Решение по дело №160/2017 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 111
Дата: 6 юни 2017 г. (в сила от 6 юни 2017 г.)
Съдия: Васил Анастасов Анастасов
Дело: 20174300500160
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 март 2017 г.

Съдържание на акта

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, ………..2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в открито  заседание на деветнадесети май, две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

 

                                                                                           1. СЕВДА ДОЙНОВА                                                      ЧЛЕНОВЕ  :

                                                                                   2.  ВАСИЛ АНАСТАСОВ

        

при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА, като разгледа докладваното от съдия АНАСТАСОВ В.Гр.д. № 160 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази :

 

Подадена е жалба от П.А.Б. ***, ЕГН ********** в качеството му на трето лице по смисъла на чл.435, ал.4 от ГПК, чрез адв.К.Н. *** срещу действия на ЧСИ Румен Димитров, рег. № 880 с район на действие Окръжен съд-Ловеч, по изпълнително дело № 20148800400417, изразяващи се в извършване на опис на 15.02.2017 г. на недвижим имот с идентификатор № 73198.504.1.7 - апартамент, находящ се в гр.********, за който твърди, че не принадлежи изцяло на длъжника.

Сочи, че е син на А. П. Б. – роден на *** г., починал на 08.09.1970 г. и на Е. И. Б. – ЕГН **********, починала на 22.08.2003 година.

Твърди, че с нотариален акт № 13/2, том II, дело № 340/1968 г., на Троянския районен съд, майка му Е. Б. е закупила от Градски народен съвет - Троян, по време на брака, Апартамент № 2, находящ се в гр.*******, на първи етаж, целият с площ от 85,55 кв.м., при граници : улица, дворно място, апартамент № 1, стълбище, апартамент № 3, отгоре апартамент № 6 и отдолу мазета № 2,6 и 10, ЗАЕДНО с принадлежащите му МАЗЕ № 9 с площ от 15,45 кв.м., ТАВАН № 6 от 17,50 кв.м. и 7,590 % идеални части от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху държавен терен - парцел X в кв.39 по регулационния план на гр.Троян от 1966 г., срещу сумата от 7 067 лева, която сума е напълно изплатена от купувача на продавача.

Сочи, че по настоящата кадастрална карта одобрена със заповед № РД-18-11/07 г. на АГКК, имотът представлява самостоятелен обект с идентификато № 73198.504.152.1.7. Твърди, че тъй като покупката е по време на брака на родителите му, същият се явява съгласно СК от 22.03.1968 г. съпружеска имуществена общност. Излага, че от извършената от него допълнителна проверка в Община Троян се е установило, че по плана от 1955 г. дворното място е в квартал 39 с пл. № както следва : пл. № 1075 - записан на Д. М. Д. М.; с последващо вписване - И. С.; имот пл.№ 1076 - записан на М. И. С. и имот пл.№ 1086- записан на П. П. Б.. Сочи, че в рег. план на гр.Троян от 1966 г. имота е записан „държавен; блок ****”. Сочи, че видно от вписването в нотариалния акт, имота е бил одържавен и отстъпен за кооперативно и жилищно строителство.

Твърди, че с оглед евентуални възражения терена не е бил собственост на майка му Е. Б. и посоченият апартамент не е бил отстъпен като обезщетение, а е построен чрез ЖСК, поради което несъмнено е станал съпружеска имуществена общност на двамата му родители.

Сочи, че баща му А. П. Б. е починал на 08.09.1970 година. Твърди, че съгласно Семейния кодекс от 1968 г., чл.14, ал.7 предложение последно : „когато преживелият съпруг наследява заедно с деца на починалия съпруг, той не получава дял от частта на починалия съпруг от общото имущество”- или след смъртта на баща му, майка му Е. Б. е останала собственик на ½  идеална част от имота по СИО, а делът на баща му се е разпределил по наследство -  на по ¼ -  идеална част за него и за сестра ми К.М..

Сочи, че последните повече от 10 години само той обитава жилището, и в момента е във владение на имота. Твърди, че на  15.02.2017 г. е бил посетен в дома си от ЧСИ Румен Димитров,  от когото узнал, че извършва опис на жилището. Сочи, че от документите по делото се установява, че с нотариален акт № 160, т.3, н.д. № 1129/1994 г. майка му Е. Б. е „ПРОДАЛА” на внуците си П. П. Б.  и на Е. П.а Б. /негови деца/ целият описан апартамент. Излага, че поради наличие на сключен граждански брак с дъщеря му Е., собственост е придобил и длъжникът по изпълнението - Д.Е.Р..

Твърди, че с нот. акт № 141, т.12 рег. № 11172, д. 1913/2004 г. Кредиторът „Райфайзенбанк” е отпуснала заем на длъжника Д.Р., като за обезпечаване на вземането синът му П. П. Б., дъщеря му Е. П.  Б. и зет му Д.Е.Р. са учредили в полза на банката ипотека върху целия имот.

Сочи, че не се намира в добри отношения с децата си  и не е разбрал своевременно за извършеното прехвърляне и учредяване на ипотеката. Излага, че последните повече от 10 години единствено той обитава жилището, няма данни за настоящите адреси на П., Е. и Д..

Заявява, че е собственик на ¼  ид. част от процесния имот и е във владение на целия имот. Сочи, че няма настъпил друг юридически факт, поради който той да е загубил собствеността си или посочените лица да са придобили и негова идеална част.

В заключение моли съда да отмени частично като незаконосъобразни протокол за опис и оценка от 15.02.2017 г., извършени от ЧСИ Румен Димитров по изп.дело на целия самостоятелен обект с идентификатор № 73198.504.152.1.7. по КККР на гр.Троян, представляващ АПАРТАМЕНТ № 2, находящ се в гр.******, целият с площ от 85,55 кв.м., при граници: улица, дворно място, апартамент № 1, стълбище, апартамет № 3, отгоре апартамент № 6 и отдолу мазета № 2,6 и 10, заедно с принадлежащите му МАЗЕ № 9 с площ от 15,45 кв.м., ТАВАН №  6 от 17,50 кв. м. и 7,590 % идеални части oт  общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху държавен черен - парцел X в кв.39 по регулационния план на гр.Троян от 1966 г, като описа се счита за законосъобразен до размер ¾  ид. части от имота, а за останалата ¼  ид. част бъде отменен като незаконосъобразен.

Писмени мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК е изложил ЧСИ Румен Димитров, който счита, че действията му са законосъобразни. Сочи, че жалбата е недопустима, а разгледана по същество - неоснователна, като моли съда да я остави без уважение.

Взискателят „Райфайзенбанк (България)” ЕАД - София чрез пълномощника си юрисконсулт Д. И. е изложил доводи за неоснователност и недоказаност на жалбата в писмени възражения.

В съдебно заседание жалбоподателят П.А.Б., редовно призован, се явява лично и с пълномощника си - адв.Н. ***, който заявява че поддържат жалбата на основанията изложени в нея. Счита същата за основателна и доказана. Сочи, че не претендират разноски, тъй като намират, че нито взискателя, нито ЧСИ имат вина за случая. Твърди, че са се опитали да декларират имота на името на жалбоподателя и последният да си плаща данъците, но получили отказ от данъчните служители. Представя писмено становище.

Длъжникът Д.Е.Р., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Взискателят „Райфайзенбанк (България)” ЕАД – София, редовно призовани, не изпращат процесуален представител.     

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

Изпълнителното дело първоначално е било образувано от ДСИ при PC Троян, под № 405/2009 г. по описа на ДСИ при ТРС. По молба на взискателя „Райфайзенбанк (България)” ЕАД – София, същото е било прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ Румен Димитров, като е било образувано под № 20148800400417 по описа на ЧСИ.

Делото е било образувано на основание Изпълнителен лист от 23.10.2009 г. на PC - Троян, по ч.гр.дело 984/2009 г. /л.3/, със страни - взискател „Райфайзенбанк (България)” ЕАД – София с ЕИК *********, с адрес на управление *** и длъжник Д.Е.Р. с ЕГН ********** ***, за заплащане на 55 716.73 лева просрочена главница, ведно със законна лихва от 13.10.2009 г. до изплащане на вземането, просрочена редовна лихва 3 289.01 лева, просрочена наказателна лихва 4 557.92 лева, както и 1 271.27 лева разноски по гражданското дело и 1 085.64 лева адвокатски хонорар.

С молба вх. № 320/20.08.2014 г. /л.124/ от взискателя е било възложено на ЧСИ да насрочи публична продан на възбранените от ДСИ имоти и са му били делегирани правомощия по чл.18 от ЗЧСИ.

В изпълнение молбата ЧСИ е насрочил опис на ЖИЛИЩЕ -АПАРТАМЕНТ с кадастрален номер 73198.504.152.1.7 с площ от 85.55 кв.м. находящ се в гр.****”, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 9 с площ от 15.45 кв.м., ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ № 6 с площ от 17.50 кв.м и МАСИВЕН ГАРАЖ с площ от 17.50 кв.м., собственост на ипотекарните длъжници Е. П. Б. с ЕГН ********** и П. П. Б. с ЕГН **********.

Впоследствие на основание Обезпечителна заповед от 11.12.2014 г. на PC – Троян /л.257/ изпълнителното дело е било спряно, във връзка с установяване собствеността на МАСИВЕН ГАРАЖ с площ от 17.50 кв.м.

След отмяна на обезпечителната заповед делото е продължило и изпълнението е било насочено към ипотекирания в полза на взискателя апартамент с кадастрален номер 73198.504.152.1.7, като е била насрочена нова дата за опис, за която страните по делото са били надлежно уведомени. Описът е бил извършен на 15.02.2017 г. /л.448/ в присъствието на жалбоподателя П.А.Б., който е заявил, че част от имота е негова собственост и, че ще търси правата си по съответния ред.

Жалбата съгласно разпоредбата на чл.435, ал.4 от ГПК се явява процесуално допустима, подадена е в законоустановения срок, разгледана по същество, същата е неоснователна.

От приложените по изпълнителното дело доказателства е видно, че собственици на процесния апартамент се явяват Е. П. Б. и П. П. Б.. Имотът им е бил прехвърлен от тяхната баба Е. И. Б. с Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 160, том III, дело № 1129/1994 г. от 12.10.1994 г. /л.398/ - т.е. преди повече от 22 години. От приложените по делото Удостоверения за тежести от 14.02.2017 г. /л.440 и л.445/, е видно, че до настоящия момент жалбоподателят не е оспорвал тази сделка. В тази връзка в доказателствата по изп. дело присъства Искова молба от  П.А.Б. срещу взискателя „Райфайзенбанк (България)” ЕАД – София, длъжникът Д.Е.Р. и ипотекарните длъжници Е. П. Б. и П. П. Б. с правно основание чл.440 от ГПК, вр. с чл.124 от ГПК, вр. с ч.26 от ЗЗД въз основа на която е било образувано гражданско дело № 225/2012 г. по описа на Троянския районен съд. След извършена служебна проверка от настоящата инстанция се установи, че ищецът П.А.Б. е оттеглил исковата си молба и делото е било прекратено на 11.12.2012 година.

На следващо място, върху процесния имот е била учредена договорна ипотека в полза на взискателя „Райфайзенбанк (България)” ЕАД, вписана в служба по вписванията при РС – Троян, вх. № 3646 от 2004 г., акт № 77, том II, дело № 2848/2004 г. /л.65-67/. Още при съставянето на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, нотариусът е проверил собствеността на имота.

Съдът намира, че така подадената жалба е неоснователна и не следва да бъде уважавана с оглед разпоредбата на чл.435, ал.4, изр.  последно от ГПК, тъй като недвижимия имот е бил собствен на длъжниците Е. П. Б. и П. П. Б. при налагане на възбраната.

На следващо място в настоящия случай жалбоподателят оспорва извършения опис касаещ целия недвижим имот, като претендира, че той е собственик на ¼  ид. част от същия и моли съда описа се счита за законосъобразен до размера ¾  ид. части от имота, а за останалата ¼  ид. част, да бъде отменен като незаконосъобразен.

Съгласно императивната разпоредба на чл.500 от ГПК : „Когато изпълнението бъде насочено върху съсобствен имот за дълг на някой от съсобствениците, имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника”. В конкретния случай ЧСИ е спазил цитираното законово изискване и е извършил опис на целия имот, предвид което обжалваното действие се явява правилно и законосъобразно.

На следващо място, следва да се има предвид, че споровете относно собственост на недвижими имоти са предмет на самостоятелен исков процес, съгласно разпоредбата на чл.440 от ГПК, а не се решават в рамките на изпълнителното дело. Както беше посочено по-горе жалбоподателят Б. е предявил такъв иск пред РС-Троян, като впоследствие е оттеглил исковата си молба.

По изложените мотиви този състав на Ловешкия окръжен съд приема, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като атакуваното действие на ЧСИ е законосъобразно и не страда от наведените в жалбата пороци.

Водим от гореизложеното и на основание чл.437, ал.2 от ГПК, съдът

 

                                     Р   Е   Ш   И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на П.А.Б. ***, ЕГН **********, в качеството му на трето лице по смисъла на чл.435, ал.4 от ГПК, чрез адв.К.Н. ***, със съдебен адрес *** срещу действия на ЧСИ Румен Димитров, рег. № 880 с район на действие Окръжен съд-Ловеч, по изпълнително дело № 20148800400417, изразяващи се в извършване на опис на 15.02.2017 г. на недвижим имот с идентификатор № 73198.504.1.7 - апартамент, находящ се в гр.****, като неоснователна.

         РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                    

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                    

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ :      1.  

              

 

2.