№ 71
гр. Видин, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. С.а
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. С.а Гражданско дело №
20221320101948 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от ОБЩИНА ******, представлявана от М. А.
– кмет против Н. Я. Н. от с. ******, обл. ******, В. Я. Н. от гр. ******, Ц. С. Ж. от с.
******, обл. ******, Н. С. Ж. от гр. ******, С. К. Д. от гр. ******, и Д. К. С. от гр. ******,
с която е предявен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предложение 3-то от ЗЗД.
Твърди се в исковата молба, че Община ****** е собственик на целия ПИ ***, в кв.
47 по плана на с. ****** с площ от 1830 кв.м. – публична общинска собственост, в който
имот са изградени няколко сгради, включително и кметството на с. ******, всичките са с
предназначение за обществено ползване. В дворното място е изградена зона за отдих ведно с
беседка за обществено ползване.
Посочва, се че ответниците твърдят, че са собственици по наследство на имота въз
основа на договор за продажба на ДНИ по реда на Наредба за държавните имоти от
08.06.1993 г. /отм./. Твърди се от ищеца, че този договор е нищожен поради това, че липсва
ясно и точно описание на имота, липсва квадратура на имота, местоположение. Като
купувач на имота е посочено лицето Н. Ж. В., но същата е починала на **.**.**** г. Не е
посочено решение или Заповед на Общински съвет, с което да се продава имота. Оспорена е
датата на договора. Няма подписи на купувачи в договора.
Иска от съда да постанови решение, с което да признае за нищожен договор за
продажба на ДНИ по реда на Наредба за държавните имоти от 08.06.1993г. /отм./ с купувач
Н. Ж. В..
Ответниците в срока за отговор чрез упълномощен процесуален представител са
оспорили иска като недопустим, а по същество като неоснователен.
Развити са съображения, че липсва яснота относно правната квалификация на
предявения иск, както и че липсва съставен Акт за публична общинска собственост на
спорния имот.
По същество за развити съображения, че парцел XIII-336, собственост на Н. Ж. В. е
отреден за нуждите за селкооп. Тъй като имотът не се е ползвал по предназначение – същият
1
към момента на издаване на удостовеР.ето от 15.02.1993 г. се ползва за двор на кметството и
градинка – 625 кв.м., а останалата част се ползва за улица и площад – асфалтиран и се ползва
по предназначение, като удостовеР.ето е издадено на К. С. П., за да послужи за
възстановяване на собствеността върху дворното място от 625 кв.м. С друго удостовеР.е от
28.06.1993г. Кметството на с. ****** удостоверява, че дворното място, урегулирано в парцел
XIII-336 в кв. 45 по регулационния план на с. ****** от 1925 г. съставлява имот пл. № *** в
кв. 47, записано в разписния лист към плана на името на Н. Ж. В., б.ж. на с. ****** е
оценено за сумата от 668.50 лева, а само частта, която ще се върне на наследниците е 625
кв.м. по 0.70 лв. или общо 437.50 лева. Посочва се, че така посочената сума е заплатена на
05.07.1993 г. След заплащане на сумата е сключен и процесния договор от 08.06.1993 г.
Наведени са подробни съображения относно неоснователността на предявения иск.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и изготвени са
съдебно – техническа експертиза и съдебно-графическа експертиза.
Видинският районен съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на
страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от
фактическа страна:
По делото е представено нотариално заверено копие от Договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 08.06.1993 г. /лист
83 от делото/, който представлява предварително напечатана непопълнена бланка, като
реквизитите на договора са попълнени с черна химикална паста. В договора е посочено, че
между подписаните Председател /Зам. председател/ на ИК на Общински съвет с. ****** и
купувача /купувачите/ Н. Ж. В. – б. жител на с. ****** се сключва договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти. Посочено е в
Договора, че се продава на наследниците на Н. Ж. В. недвижим имот пл. № *** в кв. 47,
собственост на държавата, находящ се в с. ******, парцел пл. № *** в кв. 47, при съседи на
имота от две страни улица, кметство ****** за сумата от 437.50 лева заплатена напълно от
купувачите. От договора се установява, че не е посочен номер и дата на Заповед на
Общински съвет – с. ****** въз основа на която се продава описания в Договора имот. В
предварително напечатаната бланка на договора е посочено, „При прекратяване на трудовия
договор по негова вина преди изтичане на уговоР.я срок, договорът за покупко-продажба на
жилището може да бъде развален“. В реквизит „продавач“ е положен подпис, като е
записано до подписа П. Рачев. В реквизит „купувач“ е положен само един подпис, без
посочване на лицето, което е положило подписа.
На основание чл. 193 от ГПК съдът е открил производство относно истинността на
Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти от 08.06.1993 г., а именно относно това дали ръкописния текст в документа е
изпълнен от едно и също лице. В тази връзка е назначена съдебно – графическа експертиза.
Вещото лице по приетата по делото съдебно-графическа експертиза е дало заключение, че
върху първоначално изписаният щрих в годината на сключването на договора /1993/ е
допълнително написан цифровият знак „3“, с една и съща химикална паста. Буквеният знак
„б.“ в началото на пети ред и словосъчетанието „н-те“ на девети ред са допълнително
написани с една и съща химикална паста от един и същи човек. Ръкописно написания текст,
с който са попълнени реквизитите в изследвания Договор, както и допълнително написаният
буквен знак „б.“ и словосъчетанието „н-те“ са изпълнени от един и същи човек, с една и
съща химикална паста.
От копие на удостовеР.е № 78/15.02.1993 г., издадено от Кметство с. ****** /лист 41
от делото/ се установява, че е одобрено изменение на утвърдената регулация в кв. 45 по
регулационния план на с. ******, като парцел XIII-336 собственост на Н. Ж. В. б.ж. на с.
****** се отрежда за нуждите на – „ЗА СЕЛКООП“. От удостовеР.ето е видно, че имотът,
който представлява дворно място 955 кв.м. е оценен на 6685.00 лева. Посочено е че
2
подобР.ята в дворното място – паянтова къща, талкана, гижи 4 бр. и други гижи 120 бр.,
ябълки 6 бр., сливи 2 бр., круши 2 бр. са унищожени и не съществуват. Посочено е, че
имотът не се ползва по предназначение – същият в момента се ползва за двор на кметството
и градинка – 625 кв.м., а останалата част от 330 кв.м. се ползва за улица и площад –
асфалтирани – ползва се по предназначение за площад и улица и не може да бъде
възстановена на собствениците. От удостовеР.ето е видно, че по последния регулационен
план на с. ****** от 1967 година въпросното дворно място е част от имот пл. № ***, кв. 47,
отредено за „СЕЛСЪВЕТ“. Посочено е, че удостовеР.ето се издава на К. С. П. от с. ****** да
послужи за възстановяване собствеността върху дворното място от 625 кв. м.
От копие на удостовеР.е № 197/28.06.1993 г., издадено от Кметство с. ****** /лист 42
от делото/ се установява, че дворното място урегулирано в парцел XIII-336 кв. 45 по
регулационния план на с. ****** от 1925 година /по последния регулационен план на селото
от 1967 г. съставлява имот пл. № *** кв. 47/ записано в разписния лист към плана на името
на Н. Ж. В., б.ж. на с. ******, е оценено за сумата 6685.00 лева по курс на лева от преди
1962 година или в сегашен курс сумата 668.50 лева, а само частта, която ще се върне на
наследниците на Н. Ж. В. за 625 кв.м. е 437.50 лева по сегашен курс. Посочено е, че
удостовеР.ето се издава на К. С. – жител на с. ****** да послужи при Общински съвет с.
******.
От копие на приходна квитанция № 342477, приложена към удостовеР.ето е видно, че
К. С. П. е заплатил на Данъчно Бюро ****** сумата от 437.50 лева, с посочено основание
„такса регулация дворно място“.
От доказателствата по делото се установява, че с Декларация по чл. 14 от ЗМДТ №
19592 от 30.03.1998 г. процесният имот е деклариран от К. С. П.. С Декларация по чл. 14 от
ЗМДТ № ********** от 14.10.2015 г. от С. К. Д. и Д. К. С..
От представеното копие на удостовеР.е за наследници изх. № Ф143/04.05.2022 г. от
Община ****** /лист 6 от делото/ се установява че, наследници на Н. Ж. Х., починала на
**.**.**** г. са: С. П. Х. – съпруг /починал на **.**.**** г./, И. С. Р. – дъщеря /починала на
**.**.**** г./, Р. С. Ж. – дъщеря /починала на **.**.**** г./ и К. С. П. – син /починал на
**.**.**** г./. И. С. Р. е оставила следните наследници: Н. Я. Н. и В. Я. Н.. Р. С. Ж. е
оставила следните наследници: Ц. С. Ж. и Н. С. Ж.. К. С. П. е оставил следните наследници:
С. К. Д. и Д. К. С..
От представеното копие на Скица изх. № 153/21.09.2022 г. /лист 14 от делото/ е
видно, че ПИ ***, кв. 47 с. ****** е с площ около 1830 кв.м., урегулиран в УПИ IV-*** с
неприложена регулация и посочено, че същият е записан на С.Н.С. по разписен лист.
От копие на удостовеР.е, изх. № Ф-1903/16.09.2022 г., издадено от Община ******
/лист 15 от делото/ е видно, че Общинска администрация – ****** удостоверява, че по
разписния лист към плана на с. ******, общ. ****** от 1967 г., имот № ***, кв. 47 с. ******
е записан като двор Селски народен съвет /СНС/.
По делото е представено копие от Протокол № 1 от 25.02.1993 г. на Общински съвет
с. ****** /лист 108 от делото/, от който се установява, че Общински съвет с. ******
разрешава на К. С. П. от с. ****** да ползва парцел от 625 кв.м. отчужден преди години
срещу заплащане по цени на отчуждаването.
От представено копие на удостовеР.е за наследници на Н. Ж. Х. № 74/11.02.1993 г.,
издадено от кметство с. ****** е видно, че в същото е посочен само един наследник, а
именно: К. С. П. – син.
От копие от Протокол № 15/28.12.1959 г. от заседание на изпълнителния комитет на
Общински народен съвет /лист 115 от делото/ се установява, че Изпълнителния комитет на
Общински народен съвет е взел решение да се измени одобрената регулация на парцели,
посочени в протокола, сред които и парцел XIII-336, в кв. 45 за селкооп.
3
По делото е представено и копие от Акт за публична общинска собственост № 34 от
02.06.2000 г. /лист 120 от делото/, от който е видно, че Кметство, масивна едноетажна сграда
със застроена площ 345 кв. м. построена 1938 г., дворно място – е актуван като публична
общинска собственост на Община ******.
По делото е представено копие от Акт за публична общинска собственост № 108 от
09.03.2009 г., вписан във входящ двоен регистър № 1298/19.03.2009 г., том III, № 176,
партида 3867 /лист 119 от делото/, от който е видно, че УПИ-IV-***, кв. 47, находящ се в с.
******, представляващ Масивна едноетажна сграда – Кметство с. ******, застроена площ
345 кв.м., дворно място 1150 кв.м., построена през 1938 г. е актуван като публична общинска
собственост на Община ******.
По делото е представено копие от Акт за публична общинска собственост № 761 от
21.09.2022 г., вписан в Служба по вписванията гр. Видин вх. Рег. № 4487/27.09.2022 г., акт №
142, том XV /лист 118 от делото/, от който е видно, че ПИ ***, кв. 47, урегулиран в УПИ- IV
с неприложена регулация, ведно с едноетажна масивна сграда – кметство с. ******,
построена 1938 г., застроена площ – 345 кв. м., дворно място – около 1830 кв. м. е актуван
като публична общинска собственост на Община ******.
Вещото лице по назначената и изготвена по делото съдебно – техническа експертиза
е установило, че на място претендираната част от урегулирания поземлен имот представлява
зелена площ с изградена беседка в нея с дървена конструкция и бетонова площадка.
Спорният имот се намира до 3 м. от сграда на Кметство ******. Ограден е от всички страни,
като на лицевата граница на север и изток /към улици и площад след него/ оградата е от
каменен зид с мрежа от 60 см. над зида, а на запад към частен съседен имот и към сграда
Кметство е с телена мрежа. В разписния лист към плана на с. ****** пл. *** кв. 47 е записан
за собственост на СНС /селски народен съвет/. Вещото лице е посочило, че за с. ****** има
стар недействащ регулационен план, одобрен 1925 година, като в него също в кв. 45 като
имот пл. № 336 е обособен спорния терен самостоятелно. Посочило е, че са издадени
удостовеР.я за идентичност между план 1925 и план 1967 година и е посочило, че по план от
1925 година в кв. 45 са посочени границите на спорния терен и е с близка форма и площ
като съществуващия на място ограден терен до сграда Кметство ******.
За установяване на твърденията в исковата молба, ищецът ангажира и гласни
доказателства – свидетелите Н. В. Н. и П. Р. В..
От показанията на свидетеля Н.й Ненчев се установява, че същият е кмет на с.
****** от двадесет години. Същият посочва, че до преди години от Кметството са косили
парцела, но същият не е обработван. Сочи, че идвали да го заснемат от гр. ******. Посочва,
че през последните години този парцел се поддържа от ответника Д., който го окосявал.
Твърди, че парцелът е около половин декар, като там има изградена беседка, която е
изградена от Общината преди 2 – 3 години, която се ползва от населението. Излага, че
парцелът се намира на центъра между площада и кметството, има и ограда. Сочи, че имотът
е ограден преди повече от 20 години преди той да стане кмет. Твърди, че е чул, че през 1989
година този парцел е бил собственост на бащата на ответника Д., когото той познава.
Посочва, че след това най-вероятно парцелът е бил отчужден.
От показанията на свидетеля П. Р. се установява, че същият живее постоянно в с.
****** и е бил кмет на Община ****** от 1991 година до м. ноември 1999 година. Познава
имотите, познава и хората в с. ******. Посочва, че спорният имот граничи с Кметството в
******, като не може да посочи площта на имота. Твърди, че имотът навремето бил
отчужден, трябвало да се строи някаква сграда в него, но след това никой не го стопанисвал
и било буренясало, твърди, че на едно събрание хората решили да се направи беседка. Сочи,
че беседката била построена около 2000 година. Не помни какво се е случило след това с
този имот. Излага, че подписът в реквизит „продавач“ в Договора за продажба на държавен
недвижим имот от 08.06.1993 г., намиращ се на лист 83 – 84 от делото е негов, но не може да
4
посочи чий е подписът положен в реквизит „купувач“, вероятно е на техника, но не е
сигурен. Твърди, че за да подпише този договор трябва да е имало Решение на Общинския
съвет, посочва, че не си спомня какво е било решението, тъй като е било много отдавна.
Сочи, че К. С. е работел при него като шофьор, но не може да каже дали имотът се е ползвал
от него, нито дали е платена цената по договора.
За установяване на твърденията в отговора на исковата молба, ответникът ангажира и
гласни доказателства – свидетелите Я. М. Т. и И. А. Б..
От показанията на свидетеля Я. Т. се установява, че същият живее в с. ****** от
както се е родил и познава селото и хората в селото. Твърди, че там където сега е кметството
в съседство има парцел, който е бил собственост на К. С.. Сочи, че Общината е взела имота
на К., като тогава Общината взела и две къщи, едната от които направила парк. В имота на
К. имало къща. Когато от Общината взели имота съборили къщата и имотът бил празен
парцел. Твърди, че Общината нищо не направила с имота и К. отново си купил имота, като е
платил пари на Общината и след това е заградил имота. Сочи, че сега в имота има беседка.
Не знае кой е направил оградата в имота. Твърди, че с К. С. били приятели и от него знае
историята на имота. Сочи, че Н. е майка на К..
От показанията на свидетеля И. Б. се установява, че същият е от с. ****** и живее в
селото от 1944 година, от както се е родил. Сочи, че познава хората в селото, познава и
ответниците. Твърди, че баща им се казва К. С., а Н. е майката на К.. Посочва, че процесният
имот се намира до кметството. Излага, че този парцел е даден на бащата на К. – Саво от
неговия тъст Ж., който е баща на Н.. Сочи, че къщата и парцелът били отчуждени, като след
известно време парцелът се върнал на К.. Твърди, че е чул, че К. си е платил, за да му върнат
парцела. Твърди, че след като върнали парцела на К. имало човек на име Ц. Ж., който косел
тревата в парцела, като майка му била засадила нещо, имало малка градинка. Излага, че
когато бил отчужден имота, къщата била съборена. След като имотът бил върнат на К., той
го заградил с мрежа. Сочи, че сега има и беседка в имота. Посочва, че имотът не е повече от
половин декар. Посочва, че има прорез в мрежата да се влиза в имота и да се стига до
беседката. Посочва, че не знае кой е направил беседката, но не са наследниците на К.. Никой
не им пречи да пият кафе на беседката. Не знае да са върнати други имоти на К.. Посочва, че
познавал Н. докато била жива. Сочи, че К. е с една година по-голям от него и твърди, че бил
на 19 години когато парцелът бил отчужден и къщата била съборена.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
В исковата молба ищецът е навел доводи за нищожност на процесния Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
08.06.1993 г. поради липса на предписана от закона форма – чл. 26, ал. 2, предл. 3 от ЗЗД.
Твърди, че договорът е нищожен поради това, че липсва ясно и точно описание на
имота, липсва квадратура на имота, местоположение. Като купувач на имота е посочено
лицето Н. Ж. В., но същата е починала на **.**.**** г. Не е посочено решение или Заповед
на Общински съвет, с което да се продава имота. Оспорена е датата на договора. Няма
подписи на купувачи в договора.
Договорът за покупко-продажба на недвижим имот, какъвто е и процесният такъв от
08.06.1993 година, е строго формален. Разпоредбите, уреждащи форми за действителност на
сделките, съдържащи се в нашето законодателство, са императивни. Ако не се спази
формата ad substantiam, винаги настъпва нищожност.
Процесният договор е сключен на 08.06.1993 г. по време на действието на НАРЕДБА
за държавните имоти (отм.) /приета с ПМС 122 от 1975 г., обн., ДВ, бр. 79 от 14.10.1975 г.,
изм., бр. 24 от 28.03.1978 г., бр. 52 от 3.07.1979 г., бр. 7 от 25.01.1980 г., бр. 78 от 7.10.1980 г.,
бр. 70 от 6.09.1983 г., бр. 77 от 4.10.1983 г., бр. 36 от 8.05.1984 г., бр. 37 от 10.05.1985 г., бр.
5
19 от 11.03.1988 г., бр. 71 от 12.09.1989 г., бр. 34 от 27.04.1990 г., бр. 72 от 7.09.1990 г., доп.,
бр. 75 от 13.09.1991 г., бр. 26 от 31.03.1992 г., изм. и доп., бр. 23 от 23.03.1993 г., изм. с
Решение № 202 на ВС от 8.07.1993 г., бр. 1 от 4.01.1994 г., изм. и доп., бр. 40 от 10.05.1996 г.,
отм., бр. 82 от 27.09.1996 г./.
Процедурата по продажбата на държавен имот по Наредбата за държавните имоти от
1975 г. /отм. 1996 г./ включва искане за покупка от гражданите, оценка на жилището по
специални правила, за което се съставя протокол, заповед на председателя на изпълнителния
комитет на общинския народен съвет и сключване на договор, подписан от председателя на
изпълнителния комитет на общинския народен съвет или от определен от него член на
изпълнителния комитет и от купувача /купувачите/.
Формата на договора е предпоставка за неговата действителност. Съгласно чл. 120,
ал. 1 от Наредба за държавните имоти /отм./ продажбата се извършва въз основа на заповед
на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет.
По делото липсват доказателства да е била издавана заповед от Общински съвет с.
****** за продажба на процесния имот. По делото са налице единствено доказателства, че
на наследника на Н. Ж. В. – К. С. П. е дадено разрешение от Общински съвет с. ****** за
ползване на парцел от 625 кв. м. отчужден преди години срещу заплащане по цени на
отчуждаването.
Правопораждащият факт в случая е именно Заповед на председателя на
изпълнителния комитет на Общински народен съвет с. ****** за продажба на процесния
имот. По делото не се установи такава да е издадена относно процесния имот, поради което
съдът приема, че е налице нарушение на нормата на чл. 120, ал. 1 от Наредба за държавните
имоти /отм./, което води и до нищожност на извършената сделка за продажба на процесния
имот.
Съгласно чл. 121, ал. 1 от Наредба за държавните имоти /отм./ въз основа на заповедта
за продажбата се сключва договор, подписан от председателя на изпълнителния комитет на
общинския народен съвет или от определен от него член на изпълнителния комитет и от
купувача (купувачите). Преди сключването на договора купувачът е длъжен да внесе цената
на жилището изцяло в брой или в брой и заем от Държавната спестовна каса.
Видно е от представеното по делото нотариално заверено копие на Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
08.06.1993 г., че в договора като купувач е посочена Н. Ж. В. – бивш жител на с. ******. По-
надолу в договора е посочено, че процесният имот – парцел пл. № *** в кв. 47, при съседи
на имота от две страни улица, кметство ****** се продава на наследниците на Н. Ж. В. за
сумата от 437.50 лева.
Гражданските правоотношения, какъвто е и процесния договор възникват от
конкретни обективно проявени факти и свързват реално съществуващи лица – физически и
юридически. Гражданските правоотношения се състоят от права и задължения, а права и
задължения може да имат само правните субекти. Правните субекти следва да имат
правоспособност /абстрактната възможност на едно лице да бъде субект, носител на правата
и задълженията, които може да съществуват по силата на обективното право/.
Правоспособността е възможност на едно лице да бъде носител на права и задължения и
качество на субект на право. Не може да бъде правен субект онзи, който няма възможност,
установена и гарантирана от правния ред да бъде носител на права и задължения. И обратно,
не може да има възможност да бъде носител на права и задължения онзи, който не е правен
субект. Правоспособността се прекратява със смъртта на лицето.
Както се посочи по-горе в процесния договор като купувач е посочено починало
лице, т.е. физическо лице с прекратена правоспособност. По-надолу в договора е посочено,
че процесният имот се продава на наследниците на починалото лице, но същите не са
6
посочени поименно. Видно от представеното по делото удостовеР.е за наследници същите са
няколко на брой. Освен това не е ясно чий подпис е положен в договора в реквизит
„купувач“. Твърдението на процесуалния представител на ответниците в съдебно заседание
на 10.05.2023 г., че договорът е сключен с наследниците на Н. Велева и подписът е на
наследникът К. С. няма правна стойност. Освен това дори и да беше вярно, че подписът е
негов, в договора не е посочено, че същият е подписал договора и като пълномощник на
останалите наследници или пък е действал само лично за себе си. При подписването на
процесния договор е било необходимо да се посочат поименно наследниците на починалото
лице, след което същите да положат подписите си в реквизит „купувачи“. Дори и да се
приеме, че в договора може да фигурира само един подпис, абсолютно задължително е да се
удостовери в същия договор, че той се подписва и като пълномощник на останалите
наследници. В процесния договор липсва такова отразяване и въобще липсва отразяване чий
е подписът, положен в реквизита „купувач“. Всичко тези неясноти отново водят до
нищожност на сключения договор за продажба на недвижим имот поради липса на
предписана от закона форма.
Последващото тълкуване на договора от процесуалния представител на ответниците
и посочване на твърдението, че подписът в реквизит „купувач“ е на К. С. – наследник на Н.
Велева не може да санира изначалната му нищожност. Без значение е защо и по какви
причини не е спазена изискуемата форма. Без значение е дали страните са знаели, че се
изисква форма, без значение е дали не са сключили договора в тази форма, действайки
виновно (от гледище на едната или и на двете страни) или без вина. Дори впоследствие да
облекат волеизявленията си във формата, която изисква законът, това няма да е старият
договор, а ще е нов договор (схванат като нов правопораждащ юридически факт), който от
този момент ще породи занапред това правно действие, което позволява законът и което
искат страните.
Всяка нищожност по чл. 26 от ЗЗД, включително и тази по чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД
(поради липса на предписана от закона форма) е абсолютна – изначална и окончателно
водеща до пълна невъзможност опорочената сделка да породи правни последици, т.е. –
непоправима, неоздравима, без възможност за саниране.
С оглед гореизложеното съдът намира предявеният иск за основателен, поради което
същият следва да бъде уважен като се постанови решение, с което се признае за нищожен
договор за продажба на ДНИ по реда на Наредба за държавните имоти от 08.06.1993г. /отм./
с купувач Н. Ж. В..
Твърденията на ответниците за упражнявано владение върху имота и събраните
доказателства в тази насока, в случая, са ирелевантни и не следва да се обсъждат от
настоящия състав, тъй като липсва предявен насрещен иск за собственост на процесния
имот. Съдът е ограничен да се произнесе в рамките на иска, за който е сезиран.
Уважаването на този иск не е пречка, при наличие на спор за собственост, същият да се
разгледа в друго исково производство.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в общ размер на 1130.00 лева, от които 680.00
лева – адвокатско възнаграждение, 450.00 лева – разноски за вещи лица.
Ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС – Видин държавна такса в размер на 50.00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ПРОГЛАСЯВА за нищожен Договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 08.06.1993 г., сключен между Председател /Зам.
председател/ на ИК на Общински съвет с. ****** в качеството му на продавач и Н. Ж. В. –
бивш жител на с. ******, починала на **.**.**** г. в качеството й на купувач.
ОСЪЖДА Н. Я. Н., ЕГН: **********, с адрес: с. ******, обл. ******, ул. ******, В.
Я. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, ж.к. ******, Ц. С. Ж., ЕГН: **********, с
адрес: с. ******, обл. ******, ул. ****** Н. С. Ж., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, ул.
******, С. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, ул. ****** и Д. К. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ******, ж.к. „** **“, **. ** ** да заплатят на ОБЩИНА ******,
ЕИК: *********, представлявана от М. А. – кмет, с адрес: с. ******, общ. ******, обл.
******, ул. ****** разноски по делото в общ размер на 1130.00 лева /680.00 лева –
адвокатско възнаграждение и 450.00 лева – разноски за вещи лица/.
ОСЪЖДА Н. Я. Н., ЕГН: **********, с адрес: с. ******, обл. ******, ул. ******, В.
Я. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, ж.к. ******, Ц. С. Ж., ЕГН: **********, с
адрес: с. ******, о**. ******, ул. ****** Н. С. Ж., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, ул.
******, С. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ******, ул. ****** и Д. К. С., ЕГН:
**********, с адрес: гр. ******, ж.к. „** **“, **. ** ** да заплатят в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Видин държавна такса в размер на 50.00 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
8