното от страна на длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК като
основателно следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя от 480 лева следва да бъдат намалени до минималния
посочен в чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. размер, а именно до размер на
сумата 200 лв.
При тези съображения обжалваното постановление на ЧСИ Н., с което е
отказано намаление на спорните разноски по възражението на длъжника по чл.78, ал.5
ГПК, следва да бъде отменено като неправилно, като дължимите на взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение следва бъдат намалени до размер на сумата 200
лева.
Основателна е жалбата на длъжника по изпълнението и в останалата й част-
относно определената от ЧСИ такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Определеният от ЧСИ размер на дължимите по ТТРЗЧСИ такси, включая
пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, е 227.52 лв., видно от изпратената на
длъжника покана за доброволно изпълнение и съдържащата се на л.14 от приложеното
изпълнително дело сметка.
Съгласно т.26 ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично задължение се събира
пропорционална такса върху събраната сума. В случая паричното вземане, което ЧСИ
е следвало да събере от длъжника ЗК „Л.И.“ АД, е в размер на 825.13 лв., която сума
включва присъдените по гр.д.№ 43419/ 2017 г. на СРС суми, за които са издадени
цитираните по- горе два изпълнителни листа, включая сумата 8.58 лв.- законна лихва
върху главницата от 297.04 лв., дължима за периода 3.05.2017 г.- 14.08.2017 г. Поради
това и дължимата от последния пропорционална такса по т.26, б.“б“ ТТРЗЧСИ е в
размер на 82.51 лв. /без ДДС/, която именно сума следва да бъде заплатена на ЧСИ, а
за горницата над тази сума обжалваното постановление за разноски следва да бъде
отменено, тъй като начисляването й се явява незаконосъобразно. Начисляването от
ЧСИ на ДДС върху таксата по т.26 ТТРЗЧСИ е извън обхвата на осъществявания по
реда на чл.435 ГПК контрол за законосъобразност на извършените от ЧСИ действия,
поради което и настоящият съд не дължи произнасяне относно неговата дължимост от
жалбоподателя- длъжник по изпълнението.
При тези съображения обжалваното от длъжника постановление на ЧСИ по
определянето и начисляването на такси и разноски по изпълнението следва да бъде
отменено като неправилно в частта за разликата над сумата 200 лв.- разноски за
дължимо на взискателя адв. възнаграждение, и над сумата 82.51 лв. /без ДДС/- такса
по т.26 ТТРЗЧСИ.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ по жалбата на ЗК „Л.И.“ АД- гр. София /длъжник по изпълнението/
Постановление от 31.03.2021 г. по изп. дело № ********* 00356 на ЧСИ Г.Н. с рег.№
923 на КЧСИ и район на действие- СГС, с което е отказано намаляване на разноските
на взискателя за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, и вместо
това ПОСТАНОВЯВА :
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските за заплатено от
взискателя ЗАД „Б.В.И.Г.“ АД- гр. София /ЕИК *******/ и дължимо от длъжника ЗК
„Л.И.“ АД- гр. София /ЕИК *******/ по изп. дело № 20209230400356 на ЧСИ Г.Н. с
рег.№ 923 на КЧСИ и район на действие- СГС, адвокатско възнаграждение от 480
лева на 200 лева /двеста лева/.
ОТМЕНЯ по жалбата на ЗК „Л.И.“ АД- гр. София /длъжник по изпълнението/
издаденото по изп. дело № 20209230400356 на ЧСИ Г.Н. с рег.№ 923 на КЧСИ,
постановление за разноските в частта му относно определената пропорционална
такса по т.26 ТТРЗЧСИ, дължима от длъжника ЗК „Л.И.“ АД, над сумата 82.51 лв.
/без включен ДДС/.
Решението не подлежи на обжалване- съгласно чл.437, ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4