№ 54
гр. Велико Търново, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
ХРИСТО ТОМОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора К. Й. Л.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Наказателно дело за
възобновяване № 20224000600057 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано на основание чл. 422 ал. 1 т. 5
от НПК по искане на осъдения Р. В. АЛ. за възобновяване на ВНОХД 645
/2021 г. по описа на Окръжен съд - гр. Плевен и НОХД 592/21 на РС Плевен.
В искането се сочи, че по делото е постановена присъда, която не
отговаря на действителната фактическа обстановка. Не са събрани като
доказателства, записи от камерите в затвора за инкриминирания период,
неправилно са взети предвид свидетелските показания, които били
дирижирани от друг затворник. В заключение се отправя искане за
възобновяване на производството, отмяна на решението на ПлОС и
първоинстанционната присъда.
Пред настоящата инстанция осъденият и неговият служебен защитник
поддържат искането по изложените в него съображения. Сочат се в
допълнение допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в
недопускане до разпит на искани от осъдения пред въззивния съд двама
свидетели, както и несъбиране на доказателства – видеозаписи от камерите на
1
затвора. Така и двете инстанции не са изпълнили задължението си да вземат
решението си след пълно, всестранно и обективно изследване на всички
обстоятелства по делото.
Прокурорът пледира за отхвърляне на претенцията на искателя. Сочи,
че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
материалния закон е приложен правилно, поради което не са налице
основания за възобновяване.
Великотърновският апелативен съд, след като обсъди доводите на
страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване,
установи следното:
Районният съд в гр. Плевен с присъда № 39 от 28.06.2021 г.,
постановена по НОХД № 592/2021 г. е признал Р. В. АЛ. за виновен в това, че
на 13.07.2018 г., в Затвора гр. Плевен, извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на И. М. П., като
употребил за това сила и заплаха, поради което и на основание чл. 150 ал.1 от
НК му наложил наказание пет години лишаване от свобода при първоначален
строг режим. Оправдал е частично А. да е извършил деянието в съучастие с
Т. Т. Г..
Със същата присъда е признат за невинен Т. Т. Г. да е извършил деяние
по чл. 150 ал.1 вр. чл. 20 ал.2 от НК и е оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Постановената присъда е била предмет на проверка от Окръжен съд
Плевен по жалба на Р.А. и протест на представителя на обвинението. С
Решение № 197 от 03.12.2021 г. по ВНОХД № 645/2021 г. ПлОС е изменил
присъдата в частта, с която на Р. В. АЛ. е наложено наказание от пет години
лишаване от свобода, като е увеличил размера на същото на шест години
лишаване от свобода. Потвърдил е присъдата в останалата й част.
Искането за възобновяване на делото е направено в законния
шестмесечен срок, от процесуално легитимирана страна и е насочено към акт,
подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, поради
което е допустимо.
Разгледано по същество, то е неоснователно, по следните съображения:
В рамките на искането основно място заемат твърденията за
2
неправилно възприета фактическа обстановка и несъбиране на целият обем от
доказателствен материал за изясняването й, допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, изразяващи се в недопускане до разпит на двама
свидетели и неизискване на доказателства – записи от камерите на затвора гр.
Плевен за инкриминираната дата от въззивния съд. Те изцяло се опровергават
от данните по делото.
Неоснователни са доводите на защитата на осъдения за
незаконосъобразен отказ/твърдяно липса на произнасяне/ на окръжния съд да
уважи доказателствени искания на А., свързани с разпита на двама свидетели
– Ц. В. Д. и М. А. А., както и за изискване и прилагане към делото на записите
от камерите на Затвора гр. Плевен за датата на деянието. На първо място
следва да се отбележи, че сочените от А. двама свидетели са били включени в
списъка на обвинителният акт. Първостепенният съд е положил всички
усилия, за да ги установи, призове и разпита, но до явяването им в съдебно
заседание и непосредствения им разпит пред съда не се е достигнало. В
проведено на 28.06.2021г. съдебно заседание пред ПлРС, св. Ц. Д. е бил
редовно призован, но не се е явил, а св. М. А. не е бил установен, за да бъде
редовно призован. В хода на съдебното заседание е направено искане от
представителя на обвинението за заличаване на тези двама свидетели, тъй
като те са били включени в списъка на ОА. Защитникът на осъдения изрично
е изразил становище, че не възразява тези двама свидетели да бъдат заличени.
Осъдения не е изразил различно от това становище. След изслушване на
страните и с нарочно определение съдът е заличил свидетелите Ц. В. Д. и М.
А. А.. Твърдението на защитата, че искане за разпита им е направено от
осъдения пред въззивния съд, но по него липсва произнасяне не отговаря на
действителното положение. Видно от съдържанието на подадената жалба
лично от подсъдимия до ОС Плевен, в нея липсва изрично искане за
допускане до разпит на тези двама свидетели – отбелязани са само имената и
твърдение за местонахождението им, но искане за разпит и необходимост от
такъв не е направено и обосновано. Такова искане не е направено и от
защитника на осъдения в подадената от него жалба. Нещо повече такова
искане не е направено и в проведеното на 17.11.2021г. съдебно заседание пред
Окръжен съд Плевен, в което защитникът на А. изрично е заявил, че няма
искания по доказателствата, такива не са направени и от самия А.. Ето защо
твърдяното от защитата нарушение на процесуалните правила не е допуснато
3
от ОС Плевен.
Не отговаря на съдържанието на делото и твърдението на защитата, че
не са събрани като доказателства записите от камерите на Затвора гр. Плевен
за датата на инкриминираното деяние. От съдържанието на ДП се установява,
че тези доказателства са изискани с писмо № 1772СО – 7306/27.07.2018г. и
приложени към ДП / стр. 193-195 от ДП/. Изрично по тези доказателства има
произнасяне и в постановената присъда.
В по-голямата си част искането на осъдения А., депозирано лично от
него, съдържа възражения досежно необективно и непълно изясняване на
фактическата обстановка. Твърди се, че фактическите и правни изводи в
мотивите към присъдата и решението са изградени при непълнота на
доказателствата и при непълен и необективен анализ на наличните по делото
доказателства и липса на подробен анализ на показанията на пострадалия и
съпоставката им с останалите събрани по делото доказателства. В искането е
посочено, че се иска и отмяна на първоинстанционната присъда, постановена
от районен съд Плевен. Тук следва да се посочи, че в производството по глава
33 от НПК на отмяна принципно подлежи решението на въззивния съд, когато
се е развило въззивно производство.
Относно дейността на въззивната инстанция, ВТАС намира, че същата
е оценила доказателствените материали по делото съобразно изискванията на
чл. 13 и чл. 14 от НПК, поради което не са налице пороци в
доказателствената дейност, които да доведат до съмнителност на
осъдителните изводи на съда.
Въззивният съд е направил свой собствен анализ на инкорпорираните
по делото доказателства. Проверил е и правилността на постановената от
районен съд Плевен присъда изцяло. Анализирал е всички доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност. Така показанията на пострадалия И. П. са
били анализирани и проверени, изложени са конкретни съображения защо и
кои показания на П. от ДП следва да се кредитират с доверие. Анализирани
са също наличните противоречия и е даден отговор на какво се дължат те.
Съдът е съпоставил гласните доказателства – тези на пострадалия с тези на
останалите разпитани по делото свидетели. Авторството на деянието е
установено по безпротиворечив начин. В смисъла на изложеното
неоснователно е твърдението в искането, че въззивният съд не е изпълнил
4
задълженията си, тъй като видно от мотивите на постановения съдебен акт -
от една страна, съдът е дал оценка относно доказателствената дейност на
първата инстанция, а от друга - е направил самостоятелен анализ на
материалите по делото, като аргументирано е изложил изводите си в
съобразителната част на постановения въззивен съдебен акт.
Ето защо възприетите от ОС - Плевен основни фактически положения,
очертаващи съставомерността на извършеното от подсъдимия А. деяние по
чл. 150 ал.1 от НК са изведени в резултат на правилна логическа дейност.
От залегналите в мотивите на въззивният съд съображения е видно, че
отделните възражения на защитата са обсъдени внимателно, в контекста на
цялостната доказателствена съвкупност, отговор на същите е даден и
съображенията си съдът е изложил на стр. 6 и 7 от мотивите.
Изключително подробен анализ на доказателствата е направен и от
първостепенният съд. Гласните доказателства са съпоставени с наличните
писмени такива. Мотивирано е дадена вяра на показанията на разпитания в
качеството на свидетел пострадал П. от ДП и по- конкретно тези от
14.07.2018г. – те са депозирани непосредствено след деянието и са в
съответствие с останалите доказателства, събрани при разпита на
свидетелите, както и с наличните писмени такива – СМЕ и СППЕ. Подробни
мотиви са изложени от съда защо не кредитира с доверие показанията на този
свидетел от 12.11.2020г. на ДП и тези, депозирани в съдебно заседание.
Първостепенния съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, още
по- малко от категорията на съществените.
В смисъла на изложеното настоящата инстанция не установява да са
допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348 ал.1
т.2 от НПК в дейността на съдилищата, които да са от категорията на
абсолютните основания за възобновяване на делото и отмяна на
постановеният съдебен акт.
С оглед изложените съображения, настоящият състав на ВТАС счита,
че в рамките на възложената компетентност и предоставените от закона
правомощия следва да остави без уважение като неоснователно искането на
осъдения Р. В. АЛ. за възобновяване на ВНОХД № 645/2021 г. по описа на
Плевенския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 197
от 03.12.2021 г., с което е потвърдена присъда № 39 от 28.06.2021 г.,
5
постановена по НОХД № 592/2021 г. по описа на Плевенския районен съд.
Водим от горното, Великотърновския апелативен съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Р. В. АЛ. за
възобновяване на ВНОХД № 645/2021г. по описа на Плевенски окръжен съд и
НОХД 592/2021г. по описа на Районен съд гр. Плевен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6