Р Е Ш Е Н И Е
№ 278 21.01.2020 година
град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На четиринадесети януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 8263 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на Д.К.Г. с ЕГН **********, адрес:
***, съдебен адрес:***, действащ чрез пълномощника си адвокат К., против Главна
дирекция „Гранична полиция“ към МВР, с която се претендира осъждането й за
заплащане на сумата от 1 440 лева, представляваща дължимо възнаграждение
за положен извънреден труд от 240 часа в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019
г., тъй като положения нощен труд от 1 680 часа преизчислен с коефицент от 1. 143 възлиза на 1 920 часа, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба – 01.10.2019
г. до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по
делото разноски.
Ищецът излага, че е в служебно правоотношение с ответната дирекция, по
силата на което изпълнява длъжността *****в ГКПП – *****при Регионална дирекция
„Гранична полиция“ към МВР – Бургас, която е на структурно подчинение към
ответната дирекция, като вследствие на трансформацията на положения от него
нощен труд следва да му бъдат заплатени 240 часа извънреден труд на стойност от
1 440 лева. Работното му време било организирано на смени от по 12 часа,
които били предварително определени и отчитането им ставало с график всеки
месец.
В съдебно заседание ищецът е увеличил иска за сумата от 1 547. 77 лева
за положен извънреден труд от 221. 08 часа.
Предявеният иск е правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 и чл. 187, ал. 3, предл. 2-ро във връзка с ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР.
В срок е постъпил отговор на исковата молба ответника, с който оспорва не
се оспорва допустимостта на иска, но се сочи за неговата неоснователност, като
в случая били приложими специалните
норми на чл. 187 и следващите от ЗМВР. Заявява също така, че положеният от
ищеца труд е надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд
и в протоколите за отчитане на работното време между 22,00 часа и 6,00 часа,
времето на разположение и положения труд по време на официални празници, както
и че същият е заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на
действалите към процесния период Наредба
№ 8121з-592/25.05.2015 година за реда за организация и разпределението на
работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи и Наредба №
8121з-776/29.07.2016 година за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивка на държавните служители в Министерство
на вътрешните работи. Заявява също така, че съобразно цитираната по-горе
нормативна уредба не се предвижда преизчисляване на нощния труд по коефицент 1. 143 и съответно не била дължима търсената в
настоящото производство сума. Също търси присъждане на разноските по делото, в
това число и на юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на ответната страна, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори между страните, а и от представените данни се установява, че
ищецът е служител на МВР, като в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е
изпълнявал длъжността *****в ГКПП – *****при Регионална дирекция „Гранична
полиция“ към МВР – Бургас, която е на структурно подчинение към ответната
дирекция. Не е спорно също така, че в това си качество, ищецът е полагал труд
на 12-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00
часа, т. е. и през нощта.
Видно от заключението на вещото лице
по изпълнената съдебно-икономическа експертиза, което съдът изцяло кредитира,
като обективно и безпристрастно изготвено от лице с нужните специални познания
и като неоспорено от страните, че в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. ищецът
е положил 1 546 часа нощен труд. Преизчислен в дневен труд с коефициент
1.143, нощният труд от 1 546 часа възлиза на 1 767. 08 часа и води до
положен извънреден труд от 221. 08 часа,
чиято стойност е 1 547. 77 лева.
Въз основа на така установените
факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните
служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива. Чл. 178, ал. 1, т.
3 от закона предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова
за извънреден труд, а според чл. 179,
ал. 1, предл. 2-ро и за нощен труд. Условията и редът
за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а размерът –
с негова заповед, съгласно ал. 2 от същата норма.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите на 8,
12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно полагане на труд и през
нощта – между 22.00
и 06.00 часа,
като работните часове не следва
да надвишават средно 8 за всеки
24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа
годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
Чл. 187, ал. 9 от ЗМВР предвижда, че редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата
на държавните служители
извън редовното работно
време, режимът на
дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители
се определят с наредба
на министъра на
вътрешните работи.
През процесния период са действали Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.,
издадени от министъра на вътрешните работи, съобразно горната разпоредба.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове,
положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл. 31, ал. 2. Подзаконовият
нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г.
и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело
№ 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постановяването му и
обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата
Наредба – на 02.08.2016 г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчисляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма,
съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143, което обаче, не следва да се
тълкува като законово въведена забрана за това, тъй като такава би била
противоконституционна и би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители – по отношение заплащането на
допълнителните възнаграждения. При това следва да бъде възприета като празнота
в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на такава в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва
субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от нея при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. В чл. 140, ал. 1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности
от 8 часа на денонощие за втория /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
По принцип трудовото законодателство дава право на работещите
да получат от една страна
завишено почасово заплащане за нощния
си труд, а от друга задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден
труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две различни основания
за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство,
което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от
министъра на вътрешните работи Наредба
№ 8121з-407/11.08.2014г. и заповед №
8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е
изплатена само добавката от 0.25 лева
за всеки отработен нощен час за исковия период.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния
период, получен след преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана
по своето основание, като за времето от 01.03.2016
г. до 01.08.2016 г. е приложима
нормата на чл. 31, ал. 2
от Наредба № 8121з-407, а за
останалата част, субсидиарно – Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
В тази връзка се установи от
заключението на вещото лице, че нощният труд от 1 546 часа, преизчислен с
коефициент 1.143, е 1 767. 08 часа. Разликата от 221. 08 часа не е
отчетена в протоколите за положен труд, съответно не е начислена и не е
платена. Установява се и че дължимото нетно трудово възнаграждение за този
извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, е
в размер от 1 547. 77 лева, като няма данни така претендирана
сума да е заплатена на ищеца.
При това искът като основателен
следва да се уважи, ведно с акцесорната претенция за
законна лихва от датата на подаване на исковата молба.
При този изход на спора и с оглед
претенциите на страните за присъждане на направените по делото разноски, следва
да се осъди ответника на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца
сумата от 420 лв. с ДДС, за изплатеното адвокатско възнаграждение. Съответно
неоснователна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото.
Следва също така на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК да се осъди ответника да заплати държавна такса за
производството в размер на 61. 91 лева и 180 лева за изплатено от бюджета на
съда възнаграждение на вещото лице или общо сумата от 241. 91 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, адрес: ******, представлявана
от директора главен комисар *****, да
заплати на Д.К.Г. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1 547. 77 лв. /хиляда петстотин четиридесет и седем
лева и 77 ст./ - главница,
представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд от 221. 08 часа в периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него нощен труд от 1 546 часа в дневен, ведно законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 01.10.2019 г., до окончателното й изплащане, ведно със сумата от 420 лв. /четиристотин и
двадесет лева/ за направените по делото разноски.
Осъжда Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, адрес: *****, представлявана
от директора главен комисар *****, да
заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 241. 91 лв. /двеста четиридесет и един лева и 91 ст./, от
които 61. 91 лева за държавна такса и 180 лева за разноски за експертиза.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.