Присъда по дело №1057/2024 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 23
Дата: 16 април 2025 г. (в сила от 1 май 2025 г.)
Съдия: Пламен Тошев Петков
Дело: 20241320201057
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 15 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 23
гр. В., 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:П.Т.П.
при участието на секретаря М.И.В.
като разгледа докладваното от П.Т.П. Наказателно дело частен характер №
20241320201057 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. С. И. - роден на 13.05.1999 г. в гр. В.,
живущ в с. А., обл. В., ул. „В.Т.“ № 7, българин, български гражданин,
неосъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 19.03.2024 г. около
21.00 часа в ********** на ул. „В.Т.“ пред дом № 19 блъснал с колата си
МПС лек автомобил „Фолксваген Голф“ лицето Р. Ц. Д. от **********, ул.
„В.Т.“ № 22, с ЕГН **********, с което й нанесъл контузия на дясна мишница
с кръвонасядане по страничната й повърхност и друго такова в долно
предната й част, ожулване на лява поясна област, което представлява лека
телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без
разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, за което и на
основание същия тест и на основание чл. 78а от НК го освобождава от
наказателна отговорност и му налага административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 1000 /хиляда/ лева.
ОСЪЖДА подсъдимия А. С. И., със снета по делото самоличност да
заплати на Р. Ц. Д. от с. А.. В., ул. „В.Т.“ № 22, с ЕГН **********, сумата
1000 /хиляда/ лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от деня на увреждането 19.03.2024 г. до
1
окончателното изплащане, както и сумата от 550.00 /петстотин и петдесет/
лева, разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и сумата 14.50
/четиринадесет лева и петдесет стотинки/ лева, разноски по делото за
държавна такса, както и сумата в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева,
разноски по делото за вещо лице.
ОТХВЪРЛЯ гражданския иск за неимуществени вреди в останалата му
част до пълния му размер от 3000 лева.
ОСЪЖДА подсъдимия А. С. И., със снета по делото самоличност да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - В.
държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50.00
/петдесет/ лева, както и сумата от 50.00 /петдесет/ лева, за явяване и участие
на вещо лице в съдебно заседание.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране пред В.ския
окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И към Присъда № 548 от 16.04.2025 год. по НЧХД № 1057
по описа за 2024 год. на Районен съд – гр.В.
.......................................................................................................................................................................................................................................................................................

Делото е образувано по тъжбата от Р.Ц.Д. от с.А., общ.Д., обл.В.,
ул.“В.Т.“, № 22 с ЕГН **********, с която е внесено в съда обвинение срещу
подсъдимия А.С.И. от с.А., общ.Д., обл.В., ул.“В.Т.“, № 7 с ЕГН **********,
за извършено от него престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Частният тъжител Д., чрез своя процесуален представител, в съдебно
заседание подържа тъжбата и моли подсъдимия И. да бъде признат за виновен
и да му бъде наложено наказание. Д. е конституирана и като граждански ищец
и е приет за съвместно разглеждане в процеса предявения от нея срещу И.
граждански иск за сумата от 3000лв., ведно със законната лихва от деня на
увреждане до окончателното изплащане, както и за направените по делото
разноски. Гражданският ищец поддържа гражданския си иск и моли той да
бъде уважен изцяло, като основателен и обоснован.
Подсъдимият в съдебно заседание, лично и чрез своя процесуален
представител, отрича извършителството на деянието, оспорват се
обстоятелствата по тъжбата, не се признава вината и се моли за оправдателна
присъда. Подс.И. оспорва гражданския иск и моли той да бъде отхвърлен
изцяло, като недоказан.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Тъжителката Д. и подсъдимият И. са съпрузи, които са разделени, имат
едно дете, което живее с баща си, но посещава и майка си. Тъжителката и
подсъдимият живеят на различни адреси в с.А., общ.Д., обл.В.. На 19.03.2024г.
синът на двамата бил при майка си, и когато бащата отишъл да го вземе,
между двамата родители възникнал скандал относно отношенията им с детето
и между тях. След разправията и караницата, когато И. се качил в колата си на
улицата пред дома на Д., с намерение да си отиде, жената се хванала за
автомобила, но мъжът потеглил и я блъснал с колата си. Това е така според
свидетелските показания на свидетелите допуснати и разпитани по делото в
съдебно заседание, а именно: свид.М., свид.Кирилова и свид.М.а. Съгласно
заключението на изготвената и прието поделото съдебна медицинска
експертиза, на пострадалото лице е причинена контузия на дясна мишница с
кръвонасядане по страничната й повърхност и друго такова в долно предната
й част, ожулване на лява поясна област. Травматичните увреждания са довели
до болка и страдание. Блъскането от лекия автомобил е станало с директен
удар в лява поясна област, където е констатирано повърхностно ожулване на
кожата, кръвонасяданията на дясната мишница са последица от последващо
падане на земята.
1
Тази фактическа обстановка се доказва от гласните доказателства:
показанията на свидетелите М., Кирилова и М.а, писмените доказателства:
съдебно-медицинско свидетелство, постановление за отказ да се образува
досъдебно производство, материали по преписка по описа на районното
управление на полицията, съдебно-медицинска експертиза и справка за
съдимост. Между тези доказателства няма противоречие, те си кореспондират,
същите се допълват и взаимно не се изключват. Поради това съдът им дава
вяра и ги кредитира. Всички тези доказателства общо в тяхната съвкупност и
по отделно всяко едно от тях установяват възприетите от съда факти и
обстоятелства.
Водим от горното съдът приема, че подсъдимият И. е осъществил
състава на престъпното деянието по чл.130, ал.2, както от обективна, така от
субективна страна. От обективна страна той на 19.03.2024г. около 21,00ч. в
с.А., общ.Д., обл.В., на ул.“В.Т.“, пред дом № 19, е блъснал с колата си МПС
лек автомобил „Фолксваген Голф“ лицето Р.Ц.Д. с ЕГН **********, с което й
нанесъл контузия на дясна мишница с кръвонасядане по страничната й
повърхност и друго такова в долно предната й част, ожулване на лява поясна
област, което представлява лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване
на болка и страдание без разстройство на здравето. От субективна страна той
е извършил това при форма на вината пряк умисъл, съзнавал е обществено-
опасния характер на деянието и неговите обществено-опасни последици и е
искал тяхното настъпване. Субективната страна се обективира от конкретните
действия и собственото поведение на извършителя, разкривайки личното
отношение на лицето към извършеното.
За описаното престъпление е предвидена наказателна отговорност
лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста
лева. На лице са условията на чл.78-А от НК по отношение на И., тъй като не е
осъждан и спрямо него преди не е прилагана тази разпоредба. Подсъдимия
следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание. При определяне на наказанието по чл.54 от НК и
за постигане на целите по чл.36 от НК Съдът приема, че на подс.И. може да
бъде наложено наказание в минималния размер, а именно глоба от 1000лв.
При индивидуализацията на наказанието съдът има предвид смекчаващи
отговорността обстоятелства. Извършеното не разкрива висока степен на
обществена опасност на деянието. Подс.И. не разкрива висока степен на
обществена опасност на дееца, той не е осъждан и е с чисто съдебно минало.
Не се отклонява от органите на съдебната власт и от наказателния процес.
Разкрива добро процесуално поведение.
Съдът не възприема становището на защитата на подс.И., което е в
смисъл, че той не е автор на извършеното престъпно деяние. Тази теза се
третира като защитна позиция, на каквато подсъдимия има право в процеса и
може да се придържа към такова процесуално поведение. Такава версия обаче
противоречи на събраните по делото писмени и гласни доказателства и не
съответства на същите. Тя не намира основание в писмения и гласен
2
доказателствен материал, събран в процеса и по този начин остава голословна
и неподкрепена. Твърдяното от защитата не създава съмнения в обвинението,
което напротив – се подкрепя именно от наличните доказателства. Изяснените
обстоятелства не са в такава логическа взаимовръзка, каквато би довела до
извод, че Нинов е невиновен. Ето защо Съдът не възприема оправдателната
версия, предложена от защитата на подсъдимия. Свидетелите разпитани по
делото в съдебното заседание и тримата заявяват, че са видели подсъдимия да
блъска с колата си пострадалата. Освен преките и непосредствени свидетели
другия свидетел не е възприел случилото се точно и ясно, макар и да е бил
около мястото. Неговите впечатления са от различни моменти. В останалата
си част относно времето, мястото, срещата, разправията между потърпевшата
и И., показанията на всички свидетели потвърждават случката.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на тъжителката сумата в
размер на 1000,00лв., обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от деня на увреждането, както и разноските по
делото в размер на 550,00лв. за адвокатско възнаграждение, 150.00лв. за
изготвяне на експертиза и 12,00лв. за платена държавна такса. В този размер
гражданският иск се явява основателен и обоснован. В останалата си част да
пълния му размер от 3000,00лв. гражданския иск следва да бъде отхвърлен,
като недоказан. До такива изводи се стига съобразно събраните по делото
писмени и гласни доказателствени материали, изложени и коментирани по-
горе, и изяснената фактическа страна.
Подсъдимия следва да бъде осъден да заплати на държавата сумата от
50,00лв. държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както
сумата от 50,00лв., изразходвана за явяване и участие на вещо лице в съдебно
заседание.
Водим от горното съдът постанови присъдата.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
3
Съобщи за изтекли лични данни