Р
Е Ш Е Н И Е
№…
гр. Варна, 27.04.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVIII състав, в открито публично
заседание на втори април през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА СЛАВОВА
при
секретаря Антоанета Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7158 описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявен искове с правно основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД,
и чл. 92 от ЗЗД и чл.345 ал. 1 от ТЗ от „Ю." ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Ю.Б.Ц., срещу Е.Н.П., ЕГН **********,
с адрес: ***,
1.
да бъде прието за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца по Заповед за изпълнение № 1076/26.02.2020г., постановена по ч.гр. дело № 2545/2020г. на ВРС, 34 състав: сумата от 45.88 лева, представляваща цената на потребените и незаплатени
далекосъобщителни услуги по сключен с мобилния оператор „Т.Б." ЕАД договор
М02383555 от дата 23.11.2010г., ведно с неговите приложения и изменения за
периода от 25.12.2017г. до 24.01.2018г.,
които вземания „Ю." ЕООД ЕИК ******** е придобило по договор за цесия от
дата 29.11.2019 г., сключен с „И.Ф." ЕООД ЕИК ****, а последното от своя
страна е придобило от „Т.Б." ЕАД по договор за цесия от дата 12.07.2019г.,
обективирани в издадените на ответника фактури №**********/25.01.2018 г.,
№**********/25.02.2018 г. за периода от 25.12.2017 г. до 24.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 17.12.2019 г., до окончателното
изплащане на задълженията.
2.
за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумите както следва:
-
сумата от 27.48 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор М02383555 от дата 23.11.2010г., ведно с неговите приложения и
изменения, за номер 08****3 в размер на
тримесечни абонаментни такси без ддс - 3 х 9.16 лв. /без ДДС/ за абонамент
Globul Мах, което вземане „Ю." ЕООД ЕИК ******** е придобило по договор за
цесия от дата 29.11.2019 г., сключен с „И.Ф." ЕООД ЕИК ****, а последното
от своя страна е придобило от „Т.Б." ЕАД по договор за цесия от дата
12.07.2019г.
-
сумата от 74.97 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор М02383555 от дата 23.11.2010г., ведно с
неговите приложения и изменения, за номер 08****3, в размер на тримесечни
абонаментни такси без ддс - 3 х 24.99
лв. /без ДДС/ за абонамент Нонстоп, което вземане „Ю." ЕООД ЕИК ********
е придобило по договор за цесия от дата 29.11.2019 г., сключен с „И.Ф."
ЕООД ЕИК ****, а последното от своя страна е придобило от „Т.Б." ЕАД по
договор за цесия от дата 12.07.2019г.
-
сумата от 66.78 лв., представляваща неустойка за невърнато, но
използвано устройство, TELENOR Smart mini II Black, представляваща
разликата между стандартната цена на устройството и преференциалната цена за
устройството по конкретния договор за лизинг, сключен с длъжника, което вземане
„Ю." ЕООД ЕИК ******** е придобило по договор за цесия от дата 29.11.2019
г., сключен с „И.Ф." ЕООД ЕИК ****, а последното от своя страна е
придобило от „Т.Б." ЕАД по договор за цесия от дата 12.07.2019г.
3.
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 18.13 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор
за лизинг от 09.09.2016г. на устройството TELENOR Smart mini II Black за срок
от 24 месеца с месечна лизингова вноска в размер на 2.59 лева с ДДС, което
вземане „Ю." ЕООД ЕИК ******** е придобило по договор за цесия от дата 29.11.2019
г., сключен с „И.Ф." ЕООД ЕИК ****, а последното от своя страна е
придобило от „Т.Б." ЕАД по договор за цесия от дата 12.07.2019г.
Претендират се и разноските.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение и е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за сумата от 233.24лв. Длъжникът е възразил, поради което за ищецът
се е породил правният интерес да предяви настоящия иск по чл. 415 от ГПК,
поради изменение на основанието на претенцията, предявява част от вземанията
като осъдителни искове.
Ищцовото дружество предявява
исковата си претенция въз основа на договор за цесия от дата 29.11.2019 г., с
прехвърлител на вземанията "И.Ф." ООД, ЕИК ****, което дружество, от
своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
12.07.2019г., с прехвърлител на вземания „Т.Б." ЕАД. Мобилният оператор с
търговска марка „ТЕЛЕНОР" е прехвърлил вземания спрямо физически и
юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, от които е и
вземането спрямо ответника Е.Н.П. по договор М02383555 от дата 23.11.2010г. в
общ размер на 233.24 лева.
Въз основа гореописаните договори
за цесия ищецът е придобил вземането спрямо ответника Е.Н.П. по сключен между
него и „Т.Б." ЕАД договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален
клиентски номер М02383555 от дата 23.11.2010г., по които са предоставяни
далекосъобщителни услуги за мобилен номер 08****2 и тел. номер съгласно
приложение № 1 към договора 08****3 по тарифен план „Unlimited" с месечна
абонаментна такса 19.90 лева с ДДС за срок от 24 месеца, който е бил
многократно изменян с допълнителни споразумения съответно на дати 16.10.2012г.,
след това на дата 17.10.2014г. и на дата 09.09.2016г. С допълнително
споразумение от дата 16.10.2012г. абонатът е преминал към нова абонаментна
програма за 08****3, а именно „Globul Мах" с месечна абонаментна такса
5.90 лева, а за мобилен номер 08****2 е преминал към абонаментна програма
Unlimited 19.90 + 50. След това с допълнително споразумение от дата
17.10.2014г. абонатът е удължил срока на ползване на мобилен номер 08****3
с 24 месеца и е преминал към нова
сбонаментна програма за мобилен номер 08****2, а именно „Globul Мах" с
месечна абонаментна такса 10.99 лева с ДДС. С допълнително споразумение от дата
09.09.2016г. абонатът отново е удължил срока на ползване на мобилен номер 08****3
с още 24 месеца и е преминал към нова абонаментна програма за мобилен номер 08****2,
а именно „Нонстоп" с месечна абонаментна такса в размер на 29.99 лева с
ДДС /промо 17.99 лева/, като със сключване на споразумението е взел и
устройство на изплащане съгласно договор за лизинг от 09.09.2016г. на
устройството TELENOR Smart mini II Black за срок от 24 месеца с месечна
лизингова вноска в размер на 2.59 лева с ДДС.
На ответника е била издадена
фактура №**********/25.01.2018 г., за отчетен период 25/12/2017-24/01/2018г. с
падеж 09.02.2018г., за потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги в
размер на 63.24 лева. Съгласно чл. 27 от Общите условия плащането на посочената
във фактурата сума се извършва в срока указан на фактурата, но не по-късно от 18
дни след датата на издаването й. Ответницата е била неизправната страна по
договора, тъй като не е изпълнила задължението си да заплати в указания срок -
до дата 27.02.2018г. потребените от нея услуги, което е обусловило правото на
мобилния оператор съгласно чл. 75 от ОУ и т. 11 от индивидуалния договор да
прекрати облигационното правоотношение преди изтичане на първоначалния срок, за
който е бил сключен договора.
На същото основание е бил
прекратен и договорът за лизинг. Лизинговите вноски са начислени предсрочно
поради прекратяването на договора за мобилни услуги, считано от датата на
прекратяване на договора за услуги до края на срока на договора, като
лизинговата вещ не е върната на ищеца.
Твърди се, че процесните договори
са прекратени /а не развалени/ при условията, уговорени в договора, като за
самото прекратяване на договора законът не изисква форма, съответно такава не е
спазвана.
Поради прекратяване на договорът
за предоставяне на мобилни услуги е била начислена неустойката, предвидена в
ОУ.
По делото е постъпил отговор от особения представител на ответната страна в
срока по чл.131 от ГПК.
В него се сочи, е искът е
недопустим и неоснователен.
Сочи, че искът по чл. 415 от ГПК
е недопустим, доколкото за част от сумата по издадената заповед за изпълнение е
налице изменение на основанието на иска.
Сочи още, че сборът на
претенциите е в размер на 250,60 лв., а сумата по ЗИ е в размер на 233.24лв.
По основателността на първо място
оспорва валидността на договорите за цесия. Счита същите за нищожни на следните
основания: договорите са бланкетни и не се доказва да е прехвърлено конкретното
вземане; не се доказва цедента да е потвърдил писмено за извършеното
прехвърляне на вземането и при двата договора за цесия, както и не е взето
съгласието на първия цесионер за новото прехвърляне на вземането.
Сочи още, че ответницата не е
била уведомена за прехвърлянията на вземанията /цесиите/, като оспорва
възможността това да бъде направено в настоящото производство, както иска
ищеца. Счита, че в тази връзка са накърнени правата й, а цесиите не са
произвели действия спрямо нея.
Оспорва подписа на лицето С.Б.,
който е подписал уведомлението за цесията.
Оспорва съдържанието на
представените фактури.
По същество за отношенията с
Теленор твърди следното:
Съществуващите между нея и „Т.Б."
ЕАД правоотношения, са развалени от ответницата с изявление от 14.02.18г., с
входящ № 587-**********. Предисторията е следната:
На 28.12.2017г., на тел. 08****2,
получила съобщение, че успешно съм заплатила 6,12 лв. с ДДС за програма или
игра ХJOУ. Имало даден и телефон, на
който може да се откаже от абонамента. Не се обадила на посочения телефон,
спокойна, че за нищо не се е абонирала. На 01.01.2018г., получила съобщение, че
успешно се е абонирала за 6,01 лв. за играта ММЕ - GAMES. На 03.01.2018г.,
получила съобщение, че е подновила абонамента си за XJOY, а на 17.01.2018г. -
че за 6,12 лв. съм е абонирала за AGAMЕ.
Помолила сина си и той се свързал
с дадените телефони, на които тези „абонаменти" да могат да се откажат.
Оказало се, че това са „Кол центрове", които не дават информация за това,
кой предоставя непоискания абонамент, но
обяснили, че го е направила неволно, докато „сърфира" в интернет и че
таксите ще бъдат заплатени чрез сметките й към мобилния оператор.
По електронна поща, се свързала с
„Т.Б." ЕАД и изпратила жалба, като посочила, че не се е абонирала и че не
желае операторът да събира суми, като ги включва в неговите сметки. Било й
отговорено, по електронен път, че се е абонирала, докато сърфира и, че ще плати
този абонамент чрез „Т.Б." ЕАД. Подала
втора жалба, на която получила отговор, че таксите за тези услуги няма
да се начислят на сметката й. Когато обаче, следвало да заплати сметката си, се
оказало, че тези „услуги" са начислени и тъй като отказала да ги заплати,
достъпът до обаждания и интернет й бил спрян на 14.02.2020г.
На същата дата 14.02.2020г., в
офис на оператора, намиращ се в магазина на „К.-В.", внесла писмено
известие за разваляне на договорите по вина на доставчика, като по късно
получила входящ номер - 587-********** чрез кратко текстово съобщение.
Оспорва, че е потребила услуги в
размер на 63,24 лв.
Твърди, че целият остатък от
лизинговото задължение е изплатен, като е надплатен с 0,14 лв. /че от фактурата
от 25.01.2018г., се вижда, че лизинговите вноски са погасени изцяло/.
По отношение на договорът за
лизинг твърди още, че на два пъти, през 2017г., телефонният апарат, който
придобила на лизинг се развалил. Първият път се повредил в началото на 2017 г.,
като след предаването му за поправка в рекламационния срок, не успяла да ползва
устройството за период от повече от три месеца. В предвидения едномесечен срок,
търговецът не изпълнил задължението си по ЗЗПотр. да отстрани повредата или замени
устройството. След „поправката" на устройството, на следващия ден се
оказало, че същото не работи. Отново станала без телефон до края на 2017г.
Именно поради факта, че устройството отново не работело, с изявлението, с което
развалила договора за доставка на мобилни услуги, развалила и договора за
лизинг, позовавайки се на специалните разпоредби на ЗЗПотр.
По същество на делото ищецът
поддържа исковете, както са предявени, и моли за уважаването им, а ответникът моли
за отхвърляне на исковете.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
В производството са предявени: установителен иск по
реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, за установяване дължимостта на сума, представляваща незаплатена цена
на предоставени услуги по договор за телекомуникационни услуги, както и осъдителни
искове с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на три броя неустойки по
договор, както и осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл.
342 от ТЗ за заплащане на лизингови вноски по договор за лизинг. Всички искове
са основани и на разпоредбите на чл. 99 от ЗЗД, доколкото се твърди сключване
на два договора за прехвърляне на вземания на ответника.
Въз
основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца по делото е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че са сключени валидни договори за цесия на процесното
вземане между договарящите страни, че между Теленор и ответника са възникнали
валидно договорни отношения по цитираните договори за предоставяне на мобилни
услуги и договор за лизинг, че Теленор е изпълнил собствените си задължения по
договора да предостави цитираните мобилни услуги, вкл. допълнителните услуги,
както и е осигурил ползването на цитираното мобилно устройство от ответника в
посочените срокове, че се дължи цената на услугите и вноските съобразно
посочените стойности, че договорите са прекратени едностранно от мобилния
оператор на сочените дати, че се дължи неустойка по валидна неустоечна клауза в
посочения размер.
Ответникът следва да установи правоизключващите
отговорността му факти, които твърди – прекратяването на договорите на сочените
от нея основания и дати, предаването на телефона за поправка за посочените
периоди, заплащането на задължението по договора за лизинг.
Съдът намира, че за да докаже активната си материално
правна легитимация, ищецът следва на първо място да установи, че е титуляр на
вземанията, които претендира. За целта същият следва да докаже, че са сключени
валидни договори за цесия, прехвърлящи процесните вземания спрямо Е.Н.П., а
именно за сумата от 45.88 лева, представляваща цената на потребените и
незаплатени далекосъобщителни услуги по сключен с мобилния оператор „Т.Б."
ЕАД договор М02383555 от дата 23.11.2010г., ведно с неговите приложения и
изменения за периода от 25.12.2017г. до 24.01.2018г., вземанията за неустойки
за предсрочно прекратяване на договор М02383555 от дата 23.11.2010г., ведно с
неговите приложения и изменения, и неустойка за невърнато, но използвано
устройство, TELENOR Smart mini II Black, сумата в размер на 18.13 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
09.09.2016г. на устройството TELENOR Smart mini II Black
За целта следва да бъде доказано, че именно процесните
вземания са били предмет на договора за цесия от дата 29.11.2019 г., сключен между
„И.Ф." ЕООД ЕИК **** и „Ю." ЕООД ЕИК ******** и на договор за цесия
от дата 12.07.2019г., сключен между „Т.Б." ЕАД и „И.Ф." ЕООД.
По делото е представен договор за цесия от дата
12.07.2019г., сключен между „Т.Б." ЕАД и „И.Ф." ЕООД. В договора като
предмет се сочи прехвърляне на вземания, описани в Анекс № 2.
По делото обаче няма приложен Анекс № 2, от който да е
видно дали вземанията, предмет на предявените искове, са и предмет на договора
за цесия от 12.07.2019г. Поради това липсва доказателство, че вземанията,
предмет на исковото производство, са били прехвърлени изначално от „Т.Б."
ЕАД в полза на друго лице /първия твърдян цесионер „И.Ф." ЕООД/.
По делото е представен и договора за цесия от дата
29.11.2019 г., сключен между „И.Ф." ЕООД ЕИК **** и „Ю." ЕООД ЕИК ********.
В него се сочи, че предмет на договора за цесия са вземания в общ размер на 245 074.10лв.,
подробно индивидуализирани в Приложение № 1 от договора.
По делото обаче няма приложено Приложение № 1 към
договора за цесия от дата 29.11.2019г.
На л. 25 от делото е приобщен документ, представляващ
изявление на управителя на „И.Ф." ЕООД, в което същият декларира, че в
Приложение № 1 към договора за цесия от дата 29.11.2019г. фигурират вземания
към длъжника Е.Н.П., произтичащи от договори за мобилни услуги, лизингови
договори и начислени неустойки в общ размер на 233.24лв.
На първо място подписаният от управителя на цедента
документ не представлява извлечение от Приложение № 1 към договора за цесия от
дата 29.11.2019г., както сочи заглавието на документа, а представлява
свидетелско показание в писмен вид, което е недопустимо доказателство по
смисъла на ГПК. Това е така, доколкото документът съдържа свидетелско показание,
че лицето се е запознало с документа Приложение №
1 към договора за цесия от дата 29.11.2019г. и е установило, че в него
присъства посоченото вземане. Това изявление не може да замести писмения
документ.
На второ място от съдържанието на изявлението на
управителя на „И.Ф." ЕООД не може да се установи дали вземането в общ
размер на 233.24лв., представлява вземане /сбор от вземания/ по твърдените в
исковата молба договори. В изявлението не е посочен договора/договорите, въз
основа на които са възникнали вземанията. Не е ясно дали договорите са били
посочени и в Приложение № 1 към договора за цесия от дата 29.11.2019г.
Посочването обаче е задължително, доколкото само размерът на вземането не е
достатъчно да индивидуализира същото. Не е достатъчно и да се посочи видът на
вземанията. Необходимо е посочване и на основанието, въз основа на което са
възникнали вземанията /договорът/те/, а то липсва. Поради липсата на надлежна
индивидуализация на вземанията, не може да се счита за доказано, че
прехвърлените вземания са точно тези, които се претендират.
От всичко изложено до тук следва, че не е доказано както
прехвърлянето на процесните вземания от „Т.Б." ЕАД на „И.Ф." ЕООД
/липса каквото и да било доказателство/, така и на прехвърлянето на процесните
вземания от „И.Ф." ЕООД ЕИК **** на „Ю." ЕООД ЕИК ******** /липсва
годно доказателство, установяващо сочения факт/. Поради това липсва доказване,
че именно ищецът „Ю." ЕООД е титуляр на процесните вземания. Поради
недоказване на материално правната легитимация на ищеца, исковете следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни само на това основание, като съдът не дължи
изследване по същество на договорните правоотношения между „Т.Б." ЕАД и
ответника.
За пълнота следва да бъде посочено, че в определението за
насрочване изрично е било указано на ищеца, че не сочи доказателства за
сключени валидни договори за цесия на процесното вземане между договарящите
страни, както и за липсата на приложенията към двата договора за цесия. В този
смисъл преклузията за представянето или ангажирането на сочените доказателства
е настъпила в първото по делото с.з., на основание чл. 146 ал. 3 изр. 2 от ГПК.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника се следват
разноските за производството, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК. Същите са в
размер на 350лв., съгласно приложения по делото договор за правна защита и
съдействие, имащ и характер на разписка за заплатената сума.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Ю." ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ю.Б.Ц., срещу Е.Н.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, искове,
както следва:
да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Заповед за изпълнение №
1076/26.02.2020г., постановена по ч.гр. дело №
2545/2020г. на ВРС, 34 състав: сумата от 45.88 лева, представляваща цената на
потребените и незаплатени далекосъобщителни услуги по сключен с мобилния
оператор „Т.Б." ЕАД договор М02383555 от дата 23.11.2010г., ведно с
неговите приложения и изменения за периода от 25.12.2017г. до 24.01.2018г., които вземания „Ю." ЕООД ЕИК ********
е придобило по договор за цесия от дата 29.11.2019 г., сключен с „И.Ф." ЕООД
ЕИК ****, а последното от своя страна е придобило от „Т.Б." ЕАД по договор
за цесия от дата 12.07.2019г., обективирани в издадените на ответника фактури
№**********/25.01.2018 г., №**********/25.02.2018 г. за периода от 25.12.2017
г. до 24.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 17.12.2019 г., до окончателното
изплащане на задълженията.
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите както следва:
-
сумата от 27.48 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор М02383555 от дата 23.11.2010г., ведно с неговите приложения и
изменения, за номер 08****3 в размер на
тримесечни абонаментни такси без ддс - 3 х 9.16 лв. /без ДДС/ за абонамент
Globul Мах, което вземане „Ю." ЕООД ЕИК ******** е придобило по договор за
цесия от дата 29.11.2019 г., сключен с „И.Ф." ЕООД ЕИК ****, а последното
от своя страна е придобило от „Т.Б." ЕАД по договор за цесия от дата
12.07.2019г.
-
сумата от 74.97 лв., представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор М02383555 от дата 23.11.2010г., ведно с
неговите приложения и изменения, за номер 08****3, в размер на тримесечни
абонаментни такси без ддс - 3 х 24.99
лв. /без ДДС/ за абонамент Нонстоп, което вземане „Ю." ЕООД ЕИК ********
е придобило по договор за цесия от дата 29.11.2019 г., сключен с „И.Ф."
ЕООД ЕИК ****, а последното от своя страна е придобило от „Т.Б." ЕАД по
договор за цесия от дата 12.07.2019г.
-
сумата от 66.78 лв., представляваща неустойка за невърнато, но
използвано устройство, TELENOR Smart mini II Black,
представляваща разликата между стандартната цена на устройството и
преференциалната цена за устройството по конкретния договор за лизинг, сключен
с длъжника, което вземане „Ю." ЕООД ЕИК ******** е придобило по договор за
цесия от дата 29.11.2019 г., сключен с „И.Ф." ЕООД ЕИК ****, а последното
от своя страна е придобило от „Т.Б." ЕАД по договор за цесия от дата 12.07.2019г.
за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 18.13 лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски по договор за лизинг от 09.09.2016г. на устройството
TELENOR Smart mini II Black за срок от 24 месеца с месечна лизингова вноска в
размер на 2.59 лева с ДДС, което вземане „Ю." ЕООД ЕИК ******** е
придобило по договор за цесия от дата 29.11.2019 г., сключен с „И.Ф." ЕООД
ЕИК ****, а последното от своя страна е придобило от „Т.Б." ЕАД по договор
за цесия от дата 12.07.2019г., на
основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл.
79, ал.1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл.345 ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 99 от ЗЗД .
ОСЪЖДА „Ю." ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Ю.Б.Ц., ДА ЗАПЛАТИ
НА Е.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
от 350лв. /триста и петдесет лева/,
представляваща разноски в производството, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235,
ал.5 от ГПК. На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: