№ 205
гр. Русе, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на втори октомври през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ралица Герасимова
Членове:Велизар Т. Бойчев
Катина Кавърова
при участието на секретаря Крисиана Милкова
в присъствието на прокурора Е. Д. Г.
като разгледа докладваното от Катина Кавърова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20254500600661 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI.
Образувано е по въззивен протест против оправдателната част на Присъда
№25/06.12.2023г., постановена от Районен съд - Русе по НОХД №2354/2023 г.
С тази присъда подс. М. Д. Д., ЕГН: ********** бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 343в, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, като на осн.
чл. 54 от НК му били наложени наказание „лишаване от свобода" за срок от 1
година, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 от НК било отложено за
изпитателен срок от 3 години, и наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин/
лева. Със същата присъда подс. М. Д. бил признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 2 във вр. ал. 1 от
НК.
Към протеста са постъпили и допълнителни съображения в насока, че
първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на една
група свидетели за сметка на показанията на свидетелите П. и С., които са
полицейски служители.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура изразява
становище, че допуснатите от първостепенния съд съществени процесуални
нарушения при оценката на събраните доказателства налагат отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Конкретно
сочи, че съдът не е посочил основания защо не кредитира показанията на св. Г.
П., Й. С. и В.В.. Алтернативно пледира съдът да отмени оправдателната
1
присъда и да постанови осъдителна присъда, с която да признае подсъдимия
за виновен в извършване на престъплението по чл.343б, ал.2, вр. ал. 1 от НК,
като му наложи подходящо по размер наказание „лишаване от свобода“, което
да търпи ефективно. Поддържа, че с оглед решение № 7 от 12.06.2025г. на
Конституционния съд нормата на чл.343в, ал.3 е обявена за
противоконституционна, поради което подсъдимият следва да бъде оправдан
по повдигнатото обвинение по чл. 343в, ал. 3 НК и да му бъде наложено
административно наказание глоба за извършеното деяние.
Защитата изразява становище, че протестът е неоснователен и следва да
бъде оставен без уважение. Поддържа, че първоинстанционният съд не е
допуснал твърдените съществени процесуални нарушения и в оправдателната
си част първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена. Счита, че
присъдата следва да бъде отменена и да бъде постановена оправдателна
присъда по отношение на престъплението по чл. 343в, ал.3 НК. Поддържа, че
няма възможност да бъде наложено на подсъдимия наказание за
квалифицирането му като административно нарушение деяние, тъй като
съобразявайки правилата на чл. 80 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН към момента е
изтекла предвидената давност за налагане на административно наказание.
В последната си дума подсъдимият заявява, че желая присъдата на районния
съд да бъде потвърдена.
Окръжен съд - Русе, като съобрази изложените от страните доводи и
служебно провери правилността на присъдата съобразно изискванията на чл.
313 и чл. 314 от НПК, намери, че въззивният протест се явява основателен.
Атакуваната първоинстанционна присъда е постановена при допуснати в
хода на съдебното производство съществени процесуални нарушения, които
не могат да бъдат отстранени във въззивното производство и поради това
налагат нейната отмяна и връщане на делото на Районен съд-Русе за ново
разглеждане от друг съдебен състав. Съображенията за това са следните:
Първостепенният съд е положил значителни процесуални усилия за
разкриването на обективната истина, но мотивите, които е изложил, не дават
възможност да се проследи как е формирано вътрешното му убеждение.
Първоинстанционният съд е обусловил част от събраните гласни
доказателствени средства в две условни групи. Първата включва показанията
на свидетелите Г. Н. П., Й. С. С. и В.В.В.. Характерно за тази група е, че и
тримата свидетели са полицейски служители, като само първите двама са били
очевидци на случилото се. Втората група свидетели включва показанията на
свидетелите-очевидци: Б.А. Д., Д.И.П. /по прякор Х./, Д.И.П., Д.Я.П. /по
прякор Б./ и Х.Х.К., както и обясненията на подсъдимия М. Д. Д..
Първостепенният съд съобщава, че при преценка на достоверността на
приобщените гласни доказателствени средства е отчел редица фактори, но не
е обективирал крайния си извод – какво е отношението му към
констатираните противоречия след отчитането на тези фактори. Когато
2
констатира противоречия по фактите, съдът е задължен по силата на чл. 305,
ал. 3 от НПК да обоснове съображения кои гласни доказателствени средства
възприема и кои не, така че да е ясно кой факт се приема за установен и кой –
не. Щом първостепенният съд е счел, че е изправен пред съществено
противоречие, то е следвало ясно да посочи коя от двете условно обусловени
групи свидетели кредитира и коя – не, като посочи защо.
Правилно първостепенният съд е отчел, че доказателствата и средствата за
тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила и че
не може в оценката си за свидетелските показания да се ръководи нито от
количествен признак, нито от длъжностното качество на част от свидетелите.
Но настоящият състав не споделя застъпеното от първоинстанционния съд
виждане, че съдът дължи установяване на истинността на една от двете
противоречащи си фактически обстановки, установени от двете условни
групи свидетелски показания, само при наличие на допълнително обективно
доказателство, което да опровергава или потвърждава някоя от тях.
Мотивите на първостепенния съд не дават възможност да бъде проследена
аналитичната му дейност, довела до избора да не кредитира в цялост
показанията на полицейските служители, които условно е обусловил в
„първата група“.
Съдът не е посочил дали намира за относими към процесния случай
показанията на св. И.Д.И., който е разпитан в съдебното заседание, провело се
на 21.02.2025г.
Всеки съдебен акт, с който приключва съдебното производство и се решава
по същество представеният пред съда правен спор, следва да бъде добре
мотивиран, тъй като по този начин става видима волята на съда по фактите и
по правото. Така се обективира процесът на формиране на вътрешното му
убеждение и се дава възможност на страните в процеса да разберат
фактическите и правни основания за взетото решение и съответно на това да
упражнят процесуалните си права. Ето защо липсата на мотиви на съдебния
акт е предвидена от закона като абсолютно процесуално нарушение,
обуславящо отмяна на постановения съдебен акт. От своя страна, трайната
съдебна практика е изпълнила с конкретно съдържание термина "липса на
мотиви", като е наложила разбирането, че липса на мотиви е налице, "... както
в хипотезите на тяхното пълно отсъствие, така и при схематична,
повърхностна, непълна, неясна и вътрешно противоречива аргументация на
съда. И в двата случая липсата на мотиви касае порок в дейността на
решаващия съд, който рефлектира от една страна на правото на страните да
получат обоснован отговор на поставените от тях въпроси, а от друга страна -
на възможността да се разбере действителната воля на съда" (Р 92 по н. д. №
982/2018 г., II н. о., НК, а също напр. и Р 267 по н. д. № 1029/2018 г., II н. о. и
др.)
В контекста на горепосоченото, настоящият въззивен съдебен състав
намира, че обжалваната първоинстанционна присъда страда от липса на
3
мотиви, тъй като изложените от решаващият съдебен състав мотиви към нея
са непълни и вътрешно противоречиви
Предвид преценката, че първостепенният съд е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК
(липса на мотиви), което не може да бъде отстранено от настоящата
инстанция, обжалваната присъда следва да бъде отменена, а делото – върнато
на РС –Русе за разглеждането му от друг състав.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл. 334, т. 1, вр. чл.
335, ал. 2 от НПК, ОС-Русе
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Присъда №25/06.12.2023г., постановена от Районен
съд - Русе по НОХД №2354/2023 г.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд –
Русе.
Решението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4