Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О
Р Е Ш Е Н И Е
гр. Б.С., 27.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
втори граждански състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
първи септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов гр. д. № 257/2021г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от “А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Ц.К.и Я.Б.Я.- управители, чрез процесуалния представител юрисконсулт Й.М.,***, с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, вр.чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Б.К.В. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 1000,00 лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем № 5507077 от 12.02.2019г., договорна лихва в размер на 222,78 лв. за периода от 26.02.2019г. до 11.02.2020г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 399,62 лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 175,00 лв., обезщетение за забава в размер на 29,48 лв. за периода 27.02.2019г. до 27.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 04.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените по делото разноски по заповедното производство и в исковото производство.
С исковата молба ищеца чрез процесуалният си представител
е поискал при наличие предпоставките на чл.238 и чл.239 от ГПК съдът да
постанови неприсъствено решение спрямо ответника.
Искът е с правно основание чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.240,ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД, вр.чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК. Не е оспорил иска и не взема становище по иска, като е предупреден за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не се явява в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният иск е допустим. Видно от приложеното ч.гр.д.№
866/2020г. по описа на РС-Б.С. срещу длъжника Б.К.В.
с ЕГН ********** е издадена заповед по чл.410 от ГПК № 479/09.09.2020г. в полза
н. “А.З.К.Н.П.З.” ЕООД з. сумата от сумата
от 1000,00 лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем №
5507077 от 12.02.2019г., договорна лихва в размер на 222,78 лв. за периода от
26.02.2019г. до 11.02.2020г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер
на 999,18 лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 175,00 лв.,
обезщетение за забава в размер на 29,48 лв. за периода 27.02.2019г. до
27.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 04.09.2020г. до окончателното изплащане
на вземането, както и направените съдебни разноски в размер на 48,53 лв.
заплатена държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл.78,ал.8, изр.второ от ГПК и чл.37 от ЗПрП вр.чл.26 от НЗПрП.
Заповедта за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл.47 от ГПК, поради което е налице правен интерес от
предявяването на иска.
Съдът взе предвид, че са налице предпоставките на чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно – направено е искане за постановяване на неприсъствено решение, на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание; а искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства – Договор за паричен заем № 5507077 от 12.02.2019г. сключен между длъжника и „Вива кредит“ ООД, Тарифа на „Вива кредит“ ООД относима към Договори за паричен заем „Вивакредит сега 14 и 30“ или „Вивакредит план“, Рамков договор за прехвърляне на парични задължение (цесия) от 01.12.2016г. и Приложение № 01/02.01.2020г. към него, Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, Уведомление до ответника за сключена цесия и приложеното по делото ч.гр.д.№ 866/2020г. по описа на РС-Б.С..
Поради това съдът ще следва да
се произнесе с неприсъствено решение, като уважи изцяло така предявения иск, като признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1000,00 лв. главница,
дължима на основание сключен договор за паричен заем № 5507077 от 12.02.2019г.,
договорна лихва в размер на 222,78 лв. за периода от 26.02.2019г. до
11.02.2020г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 399,62
лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 175,00 лв.,
обезщетение за забава в размер на 29,48 лв. за периода 27.02.2019г. до
27.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК – 04.09.2020г. до окончателното изплащане
на вземането.
Съгласно
т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на
настоящия исков процес, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№
866/2020г. по описа на РС-Б.С. в размер на 98,53 лв., от които 48,53 лв. заплатена
държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По исковото производство ищеца
е поискал присъждане на заплатената държавна такса по заповедното и исковото
производство и 350,00 лв. възнаграждение за процесуално представителство.
При
този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответника ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото
исково производство разноски в размер общо на 398,53 лв., от които 48,53 лв.
заплатена държавна такса съгласно представения платежен документ и 350,00 лв. възнаграждение
за процесуално представителство.
С оглед гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Б.К.В. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, ЧЕ ДЪЛЖИ н. “А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 1000,00 лв. главница, дължима на основание сключен договор за паричен заем № 5507077 от 12.02.2019г., договорна лихва в размер на 222,78 лв. за периода от 26.02.2019г. до 11.02.2020г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 399,62 лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 175,00 лв., обезщетение за забава в размер на 29,48 лв. за периода 27.02.2019г. до 27.08.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 04.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 479/09.09.2020г. по ч.гр.д.№ 866/2020г. по описа на РС-Б.С..
ОСЪЖДА Б.К.В. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ н. “А.З.К.Н.П.З.” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление ***, направените деловодни разноски по исковото
производство по гр.д.№ 257/2021г. по описа на РС-Б.С. в размер общо на 398,53
лв. както и сторените в заповедното производство по
ч.гр.д.№ 866/2020г. по описа на РС-Б.С. разноски в размер общо на 98,53 лв.
Така постановеното неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(И. Йорданов)