№ 4431
гр. София, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20241110158867 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК във вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ с вх.
№313757/7.10.2024г. от ищец И. Х. А., ЕГН **********, срещу ответник П***, с предявен
иск и молба до съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено между
страните, че ответникът дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ СУМИ – 423,43 лв.,
представляваща вземане за законна лихва за забава за период 21.6.2021г.-2.6.2024г.,
изчислена върху главница в размер на 1250 лв. /част от обща сума в размер на 2980,94 лв./,
присъдена в полза на ищеца с влязло в сила Решение № 2535/25.4.2024г. постановено по
в.гр.д.№ 12402/2022г. по описа на СГС, II-Д състав, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение/ЗИ/ № 21974/16.7.2024г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 37553/2024г. по описа на
СРС, 163-ти състав.
Ищецът твърди, че ответникът е бил осъден да му заплати сума в размер на 1250,00лв.
/част от обща сума в размер на 2980,94 лв./ с влязло в сила Решение № 20026835 от
28.1.2021г. постановено по гр.д.№ 66004/2019г. по опис на СРС, 26-ти състав, изменено с
Решение № 20061610 от 12.10.2022г. по гр.д.№ 66004/2019г. по опис на СРС, 26-и с., за
допускане поправка на ОФГ, и отменено в обжалваната част с окончателно Решение №
2535/25.4.2024г., постановено по в.гр.д.№ 12402/2022г. по опис на СГС, II-Д състав. В
соченото производство на ищеца била присъдена единствено главницата, без да е била
претендирана законната лихва.
Излага се, че по ч.гр.д.№ 35469/2019г. по опис на СРС, 26-ти с., сумата за главница е
1
била от 1250лв. по същия предхождащ Договор скл.между страните, ведно със законната
лихва от 20.6.2019г., но в последствие по гр.д.№ 66004/2019г. по опис на СРС и по гр.д.№
4479/2021г. по опис на РС-Русе /двете производства разглеждат и е формирана СПН за
сумата на главницата от общ размер 2980,94 лв./ не е воден иск по чл.422, ал.1 във вр.чл.415,
ал.1, т.1 ГПК във вр.чл.86 ЗЗД, затова е предявена ИМ, по която е образувано настоящото
производство по чл.422, ал.1 ГПК.
Моли съдът да уважи претенциите изцяло с присъждане на сторените по делото
разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.
ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл. 131 ГПК, подава отговор на исковата молба, чрез юрк.
Е***, с който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че между страните е водено
гр.д. № 66004/2019 г. по описа на СРС, 26-и състав, по която била присъдена на ищеца И. Х.
А. сумата от 1250 лв. Излага, че предявяването на настоящия иск представлява злоупотреба
с процесуални права.
Моли за отхвърляне на исковата претенция с присъждане на сторените по делото
разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител по
пълномощно, поддържа предявения иск и моли съдът да го уважи.
В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява
представляващия управител на дружеството и не се представлява от адвокат или
юрисконсулт. С писмена молба с вх.№62188/21.2.2025г., приета като доказателство по делото
от съда, страната е поискала делото да се разгледа в о.с.з. в нейно отсъствие, като се
поддържа подадения ОИМ и наведените с него възражения и се моли искът да бъде изцяло
отхвърлен с решението на съда.
Съдът, като взе предвид чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства, по единично и в тяхната съвкупност,
във връзка с доводите и съображенията на страните, и като взе предвид правните норми
уреждащи спорните отношения, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото са приети като доказателства копия на следните писмени документи –
платежно за доплатена от ищеца дължима ДТ от 4.10.2024г. след заповедно
производство/л.5/; пълномощно за ищец с ДППС от 1.10.2024г./л.6/; решение №
20026835/28.1.2021г. и решение № 20061610, и двете постановени по гр.д.№66004/2019г. на
СРС/л.7-9/; решение № 2535/25.4.2024г. постановено по в.гр.д.№ 12402/2022г. по опис на
СГС/л.10-14/; заявление с вх.№ 3042902/20.6.2019г. по чл.410 ГПК подадено пред СРС по
което е образувано заповедно ч.гр.д.№ 35469/2019г. по опис на СРС, 26-ти съста/л.15-18/;
калкулатор за изчисляване на законна лихва върху 1250лв. за период 21.6.2021г.-
2.6.2024г./л.19/; нотариално заверено пълномощно за ответник прието с ОИМ/л.36-37/.
По делото е прието и приложено и предходното заповедно по ч.гр.д.№ 37553/2024г.по
опис на СРС образувано по заявление на ищеца по чл.410 ГПК с вх.№ 203096/20.6.2024г. и
2
издадена ЗИ№ 21974/16.7.2024г. по чл.410 ГПК за процесната сума срещу ответника, т.е.
настоящото исково производство е продължение на заповедното производство по чл.410
ГПК.
С определение по чл.146 във вр.чл.140 и сл ГПК № 2482/16.1.2025г. постановено по
делото СЪДЪТ е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните
следното – отв.П*** е бил осъден да заплати на ищец И. Х. А. сумата в размер на 1250,00
лв. /част от обща сума в размер на 2980,94 лв./, с влязло в сила Решение № 20026835 от
28.1.2021г., постановено по гр.д. № 66004/2019г. по опис на СРС, 26-ти състав, изменено с
Решение № 20061610 от 12.10.2022г. постановено по гр.д. № 66004/2019г. на СРС, 26-и
състав, за допускане поправка на ОФГ, и отменено в обжалваната част с окончателно
Решение № 2535/25.4.2024г. постановено по в.гр.д.№ 12402/2022г. на СГС, II-Д състав. В
производството ищецът не е претендирал присъждане на законната лихва върху главницата.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
В издадената ЗИ№ 21974/16.7.2024г. по ч.гр.д.№ 37553/2024г. по опис на СРС съдът
констатира, че е допуснал ОФГ, като никоя от страните не е поискала от съда да я поправи
като размер на сумата е предявен със заявлението по чл.410 ГПК от 423,43лв., а в издадената
ЗИ сумата е посочена с грешен размер от 424,43лв., като последното е неправилно и следва
да се поправи. Поради констатирането на допусната ОФГ в издадената по делото ЗИ към
момент на постановяване на настоящото решение съдът следва да допусне и извърши
служебно поправката, без предварително съгласие и становище на страните, като за това
страните ще бъдат уведомени със самото решение и ще имат възможност да обжалват, ако
евентуално не са съгласни, с частна жалба пред СГС доколкото има характер на
постановяване на определение.
Предявеният положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за установяване на
парично вземане е допустим, като е предявен в законовите срокове съгласно чл.415, ал.1 и
ал.4 ГПК.
За предходните развили се между страните съдебни производства настоящия съдебен
състав се е запознал служебно във връзка с постановяване на настоящото решение, но
същите страните не са поискали да се изискат по настоящото производство, а и не е
необходимо.
От наведените твърдения с ИМ от ищец съдът достига до извод, че се претендира
присъждане на законна лихва за забава по реда на чл.86 ГПК, като същата не е била
предявявана преди настоящото производство, макар, че в издадената ЗИ на 5.7.2019г.по
ч.гр.д. № 35469/2019г. по описа на СРС, 26-ти състав, е вписана от дата 20.6.2019г., но това
всъщност е произнасяне от съда в повече от предявен иск, и доколкото тази лихва не е била
обект на разглеждане в последствие по гр.д.66004/2019г. на СРС, 26-ти състав, и доколкото
заповедното производство е едностранно до издаване на ЗИ по заявление по чл.410 ГПК, и
доколкото ищецът не е поискал поправка на ОФГ, настоящият състав достига до извод, че
3
ищецът предявява лихвата за забава по настоящото производство. Следователно настоящия
съдебен състав достига до извод, че по заповедно ч.гр.д. № 35469/2019г. по описа на СРС,
26-ти състав, и последвалото го исково по гр.д. № 66004/2019г. на СРС, 26-и състав, ищецът
не е предявявал иск за присъждане на законна лихва за забава по реда на чл.422, ал.1 ГПК
във вр.чл.86 ЗЗД изчислена върху сумата от 1250лв. частично предявена главница от
2980,94лв.
Настоящия предявен иск, за да бъде основателен и доказан, следва ищецът да докаже,
че ответникът е изпаднал в забава. Съгласно чл.84 ЗЗД е определено към кой момент
длъжник изпада в забава. Настоящия съдебен състав намира, че доколкото главницата от
1250лв. е била спорна и установена с влязло в сила съдебно решение, то разпоредбата на
чл.84, ал.1 ЗЗД е неприложима за настоящия случай, следователно ищецът следва да
ангажира доказателства, че ответник-длъжник е изпаднал в забава съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД:
„Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора.“. С ИМ и в настоящото производство ищецът твърди, че ответник е
изпаднал в забава от 20.6.2019г., когато е било подадено заявлението по чл.410 ГПК в съда
за частичната главница от 1250лв.
Следователно поканата по чл.84, ал.2 ЗЗД се съдържа в предходно развило се между
страните заповедно по ч.гр.д.№ 35469/2019г. по опис на СРС, 26-ти с., защото с него е
предявена главницата от 1250лв., но без каквато и да била лихва за забава/в настоящото дело
ищецът сам представя посоченото заявление с ИМ/л.15-18/, защото както ясно се вижда - в
т.9б всички графи за лихва са зачертани.
Следователно съдът достига до извод, че ответникът ако е изпаднал в забава то това е
от дата 20.6.2019г., когато е бил реално поканен от ищец да му заплати главницата от
1250лв. Доколкото лихви за забава следва да се предявяват за не повече от 3 годишен
период, затова доколкото заявлението по чл.410 ГПК по настоящото дело/заповедно и
исково/ е подадено в съда на 20.6.2024г., то преди дата 20.6.2021г. би било неоснователно, но
както е видно иска за лихва за забава е предявен за период 21.6.2021г.-2.6.2024г.,
следователно иска е основателен и следва да се уважи.
Възраженията направени от ответник с ОИМ съдът намира за напълно неоснователни,
защото няма пречка след разрешаване на спор за главницата в отделно, последващо и
самостоятелно съдебно производство ищецът да предяви иск за лихвата за забава, като това
не представлява злоупотреба с право.
По размера на предявен иск съдът установи, че същия напълно отговаря на
изчисленото с електронен калкулатор на НАП за законна лихва от съда, затова следва да се
уважи иск в предявен размер от 423,43лв.
Поради всичко изложено до тук съдът достига до извод, че предявения иск е напълно
основателен и доказан и по размер затова следва да се уважи напълно.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора следва да се присъдят разноски в полза на ищец по реда на
4
чл.78, ал.1 ГПК.
По делото е представен и приет списък по чл.80 ГПК от двете страни, като на ответник
е инкорпориран в молба с вх.№ 62188/21.2.2025г./л.49-50 от делото/.
Ответникът е възразил по размер на разноски на ищец по реда на чл.78, ал.5 ГПК с
ОИМ, като иска да се присъдят в размер под минимум по Наредба №1/2004г. на ВАС.
По списък приложен както в заповедно така и в исковата част на производството е
видно, че се иска адв.възнаграждение от ищец по реда на чл.38 ЗАдв. в полза на адвоката, а
ДТ заплатена по делото да се присъди в полза на самия ищец.
Съдът намира, че 50лв. са разноските, които следва да се присъдят на ищеца за
заплатената дължима по делото ДТ.
В полза на адв.Б. следва да се присъдят разноски за адв.възнаграждение по ред на чл.38
ЗАдв., като размера бъде съобразен с цената на предявен иск, а именно да се присъдят
210лв., защото делото е без фактическа и правна сложност, а за изготвянето на заявлението
по чл.410 ГПК и ИМ адвоката не е положил особено голям труд. По-висок размер от
определения или присъждане на искания от 400лв. би довело до размер на
адв.възнаграждение, който се доближава до цената на иска, което съдът счита за
неоснователно, доколкото защитата е по реда на чл.38 ЗАдв. и има направено възражение по
чл.78, ал.5 ГПК от ответник. Ако се определи адв.възнаграждение близко до размер на иск то
адвоката на ищеца би се обогатил неоснователно за сметка на ответник.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА на основание
чл.247 ГПК в ЗИ № 21974/16.7.2024г. издадена по ч.гр.д.№ 37553/2024г. по опис на СРС,
163-ти състав, като вместо „424,43 лева“ следва да се чете правилното „423,43 лева“, както
е посочено в т.9а на заявление с вх.№203096/20.6.2024г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец И. Х. А., ЕГН **********,
и ответника П***, че ответника дължи на ищеца, СЛЕДНИТЕ СУМИ – 423,43 лева/лв./,
представляваща вземане за законна лихва за забава за период 21.6.2021г.-2.6.2024г.,
изчислена върху главница в размер на 1250 лв. /част от обща сума в размер на 2980,94 лв./,
присъдена в полза на ищеца с влязло в сила Решение № 2535/25.4.2024г. постановено по
в.гр.д.№ 12402/2022г. по описа на СГС, II-Д състав, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение/ЗИ/ № 21974/16.7.2024г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 37553/2024г. по описа на
СРС, на основание чл.422, ал.1 във вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК във вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА П***, с адрес гр.С***, да заплати на И. Х. А., ЕГН **********, сумата от
50,00 лева, представляващи сторените пред СРС съдебно деловодни разноски по
настоящото производство и по ЧГД № 37553/2024г. на СРС за платена дължима ДТ, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
5
ОСЪЖДА П***, с адрес гр.С***, да заплати на адвоката К. И. Б., ЕГН **********,
сумата от 210,00 лева, представляващи разноски пред СРС за адв.възнаграждение, на
основание чл.78, ал.1 и чл.5 ГПК и чл.38 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му, относно частта за поправка на ОФГ, доколкото в тази част има характер на
определение.
ПРЕПИС да се изпрати на страните със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6