РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. гр. Хасково, 16.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Пашова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело №
20235640102479 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от М. Ж. М. против
„ЗАД ДаллБог Живот и Здраве“ АД, с която са предявен пряк иск на увреден
от деликт за присъждане на обезщетение пряко от застрахователя на
деликвента по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 498, ал. 3 КЗ за
сумата от 2500 лв. – обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки
и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 05.12.2022г. Претендира се и
законна лихва от 14.12.2022г. до пълното изплащане на сумата.
Ищецът твърди на 05.12.2022г. около 09:10ч. на второкласен път II-11
км. 17+200 в посока от с. Арчар към гр. Монтана да се е движило МПС марка
„Фолксваген Голф”, с рег. № *********, управлявано от С. Т. И. като при
навлизане в десен завой и поради движение с превишена и несъобразена с
пътните и атмосферни условия скорост, С. Т. И. е загубил контрол над
управлявания от него автомобил, вследствие на което, е навлязъл в лентата за
насрещно движение и е реализира ПТП с насрещно движещото се МПС марка
„Ивеко“, модел „Дейли“, с рег. № *********, управлявано от ищеца. Твърди за
пътния инцидент да е съставен Протокол за ПТП с бланка № ********* г, по
описа на ОДМВР-Видин, в който да е отразено, че виновен за катастрофата е
водачът С. Т. И., управлявал л.а. марка „Фолксваген Голф“, с peг. №
*********. По повод на предизвиканото произшествие срещу С. Т. И. е
1
образувано административно-наказателно производство и му е съставен АУАН
№ ********* г. Поради липса на видими наранявания по тялото си като
фрактури, рани и др. и шокът и адреналина от катастрофата, ищецът не е
съобщил на дошлия на мястото на ПТП екип на пътна полиция, че е
пострадал, поради което, органите на ОДМВР-Видин не са съставили
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, а само Констативен
протокол за ПТП за материални щети. След като се прибрал вкъщи и след като
тялото му се успокоило и отпуснало след преживения стрес, започнал да
усеща силни болки в областта на врата и шията, кръста, както и в областта на
двете си колена и дясната китка и предмишница. Поради това, на 09.12.2022г.
отишъл на преглед при специалист ортопед-травматолог – д-р М.П., който
констатирал следните увреждания: болка, оток и ограничени движения на
дясна предмишница; болка, оток и ограничени движения на дясна гривнена
става; контузия на китката и дланта с ограничени движения; контузия и оток
на лява коленна става с екскориация; контузия на гръдния кош; болки в
главата и липса за спомен и моменти от случилото се. Лекуващият лекар е
назначил на ищеца медикаментозна терапия и го е насочил към консултация
със специалист по неврохирургия. Твърди преглеждащият го лекар
неврохирург - д-р Д.К да е констатирал, че вследствие на процесното ПТП
пострадалият е получил следните травматични увреждания: степенно
помрачение на съзнанието; оплаквания от главоболие и световъртеж; оток в
тилната част на главата с палпаторна болка; клинични данни за Contusio capitis
et corporis. След извършеният му преглед, на пострадалия била предписана
медикаментозна терапия, както и да спазва щадящ хигиенно-диетичен и
охранителен режим. Твърди през първия месец и половина след катастрофата
да е преживял силни и продължителни болки, налагало се е да приема
обезболяващи и седативни медикаменти, предписани му от лекуващите го
лекари, както и хранителни добавки. Вследствие на уврежданията и
изживения шок от катастрофата, здравословното състояние на ищеца се
влошило, което дало отражение и върху психиката му. Имал понижено
настроение, потиснатост и тревожност, постоянно се връщал към спомена за
катастрофата, нощем имал кошмарни съновидения, свързани с катастрофи с
жертви и пострадали лица, поради което му се налага да приема сънотворни и
седативни медикаменти и хранителни добавки. Твърди С. Т. И. да е имал
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД по застрахователна полица №
*********, валидна от 27.09.2022 г. до 26.09.2023г. Твърди на 14.12.2022г. да е
изпратил по пощата застрахователна претенция до ответното дружество за
претърпени от пострадалия неимуществени вреди. По молбата му да е
образувана преписка по щета № *********, по описа на ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД. Твърди с писмо с изх. № ********* г. ответникът да е
2
отказал да заплати застрахователно обезщетение. Претендира разноски по
делото, както и адвокатско възнаграждение.
Ответникът оспорва основателността на иска. Признава
обстоятелството, че към датата на процесното ПТП е имало валидно
застрахователно правоотношение между С. Т. И., в качеството на собственик
на МПС с марка „Фолксваген Голф”, с рег. № ********* и ответника на
основание застрахователно полица с №************, със срок на действие
27.09.2022г. до 26.09.2023г. Твърди ищецът да се е движил с несъобразена
скорост и не е успял своевременно да задейства спирачната система или да се
отклони встрани, с което е допринесъл за настъпването на пътния инцидент.
Твърди ищецът да е пътувал е непоставен обезопасителен колан. Оспорва
описаните травматични увреждания да са причинени от описаното ПТП.
Алтернативно, в случай, че съдът приеме, че ищецът е претърпял описаните
болки и страдания, твърди да са прекомерно завишени. Твърди ищецът
напълно да се е възстановил от травматичните увреждания. Претендира
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и като
прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
счита за установено следното от фактическа и правна страна:
За успешното провеждане на иска с правна квалификация чл.432, ал.1
КЗ, ищецът следва да установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя -
ответник към момента на увреждането, както и осъществяването на
елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно: реализирането на
противоправно деяние при твърдения в исковата молба механизъм на ПТП, от
което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените вреди
в правната сфера на ищеца в заявените размери. Вината се предполага до
доказване на противното (арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД).
В тежест на ответника е да докаже: направените правоизключващи и
правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното
обезщетение, включително възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат.
На основание чл.146, ал.1, т.3 и 4 ГПК по делото е прието за безспорно
и ненуждаещо се от доказване между страните съществуването на валидно
застрахователно правоотношение между С. Т. И., в качеството на собственик
на МПС с марка „Фолксваген Голф”, с рег. № ************* и ответника на
основание застрахователна полица с №*********, със срок на действие
27.09.2022г. до 26.09.2023г. Следователно, към твърдяната дата на увреждане
е съществувало валидно застрахователно правоотношение между твърдения
пряк причинител на вредата и застрахователя - ответник.
3
По механизма на процесното ПТП:
По делото е приложен Протокол за ПТП № **** от 05.12.2022г.,
съставен на място, подписан от органите на полицията и двамата участници –
водачът на „Фолксваген Голф“ с peг. № ************* (участник 1) и водачът
на лекотоварен автомобил „Ивеко“, модел „Дейли“, с рег.№ ****** (участник
2), в който е описана дата, час, участници в процесното ПТП, механизъм на
осъществяване, с представена схема на процесното ПТП.
Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на
служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на
чл.179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него
изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно
самото удостоверено волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009г. по т.д. №
768/ 2008г. на ВКС, II ТО; решение № 24/ 10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г.
съставът на ВКС, I ТО; решение № 73/ 22.06.2012г. по т.д. № 423/ 2011г. на
ВКС, I ТО; решение № 98/ 25.06.2012г. по т.дело № 750/ 2011г. на ВКС, II ТО
решение № 15/25.07.2014г. по т. д. № 1506/2013г. на ВКС, I ТО.
Вписаните в ПТП обстоятелства може да не са достатъчни за
установяването на пълния механизъм на ПТП, поради което дори при липса на
оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във
връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му
посредством ангажирането и на други доказателства - разпит на свидетели,
вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или
комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за
механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава /в
т.см. решение № 85/28.05.2009г. по т.д. № 768/2008г. на ВКС, II ТО; решение
№ 24/10.03.2011г. по т.д. № 444/2010г. на ВКС, I ТО.; решение №
73/22.06.2012г. по т.д. № 423/2011г. на ВКС, I ТО; решение № 98/25.06.2012г.
по т.д. № 750/2011г. на ВКС, II ТО; решение № 15/25.07.2014г. по т. д. №
1506/2013г. на ВКС, I ТО; решение № 211 от 14.12.2015 г. по т. д. № 2782 /
2014 г. на ВКС, I ТО; решение № 71 от 16.08.2017 г. по гр. д. № 60343 / 2016г.
на ВКС,II ГО; решение № 37 от 12.03.2024 г. по т. д. № 36 / 2023 г. на ВКС, I
ТО/.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля С.
Т. И. – водачът на „Фолксваген Голф“ с peг. № ************* – участник 1 е
процесното ПТП. Същият потвърждава, че механизмът на процесното ПТП е
правилно отразен в Протокола за ПТП № **** от 05.12.2022г. Сочи, че след
инцидента водачът на лекотоварен автомобил „Ивеко“, модел „Дейли“ с рег.№
****** (участник 2) е бил адекватен, подвижен и контактен.
По делото е прието неоспорено заключение на вещо лице по
4
допуснатата съдебноавтотехническа експертиза, което съдът кредитира като
обосновано и компетентно изготвено.
От събраните доказателства - протокол за ПТП и обективирана в него
схема на ПТП, гласни доказателства на свидетеля И., снимков материал към
административно-наказателната преписка, заключение на вещото лице се
установява следното за дата, час, участници, механизъм на процесното ПТП:
На 05.12.2022г. около 9:10ч. на второкласен път 11-11 км17+ 200 от
Републиканска пътна мрежа е настъпило ПТП с участници: лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с peг. № *************, управляван от С. Т. И. (участник
1), движейки се в посока от с. Арчар към гр. Монтана и лекотоварен
автомобил „Ивеко“, модел „Дейли“ с рег.№ ******, управляван от М. Ж. М.
(участник 2), движейки се в противоположна посока от гр. Монтана за с.
Арчар. Пътното платно е било с асфалтово мокро покритие. Процесното ПТП
е възникнало по време на маневрата десен завой за лек автомобил
„Фолксваген Голф“, при която водачът му губи контрол върху управлението
му поради движение със скорост по-висока от критичната такава в завоя.
Автомобилът ротира по посока на часовата стрелка като навлиза в насрещната
лента за движение, където настъпва удар с насрещно движещия се автомобил
„Ивеко“, модел „Дейли“. Ударът се явява челен ексцентричен приплъзващ за
автомобил „Ивеко“ в областта на предните леви състави, а за „Фолксваген
Голф“ ударът е страничен в областта на задна лява врата и заден ляв калник.
След удара, купето на „Фолксваген Голф“ се разделило на две - предна и задна
част, а лекотоварен автомобил „Ивеко“, модел „Дейли“ е с деформация и
счупвания в предната част (сплескан в предната част до предното стъкло).
Установява се още, че причините за настъпването на процесното ПТП
са от субективен характер и се състоят в движение с несъобразена скорост с
пътно-метереологичните условия към момента на възникване на процесното
ПТП от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“. В конкретния случай,
избраната от него скорост на движение на автомобила, който управлява се е
оказала превишена спрямо максимално допустимата при движение в крива
/десен завой/ гарантираща постоянно сцепление на колелата с пътната
настилка. Поради това, автомобилът е продължил движението си по
допирателната на завой, ротирайки по посока на часовата стрелка, като към
момента на удара с автомобил „Ивеко“ е контактувал със левите си странични
състави. Водачът на лек автомобил „Фолксваген Голф“ сам се е поставил в
положение да не може да осъществява контрол върху движението на
автомобила, като е избрал да се движи със скорост по-голяма от максимално
допустимата при движение в крива /десен завой/, гарантираща постоянно
сцепление на колелата с пътната настилка. След като автомобилът е изгубил
сцепление с пътната настилка, от този момент от техническа гледна точка, е
5
станал неуправляем и водачът няма техническа възможност да предотврати
движението му по допирателната на завоя до самия удар с автомобил „Ивеко“.
По причинноследствената връзка, причинените вреди и техния
размер:
От приложения амбулаторен лист №**********г. на ортопед-
травматолог, заключение от преглед на неврохирург от 09.12.2022г., прието и
неоспорено заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза, което съдът кредитира като обосновано и компетентно изготвено,
се установява, че ищецът е получил от процесното ПТП травма на главата,
заради която изпитвал главоболие и световъртеж, оток в тилната област на
главата; травма на дясната ръка, заради която имал болка и ограничени
движения в предмишницата и гривнената става, травма на лявото коляно -
оток с охлузване, травма на гръдния кош, заради които изпитвал болка в
лявата половина на тялото. Пострадалият е лекуван консервативно с
обезболяващи и нестероидни противовъзпалителни средства. Уврежданията
от автомобилната травма са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Според вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза оздравителният и възстановителен период не превишавал 20 - 25
дни и към момента е приключил напълно, няма да останат трайни последици
за здравето на М. М. вследствие на травмите. Според вещото лице
уврежданията се намират в пряка причинна връзка с процесното ПТП..
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
М.Н.М – съпруга на ищеца. Същата сочи, че ищецът е имал кръвоизлив от
носа непосредствено след инцидента бил стресиран и в шок, имал синини по
ребрата, предмишници, синини на ръката, имал голям оток на дясната ръка, на
предмишницата, на китката. Първоначално казал, че нищо му няма, но
започнал да има затруднения с движението на ръката си, започнал да изпитва
болки във врата, шията, кръста, имал непоскоен сън, бълнувал, не говорил
много, затворил се, спрял всякакъв контакт с хора и не отговарял на
телефонни обаждания, преживял голям шок и уплаха. Сочи около месец и
половина да си е стоял плътно вкъщи и да не е можел да работи. Дясната му
ръка била трудно подвижна и не можел да спи посред нощ, разчитал на
помощта на съпругата си, за да се обслужва. Сочи, че за времето, в което не е
работил и е стоял вкъщи, ищецът не е ползвал болничен.
Като съобрази събрания доказателствен материал за процесното ПТП и
причинените на ищеца вреди, съдът намира за установено, че констатираните
увреждания на ищеца и претърпените болки и страдания са в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП. Обстоятелството, че ищецът не е
ползвал болничен не опровергава този извод – представени са писмени
доказателства за проведени прегледи и констатирани от лекари-специалисти
6
травми на ищеца, а защо ищецът не е искал или ползвал болничен е извън
предмета на делото. По отношение, че уврежданията не са посочени в
Протокола за ПТП - ноторно е известно, че при силен стрес в организма се
отделят хормони, които притъпяват чувството за болка. Безспорно, ищецът е
преживял силен стрес от процесното ПТП (собственият му автомобил е бил
със смачкана предна част до предното стъкло, а този на другия участник –
разполовен). В този смисъл, и предвид, че не е имал външни поражения по
тялото (с изключение на кръвоизлив от носа), е логично ищецът да не е заявил
за болки и травми пред полицейските органи на място на инцидента и
съответно - да не е изготвен протокол за пострадали лица. Фактът, че ищецът е
претърпял травми в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, в
резултат на което е претърпял процесните болки и страдания се доказа от
писмените доказателства за преглед при специалисти, гласните доказателства
на свидетеля М.а, заключението на вещото лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетение за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. При преценка за размера на
обезщетението, съдът съобрази разрешенията, дадени в Постановление № 4 от
23.12.1968г. на Пленума на ВС, определено като задължително за съдилищата,
съобразно ТР № 1 от 2010г. по т.д. № 1/2009г. на ВКС и съдебната практика за
обстоятелствата, които следва да се съобразят при присъждане на размера на
неимуществени вреди по справедливост (решение № 749 от 05.12.2008 г. по
т.д.№ 387/2008 г. на ВКС, ІІ TO., решение № 66 от 03.07.2012 г. по т.д.№
611/2011 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 83 от 06. 07. 2009 г., по т.д.№ 795/2008 г.
ВКС, ІІ ТО, решение № 233 от 20.12.2016 г. по т.д.№ 3586/15 на ВКС, ІІ ТО,
решение № 88 от 17.06.2014 г., по т.д.№ 2974/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, Решение
№ 189 от 25.03.2024 г. по гр. д. № 1757 / 2023 г. на ВКС, IV ГО, Решение №
233/20.12.2016г. по т. д. № 3586/2015г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №
1/26.03.2012г. по т. д. № 299/2011г. на ВКС, ТК, II ТО, решение №
83/06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №
157/28.10.2014г. по т. д. № 3040/2014г. на ВКС, ТК, II ТО; решение №
124/14.07.2016г. по т. д. № 2056/2015г. на ВКС, ТК, І ТО;, Решение № 34 от
27.03.2020 г. по т. д. № 1160 / 2019 г. на ВКС, II TO, Решение № 50111 от
15.05.2023 г. по т. д. № 1319 / 2021 г. на ВКС, I TO, решение № 214/08.01.2019
г. по гр. д. № 3921/2017 г. на ВКС, IV ГО, Решение № 50033 от 25.07.2023 г. по
т. д. № 299 / 2022 г. на ВКС, II ТО). Като съобрази изводите по-горе за
характера на увреждането на пострадалия (травми по тялото, оток, придружен
с болка, без навяхвания, счупвания, прорезни рани), начина на извършването
му (от ПТП), обстоятелствата, при които е извършено (при спазване на
правилата за движение от страна на ищеца като едната кола е смазана в
предната част, а другата – разполовена), причинените на ищеца болки, стрес,
неспокойства по време на сън, изолиране от другите поради преживения
7
стрес, неудобства, че зависи от грижите на съпругата си, възрастта на ищеца
(мъж в трудоспособна активна възраст на 31г.), възстановителния период -
около 20-25 дни с пълно възстановяване към датата на заключението, както и
съобрази икономическата конюнктура в страната към датата на непозволеното
увреждане и размерът на присъждането обезщетение при сходни случаи,
настоящият състав счита, че справедливото обезщетение за причинените
неимуществени вреди е в размер на 2500 лв., колкото претендира ищеца.
По вината на водача, управлявал МПС марка „Фолксваген Голф”, с
рег. № *********
Презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оспорена от ответника и не е
оборена от събрания доказателствен материал.
По възражението за съпричиняване:
Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД обезщетението за вреди от непозволено
увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат, но не и вина. Приносът на увредения – обективен елемент от
съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. В този случай трябва
да бъде направено разграничение между допринасянето на пострадалия за
възникване на самото пътно- транспортно произшествие, като правно значим
факт, който обуславя прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД и приноса му за
настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също води до
приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Придобилият гражданственост термин
„съпричиняване” е с по - тясно значение спрямо използвания в закона –
„допринасяне за настъпването на вредите”. Същият илюстрира първата от
посочените хипотези – допринасяне за настъпване на произшествието. Във
втората хипотеза пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието,
но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за
увеличаване размера на вредата. Дали поведението на пострадалия е рисково
и дали то е допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки
конкретен случай /т. 7 от Тълкувателно решение от 23.12.2015г. по
Тълкувателно дело № 1/ 2014г. на ВКС,ОСТК/.
В конкретния случай, не се доказа ищецът да е управлявал превозното
средство с несъобразена скорост и без обезопасителен или неправилно
поставен колан. Следователно, възражението за съпричиняване е
неоснователно.
По размера на претендираното обезщетение:
8
Предвид извода за неоснователност на възражението за съпричиняване,
обезщетението за неимуществени вреди в размер на 2500 лв. не подлежи на
намаляване.
От гореизложеното следва, че искът за сумата от 2500 лв. е основателен
и следва да бъде изцяло уважен.
По претенцията за обезщетение за забава:
Застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие, или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-
ранна – арг. чл. 429, ал. 3, изр. второ КЗ.
Претенцията на ищеца по чл. 380 КЗ за изплащане на обезщетение е
получена от застрахователя на 14.12.2022г. с посочване на датата на пътно-
транспортното произшествие, виновният водач и застрахователната полица,
както и обстоятелствата на получените увреждания, в резултат, на които търпи
неимуществени вреди. Установява се от уведомление с изх. № *********г., че
застрахователят е уведомил увреденото лице, че претенцията е неоснователна,
защото не е установено виновно поведение на водача и не е посочена банкова
сметка за плащане. Непосочването на банкова сметка от увреденото лице в
конкретния случай не освобождава застрахователя от законна лихва от датата
на претенцията - след като заявява неоснователност на претенцията,
представянето на банкова сметка е безпредметно (в т.см. решение № 50010/
05.04.2024г. по т.д. № 1920 по описа за 2022 г. , II ТО, ВКС). Следователно, и
по изложените по-горе съображения, застрахователят дължи обезщетение за
забава от дата 14.12.2022г. до окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищеца. Разноските са
своевременно предявени – за държавна такса в размер на 100 лв. и депозит за
двете заключения на вещи лица в размер на 1095,68 лв., които следва да бъдат
присъдени на ищеца. Следователно, на ищеца следва да се присъдят съдебно-
деловодни разноски в общ размер на 1195,68 лв.
Процесуалният представител на ищеца претендира възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска защита. От представения договор за правна
защита и съдействие се установява, че между ищеца и процесуалният
представител е договорено процесуалният представител да го представлява на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Предвид задължителното за съда тълкуване в решението по дело C-
438/22 на СЕС и практиката на ВКС, съдът приема, че нормата на чл. 38, ал. 2
9
ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага.
Посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в Наредбата за заплащане на
правната помощ, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото (в т.см. Определение
№50015/16.02.24г. по т.д. № 1908/2022 на ВКС, ТК, I отд., съдия – докладчик
Тотка Калчева).
В конкретния случай, делото се е развило в шест открити съдебни
заседания, приети са две заключения на две вещи лица, проведен е разпит на
двама свидетели, събрани са писмени доказателства. Минималното
възнаграждение по Наредбата е в размер на 550 лв. без ДДС (чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредбата). Този размер съответства на вида на конкретния спор,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа, както и на
факта, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност при
сравнение с други дела от същия вид. Предвид, че ищецът е сключил договор с
адвокатско дружество, регистрирано по ДДС, следва да бъде определено
възнаграждение с ДДС. Следователно, ответникът следва да бъде осъден да
плати на АД „ГЕНЕВ И МАРКОВ“ сумата от 660 лв. с ДДС за предоставена
безплатна правна помощ на ищеца.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, бул. „Г.М.Д.“ №1,
ДА ЗАПЛАТИ на М. Ж. М., ЕГН **********, с адрес: **********, сумата от
2500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени
болки и страдания, причинени в резултат на ПТП, реализирано на 05.12.2022г.
с водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № *************,
застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2022г.
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, бул. „Г.М.Д.“ №1,
ДА ЗАПЛАТИ на М. Ж. М., ЕГН **********, с адрес: **********, сумата от
1195,68 лв. – съдебно-деловодни разноски.
10
ОСЪЖДА „ЗАД ДАЛЛБОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1172, бул. „Г.М.Д.“ №1,
ДА ЗАПЛАТИ на АД „ГЕНЕВ И МАРКОВ“, Булстат *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ №10, вх. 2, ет.
1, ап. 12, сумата от 660 лв. за предоставена безплатна правна помощ на М. Ж.
М..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: П.М
11